Логистиката на „Монтонерос“ (Nuestra Historia)

В средата на 1970-те години терористичните организации в Аржентина от военно-политическа гледна точка достигат такова ниво на развитие, което не само превишава капацитета на силите на реда (жандармерия, брегова охрана и полиция), но и като цяло няма световен аналог.

Освен резонансните покушения, отвличанията с големи суми за откуп и безпорядъчните убийства, терористите се подготвят към разгръщането на „тотална продължителна революционна борба“. За тази цел, имайки доста широка географска зона за действие, „Монтонерос“ развиват своята военно-политическа структура в три основни области на управлението:

1. Национално ръководство. Формира се от четирима членове на висшата йерархия на организацията:

– Генерален секретар и Главнокомандващ „Армия Монтонеро“.

– Лидери на районите, командващи зоните и колоните (общо – 12), на които е разделена страната.

2. Национални секретариати

– Национален военен секретариат

– Национален политически секретариат

– Национален секретариат по международните въпроси

– Национален секретариат на пропагандата и връзките с обществеността

– Секретариат на организацията

3. Секретариати на зоните, където влизат командващите колони, действащи на следните територии:

Федералната столица – Северен Буенос Айрес – Западен Буенос Айрес – Южен Буенос Айрес – Кордоба – Куйо – Санта Фе – Росарио – Парана – Ла Плата – Северозапад – Североизток

Национален военен секретариат и регионални военни секретариати
На различни нива (национално и регионално) военните секретариати отговарят за три военни отдела: Отдел за операциите, Отдел за информацията и Отдел за логистиката.

На национално ниво Отделът за логистиката има три подотдела, разделени в съответствие с предназначението:

Логистика на нападението (Карти – Схеми – Производство – Закупуване на оръжие – Експлозиви)

Логистика на отбраната (Здраве – Запаси – Документация)

Национално разпределение

На регионално ниво този подотдел има пет сектора:

– Производствени цехове

– Снабдяване и транспорт

– Здраве

– Документация

– Запаси

Концепцията за логистика в доктрината на „Монтонерос“

Организацията разбира логистиката като „основен и спомагателен инструмент на ръководството за поддържане на военната организация“.

Доктрината на организацията заявява, че основният театър на военните действия се разполага в градските центрове с най-голяма концентрация на индустриална промишленост, не се отказвайки, въпреки това, от идеята за разгръщане на война в северните, доста неразвити, зони на страната. В документите на организацията е установено, че логистиката е комплекс от мерки, обезпечаващи бойните сили с оръжие, материал, инфраструктура и услуги с цел удовлетворяване на всички потребности на военния апарат. Логистиката се разделя на тежка и лека.

Тежка логистика: Производство на средства и услуги в големи мащаби, както и вътрешно ръководство над работата, носеща полза на цялата организация.

Лека логистика: Отговорност за управлението на производството и снабдяването за функционирането на тежката логистика, както и производство на средства и услуги от малък мащаб.

Допълнителна концепция на всяка логистична структура:

Тежката логистика е високо специализирана, централизирана на най-високо ниво, използва много скъпоструващи средства за производство и развитие, така че изисква най-високи мерки за безопасност и контраразузнаване. Нейното унищожение би повлияло на цялата организация и би осуетило всички генерални планове.

От своя страна леката логистика има по-малка специализация, често се характеризира с индивидуална дейност или дейност на малки групи. На това ниво на леката логистика се наблюдава ограничаване на ресурсите, които се добиват или с легално закупуване, или посредством кражби и грабежи („експроприации“ и „операции по самообезпечаване“). Унищожаването на леката логистика безусловно би повлияло на дейността на оперативните групи и клетки и временно би парализирало функционирането на организацията.

Развитието на политиката на логистиката позволява на „Монтонерос“ да достигнат целите, които мнозинството други организации по света не са били в състояние да направят.

Фабриките и производствените цехове на движението произвеждат висококачествени оригинални продукти с доста високи темпове на производство, взимайки предвид характера на войната.

Характеристики на логистичните служби на „Монтонерос“. Особености.

Позовавайки се на принципа, че „никоя сила не се готви за война като цяло, а само обмисля конкретни сценарии на войната“, „Монтонерос“ адаптират логистичните си служби към обкръжаващата среда, в която предстои да действат бойците, и към потенциала, който е наличен на организацията.

Освен собствените технически и административни изисквания, наложени на различни продукти, логистичните служби трябва да ориентират своята работа към следните концепции:

– Логистиката е материална подкрепа на бойната структура, нейното развитие зависи напълно от развитието на военния и политическия апарат. Логистичната структура заема важно място в концепцията на ариергарда, базиращ се на подкрепата на населението.

– Логистичните служби трябва да се намират в нелегалност и да бъдат разпръснати, за да се защитят от постоянния натиск на службите за защита на държавата.

– Логистиката трябва да се развива и да стои на платформата на собствената си материално-техническа инфраструктура, което не пречи допълнително да се използва легалната инфраструктура или пък инфраструктурата на трети лица.

Национално служба за производство

Става дума най-вече за службите, занимаващи се с производството на оръжие и експлозиви.

Техническото развитие на тези предприятия се базира на използването на собствени оригинални конструкции на оръжие, които позволяват да се адаптира производството към наличните материали, машини и инструменти, и в допълнение – да се подготви значителен брой инженери и техници.

Armamento MontonerosСерийното производство на организацията на оръжие и експлозиви включва следните артикули:

Ръчна граната SFM4 (според някои оценки от различните предприятия, разположени в Карапачай, провинция Буенос Айрес, са произведени около 3200 подобни гранати);

Ръчен миномет, използващ като снаряди гранати SFM4 (произведени са около 250 броя);

Противотанкова граната G 70 A (произведени са около 5000 броя). Има кумулативен заряд за пробиване на броня и отбранителни стени;

Гранатомет SFM-LG22-MP (сглобява се в завода „Fabrica Militar Jose Sabino Navarro“, произведени са около хиляда броя);

Фитил за бавно действие SFM/ET-1 (произведени са около 700 броя);

Пластичен експлозив С-2 (произвежда се в Росарио, Ланус и Виля Доминико. За създаването на този експлозив е създаден още един завод в Бразилия, унищожен от властите почти веднага, и един в Сидон, Палестина, който е даден на ООП в замяна на предоставянето на военно обучение на бойците на „Монтонерос“. Фабриките в Аржентина имат производствен капацитет, позволяващ да се дават на организацията от 80 до 90 килограма експлозиви на месец);

Противопехотна граната SFM – G40 (произведени са около 250 броя);

Картечен пистолет „Monto“ (ексклузивен проект, произведени са 6 единици);

Картечен пистолет „Yarara“ (ексклузивен проект, произведени са 15 единици);

Копия на шведския картечен пистолет „Карл Густав“ (произвежда се от фабриките в Мар де Плата, Флорида, Дон Торкуато, Гарин, Виля Балиестер, в провинция Буенос Айрес и непосредствено във Федералната столица).

Национална служба за снабдяване и транспорт

Основната задача на тази служба се състои в поддържането с материали на фабриките и цеховете, а също и в преместването на готовата продукция на склад. На службата е възложена отговорност за подготовката или закупуването на униформи и обувки. Разпределението на продукцията се случва в цялата страна посредством товарни контейнери, възложени на фиктивни търговски офиси, или пък малки товарни пакети, също изпращани от името на фалшиви търговски представителства. Използват се също танкери, в които се слагат малки контейнери за тайно транспортиране.

Национална служба на запасите

Службата отговаря за всички складове и запаси на организацията. Издава директиви и координира системата на складовете и запасите на всички нива (колони, секции, сектори, групи, бойни отряди и индивидуални бойци).

Всички тези складове, разбира се, са нелегални и трябва да се пазят в тайна описите на наличните материали. Съществуват специални формуляри, включващи списъци с наличните материали, които се предоставят само на висше ниво на ръководството за централизиране и координиране на структурата на складовете и запасите.

Национална служба за комуникации

Задачата на комуникациите е възложена на Техническия секретариат, имащ мисията да координира всички съответни служби с изключение на тези, които са подчинени непосредствено на другите секретариати. Така например стоят нещата с „Radio Liberacion TV“, за работата на което отговаря Секретариатът на пропагандата и връзките с обществеността.

Този амбициозен проект, разработен от „Монтонерос“ и не изпълнен до край, е вписан в грандиозната „Доктрина на комуникациите“ и нейният генерален „Работен план за организирането на национална информационна мрежа“.

Сред точките на този план най-важни са следните указания:

А) Включване на „Армия Монтонеро“ в концепцията „комуникацията като цел“ и организирането на служба за общоармейска координация „Корпус за връзки на Армия Монтонеро“.

Б) Развитие на обслужващите технически центрове на национално ниво.

В) Конструиране и разработване на собствени оригинални електронни средства за връзка и аксесоари към тях.

Г) Изучаване на средствата за комуникация на врага.

Д) Произвеждане (в три цеха) на мобилни станции, способни да прихващат и да се включват в телевизионни канали и радиа с цел разпространяване на революционни прокламации.

Системата за комуникации на „Монтонерос“ е адаптирана към текущата политическа ситуация и условия, в които срещу организацията се изправят Въоръжените сили, които, разгръщайки настъпление срещу терористичните движения през 1976-77 г., принуждават Националното ръководство и много бойци на „Монтонерос“ да напуснат страната, като става невъзможно развитието на толкова обширни и грандиозни планове.

Средства за комуникация на „Монтонерос“ с обществеността

1. В страната – Radio Liberacion TV

През юни 1979 г. в зоните на Федералната столица и Големия Буенос Айрес се провеждат 50 акции, насочени към прихващане на аудио честотата на легалните телевизионни канали, което позволява на организацията да излъчва 5-10 минутни звукови обръщения в доста широк диапазон, обхващащ от 10 до 15 градски квартала.

Тази процедура се извършва посредством използването на малък портативен апарат собствено производство поставен в каросерията на закрит автомобил, който постоянно се премества из града, за да изключи възможността за откриване от властите.

Въпреки това, налице са значителни недостатъци – лошо качество на предаването на данни, невъзможност за прекъсване на видеосигнала, както и доста малка зона на покритие. Организацията не успява да отстрани тези недостатъци, защото скоро от полицията са открити и унищожени няколко нелегални работилници, занимаващи се с произвеждането и усъвършенстването на апарати за радиоприхващане.

2. Извън страната – радиостанция в Коста Рика

От 24 юни 1979 г. започва своята дейност кратковълновата (31 метра), но силна радиостанция „Radio Noticias del Continente“, организирана от „Монтонерос“ на територията на Коста Рика.

Това начинание, опиращо се най-вече на аржентинските радиолюбители, е създадено с непосредствената подкрепа на „Сандинисткия фронт за национално освобождение“, имащ вече опит и необходимото оборудване за реализирането на подобна дейност: да напомним, че от началото на 1970-те години от територията на Коста Рика се води излъчването на нелегалното сандинистко „Radio Sandino“.

Централната програма на радиостанцията на „Монтонерос“ е предаването на „Новини от континента“, излъчвана както в Аржентина, така и в останалата Латинска Америка.

Програмата е съставена в строго съответствие с вътрешния регламент на „Психологичната война“. Аржентинските нови, получавани от редакцията от различни международни информационни агенции, се обработват и представят по такъв начин, че да се дискредитира военната хунта на Видела. Освен това, се озвучават и откровено лъжливи информационни съобщения, получени от несъществуващи агенции.

Постоянни теми на излъчване са неспазването на правата на човека в Аржентина, преследването на „ненадеждните“ за режима хора, обявени за терористи, а също и интервюта с многобройни изгнаници, призоваващи да се продължи революционната борба срещу диктатурата.

Освен всичко това, исторически факт е излъчването по „Radio Noticias del Continente“ в пряк ефир на последната проповед на салвадорския свещеник Оскар Ромеро – последовател на „теологията на освобождението“ и известен борец срещу угнетяването на обикновения народ. Именно по време на тази своя последна служба в параклиса на болницата „La Divina Providencia“ архиепископ Ромеро е застрелян от снайперист, принадлежащ към един от ултрадесните „ескадрони на смъртта“. Впоследствие, аудиозаписът от тази трагедия е предаден от „Монтонерос“ в ръцете на салвадорския „Фронт за национално освобождение Фарабундо Марти“.

Централният офис, от където се излъчва RNC, е разположен в село Гресия, в близост до костариканската столица, и е подложен на най-малко 4 нападения: първото е организирано от бойците на никарагуанските „Контрас“, разчитащи по този начин да получат подкрепа от аржентинската диктатура в борбата срещу правителството на FSLN в Никарагуа, а другите три са извършени от наети местни десни бойци от режима на Видела.

Национална служба за документация

Тази служба по принцип е вписана в работата на Департамента за логистика на Националния военен секретариат, но в последствие преминава в подчинение на Техническия секретариат. „Монтонерос“ обръщат голямо внимание на това, че Службата за документация концентрира своите усилия не само към фалшифицирането и подправянето на различни документи, но и се занимава с обучаването на персонал и развитието на инфраструктурата и техническите средства, необходими за тази работа.

В края на 1975 г. на национално ниво е разпространен „Отчет на службата за документация №1“, който разделя задачите на службата на два отрасъла:

Техника: подготвяне и подобряване качеството на фалшивата оперативна документация и документацията за прикриване (задачи за печат, подготвяне на матрици, подправяне на подписи и т.н.).

Изследвания: търсене на нови методи за изпълнение на техническите задачи, изучаване на нови средства за защита на документацията и обработка на информация с цел подобряване на производителността.

В средата на 1976 г. „Циркулярът за документацията“ заявява, че „ситуацията на тотални репресии, установена в страната, ни принуждава да усъвършенстваме методите за защита на другарите, да предоставяме по-надеждни лични документи и документи за автотранспорт, за да се намалят възможните рискове“.

С цел повишаване качеството и количеството на произведената продукция, службата призовава другарите на организацията към кражби на лични удостоверения за мъже и жени на възраст 20-40 години, празни бланки, разрешения за работа, платежни извлечения, сертификати за собственост на недвижими имоти, дипломи за професионално и висше образование и тем подобни документи.

Също се изисква изготвянето на списъци на „двойници“ заедно с необходимата инфилтрация в общинските структури, националните и провинциални центрове за регистрация, нотариалните и адвокатските кантори, където може да се получи информация и документи, въз основа на които ще бъдат фабрикувани тези списъци.

През февруари 1977 г. излиза вътрешният „Учебник за документацията“, съставен въз основа на опита на „Колоните в столицата, Ла Плата и Росарио“. Учебното пособие развива темата за фалшифицирането на документите в четири глави:

– Цел на учебника;

– Използване на фалшифицираните документи;

– Главни документи;

– Допълнителни документи.

Национална здравна служба

Тази структура е формирана от лекари и медицински персонал, които могат да действат в нелегалната структура постоянно. Или да приемат бойците в легалните или частни болници, регистрирайки ги под фалшиви имена, или да се трудят в специално създадените тайни болници.

Системата за медицинско обслужване се състои от мобилни „Санитарни постове“, установени съгласно необходимостта, и „Хирургични нелегални болници“, добре скрити и отлично оборудвани. Службите използват също помощта на легалните клиники и болници, където работят симпатизанти на движението.

Nuestra Historia № 64, 65

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s