MONTONERAS PATRIA LIBRE (Интервю с „другаря Антонио“)

Еудалд Кортина

MPLВ качеството на въведение

През юли 2010 г. имах среща с бивш боец на еквадорската революционна организация „Montoneras Patria Libre“ (MPL), представящ се като „другаря Антонио“, който предостави документация за това движение и отговори на някои въпроси, отнасящи се за дейността на тази военно-политическа организация.

– На лично ниво как се развиват твоите политически възгледи до присъединяването ти към MPL?

– В студентските си години работех в няколко леви организации, като например „Партията на марксистите-ленинисти в Еквадор“. Освен това участвах активно в дейността на „Федерацията на трудещите от Пичинча“ и „Работнически дом“.

– Какъв беше мотивът да се присъединиш към MPL?

– Революционният компромис и необходимостта от развитие на революционния процес в Еквадор. Точно както в Централна Америка и в някои страни от Южна Америка, тук въоръжената борба изглеждаше надежден начин за идването на власт. Това беше жива идея: блестяща, поразителна, пример за преданост и саможертва.

– Ако е възможно би ли могъл да кажеш на каква степен е участието ти в дейността на MPL?

– На йерархичната стълба аз съм някъде по средата. Също взех участие във въоръжените акции в Еквадор и Колумбия, където действахме заедно с „Армията за национално освобождение“.

– Откога престана да участваш в работата на MPL и какви мотиви стоят зад тази стъпка?

– В момента, когато в Еквадор се случи пренареждане на силите и на първо място дойдоха хората от групата „Alfaro Vive Саrajo“, докато „Монтонерас“ благодарение на предателството на ръководството постепенно стигнаха до провал. Тогава отидох в Колумбия, за да продължа борбата си.

– В какъв контекст се случи появяването на MPL?

– В момента, когато Еквадор попадна в ръцете на ултрадесните от „Социално-християнската партия“, оглавявана от Леон Фебрес Кордеро. Още при управлението на демохристиянина Уртадо пристъпихме към формирането на организацията, а след идването на власт на Фебрес Кордеро „Монтонерас“ започнаха да провеждат своите първи военно-политически операции: в самия разгар на репресиите, нарушенията на правата на човека, измъчванията, преследванията и убийствата. Така се появи MPL.

– Дарио Вилямисар говори за сливането на различни групи, сред които и част от бойците на AVC в хода на формирането на MPL. Можеш ли да разкажеш към какви именно идеи се придържаха тези обединени в организацията групи?

– Да, ние се обединихме под едно знаме с активистите на „Революционен народен фронт Елой Алфаро“ (FRPEA) и левите християни, т.е. членовете на християнското крило на „Лявото революционно движение“, които драматично скъсаха с традиционния марксизъм и встъпиха на чисто народнически еквадорски позиции, свързани с идеите на Алфаро.
AVC не участваха във формирането на нашата група. Въпреки че тази структура беше близка до нас стратегически, опирайки се на платформата на марксизма-ленинизма, национализма и борбата с олигархията, идеологически MPL беше по-широко движение, имаше по-обширна идеология за съпротива и се базираше на по-внимателно изучаване на еквадорската ситуация. Въпреки това, ние, както и AVC считахме, че е необходимо да се държи на нашите еквадорски корени, затова и приехме името „Монтонерас“ – името на селските опълченци, благодарение на които през 1895 г. Елой Алфаро идва на власт.

– Какво позволи да се обединят толкова разнообразни политически проекти и организации в едно движение?

– Най-вече съществуващите тогава политически обстоятелства за борба срещу терористичната държава на Фебрес Кордеро и олигархията. Всичко това позволи да се представят нашите обши идеи за социална борба, бунтовничество и възможно развитие на въоръжената борба.

– Какви идеологически източници съставят доктрината на MPL?

– Най-вече това е „Историческият проект за освобождение“, базиран на народния национализъм. Проект, който е вдъхновен от никарагуанските сандинисти. Имаше също препратки към марксизма, но повече в контекста на методологията, защото нашите идеологически предпочитания се въртяха около фигурите на Руминяви, Еухенио Еспехо, Алфаро, Симон Боливар – икони на нашата история и разбира се като пример за новия латиноамерикански човек ни служи Ернесто Гевара. Нашите представи бяха повече от ясни: практически марксизъм, революционно християнство, боливаризъм, алфаризъм и коренен, народнически мироглед. Основният ни лозунг беше „Боливар, Алфаро и Че!“.

– От гледна точка на програмната политика, какво предлагаше MPL на еквадорския народ?

– „Историческият проект за освобождение“ беше програма на обединението на всички фронтове: селски, синдикален, военен, студентски. Обединения, за да може народът с оръжие в ръце да вземе властта, установявайки „правосъдие на свободата“ с дълбоки националистически тенденции. Говореше се за създаването на исторически революционен блок с Куба, Никарагуа и Ел Салвадор.

– Документацията на MPL постоянно се позовава на „Проект Дъга“, като на стратегически план на движението. Какво представлява този проект?

– Накратко, това е план за работа сред народните маси, синдикатите, индианските общности, студентските групи и селските колективи. Названието идва от индианския бунт, случващ се преди повече от 20 години, влизащ в историята като „Въстанието на Дъгата“, което беше за нас един от примерите на героичната борба на нашия народ за национално освобождение.

– Какви обстоятелства ви обръщат към въоръжената борба?

– Международни обстоятелства. Например, Никарагуа, Ел Салвадор и Колумбия, идващи в авангарда на борбата. Също пълната непригодност на „формалната демокрация“ и капиталистическата система. Трябваше удар, бутащ тази грохнала страна в бездната. Този удар трябваше да бъде въоръжената борба.

– Как стратегическата концепция на MPL се съпоставя с концепцията за „революционна народна война“?

– Тази концепция означава най-вече необходимостта от „задълбочаване“ сред народа посредством огромна работа с масите и вече оттук да се започнат военни операции от териториален характер, т.е. военно-политически окупации. И MPL, и AVC въобще не се отнасят към тази концепция, тъй като основно внимание се обръща на градската, а не на селската гериля. Нещо повече, ние доста ограничихме работата си в селата.

– MPL имаше ли постоянна въоръжена структура или всяка отделна акция се е извършвала от различни хора, въоръжаващи се за конкретния случай?

– Да, имахме постоянна, но гъвкава военна структура. Всяка военна акция се извършваше от нея.

– Действията на бойците бяха ли структурирани в определени рамки или организацията се стремеше към едновременното участие на всички членове, както в политическата, така и във военната работа?

– Предполагаше се военно-политическа активност на всички участници в движението, подчинени на Националното ръководство и Висшето военно командване, което се ръководеше от другаря „Мануел“, лидер на военното и логистично крило на MPL…

– Какви първи акции от военно-политически характер извършва MPL?

– Едни от първите наши акции са кражбата на меча на Алфаро и завземането на „Храма на свободата“. Също извършихме завземане на работнически синдикати и акции на въоръжена и политическа пропаганда, насочени срещу правителството и олигархията. Например, отвличайки члена на Конституционния съд, доктор Енрике Ечеверия, ние ударихме по Леон Фебрес Кордеро, чийто представител във висшия съдебен орган е Ечеверия.

– MPL отстояваше в качеството на тактическа линия позицията на „интегралната борба“, т.е. комбинирането на всички форми на борба (политическа и военна, легална и нелегална, открита и подполна). На практика как се развиваше организацията във всяка от тези сфери? Как се координираха тези аспекти на борбата?

– Военните и политическите операции винаги са има за цел привличането на народните симпатии. Това често подчертаваше другаря „Мануел“ и провеждайки всяка операция, ние се опитвахме да постигнем тази цел. В резултат на това в един момент имахме огромни симпатии от страна на легалните народни групи. Пример за това е символичното предаване на мачете от „Montoneras Patria Libre“ на генерал Франко Варгасо Пасос, който след въстанието във военната база в Таура („Ел Таурасо“) и отвличането от войниците на президента Фебрес Кордеро беше амнистиран в замяна на свободата на лидера на страната. След това ние активно подкрепихме генерала на бунтовниците в хода на президентската кампания през 1988 г.

– Какво форма на борба доминира в историята на MPL?

– Основно въоръжената пропаганда, защото главната наша задача в първите етапи от дейността беше получаването на симпатиите на народа. Пречеха ни доста обстоятелства да развиваме борбата си по-широко: ограничения в оръжието и хората, слаба идеологическа подготовка на много от нашите другари, предателства, измъчвания и убийства от страна на правителствените сили.

– Какво беше вътрешната форма на организацията на MPL?

– Това беше вертикална структура. Висшето военно командване и Националното ръководство формулираха целите и задачите, които се изпълняваха безпрекословно, въпреки че съществуваха определени канали за обсъждане.

– Как беше структуриран военният организъм на ръководството?

– Съществуваше висше военно командване, съставено от пет човека, на които се подчиняваха отговорни лица. Абсолютно всички структури трябваше да изпълняват заповедите на този съвет.

– Като се има предвид, че става въпрос за подполна военно-политическа организация, може да се попита дали е съществувала някаква вътрешна демокрация?

– Както бе казано, имаше възможност за дискусия посредством специално създадени за това схеми. Не мога да кажа, че е съществувала някаква демокрация, защото нашата концепция на организация се базираше на специфичната йерархия на подполната структура.

– Съществува мнението за огромни финансови загуби от MPL. Така ли е?

– Да, за това има потвърждение. Например, това се отнася до отвличането на едрия търговец от Таура, испанец по фамилия Берокал, директор на столичния хиподрум. Всички пари, получени за неговото освобождаване изчезнаха, също както и другите средства, идващи при нас от Колумбия. Буквално потънаха в забвение. Днес знаем, че различни негодници са ги похарчили за купуване на апартаменти, коли и различни развлечения.

– В момента, когато MPL обявява за себе си пред еквадорското общество, AVC вече развива своята военно-политическа дейност в страната. Как можеш да опишеш AVC?

– „Монтонерас“ заявиха за себе си, когато беше завзет Олтарът на героите, разположен по склоновете на Пичинча; мястото, където се провежда Битката при Пичинча на 24 май 1822 г. – историческа дата за освобождението на страната от властта на Испания. В този момент AVC наистина вече широко развиваха своята борба.
Въпреки че AVC се считаха за последователи на Елой Алфаро, ние се смятахме за по-всеобхватно народно движение. Движение, което претендира да бъде наследник на дълбоките исторически традиции на борбата на нашия народ, започващи още от времето на войнствения инк Руминяви, оглавяващ съпротивата срещу испанското робство.

– Съществувала ли е някаква координация между MPL и AVC?

– На първо време, да. Ние координирахме нашите пропагандни военно-политически акции. След това, като епилог ние дори подписахме декларация за съвместни действия срещу режима на Фебрес Кордеро.

– Съществувала ли е координация с други национални революционни организации?

– В контекста на работата с масите контактувахме с легални синдикати, селски общности и някои леви организации.

– В средата на 1980-те години в Колумбия се проведе среща на членовете на местните бунтовнически организации, учредяващи координационен център на герилята. В Никарагуа и Салвадор подобни обединени блокове станаха един от факторите за победата на герилята. Вие някога планирали ли сте да създадете нещо подобно тук в Еквадор?

– Ние разглеждахме този проект от самото начало на своята история, но за съжаление различните обстоятелства и работата на правителството не ни позволиха да формираме подобен блок.

– На международно ниво с какви революционни организации „Монтонерас“ са поддържали отношения?

– С FARC и ELN в Колумбия, с никарагуанския FSLN (Сандинистки фронт за национално освобождение) и перуанското MRTA (Революционно движение Тупак Амаро).

– „Монтонерас“ взимали ли са участие в действията на революционни организации в други страни?

– Да. Наши бойци първо преминаха обучение в школите на FARC и ELN в Колумбия с всички последици. Лично аз прекарах няколко години в редиците на ELN. Дори днес някои другари продължават да се сражават там.

– Едно от предложенията на MPL се състои във формирането на „Боливарианско движение за континентално освобождение“. Как приключи този проект?

– С пълно поражение. Кризата, която порази AVC и това, което се случи с нас не позволиха дори да се пристъпи към осъществяването на този проект.

– Еквадор е страна със силен индиански фактор. Каква беше стратегическата линия на MPL по този въпрос?

– Както бе казано, индианският народ е част от нашата история. Ние винаги сме чувствали това и именно затова организирахме „Проект Дъга“, въпреки че в движението имаше другари, които се отнасяха критично към индианското движение.

– Кои бяха лидерите на MPL?

– Орландо Перес, Фабиан Рамирес, Лурдес Родригес – господа, които днес можем да видим в легалната политика, сътрудничещи си със сегашното правителство, което показва провала на нашия „Исторически проект за освобождение“. На плещите на тези „революционни лидери“ лежи тоталното унищожение на нашите бази и прахосването на кадрите на MPL. Освен това с ръководството беше тясно свързан Витери Сунига, за когото днес имаме точни сведения за неговата работа за режима и ЦРУ. Показанията на този човек в „Комисията за истината“ са скрити под псевдонима „Агент 098“.
Именно заради откровената капитулация другарят „Мануел“ по-късно, намирайки се в затвора, зашлеви шамар на Орландо Перес. Това беше конфликт между обикновен човек, разполагащ с висока военно-политическа подготовка (какъвто беше „Мануел“), и интелектуален сноб, политически импотентен, какъвто беше Перес.

– Какви средства използваха „Монтонерас“, за да донесат своята позиция до еквадорския народ? Какви информационни органи, както публични, така и вътрешни съществуваха?

– Нашата историческа, националистическа, революционна и преобразователна позиция донасяхме до хората първоначално посредством изданието „Montonero“, а след това с помощта на вестниците „Ние сме тук, приятелю“ и „Наша Америка“. Всички тези списания се издаваха нелегално и с ограничен тираж.

– Както каза по-рано, MPL поддържа кандидатурата през 1988 г. на генерал Франко Варгас Пасос. Защо решихте да подкрепите именно него, а не другите кандидати, номинирани от левите партии?

– Защото това беше фигурата, символизираща въстанието срещу правителството на Кордеро, защото генералът споделяше нашата алфарска националистическа позиция и защото беше родом от провинция Манаби – точно както и лидерът на освободителната революция Елой Алфаро.

– Вие атакувахте правителството на социалдемократите в този момент, когато се опитваше да спечели симпатиите на народните сектори и да започне диалог с бунтовническите движения. Как си обясняваш тази откровена войнствена позиция?

– Социалдемократите излъгаха народа. Действително тяхната политическа платформа беше на принципа „движение напред“, но това беше само маскарад. Това правителство е отговорно за унищожаването на многобройните народни и синдикални организации, проведено с подкрепата на Комунистическата партия. Рене Мауге, Педро Саад Ерейра – тези комунистически лидери направиха достатъчно, за да прекратят дейността на народните движения и групи. Социалдемокрацията беше само параван, зад който се криеше олигархичният режим, унищожаващ планомерно своите противници. Например, една от нашите ключови фигури, поетът Густаво Гарсон, беше отвлечен и убит по време на това правителство. Както и много други. Под лозунга за „промени“ социалдемократите напълно дадоха страната на Международния валутен фонд, отвориха всички врати за проникване на монополния чуждестранен капитал. Какво да кажем, когато Сесар Вердуга, министър на правителството и полицията, откровено работеше за ЦРУ.

– Каква позиция заемаха „Монтонерас“ по време на преговорите за включването на структурата на AVC в легалната политика?

– Това беше откровен театър, фарс, посредством който правителството на Борха унищожи AVC. Ние решихме да продължим борбата и действаме до ден днешен в контекста на новия проект „Comuneros de Liberacion Nacional“ (Комунари за национално освобождение).

– Но вие също водехте преговори с правителството за разоръжаване…

– MPL магически изчезнаха в течение на правителството на Борха. Националното ръководство и Висшето военно командване се саморазпуснаха, мотивирайки това със загубите на базите и бойците. Това не е вярно. Просто ръководителите се оказаха твърде откъснати от редовите членове. Сесар Вардуга плати много пари на нашите ръководители за това формално „саморазпускане“.

– И MPL фактически продължи въоръжената борба?

– Ръководителите на движението бяха легални фигури, които обявиха саморазпускането. От този момент престанахме да разглеждаме тези хора като наши лидери. Много оперативни бази и редови бойци продължиха борбата под други знамена. Някои от тях отидоха да се сражават в Колумбия.

– MPL възниква през 1985 г. и не провежда никакви срещи до октомври 1991 г. Защо?

– Защото първото ни задача след създаването беше консолидирането на масите, а не провеждането на фиктивни събрания. Ние работехме над това доста внимателно и в резултат бяхме разкрити от полицията и военните. Нямаше време за конгреси и асамблеи – трябваше да се оцелява.

– С каква цел беше проведена тази първа асамблея?

– С цел да се продължат по-нататъшните политически цели, да се структурира военният и политически апарат, да се определят географските зони на работа и стратегията за борба.

– Какви бяха основните изводи на тази партийна конференция?

– Необходимостта от преструктуриране на организацията за продължаване на борбата в контекста на „Историческия проект за освобождение“.

– Първата асамблея определи като цел на борбата на MPL постигането на „пълна демокрация“. Какво разбират „Монтонерас“ под това словосъчетание? Каква е разликата на тази демокрация от съвременната еквадорска система?

– Най-вече разликата в изборната система. Ние разглеждахме принципа на избиране на ръководители от членовете на низшите организации в съответствие с тези цели и задачи, които са поставени пред народа. Тоест, ние разбираме демокрацията като фактор, идващ отдолу, от низините на народа, а не насаждан отгоре. Самата същност на демокрацията се състои в прякото избиране, без вътрешни партийни избори с последващо номиниране, както е в сегашния Еквадор.

– Защо днес MPL продължават да водят бунтовническа линия в борбата за демокрация?

– Защото сегашната демокрация по никакъв начин не е инструмент на народа или израз на волята на народа. Това е фалшива демокрация, построена на базата на предизборните кампании, финансирани от международната и местната олигархии. Сегашното правителство на Кореа в този смисъл е също фалшиво, както и другите.

– Във военно отношение какво се е променило в стратегията на MPL?

– Ние осъзнахме погрешността на разделянето на политическите и военните аспекти. По принцип не се е променило нищо: тактиката, теорията и практиката вървят ръка за ръка, както казва Че.

– Какво се случи с MPL след провеждането на първата асамблея през 1991 г.?

– Външните обстоятелства, като например падането на Берлинската стена и разпадането на социалистическия лагер предизвикаха огромни идеологически разколи. Това стана допълнение към вътрешните проблеми, причинени от предателството на ръководството и изчезването на нашия главен военен лидер, другаря „Мануел“, за когото до ден днешен не знаем нищо. Не знаем какво се случи с него след като пътува от Пасто до Кито за осъществяването на една от мисиите.

– Накрая би ли могъл да дадеш лична оценка на историческото значение, грешките и несполуките, извършени от MPL като революционна организация?

– „Историческият проект за освобождение“ беше доста сериозен проект. Под това название се криеше стратегията и ръководещите революционни принципи, които до днес остават в съзнанието на някои съвременни революционни бойци и служат като пример за създаването на нови проекти, възникващи в различни страни. Основната ни грешка е доверието към легалните лидери, откъснати от редовия състав, които банално развалиха организацията заради големите пари: днес те са част от тази формална демокрация, която по никакъв начин не представлява интересите на нашия народ, а само интересите на олигархията и корумпираните. Масовата корупция в уж революционна партия е нищо друго освен революционна проституция.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s