„Монтонерос“ в Москва (Nuestra Historia)

Между 1975 г. и 1976 г. кулминация на серията от продължителни преговори е организираното в столицата на Съюза на съветските социалистически републики „представителство“ на военно-политическото движение „Монтонерос“.

Разглеждайки историята на тази подривна терористична организация, можем да видим, че в първите години от своето съществуване тя няма никаква ясна позиция по отношение на международната политика: може би, защото в този момент „Монтонерос“ наблягат на спечелването именно на аржентинските народни маси – международната ситуация малко интересува ръководството на перонисткото движение.

Въпреки че по принцип съществуват връзки с Куба – връзки, благодарение на които военно-политическата организация попада почти в пълна идеологическа зависимост от Острова на свободата: именно тогава в риториката на „Монтонерос“ се появяват концепциите за „борба с империализма“ и „класова война“, вдъхновени най-вече от „Организацията за солидарност с народите от Азия, Африка и Латинска Америка“ (OSPAAAL) и „Латиноамериканската организация за солидарност“ (OLAS).

Малко по-късно благодарение на същата Куба ще бъдат установени отношения с „терсеристките“ правителства на генерал Веласко Алварадо в Перу и Омар Торихос в Панама, както и с „братята по оръжие“ – многобройни латиноамерикански революционни въоръжени организации. Но всички тези връзки са ефимерни и чисто символични. Едва когато идващата на власт в Аржентина военната хунта начело с генерал Видела започва да изтласква „Монтонерос“ извън пределите на страната, ръководството на организацията конкретизира своите международни отношения.

В Западна Европа, където се концентрират главните сили на движението в чужбина са установени контакти с представители на социалистически партии, синдикати и организации (най-значимият сред тези представители безусловно е Улоф Палме), за да се постигне подкрепа в психологичната война срещу аржентинската хунта. В така наречения „Трети свят“ сред социалистическите правителства и левите движения за национално освобождение в Чад, Танзания, Намибия, Ботсвана, Палестина, Сирия, Алжир, Либия и т.н. „Монтонерос“ търсят освен казаното дотук също и дипломатическа подкрепа за достигане до нивото на международните правни организации.

Терористите от „Монтонерос“ никога не са показвали особена симпатия към Съветския съюз, но те са разбирали прекрасно, че сблъсъците с Въоръжените сили на Аржентина (основната концепция на бунтовническата схема на организацията) могат да доведат до пряко или косвено вмешателство на САЩ, чиито съюзници са Видела и неговия „Процес по национално преструктуриране“. Така „Монтонерос“ искат сериозна международна подкрепа: в този контекст СССР, предоставящи посилна помощ на почти всички движения за национално освобождение по целия свят, изглеждат на ръководството на организацията като най-вероятен стратегически партньор. Според този сценарии „Монтонерос“ могат да се превърнат в доста силно марксистко-ленинско революционно движение, притежаващо обаче сериозен потенциал, за да избегне поглъщане от Комунистическата партия на СССР или неговите спецслужби.

Начало на контактите

Gelbard_y_peron

Хуан Перон и Хосе Гелбард

Началото на отношенията със Съветския съюз е положено благодарение на инициативата на министъра на икономиката в правителството на Перон, Хосе Гелбард (агент на КГБ), който заинтересува своите „руски началници“ с идеята за установяване на контакти с подривната аржентинска организация. Именно той предава на агентите на КГБ в края на 1974 г. адреси за контакт на някои членове от Националното ръководство. Дори по-рано по време на срещите с „Монтонерос“, проведени, за да привлече подкрепата на организацията към провеждането на своята икономическа политика, Гелбард повдига активно идеята за сближаване с комунистическия Изток.

Miguel Bonasso 2

Мигел Бонасо

За да подкрепи усилията, насочени към сближаване със СССР, „монтонеро“ Мигел Бонасо ще бъде назначен за специален посланик на ежеседмичното издание „Noticias“ (основен официален печатен орган на „Монтонерос“, създаден на 20 ноември 1973 г.) в Москва по време на визитата на Гелбард в Източна Европа. Като резултат от това пътуване са редицата възторжени статии във вестника на организацията, посветени на дейността на съветското правителство и важността на подписаните между Аржентина и СССР съглашения.

Първоначално, Съветският съюз симпатизира доста на перонистката движение през 1950-1960-те години, но проявява голяма внимателност, ако не и враждебност към въоръжените перонистки групировки през 1970-те години. В случая с Аржентина СССР се вслушва най-вече в гласа на местната Комунистическа партия, която е настроена доста негативно както към „Монтонерос“, така и към другите ултралеви партизански групировки, като „Въоръжени революционни сили“ (FAR) и „Революционна партия на трудещите се – Народна революционна армия“ (PRT – ERP). В тази връзка е показателен следният факт: през 1976 г. в хода на срещата в Куба на съветския посланик с представителите на PRT – ERP на последните не само е отказано предоставянето на материална помощ, но и нещо повече; съветският посланик критикува яростно въоръжената дейност на партията в течение на третото перонистка правителство на Кампора-Перон, отбелязвайки, че самите те водят на власт военната хунта.

Въпреки това, кубинският департамент на „Международния отдел на ЦК на КПСС“, не взирайки се в официалната позиция на Съветите, както и в случая с никарагуанските сандинисти, развива и укрепва отношенията между Куба и военно-политическата организация „Монтонерос“.

Именно този департамент през пролетта на 1975 г. кани Марио Фирменич да направи визита на Острова на свободата. За лидера на движението, който по-рано напуска пределите на Аржентина само заради срещите с Хуан Перон в Испания, това е голяма чест понеже до този момент кубинците поддържат отношения с перонистите основно чрез G2 (разузнаването) и „Международния отдел“. Сега лидерът на най-голямата революционна организация в Латинска Америка се приема от самия Фидел Кастро, който по време на един от разговорите пита Фирменич дали знае нещо за Съветския съюз. Не, той нищо не знае, „никога не съм бил там“ – отговаря Марио. „Трябва да отидете“ – посъветва Фидел. И тук се излага конкретен план за визитата в Москва.

Така една пролетна вечер през 1975 г. благодарение на усилията на Комунистическата партия на Куба и „Съветското общество за дружба със страните от Латинска Америка“ Марио Едуардо Фирменич се отправя за първи път за Москва на самолет на компания „Аерофлот“.

Съветското правителство показва голяма тактичност: за да избегне трудностите в отношенията с правителството на Република Аржентина и аржентинската Компартия, Фирменич официално се разглежда не като представител на терористичната организация, а само като „прогресивен аржентински деятел“.

По време на пътуването си Фирменич използва паспорт, който е лошо фабрикуван от Службата за документация на „Монтонерос“. По време на прикачването си в Прага митничар разкрива фалшификата и само намесата на офицер от кубинското разузнаване, идващ на летището от местното консулство, спасява Фирменич от неминуем арест. На връщане лидерът на „Монтонерос“ си служи с идеално фабрикуван паспорт, даден му от съветските спецслужби, заедно с определена информация, касаеща методите на фабрикуване на документи: КГБ с радост споделя с „братските партии“ своите знания, насочени към подкопаване на законите на правителствата.

Според по-късни спомени, Фирменич, който почти през цялото време на посещението си прекарва в сградата на кубинското посолство в Москва, постига в хода на преговорите със съветската страна много малко.

Все пак пътуването оставя своя отпечатък в историята на организацията: „Монтонерос“ откриват свое представителство в столицата на СССР. Като ръководител на „посолството“ Марио Фирменич назначава някакъв възрастен професор, участник в първата перонистка съпротива, укриващ се по това време в Перу (според наличната ни документация на организацията личността на този човек не се разкрива).

Фирменич определя идеологията

Въпреки че масовата съветска преса отделя доста малко внимание на аржентинската гериля, ако въобще и пише за нея, то в доста враждебни тонове, опитвайки се да запази икономическите отношения между двете страни, съветската информационна агенция ТАСС в своите бюлетини, издавани в ограничен тираж за разпространение сред деятелите на Компартията на СССР, пише за „Монтонерос“ с доста лоша обективност. В един от тези бюлетини е публикувано интервю с Фирменич, дадено за кореспондентите на ТАСС, „Ройтерс“ и „Le Monde“, в което лидерът на „Монтонерос“ провъзгласява като генерална платформа за своята организация марксизма-ленинизма и изказва уважение към лидерите на социалистическия лагер, оказващи всячески помощ в борбата на народите от Третия свят за своето национално освобождение.

Това съобщение не може да изненада никого, тъй като още през 1974 г. Марио Фирменич в документа, озаглавен „Нашите теоретични концепции и нашите методи за анализ в политико-икономическата сфера“ призовава „регионалните ръководители“ да признаят „историческия и диалектически материализъм“ като важни и принципни концепции, които трябва да бъдат внесени за обсъждане и утвърдени в качеството си на платформа в хода на бъдещия Конгрес на терористичното движение.

В края на този документ Фирменич пише:

„Същността на организацията не се състои в това да се наричаме марксисти-ленинисти, а в това да използваме основните концепции на историческия и диалектическия материализъм, лежащ в основата на марксисткия метод за анализ на реалността“.

Въпросът за марксизма-ленинизма излиза за първи път на преден плен през октомври 1973 г., когато към „Монтонерос“ се присъединяват „Въоръжените революционни сили“ (FAR), имащи твърда ленинска основа. И въпреки че от самото зараждане на въоръжената организация марксистите са представени в доста прилично количество (например, един от основателите на „Монтонерос“, Норма Естер Аростито е комунистка), те нямат никакво влияние върху идеологията. Именно от момента на обединението с FAR в организацията и непосредствено в Националното ръководство, в което са кооптирани основните лидери на FAR (Осатински, Пердия, Кието и др.), започват да се закрепват марксистките тези.

Първоначално, опитвайки се да се задържат в перонисткия лагер, „Монтонерос“ всячески публично се дистанцират от „внедряващите се в перонизма марксисти“, въпреки че след разкола с Перон и „десните“ перонисти, движението окончателно отхвърля всякакви комплекси, стоейки открито на платформата за „изграждане на социалистическа родина заедно с народа“.

Отношението на КПСС към „Монтонерос“

Официалният Съветски съюз се отнася доста критично към „Монтонерос“ както впрочем и към другите организации от подобен род. Збигнев Ивановски, водещ научен сътрудник в Института за Латинска Америка към РАН по това време пише в своето изследване „Латинска Америка през 1980-те години“:

„…Ултралевите никога не се опитват да се борят за подобряване положението на трудещите се в условията на съществуващия режим, тъй като са убедени, че социалистическата революция ще реши всички проблеми веднага… От наша гледна точка, ултралявата организация „Монтонерос“ от самото си зараждане е доста нееднородна по своя социален състав, вследствие на което се формират доста оригинални теоретични концепции, опитващи се да обединят марксизма-ленинизма с елементи на християнството, национализма, популизма…“

Nuestra Historia № 63

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s