Въоръжената нелегална борба в Пуерто Рико

др. Майкъл Гонзалес-Крус

Въоръжената борба е една от формите на протест на колонизираното население срещу угнетението отгоре; насилственото действие е един от най-очевидните начини да заявите за себе си, но в този случай по-важна дейност ще бъде набирането, обучението и политическата мобилизация на угнетеното население.

Въоръжените и нелегални организации извършват чрез насилието политическа борба, отслабвайки морално колониалния режим, укрепвайки съпротивата и моралния дух на антиколониалното национално движение (Адисън Майкъл, 2002, Дейвид Уилсън, 1963).

В първите години на шестото десетилетие на 20 век група младежи, – излизащи от „Националистическата партия“, безпартийни работници и емигранти, – организира партизанско огнище в планинския регион в северозападната част на Пуерто Рико. За своята малка организация те избират името „Въоръжено движение на народа“ (Movimiento Armado del Pueblo – MAPA).

Избраната за действие зона фактически е собственост на захарния завод „Колосо“: тук са разположени най-големите плантации на захарна тръстика. Има и малки селскостопански земи, специализирани в производството на текстил. В този регион е разположена и базата на военно-въздушните сили на САЩ „Ramey“ – най-голямата в Карибския регион. Партизанският център е организиран в малка ферма за плодове в близост до град Мока, откъдето новопоявилите се партизани започват своите действия.

MAPA изпраща оръжие в Ню Йорк, където е организирана структура за набиране на симпатизанти от местната среда на „Националистическата партия“ и имигрантите с леви възгледи, поддържащи „Движение 26 юли“ по време на Кубинската революция. Според спомените на Карлос Аройо Муньос през януари 1964 г. полицията в Пуерто Рико разкрива бунтовническата група, атакувала базов лагер, но получава достоен отпор от страна на младите партизани.

В квартал Роча в памет на това събитие от симпатизантите е издигнат скромен паметник, близо до който в продължение на дълги години привържениците на независимостта на региона се събират, за да отбележат годишнината от първия сблъсъка на пуерториканските партизани с властите.

Създаването на MAPA е първият опит за нова въоръжена борба на пуерториканците за независимост, копиращи в детайли стратегията за партизанска война, формирана от Ернесто Че Гевара и с успех изпробвана от кубинските борци за национално освобождение. MAPA обаче не успява да достигне нивото на кубинските другари, ставайки само първия, но не последен пример за героична борба, показващ пълната непригодност на стратегията за селска гериля на острова, където има силно присъствие на САЩ. Държавата не само наводнява страната с войници, но и формира доста ефективна съвременна полицейска система, нямаща равна в другите страни от Карибския регион.

Четири години по-късно след поражението на MAPA през 1968 г. по време на тържествена демонстрация, посветена на Революцията от 1868 г., „Въоръжените команди за освобождение“ (Comandos Armados de Liberacion – CAL) са представени на пуерториканския народ и поемат отговорност за повечето бунтовнически акции, случващи се през 1967 г.

Alfonso Beal! Puerto Rico quiere CAL!

Посредством печатно съобщение, разпространено сред участниците в празненството за стогодишнината от пуерториканската Революция от 1868 г., „Въоръжени команди за освобождение“ заявяват, че тяхната въоръжена организация вече цяла година провежда акции, насочени срещу северноамериканските учреждения на острова. Заявява се, че търговският империалистичен монополизъм убива националната промишленост и безпощадно експлоатира земята. Освен това се изразява съжаление във връзка с увеличаването на емиграцията на пуерториканци в САЩ, където те не просто имат жалко съществуване, но и на всяка стъпка са подложени на расова дискриминация.

Съобщението на две страници завършва с обявление за началото на военно-политическата кампания на CAL, насочена срещу колониалния режим.

В това комюнике CAL поемат отговорност за серията от нападения, разделящи се ясно на три категории. На първо място това са нападенията срещу северноамериканските търговски компании, като например „Bargain Town“, „Blek Lind“, „Say“, „K-Mart“, „Pueblo Supermarkets“, „Sears“, „Hotel Americana“, „Bellas Hess“, „Franklins“, UMETCO, „Drug Fair“, „Blacktown“ и „Chez Bambo“. В резултат на тези нападения повечето местни застрахователни компании понасят тежки загуби и започват или да издуват застраховките, или въобще да се отказват от застраховането на търговските предприятия на гринговците. Точно по същия начин CAL извършват саботажни действия срещу телефонната компания „Telefonica ITT“ и нефтохимическата корпорация CORCO, която е широко известна със своите нехайни отношения към управлението на отпадъците и осигуряването на безопасност за своите работници.

Според спомените на Луис Лопес Рохас пуерториканско-северноамериканската мафия използва туристическата индустрия, легализирането на хазартните игри и широкото разпространение на проституцията, за да укрепи надеждно своите позиции в черната икономика на Карибския регион. Лопес Рохас пише своя труд „Мафията в Пуерто Рико“:

„Много предполагат, че развитието на престъпните организации в Пуерто Рико е инициирано от САЩ след като американците губят Куба след триумфа на революцията, явяваща се до този момент основен партньор на Вашингтон в сферата на черния бизнес. Именно в годините на управлението на правителството на „Народно-християнската партия“ пуерториканската мафия, – проводник на интересите на северноамериканците, – се засилва необичайно. Пред този неоспорим факт „Въоръжените команди за освобождение“ заявяват желанието си да изчистят туристическата зона Кондадо, която е подслон и център на пуерториканско-кубинско-северноамериканските мафиозни синдикати“.

Освен ударите по местната мафия през 1967 г. CAL извършват също взривяване на нефтопровода, служещ като източник на гориво за северноамериканската военна база „Ramey„, разположена в северозападната част на острова. Също са атакувани военните радиостанции на военно-морската база на САЩ „Рузвелт Роудс“ и офицерския клуб в Сан Хуан.

Можем да направим изводи от този бюлетин, че CAL пристъпват към подготовката на военно-политическия си апарат още през 1963 г.: след крушението на MAPA възниква кръжок за мислещи по нов начин хора, които впоследствие  въодушевени от новите методи за борба („градска гериля“) формират нелегална въоръжена градска организация.

Можем също да заключим, че бойците на CAL чакат цяла година преди победоносно да разтръбят за своето съществуване на демонстрацията, посветена на стогодишнината от пуерториканската революция. В своята декларация бойците на CAL заявяват, че връзката на организацията с народа посредством бюлетини и съобщения ще продължи и призовават симпатизантите да се присъединят към борбата, да се подготвят и да продължават делото за освобождение на острова от властта на САЩ. Ясно е, че CAL не желаят да бъдат изолирана от масите организация, а искат подкрепа и участие на народа в своите действия. Нишката, свързваща организацията с масите, е националността – аспект, свързващ в едно „Въоръжените команди за освобождение“, различните легални политически движения за национално освобождение и народа на Пуерто Рико. CAL заявяват, че народът не трябва да се страхува от атаки, тъй като те воюват само срещу колониалния режим.

В съответствие с Регламента на CAL, преамбюлата на организацията се заключва в „създаването на военно-политически авангард на нашия народ в борбата за постигане на независимост и установяване на демократично управление, което ще създаде материална база за премахване на експлоатацията и поробването на човека от човека“.

Регламентът също посочва, че нелегалните структури на CAL ще се управляват въз основа на концепцията за демократичния централизъм, всички членове на организацията се считат за бойци, организирането на военната работа е възложено на Централното командване, а на политическата – на Националното ръководство, в което са представени отговорни лица за всички колони на групировката. В този документ е указано също, че всеки, който желае да се присъедини към организацията, признава нейните принципи и дисциплина, може да го направи след като Централното командване одобри неговата кандидатура. От кандидатите и непосредствените бойци на CAL се изисква безупречно морално и политическо поведение, тъй като всеки кандидат и боец е пример, по който обществото ще съди за цялата организация.

През 1968 г. списание „Tricontinental„, издавано от кубинската „Организация за солидарност с народите от Азия, Африка и Латинска Америка“ публикува интервю с Алфонсо Беал, лидер на CAL, който заявява, че основната цел на CAL е подриването на стабилността на колониалния режим посредством въоръжена борба.

Според представителя на организацията на северноамериканските империалисти е вече нанесена вреда на стойност, надвишаваща 14 милиона долара, в резултат на което застрахователните фирми на острова повече не искат да предоставят на компаниите на гринговците своите услуги. В резултат на всичко това веднага след осъществяването на военно-политическата кампания колониалният режим е принуден да субсидира застраховането на северноамериканските корпорации от собствения си бюджет, което предизвиква огромното недоволство на пуерториканците.

Алфонсо Беал заявява, че опитът на Алжир оказва огромно влияние върху въоръжената борба на пуерториканците, която се характеризира с голяма мобилност, конкретизация на целите и действията в градската среда. Ръководителят на CAL добавя, че нито една пуерториканска организация, бореща се за национално освобождение няма свое военно крило и че в този контекст „Въоръжените групи за освобождение“ представляват необходимата алтернатива, обединяваща всички антиколониални сили независимо от техните политически пристрастия.

Алфонсо Беал казва, че CAL взимат решение да се подкрепят местните дребни предприемачи, работниците в телефонните централи в тяхната предстояща генерална стачка, а също и тези, които предоставят информация за работата на северноамериканското разузнаване и местната колониална полиция.

Като се започне от основаването им през 1963 г., CAL се опитват в хода на своите операции да не допускат жертви и проливане на кръв. Въпреки това, по време на работата сред студентите се случва първият кървав инцидент.

На 4 март 1970 г. FUPI (Студентска федерация за независимост на Пуерто Рико) организира протестен марш в Университета Пуерто Рико срещу войната във Виетнам, милитаризма и северноамериканските отдели на ROTC. Скоро демонстрантите излизат от кампуса и се насочват към улица Рио Пиедрас, където към тях се присъединяват все повече и повече хора. Полицаите, опитвайки се да забавят демонстрацията, блокират улицата с кордони: при приближаването на демонстрантите, служителите започват без мярка да използват физическа сила срещу невъоръжените студенти, местните жители и работниците. В крайна сметка, полицията открива огън, убивайки студента Антонио Мартинес Лагарес, който просто наблюдава полицейското насилие от балкона на своя дом. В отговор на случващото се, бойците на CAL екзекутират двама военни северноамерикански матроси, искайки полицията да спре да използва оръжие срещу студентите и населението като цяло.

Според Мануел Малдонадо Денис, борбата на CAL и нейния революционен национализъм, базиращ се на идеите на Педро Албису, става начело на противопоставянето със северноамериканските икономически и военни сили на острова. Новата борба на CAL за разлика от борбата на Албису в началото на 20 век е нелегална и се провежда основно в градската среда. Може да се добави, че „Въоръжените команди за освобождение“ не се опитват да се превърнат във водеща политическа сила в Пуерто Рико и нямат никакви парламентарни склонности, а встъпват само като силово крило на другите легални организации, борещи се за независимост.

Movimiento Independentista Revolucionario Armado

През 1966 г. Филиберто Охеда Риос е делегат от „Движението за независимост на Пуерто Рико“ (MPI) на конференцията на „Организацията за солидарност с народите от Азия, Африка и Латинска Америка“ (OSPAAAL), централата на която се намира в Хавана. Връщайки се в Ню Йорк, Охеда пристъпва с ентусиазъм към създаването на „Въоръженото революционно движение за независимост“ (MIRA).

Filiberto Ojeda Rios

Филиберто Охеда Риос

В своите беседи с Ниевес Фалкон (2002) Охеда Риос заявява, че MIRA извършва серия от акции на въоръжена пропаганда, но, нямайки съответните механизми за връзка с масите, всички тези акции не постигат успех. Към причините за смъртта на организацията Охеда Риос назовава излишният милитаризъм, избутващ на заден план самата концепция за пропаганда, и многобройните вътрешни спорове, отслабващи напълно структурата.

Опитвайки се да реши проблема с липсата на средства за комуникация с масите, на 11 септември 1969 г. група бойци на MIRA завзема офис на радиостанцията WUNO в Сан Хуан с цел разпространяване на заплашително антиимпериалистично комюнике. През същата седмица MIRA атакува 6 търговски обекта, принадлежащи на северноамериканския империализъм, в това число и захарния завод „Gulf“ в Баямон.

Според Лестер Собел, който цитира в книгата си Аройо Муньос (2003), между 1970 г. и 1972 г. бойците на организацията правят нападения срещу повече от сто офиси, производства и военни обекти в Ню Йорк, свързани с колониалния режим в Пуерто Рико.

Според спомените на Охеда Риос, MIRA има сериозни трудности в развитието и продължаването на въоръжената нелегална борба. От 1972 г. до 1976 г. групата бойци концентрира действията си върху укрепването на връзките с всички прогресивни политически организации в САЩ и Пуерто Рико. Като резултат от цялата тази дейност е началото на издаването на „El Martillo“ – бюлетин на въоръжената и класова борба на работниците и бедните.

Ако разгледаме обективно ситуацията, то може да се отбележи, че организацията прекратява своето съществуване много тихо: мнозинството кадри на MIRA влизат в  други структури, като например FARP, OVRP и CAL. Именно бойците на MIRA, ставащи свързващото звено между всички националистически революционни организации в Пуерто Рико, полагат началото на процеса по формирането на първичните бази за организирането на „Революционната партия на пуерториканските работници – Народна армия Борикуа“ (Macheteros) през 1976 г.

Macheteros

MacheterosНа 1 октомври 1978 г. посредством специално съобщение в пресата „Мачетерос“ поемат отговорност за експроприацията на взривни вещества в един от търговските фирми, занимаващи се с добиването на гранит. На 25 юли същата година ФБР и полицията на колониалния режим арестуват двама младежи по обвинения в „подривна дейност“ – Арналдо Дарио Росадо и Карлос Сото Ариви, които са екзекутирани няколко дни по-късно в Серо Маравиля. В своя писмена декларация „Мачетерос“ осъждат на смърт заради убийството на двамата младежи губернатора на острова Ромеро Барсело, като също уверяват обществеността, че взимането на експлозивите няма да се използва срещу мирното население. Тази акция слага началото на борбата на новата въоръжена формация в Пуерто Рико.

От своя страна, колониалният режим с подкрепата на американските спецслужби разгръща нова кампания на терор срещу всички организации и лица, встъпващи за независимост на Пуерто Рико, в отговор на заявлението на „Мачетерос“. През 1978 г. разузнавателният отдел на колониалната полиция слага в черен списък повече от 150 хиляди фамилии: религиозни, работнически, комунистически, студентски деятели – всички попадат под подозрението за „подривна дейност“.

„Мачетерос“ имат звучно название, свързано с традиционното минало на мнозинството пуерторикански работници, които дълги години са принудени да изхранват семействата си, работейки с мачете в захарните плантации. Мачетето е и оръжие на пролетариата, и негов инструмент за работа. Този инструмент наистина може да се нарече сърп и чукът на Карибския регион. Охеда Риос заявява, че по време на войната през 1898 г. един от отрядите на бунтовниците се нарича „Los Macheteros“. „Революционна партия на пуерториканските работници – Народна армия Борикуа“ (PRTP – EPB) претендира да стане новите „Мачетерос“, вдигайки отново оръжие в борбата за национално освобождение.

Роналд Фернандес (1993) документира 18-те най-резонансни акции на „Мачетерос“, извършени в периода от 1978 г. до 1986 г. Запознавайки се с тези документи, можем да разделим всички действия на три типа: най-напред това са акции за самозащита, извършени в отговор на насилието на властите; след това – символични пропагандни операции, насочени към потвърждаване съществуването на колониалния конфликт и укрепване на самоидентификацията на пуерториканците, като независима нация; и на последно място – акции по снабдяване, насочени към добиване на финансови и материални ресурси за по-нататъшната дейност на организацията. Разглеждайки тези най-значими операции на „Мачетерос“, може да се отбележи, че много от тях се координират с дейността на други националистически революционни организации.

На 25 август 1978 г. „Мачетерос“ правят засада на полицейски патрул, материалната цел на която е взимането на униформи, полицейски значки и оръжие, а идеологическата – отговор на инцидента в Серо Маравиля. В започващата престрелка загива един от служителите на реда.

На 3 декември следващата година заедно с други нелегални групи, „Мачетерос“ нападат патрул на Военно-морския флот на САЩ, убивайки двама матроси и ранявайки 12. Тази атака е извършена в отговор на екзекутирането на Анхел Родригес Кристобал, обвинен в участие в нападение срещу северноамериканските матроси на остров Виекес.

На 16 май 1982 г. „Мачетерос“ убиват в центъра на Сан Хуан други двама американски моряци: така организацията отговаря на агресивните маневри на ВМФ на САЩ в близост до Виекес. 3 дни по-късно група на „Мачетерос“ атакува полицейски участък, убивайки един служител в отговор на инцидента във Виля син Миедо, където по време на разпръсването на демонстрация на активистите за национална независимост, полицаите убиват студентката Адолфина Вилянуева.

Както беше казано по-горе, освен непосредственото извършване на наказателни операции, „Мачетерос“ реализират и акции на въоръжена пропаганда, насочени към укрепване на националното самосъзнание на пуерториканците. В памет на въстанието на националистите през 1950 г. на 30 октомври 1983 г. „Мачетерос“ обстрелват с гранатомети офиса на ФБР в Сан Хуан. На 23 януари 1985 г. отделението на Федералния съд на САЩ в Пуерто Рико е подложен на ракетен обстрел. През 1986 г. са осъществени различни атаки срещу северноамериканските военни обекти, разположени на територията на острова.

Но най-голямата гръмка акция на въоръжена пропаганда на „Мачетерос“ е атаката срещу базата на Националната въздушна гвардия в Мунис на 12 януари 1981 г. В хода на тази операция бойците унищожават почти целия местен военен авиопарк, не понасяйки никакви загуби.

Акциите по самообезпечаване често също носят символичен пропаганден характер, като например експроприацията на 7 милиона долара от банка „Wells Fargo“ в Хартфорд, Кънектикът, на 12 септември 1983 г.

На 6 януари 1985 г., в Деня на Тримата царе, облечени съгласно празника Богоявление, „Мачетерос“ раздават подаръци и парични средства в бедните квартали на Пуерто Рико и в някои градове в САЩ.

Това са най-известните акции на организацията, извършени в Пуерто Рико и САЩ. Дейността на PRTP – EPB обаче не се ограничава с това. В списание „Pensamiento Critico“ (№26 през 1981 г.) организацията заявява, че населението не трябва да възприема PRTP – EPB само като въоръжена организация, защото тя също се занимава и с правна защита на пуерториканските работници и дейност в легалните синдикати.

По този начин, организацията, стояща на типични ленински принципи, претендира да бъде революционна партия на работническата класа, която разпространява антиимпериалистичната въоръжена борба в лагерите на пуерториканските трудещи се както на острова, така и в САЩ.

Започвайки от своето създаване през 1976 г., „Мачетерос“ усилено работят над обединяването на целия революционен спектър под единното знаме на борбата за независимост. Имайки контакти с FARP и OVRP, активистите на PRTP – EPB обръщат внимание на формирането на единна революционно-националистическа организация. И такава организация е формирана: на 25 юли 1979 г. в Чикаго към действащата в САЩ група „Fuerzas Armadas de Liberacion Nacional“ (FALN) официално се присъединяват „Мачетерос“, FARP и OVRP.

Fuerzas Armadas de Liberacion Nacional

FALNВ навечерието на 27 октомври 1974 г., „Ден за солидарност с независимостта на Пуерто Рико“, провъзгласен от Пуерториканската социалистическа партия, бойците на FALN атакуват 5 обекта в Ню Йорк: „Рокфелер център“, клонове на „Banco de Ponce“ и „Chemical Bank“, офиси на нефтогазовата компания „Exxon Mobile“ и химическата корпорация „Union Carbide“. Всички тези компании са изразители на интересите на северноамериканския империализъм в Пуерто Рико и се смятат за основна икономическа опора на колониалния режим на острова. В свое специално съобщение, FALN, наричащи се „градски фронт на движението за национално освобождение“, поемат отговорност за извършването на тези акции, и изпращат пламенен поздрав на участниците в демонстрацията, организирана от ПСП на Медисън Скуеър Гардън.

FALN възникват в Чикаго в средата на пуерториканците от първото поколение, чиито родители емигрират в САЩ през 1940-1950-те години. Чикаго е типичен индустриален град, превръщайки се в люлката на радикалните северноамерикански синдикати, появяващи се в края на 19 век. В началото на 20 век от страниците на своите списания „Alarm“ и „Chicagoer“ местните работнически активисти, под силното въздействие на анархиста Йохан Мост, страстно призовават към развитие на „пропагандното действие“ и въоръжената борба в САЩ.

Първите пуерторикански пионери се появяват тук в периода между двете войни, но голяма част от имигрантите пристигат тук след края на Втората световна война, когато металургичната промишленост в САЩ иска нова работна ръка. Местната пуерториканска общност от началото на 1950-те години до 1966 г. води постоянна борба срещу расизма и полицейския произвол.

Young Lords 1През 1966 г. възмутени от държавния терор и постоянните атаки на расистите и полицията срещу своята общност, пуерториканците заедно с други карибски имигранти започват естествен бунт срещу настоящата система. През същата година Хосе „Ча Ча“ Хименес заедно с други младежи създава групировката „Young Lords“, които се борят за подобряване качеството на живот на имигрантската общност, отстояват правото на самоотбрана и встъпват за независимост на Пуерто Рико.

Първите действия на бойците на FALN – структура, създадена под въздействието на примерите на борбата на MIRA и CAL – са насочени към подобряването на изоставени сгради, превръщани в „образователни клубове“, борба срещу полицейския произвол и наркотърговията, консолидиране на пуерториканските студенти, встъпване за освобождение на заключените националисти в Пуерто Рико и право на обучение на родния испански език.

След своето първо комюнике FALN се съсредоточават в нападенията на големите корпорации, поощряващи емиграцията от Пуерто Рико на евтина работна ръка и по този начин подкопаващи националния пуерторикански пазар на труда и националното производство. Цел на FALN е и военната сила на северноамериканските окупатори. Извършени са нападения срещу Държавния департамент във Вашингтон и срещу многобройни представителства на армията на САЩ. В контролираната зона (Чикаго, Ню Йорк, Филаделфия, Кемдън) FALN се занимават подобно на действащите в този момент „Черни пантери“ с ликвидирането на расовата дискриминация и потискане на полицейското насилие.

В продължение на много години колониалният режим се опитва да обрисува FALN просто като група терористи и трябва да се отбележи, че постига известни успехи – обикновените американци започват да разглеждат борците за независимост на Пуерто Рико като обикновени главорези. Въпреки това, реалната картина изглежда иначе: според спомените на Фернандес (1994) от 120 въоръжени акции, проведени от FALN, нито една не е насочена срещу мирното население на САЩ или Пуерто Рико. Само две операции наистина приключват с кървав финал.

На 11 януари 1975 г. е заложена бомба от американски расисти в близост до мястото на провеждане на митинг от привърженици на независимостта на Пуерто Рико. Взривът отнема живота на двама младежи. В отговор на това на 25 януари бойците на FALN извършват нападение срещу таверна Фронса, разположена на Уол Стрийт, където са убити четири човека. Друга кървава акция е атаката на 4 юни 1977 г., когато група бойци на FALN нападат полицейски участък в Чикаго в отговор на линчуването от расисти на двама пуерториканци в Хамболд Парк непосредствено преди провеждането на пуерториканския парад.

95% от извършените акции на FALN представляват унищожаване на чужда собственост, актове на саботаж и символични акции за солидарност с пуерториканското движение за национална независимост.

Gonzalez-Cruz M. (2006)

Nacionalismo Revolucionario Puertorriqueño: La lucha armada, intelectuales y los prisioneros políticos y de guerra

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s