Movimento Revolucionário 26 de Março

„Революционно движение 26 март“ е организация, обхващаща със своето влияние най-вече щата Рио Гранде до Сул. Първоначално структурата се оглавява от Артур Паулу де Суза и Паулу Роберту Талес Франк. И двамата идват от маоистката Комунистическа партия на Бразилия (PC do B). В периода 1965-1966 г., т.е. преди настъпването на втората вълна гериля, и двамата напускат редиците на партията, възнамерявайки да започнат въоръжена борба с правителството.

Малко по-късно, свързвайки се с членовете на общинското ръководство на маоистката партия Адамастор Бонила и Паулу Мелу, близки до революционните националисти на Бризола, те напълно скъсват връзки с PC do B и започват изграждането на собствена бойна структура.

Първоначално тази организация, в чиито редици има само осем души, е известна с прозвището „Група Паулу Мелу“ по името на нейния лидер. Скоро групата се нарича „Въоръжен революционен народен фронт“ (Frente Armada Revolucionária Popular – FARP), въпреки че в началото на 1966 г. е решено да се откажат от толкова тенденциозното и патосно име и „Група Мелу“ окончателно става „Революционно движение 26 март“, название в чест на въоръжения бунт на полковник Джеферсон Кардим, който се случва през 1965 г. в Трес Пасус.

Според полицейските архиви, MR-26 действа в периода от 1966 г. до 1969 г., поддържайки доста слаба интензивност на своите акции. Въпреки че е основано и оглавено от комунисти, почти през цялото време на своето съществуване движението поддържа връзки с революционно настроените военни националисти в щата Рио Гранде до Сул, както и с лявата националистическа опозиция начело с Лионел Бризола, бягащ в Монтевидео. Самият Паулу Мелу нееднократно посещава Уругвай, където се опитва да постигне от националистите финансиране на своята организация и изпращане на бойци в Куба. Дори списанията, издаващи се от революционните националисти в Бразилия и Уругвай, отдават дължимото на борбата на MR-26, считайки движението за „братско“ въпреки комунистическите корени.

Властите откриват съществуването в щата на подривната група през 1966 г. – в това време, когато тя все още се нарича FARP. Сутринта на 1 септември на покрива на една от сградите в Порто Алегре е арестуван по подозрение в кражба членът на организацията Луис Карлус Карбони. В хода на обиска у него е открито писмо, в което се споменава за смъртта на бившия сержант Мануел Раймунду Суарес. Суарес, явяващ се „свръзка“ между „Националистическо революционно движение“ (MNR) и MR-26 (FARP), още от времето на военния преврат се намира в нелегалност по обвинение в „подривна дейност“. На 11 март 1966 г. той е арестуван от полицията в Порто Алегре с 2000 екземпляра антиправителствени брошури, а на 24 август тялото му е открито на брега на река Жакуари.

В квартирата на Карбони са намерени няколко броя от нелегалното списание „Panfleto“, издаващо се от опозицията в Уругвай. Във ваната, в една кошница с мръсно пране е открита брошура-инструкция за работа с взривни вещества, както и писмо до революционерите в Рио де Жанейро. Арестуваният е принуден да признае всичко. Според неговите показания, групата се появява скоро след преврата на 1 април 1964 г. в провинциалния град Пелотас. Дейността й се състои в писане по стените на лозунги, търсене на средства за добиване на оръжие, както и разпространяване в щата на списанията на опозицията, публикувани в съседен Уругвай. Карбони заявява още, че неговата група поддържа връзки с безименна организация на радикалите от Рио де Жанейро.

Първото наистина заслужаващо появяване на организацията на арената на революционната война трябва да се състои по време на въоръжения бунт на полковник Джеферсон Кардим и неговите „Въоръжени сили за национално освобождение“ (FALN). Според плана, FARP трябва да осъществи взривяването на мостовете в Порто Алегре, за да предотврати прехвърлянето на войска в региона на Трес Пасус, както и няколко други саботажни акции. Планът не е приведен в изпълнение: първоначално планиран за 30 март, Кардим променя датата на бунта, опасявайки се от разкриването на групата от полицията. Така въстанието се провежда на 26 март, което изненадва ръководството на FARP.

След преструктурирането „Революционно движение 26 март“ се разделя на три сектора: политически, който се ръководи от Паулу Мелу, военен, намиращ се под управлението на Грегориу Мендоса, и финансов, който се ръководи от Ваноли де Карвальо. На практика групата винаги е доста малка и така никога не успява да премине числената бариера от петдесет човека.

„Твърдото ядро“ на организацията се базира с столицата на щата Порто Алегре, въпреки че малки клетки също са създадени и в провинциалните градове, като Пелотас, Такуари, Бутия и Триумфу. Тук MR-26 вербува тези, които по-рано са свързани с революционния национализъм. Много от тези хора, политически възпитани от Лионел Бризола по време на неговото губернаторство, все още се надяват на своя избягал лидер; надяват се, че от Уругвай той ще предприеме по-решителни действия срещу диктатурата.

От гледна точка на социалния произход, организацията се състои основно от местни работници, въпреки че има студенти, матроси и опитни революционни националисти, като бившия депутат от „Трабалистката партия“ Жозе Векиу.

От 1966 г. до 1969 г. MR-26 е белязана най-вече от провеждането на няколко експроприации на експлозиви в местни добивни кариери и от кражби на оръжие. По думите на Григориу Мендоса, ако те са знаели, че в дома на някой човек има оръжие, не биха се поколебали да го вземат.

През 1966 г. Паулу Мелу, неговия брат Роберту и Григориу Мендоса пристигат в Монтевидео, откъдето през Париж и Прага отиват в Куба за провеждането на военна подготовка, която продължава 14 месеца. За това време в родината се случват някои промени. Лионел Бризола най-накрая излиза от ступора и разгръща мощна пропаганда сред бившите военни, успява да организира „Националистическо революционно движение“ (MNR) за партизанска война с правителството. Опитвайки се да разшири редиците на своята група, Бризола призовава всички революционни националисти да се обединят под знамето на MNR. Така убитият от полицията Мануел Раймунду Суарес, явявайки се член на MR-26, едновременно с това поддържа контакти с движението на Бризола, бидейки един вид свръзка между двете групи.

През 1967 г. Грегориу Мендоса, връщайки се от Куба, е принуден отново да бяга от Бразилия: полицията успява да го идентифицира и обяви за издирване, като опасен комунистически агент на Куба. В една от обедните почивки той просто напуска работното си място като сервитьор в ресторант в центъра на Порто Алегре и повече не се връща. След ден Мендоса е вече в Монтевидео. Взимайки фалшиви документи, той тайно се връща в родината си, пътувайки до Рио де Жанейро, за да се присъедини към партизанската група на MNR, действаща в планината Сера де Капарау. До партизаните така и не стига: в Мангуасу Грегориу Мендоса е арестуван и вкаран в затвора в Жуиз де Фора.

Не взимайки участие във въоръжените действия, той излежава две години и половина. Излизайки на свобода в края на 1969 г., през Рио де Жанейро той се отправя към малката си родина в Порто Алегре. Тук той разкрива своя организация в перфектно здраве, активно взаимодействаща си с местната клетка на „Народен революционен авангард“. Извършвайки няколко революционни грабежа, фронтът VPR/MR-26 планира да осъществи отвличането на северноамериканския консул в Порто Алегре. Докато основната тежест на изпълнението на акцията се пада на бойците на VPR, членовете на „Революционно движение 26 март“ трябва да обезпечат операцията с убежище, необходимо за заложника.

Въпреки това, опитът за отвличане, провеждащ се в нощта на 4 април 1970 г., се проваля: автомобилът на американеца успява да се изплъзне от засадата на бойците.

След неуспеха полицията в щата започва активна борба с местните подривни елементи. Идентифицирани са десетки лица, съпричастни към VPR, VAR-P, M3-G, MR-26. Паулу Мелу и Григориу Мендоса обаче избягват ареста: и двамата напускат щата.

В същото време останките от MR-26 продължават да действат, като най-малко две акции се извършват през април и май: ограбване на офис на „Банка на Бразилия“ в град Тупансиретан и неуспешно нападение срещу клон на „Банка Рио Гранде до Сул“ в Пелотас. Скоро след това е арестуван боецът Франсиску Лажес дус Сантус, който започва да дава подробни показания за дейността на групата. MR-26 окончателно се разтурва.

Спасявайки се от арестите, много бойци бягат от щата; голяма част от тях в бъдеще се присъединява към „Народен революционен авангард“, придържащ се към същата политическа линия, както и MR-26.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s