Аргала: антифашисткият боец на ЕТА, който промени курса на историята на испанската държава

хосе мигел

Лидерът на ЕТА Хосе Мигел Беняран Орденяна, познат като „Аргала“

На 20 декември 1973 г. на луксозна крайградска улица на Мадрид се пресичат пътищата на двама съвсем различни мъже. Резултатът ще промени курсът на историята на испанската държава. Единият от тези мъже е 24-годишният Хосе Мигел Беняран Орденяна (познат сред другарите си като „Аргала“ – на баски език „слаб“), баски марксист, антифашист и член на революционната въоръжена група „Баско отечество и свобода“ (ЕТА). Другият човек е 70-годишният адмирал Луис Кареро Бланко, фашистки командир на военноморските сили по време на Гражданската война в Испания, близък довереник на генерал Франко и наскоро назначен от него за министър-председател на Испания. Убийството му в тази декемврийска сутрин от команда на ЕТА водена от Аргала ще разтърси испанската държава и ще представлява най-голямата заплаха от Гражданската война насам.

Аргала е роден през 1949 г., точно десетилетие след края на войната, когато генерал Франсиско Франко се оказва победител след фашисткия преврат срещу Испанската република през юли 1936 г. В края на войната десетки хиляди политически затворници са вкарани в затворите на испанската държава в това число и 10 000 баски, където са подложени на изтезания и унизително отношение. Още хиляда са подложени на сумарна екзекуция и са погребани в масови гробове. Профсъюзите и политическите партии са забранени, публичните демонстрации също, а военните съдилища присъждат ужасяващи форми на отмъщение.

фашисти испания

Фашистки рейд в домове в баския град Ирун по време на Гражданската война в Испания

Режимът също се стреми да унищожи всички демонстрации за независимост на Страната на баските, насочвайки се по-специално върху баския език (еускара) и култура. Забранено е обучението на еускара в училищата, като също се забранява и общественото му ползване. Баските културни общности са потискани, а езиковите публикации биват забранени. Така Аргала се ражда в държава, която е управлявана от брутална и отмъстителна диктатура, която се опитва да смаже както лявата, така и националистическата опозиция.

Неговият роден град Аригориага, намиращ се в индустриалното сърце на Билбао, е свързан напълно с мините и корабостроителната индустрия, която владее кейовете на градската река Нервион. Градът има горда история на синдикално войнство. Две години преди и след раждането на Аргала, 1947 г. и 1951 г., се правят генерални стачки от мините на Билбао до промишлеността в южните баски провинции. И в двата случая режимът на Франко отговаря с обичайната си жестокост. През 1947 г. е обявено обсадно положение с хиляди арестувани и 15 000 уволнени работници. По време на генералната стачка през 1951 г. е мобилизирана въоръжена полиция  срещу работниците и техните поддръжници.

билбао

Корабостроителниците в Билбао в началото на 1900-те години

Вкъщи Аргала говори на испански, спомняйки си като дете, че никога не е разговарял с майка си, която е говорела на баски. Родителите му обаче знаят испански; майка му говори по рождение баски, а неговият баща, член на Баската националистическа партия, може да говори само на испански. След заниманията му с католицизма в ранните му юношески години, може би като акт на бунт срещу своите баски националистически родители, Аргала посещава университет, където учи инженерство. Там се запознава с идеите на Карл Маркс, който го чете с вълнение. През 1968 г. на 19-годишна възраст той се присъединява към ЕТА, пишейки по-късно следното:

въоръжената борба е резултат от сближаването на националното потисничество и класовата експлоатация, претърпяна от работниците при диктатурата на Франко, борба, която неизбежно ще се развива до смъртта на диктатурата.

Скоро Аргала става активен във въоръжената борба. Неговото първо действие включва неуспешен опит да се помогне за бягството на шестима баски политически затворници, които са осъдени на смърт в затвора в Бургос през декември 1970 г. Аргала и другарите му прокопават подземен тунел до стената на затвора, но опитът за бягство се проваля. Въпреки това, последва огромен международен натиск срещу режима на Франко и смъртните присъди са заменени. Аргала остава активен боец.

През 1972 г. след въоръжен обир и палежи в градовете Бергара и Урниета в провинция Гипускоа, редом с отвличането на индустриалец по време на стачката в Ейбар, испанската полиция го обявява за издирване. Той започва да бяга. Това се случва в периода, когато се замисля планът за отвличането на Кареро Бланко, който по това време е заместник министър-председател.

ета

Членове на ETA Militar на тренировъчен лагер през 1970-те години

Аргала пътува до Мадрид и установява контакт с членове на Комунистическата партия на Испания, които му дават информация за придвижването на Кареро Бланко, по-специално за дневното му посещение в църквата Сан Франциско Борго в града. Организирана е команда, която да поддържа Бланко под наблюдение, на която е дадена подкрепа от група местни комунисти, включително пожизнената активистка Ева Форест и нейния съпруг, драматургът Алфонсо Састре. Въпреки това, след назначаването на Бланко като министър-председател на Испания през юни 1973 г. от режима на Франко и последващото увеличаване на неговата охрана, планът за отвличане пропада.

Предвид трудностите, командата решава да го убие, когато се връща от богослужение. Членовете на командата впоследствие наемат апартамент по маршрута на Бланко до църквата, съобщавайки на наемодателя и съседите, че са скулптори. Следващите няколко месеца ги прекарват в прокопаването на тунел от мазето на апартамента под улицата.

луис кареро бланко

Луис Кареро Бланко се заклева като министър-председател през 1973 г. с генерал Франко на заден план

Сутринта на 20 декември 1973 г. шофьорът на Бланко подкарва черна кола Додж от църквата, докато Аргала, който се е качил на стълба, облечен в работно облекло като електротехник, получава сигнал да взриви масивната бомба. Експлозията разбива улицата, оставяйки голям кратер на пътя, и изхвърля колата 60 метра във въздуха. Тя минава над прилежаща пететажна сграда и се разбива във вътрешния й двор.

Бланко, шофьорът му и полицейски охранител са убити. Това е грандиозна операция, първата проведена от ЕТА извън Страната на баските и едва второто планирано убийство от организацията след нейното създаване през 1959 г. – първото е на полицейския шеф в Сан Себастиан, известният палач и нацистки сътрудник Мелитон Манзанас през 1968 г. Убийството привлича международно внимание към организацията и създава голяма криза в режима на Франко.

След успешната операция настъпва паника в испанската държава. Правителството незабавно обявява тридневен траур, затваряйки всички места за забавление. Всички обществени сгради в Мадрид са затворени, докато Дворецът на правосъдието, където се гледа делото срещу десетимата водещи противници на режима на Франко, обвинени в незаконно събиране, отварящ врати сутринта, е заобиколен от масови сили на въоръжената полиция. (Впоследствие и десетимата са осъдени и получават жестоки присъди между 12 и 20 години).

По-късно през същата нощ в инцидент, който първоначално се покрива от полицията, която твърди, че е простреляла заподозрян, Педро Бариос, 19-годишен сервитьор от Мадрид е прострелян от полицията, докато се прибира от работа в местен ресторант. Той умира от раните си две седмици по-късно. Друг младеж е застрелян от полицията в баския град Доностия (Сан Себастиан).

луис кареро кола

Последствията от масивната експлозия, която убива Кареро Бланко и катапултира колата му на 60 метра във въздуха над пететажна сграда

Инициирано е масово полицейско преследване. Испанската полиция назовава и публикува снимки на шест души, които според нея са отговорни за нападението. Издаден е декрет, предоставящ полицейски имунитет от наказание за стрелба по цивилни, за които се подозира, че са замесени в „подривни дейности“. Вестник „Гардиън“ описва декрета като „най-сериозната потенциална заплаха за демократичните противници на режима от дните на Гражданската война“ и заключва, че „той може да бъде тълкуван като разрешение за убийство поради мотиви за лично или политическо отмъщение“.

Също така има колективно наказание за баските с тежки ограничения върху правото да пътуват – баските от провинциите Биская и Гипускоа са принудени да се върнат с паспортите си на мястото на издаване за „ревизия“, ако искат да напуснат страната. Има многобройни полицейски рейдове и стотици арести. Според спекулациите ще бъде въведен военен закон. В този случай военните решават да не използват извънредна сила, но разполагат с достатъчно широки правомощия за осъществяване на същия ефект.

В Мадрид е арестуван свещеник и е глобен с четвърт милион песети заради това, че отказва на молбата на членовете на известната дясна организация „Войните на Крал Христос“ да прочете молитви за душата на Кареро Бланко. Мадридският кореспондент на вестник „Гардиън“, Бил Селин Джоунс, съобщава:

убийството и реакцията тук представляват най-голямата заплаха за режима на Франко, откакто дойде на власт.

кареро

Фашистки поздрав на погребението на Кареро Бланко

Статията в „Ириш Таймс“, озаглавена „Убийствената бомба през 1973 г. удари здраво испанския фашизъм“ разглежда нападението на ЕТА като събитие, което „променя испанската история“. Операцията, пише още в статията, постига:

елиминирането на човека, който беше основният стълб на сложните планове на Франко за продължаване на неговия режим след смъртта му.

Франко, човек, който налага смърт и мизерия на толкова много хора, се казва, че е силно шокиран от убийството на Кареро Бланко и е твърде разстроен да присъства на погребението му. Сред международните фигури, които разгръщат симпатии към него е американският държавен секретар Хенри Кисинджър, който само три месеца по-рано подпомага военния преврат срещу чилийския социалистически президент Салвадор Алиенде, довеждащ до власт жестоката диктатура на Аугусто Пиночет.

През следващата седмица на пресконференция във френския град Бордо четирима членове на ЕТА с качулки поемат отговорност за убийството на Кареро Бланко от името на организацията. Предоставени са детайли за внимателно планираната операция, която според тях включва команда за изкопаване на 24-футов тунел под улицата от мазето на апартамента, който наемат на улица Клаудио Коело, в края на който има две крила със 100 фунта експлозиви. Зарядът е детониран по електричен път с използването на 700-фунтов кабел, който минава през мазето и по протежение на тротоара на съседната улица. Те отричат назованите от испанската полиция лица да са участвали в операцията, твърдейки, че командата бяга с кола до Португалия и оттам с кораб до Франция.

ира ета

Вестник „Гардиън“ съобщава спекулацията, че ИРА осигурява на ЕТА експлозиви за нейното нападение срещу Кареро Бланко

Някои части на испанските медии спекулират, че ИРА предоставя на ЕТА експлозивите, използвани за убийството на Кареро Бланко. Мадридският ежедневник „АВС“ твърди, че се е провела среща между водещи членове на ИРА и ЕТА в хотел в Андора през септември, на която ИРА се съгласява да достави експлозиви за нападението. Докладите, макар и спекулативни, не са без реална стойност. В интервю за немското списание „Шпигел“ относно операцията лидер на ЕТА заявява, че от организационна гледна точка вместо да убият Франко „изглежда по-важно за нас да се отървем от лицето, което повече от всяко друго представлява продължаването на франкисткия режим“.

Говорещото лице казва още, че има „много добри връзки между ИРА и ЕТА“. Въпреки това, най-силният намек идва през 1974 г. в интервю на журналиста Кевин Чалкли с член на командата, която извършва атаката. Иняки Перес Беотегуи, познат като „Уилсън“, потвърждава, че ЕТА има много близки отношения с ИРА със срещи, провеждащи се редовно между представители на двете организации в Алжир, Париж и Брюксел. Той също потвърждава, че ИРА предоставя на членовете на ЕТА обучение за направата на бомби.

Докато полицейското издирване продължава и испанците налагат значителен дипломатически натиск върху френското правителство да екстрадира заподозрените баски, които живеят на френска територия – искане отхвърлено от французите, Аргала остава на свобода. Други, в това число Ева Форест, която осигурява логистична подкрепа на командата на Аргала, са арестувани и обвинени в съучастие в убийството. Аргала остава активен и през декември 1974 г. е обявен от полицията като заподозрян в убийството на двама граждански гвардейци в град Урдулиз близо до Билбао.

Доклад на вестник „Гардиън“ от 1974 г.

След смъртта на Франко през 1975 г. и „прехода към демокрация“ на испанската държава през 1977 г. е обявена амнистия за всички политически затворници, основание за която е убийството на Кареро Бланко. Ева Форест и обвинените заедно с нея са впоследствие освободени. Под псевдонима Хулен Агире тя пише разказ за убийството на Кареро Бланко – „Операция чудовище: екзекуцията на адмирал Луис Кареро Бланко“. Тя се заселва в баския град Хондарибия и през 1989 г. е избрана в испанския сенат като член на баската лява коалиция за независимост Herri Batasuna.

Като част от амнистията е приет също и „договор за забравяне“, който освобождава испанската държава от нейната гражданска война и престъпленията след нея, по време на които десетки хиляди са убити, измъчвани, изпращани в трудови лагери и принудени да бъдат в изгнание. Хиляди от тези жертви на фашизма все още лежат в неотбелязани масови гробове. Независимо от този договор, все още има много в държавния апарат, които не одобряват амнистията и елементи от испанската флота се заемат с отмъщение за убийството на техния главен военноморски офицер. Аргала е тяхната основна цел.

Снимка на Ева Форест при освобождението й от затвора в хода на общата амнистия за политическите затворници през 1977 г.

През 1978 г. Аргала е лидер на ЕТА Militar (организацията се разделя през 1974 г.) и оперира от базата в северната част на Страната на баските, където френското правителство продължава да отказва на испанските искания за екстрадиране на заподозрените от ЕТА. Въпреки това, той е вкаран в затвора от французите заради различни прояви и през октомври 1976 г. е експулсиран на остров Йе, където той и неговата приятелка, Асунсион Арана, сключват брак.

Аргала е ключът към развитието на политическите идеи и стратегията на движението. Той смята ЕТА просто като средство за овластяване на народа, твърдейки че:

Не става въпрос ЕТА да разреши проблемите на всички. Нито ЕТА, нито КАС, нито Herri Batasuna, нито която и да било друга политическа формация, колкото и голяма да е тя може да разреши проблемите на баската работническа класа. Само баската работническа класа може да разреши проблемите си. Само организираният народ може да постигне целите си.

Сутринта на 21 декември 1978 г., почти пет години от деня на убийството на Кареро Бланко в Мадрид, Аргала напуска дома си в баския крайбрежен град Ангелу (Англе на френски език) и се качва в колата си. Когато запалва колата, експлодира масова бомба, правейки колата на парчета. Аргала е убит моментално. Той е на 29 години. Бомбеното нападение е планирано да съвпадне с петата годишнина от смъртта на Кареро Бланко на 20 декември, но в този ден Аргала е болен и не излиза от дома си.

Групата от осем души, свързана с убийството включва испански моряк, член на Гражданската гвардия, двама испански военни офицери и служещ във военновъздушните сили. За да съдействат за логистиката и наблюдението, те наемат член на френските тайни служби (Жан Пиер Черид), член на аржентинската фашистка група „Тройно А“ и италиански фашист.

Аргала със съпругата си Асунсион Арана

Групата е водена от испанския военен капитан Педро Мартинес, който няколко години по-късно организира под ръководството на висши испански министри, включително и министър-председателя Фелипе Гонзалес, наемната група GAL (Grupos Antiterroristas de Liberación), която извършва стрелби, бомбени атентати и отвличания срещу общността на баските бежанци, живееща в северната част на Страната на баските (във френската държава).

Между 1983 г. и 1987 г. общо 27 души са убити от GAL. Целта на кампанията е да разпространява терор сред бежанската общност и да оказва натиск върху френското правителство, за да се откаже от своята политика на отказ от екстрадирането в Испания на заподозрените от ЕТА. През 1984 г. по време на апогея на операциите на GAL, агентът от френските тайни служби Жан Пиер Черид, който е част от групата убила Аргала, се убива при преждевременна експлозия насочена срещу член на ЕТА.

Последствията от нападението с автомати през 1984 г. срещу хотел Монбар в баския град Байон, извършено от членове на GAL

Сред останките открити по тялото му е списък с телефони, който включва членове на Центъра за специални операции към Министерството на вътрешните работи на Испания и служител на Гражданската гвардия. Също е открита лична карта на Гражданската гвардия със снимка на Черид и фалшиво име. След смъртта му съпругата му получава пенсия от испанското Министерство на вътрешните работи.

Неудовлетворена от убийството на Аргала, испанската държава се опитва да попречи на неговата общност да отдаде почит към един човек, считан за герой от антифашистката съпротива. Преди връщането на останките на Аргала в родния му град Аригориага, Гражданската гвардия обгражда града и забранява започването на погребалното шествие.

Има сцени на напрежение, тъй като местните хора се блъскат с полицията. Свикано е обществено събрание, на което е взето решение освен семейството и близките приятели останалата част от града да си остане у дома. Съобщено е, че когато ковчегът на Аргала влиза в града баското национално знаме, икуриня, е вдигнато наполовина от кметството в града, докато трима испански полицаи приветстват преминаващия ковчег.

Началото на погребението на Аргала в родния му град Аригориага

Телесфоро Монзон, ветеран от баската националистическа левица, който е в изгнание повече от 40 години от времето на Гражданската война в Испания и е основател на Herri Batasuna, описва въздействието от смъртта на своя близък приятел и другар така:

Не са заблуждавайте. Всички ние усещаме празнотата на Аргала, но това не е нищо повече от една просто изчерпана енергия. Оттук ще се надигнат други и потокът ще стане огромен.

Телесфоро Монзон и Аргала

*Има интересна бележка под линия за смъртта на Аргала и Кареро Бланко, която е поучителна за същността на сегашната испанска държава и остатъците от фашизма, които продължават да съществуват в нея.

През 2006 г. испанският национален съд осъди Арналдо Отеги, лидер на баската лява политическа партия за независимост Sortu на 15 месеца затвор заради „възхвала на тероризма“ според ищеца. Обвинението е наложено след речта на Отеги на публичната мемориална проява през 2003 г., отбелязваща 25-годишнината от смъртта на Аргала. По-рано през годината същият съд осъди 21-годишната Касандра Вера на една година затвор заради „възхваляване на тероризма“ след като туитна коментари като „ЕТА комбинира политиката по използване на служебни превозни средства с космическа програма“ по отношение убийството на Кареро Бланко.

Не само двата случая са грубо погазване на правото на свободно изразяване, но си струва да ги разгледаме в следния контекст. За почти 80 години испанската държава поддържа забележителен паметник в мадридското най-голямо гробище на членовете на нацисткия „Легион Кондор“, на който е написано на испански и немски: „Тук почиват германските пилоти, които паднаха в борбата за свободна Испания. Германски авиатори, които умряха за Бог и Испания. Да живеят!“. „Легион Кондор“ е отговорен за бомбандирането през 1937 г. на баския град Герника, в хода на което умират над 1500 цивилни. Паметникът беше премахнат едва през април 2017 г. по искане на германското посолство за 80-годишнината от бомбардирането.

Както коментира един от най-големите ирландски писатели и бивш доброволец на ИРА Брендан Бехан, „човекът с малка бомба е терорист, а човекът с голяма бомба е държавник“.

***

Стаюрт Редин е член на комитета „Герника 80“ и на Обществения исторически проект Стивънбатър и Смитфийлд. Той допринесе за двете неотдавнашни издания за баската история: Клането в Гастейс: кървавата неделя в Страната на баските и Герника 80 тогава и сега – 80 години от баско-ирландските антифашистки борби. Екземпляри и от двете са все още налични.

Източник: medium.com/@stewreddin/argala-the-anti-fascist-eta-militant-who-changed-the-course-of-spanish-state-history-66719fa79436

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s