Бразилската гериля. Кратък учебник на градския партизанин (част 2)

Вместо въведение

Искам да посветя този труд на първо място на Едсон Соуто, Марко Антонио Брас Карвальо, Нелсон Жозе Алмеда („Ескотейро“) и много други геройски бойци и градски партизани убити от ръцете на убийците от военната полиция, армията, подразделението на военно-морския флот, военно-въздушните сили и спецслужбите, които са омразни инструменти на репресивната военна диктатура.

Второ, на храбрите другари, както мъже, така и жени, които са затворени в средновековните тъмници на бразилската власт и са подложени на мъчения, които превъзхождат ужасяващите престъпления на нацистите.

Подир другарите, чиято памет почитаме, и пленените в битка ние трябва да продължим борбата.

Всеки другар, който встъпва срещу военната диктатура и иска да се бори може да се свърже с борбата без значение колко малка изглежда неговата задача.

Нека да побързат всички, които четат този Кратък учебник и правят изводи, да не остават бездейни, а да последват инструкциите и да се присъединят към борбата. Настоявам на това, защото при всички обстоятелства задължението на всеки революционер се състои в осъществяването на революцията.

Друг важен въпрос се заключва в това, че не трябва само да се чете този Кратък учебник сега и в бъдеще, но и да се разпространява неговото съдържание. Разпространението ще стане възможно, ако тези, които са съгласни с идеите направят ксерокопие и напечатат този Кратък учебник във вид на брошура, въпреки че в края на краищата е необходима въоръжена борба.

На последно място, причината, че този Кратък учебник носи моя подпис се състои в това, че изразените и систематизираните тук идеи отразяват личния опит на група хора, водещи въоръжена борба в Бразилия и аз имах честта да взема участие сред тях. За да не могат някои личности да поставят по съмнение това, което провъзгласява този Кратък учебник и за да не могат да отрекат фактите или да продължават да заявяват, че условия за борба не съществуват, трябва да се поеме лична отговорност за това, което се говори и върши. Следователно, в този тип работа анонимността се превръща в проблем. Важният момент се състои в това да се подготвят патриоти готови да се борят подобно на обикновени войници и това дело да става по-голямо и по-добро.

Обвинението в тероризъм или насилие няма повече отрицателния смисъл, в който то се използваше по-рано. То придоби ново съдържание, нов отенък. Повече не се гледа като фракционен разкол, дискредитиране, а напротив, представлява привлекателен момент.

Днес да бъдеш боец или терорист е качество, което прави чест на всеки човек с добра воля, защото това е акт, достоен за революционера, занимаващ се с въоръжена борба срещу позорната военна диктатура и нейните чудовища.

Определяне на понятието градски партизанин

Хроничната структурна криза, характеризираща днешната Бразилия и породената от нея политическа неустойчивост доведоха до възникването на революционната война. Революционната война се проявява във формата на градска партизанска война, психологична война и селска партизанска война.

Градската партизанска война и психологичната война в града зависят от градския партизанин. Градският партизанин се бори срещу военната диктатура с оръжие в ръка с използването на нетрадиционни методи.

В качеството си на политически революционер и пламенен патриот, той е боец за освобождение на своята страна, приятел на народа и свободата. Областта на действие на градския партизанин са големите бразилски градове. Има също бандити, обикновено известни като престъпници, които също действат в големите градове. Много пъти нападенията на престъпниците се интерпретират като действия на градските партизани.

Въпреки това, градският партизанин се различава драстично от престъпника. Престъпниците търсят лична изгода от своите действия и нападат безразборно, не различавайки експлоатирани и експлоататори, във връзка с което сред техните жертви има толкова много обикновени граждани. Градският партизанин преследва политическите цели и напада само правителството, едрите капиталисти и чуждестранните империалисти, особено от САЩ.

Друг също действащ в града елемент и също негативен, като престъпника е ескадронът на контрареволюционера от дясното крило, който поражда смут, напада банки, хвърля бомби, прави отвличания, убийства и извършва най-невъобразими гнусни престъпления срещу градските партизани, революционните свещеници, студентите и гражданите, встъпващи срещу фашизма в търсене на свободата.

Градският партизанин е непримирим враг на правителството и системно нанася вреда на управляващите власти и властта на имащите. Принципната задача на градския партизанин се състои в това да отвлича вниманието, да изморява и да деморализира милитаристите, военната диктатура и репресивните сили, както и да напада и унищожава богатството и собствеността на САЩ, чуждестранните мениджъри и представителите на висшите слоеве на класата на бразилската буржоазия.

Градският партизанин не се страхува да демонстрира и разрушава съществуващата в Бразилия икономическа, политическа и социална система с цел подпомагане на селския партизанин и той сътрудничи в създаването на напълно нова революционна социално-политическа структура с намиращ се на власт въоръжен народ.

Градският партизанин трябва да има минимално политическо образование. Затова трябва да прочете някои от напечатаните или копираните на ксерокс трудове:

  • Партизанска война. Че Гевара
  • Спомени на терориста
  • Някои въпроси относно бразилските партизани
  • Операция и тактика на партизаните
  • Някои тактически принципи за другари, предприемащи партизански операции
  • Организационни въпроси
  • „Партизанин“ (вестник на бразилските революционни групи)
  • За личните качества на бразилския партизанин

Лични качества на градския партизанин

Градският партизанин се характеризира с храброст и решителен характер. Той трябва да бъде добър тактик и стрелец. Градският партизанин трябва да бъде човек с голяма проницателност, с която да компенсира недостатъчното оръжие, боеприпаси и оборудване.

Кадровите военни и правителствените полицаи имат съвременно оръжие и транспорт и могат свободно да се придвижват, използвайки силата на своята власт. Градският партизанин няма на разположение такива ресурси и води тайно съществуване. Понякога се издирва от властите или е освободен под гаранция и е задължен да използва фалшиви документи.

Въпреки това, градският партизанин има някои преимущества пред обикновените военни и полицаите. Докато военният и полицаят действат в полза на невидимия от народа враг, градският партизанин защитава правото дело, което е дело на народа.

Оръжието на градския партизанин е по-лошо от това на врага, но от морална гледна точка градският партизанин има безспорно превъзходство.

Това морално превъзходство поддържа градския партизанин. Благодарение на това градският партизанин може да изпълни главната задача, която се заключва в това, че той трябва да напада и да остане жив.

Градският партизанин трябва да взима оръжие от врага, за да може да се сражава. Тъй като той разполага с оръжие от различен тип, което е свързано с това, че го е конфискувал или е попаднало в ръцете му по различни начини, градският партизанин се изправя пред проблема с разновидността на оръжието и липсата на боеприпаси. Освен това, той няма никаква стрелкова практика.

Тези трудности трябва да се преодолеят, принуждавайки градския партизанин да бъде творчески и съзидателен. Без тези качества би било невъзможно за него да изпълни ролята си на революционер.

Градският партизанин трябва да разполага с инициатива, подвижност и гъвкавост, както и с многостранност и контролиране на всяка ситуация. Инициативата е особено необходимо качество. Не винаги е възможно да се предвиди всичко и градският партизанин не може да си позволи объркване или очакване на разпореждане. Той трябва да действа, да намира адекватни решения за всеки стоящ пред него проблем и да не отстъпва. По-добре да допусне грешка в действието, отколкото да не прави нищо от страха за допускане на грешка. Без инициатива няма градска партизанска война.

Другите важни качества на градския партизанин се състоят в следното: да бъде добър пешеходец способен да устои на умората, глада, дъжда и жегата. Трябва да знае как да се крие и да бъде бдителен, да усвои изкуството на маскирането, никога да не се страхува от опасността, да се държи еднакво, както през деня, така и през нощта, да не действа под влиянието на емоциите, да има неограничено търпение, да остава спокоен и хладнокръвен в най-лошите условия и ситуации, никога да не оставя следи и улики, да не пада духом.

Пред лицето на почти непреодолимите трудности на градската война другарите понякога отслабват, отпускат се и прекратяват работата.

Градският партизанин не е нито бизнесмен в търговска фирма, нито актьор в пиеса. Градската партизанска война, подобно на селската партизанска война, е обет, който партизанинът дава пред себе си. Когато не може да устои пред трудностите или знае, че му липсва търпение, по-добре да остави ролята си пред да предаде обета си, защото явно не му достигат основните качества необходими на партизанина.

Как живее и съществува градският партизанин

Градският партизанин трябва да знае как да живее сред хората и трябва да бъде внимателен, за да не изглежда странен и отделен от обикновения градски живот.

Той не трябва да носи дрехи, които се различават от тези, които носят другите хора. Дрехите за мъжете и жените, изработени според сложната и висша мода могат да се превърнат в препятствие, ако мисията на градския партизанин се провежда в работническо предградие или регион, където такива платове не са общоприети. Трябва да се предприеме същата предпазна мярка, ако градският партизанин се премести от южната част на страната на север и обратното.

Градският партизанин може да живее със своята работа или професионална дейност. Ако е известен и се издирва от полицията или ако е освободен под гаранция, то той трябва да премине в нелегалност и да живее скришом. При такива обстоятелства градският партизанин не може да разкрива тайната на своята дейност на всеки, тъй като той отговаря винаги и изключително пред революционната организация, член на която се явява той.

Градският партизанин трябва да има голяма способност за наблюдаване, да бъде добре информиран относно всичко, особено за придвижванията на врага, и той трябва да бъде нащрек и внимателно да води справки за региона, в който живее, работи или през който се придвижва.

Но фундаменталната и решаваща характеристика на градския партизанин се заключва в това, че той е човек, който се бори с оръжие в ръка. Във връзка с това е малко вероятно да бъде способен дълго време да се занимава със своята обикновена професия без да бъде забелязан. По този начин ролята на експроприацията е зададена ясно като бял ден. Невъзможно за градския партизанин е да съществува и остава сред живите без извършването на експроприация.

По този начин в рамките на класовата борба, която неизбежно и неотклонно ще се изостря, въоръжената борба на градския партизанин е насочена към две основни цели:

А) физическо ликвидиране на ръководителите на въоръжените сили и полицията и на техните помощници;

В) експроприиране на ресурси, принадлежащи на правителството, едрите капиталисти, латифундистите и империалистите, дребни експроприации за личните нужди на градският партизанин и големи за пряка подкрепа на революцията.

Ясно е, че въоръжената борба на градския партизанин има също и други цели, но ние наблягаме на двете основни цели, най-вече на експроприирането. Всеки градски партизанин винаги е необходимо да има предвид, че той само тогава може да поддържа своето съществуване, ако е готов да убива полицията, провеждаща репресии, и ако е решително настроен, наистина решително, да конфискува богатството на едрите капиталисти, латифундистите и империалистите.

Една от основните характеристики на бразилската революция се състои в това, че от самото начало тя се развива около експроприирането на богатството на главните представители на буржоазията, империалистите и класата на латифундистите, включително най-богатите и най-силните търговски елементи заети в експортно-импортния бизнес.

Експроприирайки богатството на основните врагове на народа, бразилската революция е способна да ги порази в самото сърце с предпочитани и системни атаки срещу банковата мрежа, тоест най-осезаемите удари бяха нанесени по нервната система на капитализма.

Извършените от бразилските градски партизани грабежи на банки нанесоха вреда на такива едри капиталисти като Морейра Салес (Moreira Salles) и други чуждестранни фирми, които застраховат и презастраховат банковия капитал, империалистичните компании, федералните и местните власти.

Плодове на тези експроприации са изучаването и усъвършенстването на градската партизанска техника, закупуването, производството и транспортирането на оръжие и боеприпаси за селските райони, създаването на революционен апарат за безопасност, ежедневното подпомагане на бойците, които със сила са освободени от затвора, а също и подпомагането на ранените и преследваните другари.

Огромните разходи за революционната война трябва да падат върху едрите капиталисти, империализма и латифундистите, а също и върху властите, както федералните, така и местните, тъй като всички те са експлоататори и угнетители на народа.

Членовете на правителството, агентите на диктатурата, в частност империализма на САЩ, трябва да платят със своя живот за престъпленията, извършени срещу бразилския народ.

В Бразилия броят на извършените от градските партизани насилствени действия, в това число покушения, взривове, взимане на оръжие, боеприпаси и взривни вещества, нападения срещу банки и затвори и т.н. е доста голям, за да не остави никакво място за съмнение относно фактическите цели на революционерите. Екзекутирането на шпионина на ЦРУ Чарлз Чандлър, намиращ се на служба в армията на САЩ и пристигащият при нас от виетнамската война с цел проникване в бразилското студентско движение военен представител на управляващия режим, убит в кървав сблъсък с градските партизани са само свидетелства за това, че ние напълно сме влезли във фазата на революционната война, а война може да се осъществява само посредством насилие.

Поради тази причина градските партизани използват въоръжената борба и продължават да концентрират своята дейност върху физическото унищожаване на репресивните агенти и посвещават двадесет и четири часа на ден за експроприиране на ценностите от експлоататорите на народа.

Техническа подготовка на градския партизанин

Никой не може да бъде градски партизанин без да обърне особено внимание на техническата подготовка.

Техническата подготовка на градския партизанин представлява физическа подготвеност, знания и усвояване на професии и навици от всякакъв тип, особено навиците за занаятчийска работа.

Градският партизанин може да оказва сериозна физическа съпротива само в случай, ако тренира системно. Той не може да бъде добър боец, ако не изучава изкуството на борбата. Поради тази причина градският партизанин трябва да изучава и практикува различни видове борба, нападения и лична самозащита.

Други полезни форми на физическа подготовка са пътуването пеша, животът в палатка, практикуването на оцеляване в гората, катеренето на планински върхове, гребане, плуване, плуване под вода, обучение с използването на акваланг, риболов, включително с харпун, ловуване на птици, малки и големи игри.

Много важно е да може да се шофира автомобил, да се пилотира самолет, да се използва моторна и ветроходна лодка, да се знае механиката, радио, телефон, електричество и да се имат някои познания в областта на електронната техника.

Също важно е да се има знание по топография, да бъдеш способен да определиш своето положение в местност с помощта на наличните ресурси или други достъпни средства, да се изчислява разстоянието, да се правят карти и планове, да се рисуват в мащаб, правилно да се определя времето, да може да се чертае, да се работи с компас и т.н.

Познанието по химия и цветовите комбинации, изготвянето на печат, владението на техниката на калиграфията и копирането на писма и другите навици са част от техническата подготовка на градския партизанин, който е задължен да фалшифицира документи, за да живее в обществото, което се опитва да унищожи.

В областта на приложната медицина важни навици са гледането на болни, познанията по фармакология, лекарства, елементарна хирургия и оказването на първа помощ.

Въпреки това, основен въпрос в техническата подготовка трябва да бъде знанието за боравене с оръжие от типа на автомат, други автоматични оръжия, револвер, FAL, различни типове пушки, карабини, миномети, базуки и т.н.

Познанията по различни типове боеприпаси и взривни вещества са друг важен момент за изучаване. Наред с типовете взривни вещества е необходимо добре да се разбира от динамит. Задължително е умението за използване на запалителни и димни бомби и други типове устройства.

Трябва да се знае как се прави и ремонтира оръжие, как се подготвят бутилки със запалителна смес, гранати, мини, самоделни взривни устройства, как се взривяват мостове, как се взривяват и изкарват от строя релсите на железопътния път. Всичко това е необходимо в техническата подготовка на градския партизанин и никога не може да се разглежда като нещо незначително.

Най-високото ниво на подготовка на градския партизанин осигурява центъра на техническото обучение. Въпреки това, само преминалият предварително проучване партизанин може да влезе в школата, тоест този, който е доказал своята страст в революционното действие, във фактическото участие в битките срещу врага.

Оръжието на градския партизанин

Оръжието на градския партизанин е леко и с просто презареждане. То обикновено се взима от врага, купува се или се изготвя на място.

Лекото оръжие има преимущество, заключващо се в бързото използване и лекото пренасяне. По правило лекото оръжие е късоцевно. То включва много видове автоматични оръжия.

Автоматичното и полуавтоматичното оръжие значително увеличават огневата мощ на градския партизанин. Този тип оръжие има за нас неудобство, състоящо се в трудното боравене с него, често загубени напразно картечни редове и огромни разходи на боеприпаси, което се компенсира само с оптимално прицелване и точност на огъня. Лошото обучение на хората превръща автоматичното оръжие в средства за губене на боеприпаси.

Опитът е показал, че основното оръжие на градския партизанин е лекият автомат. Това оръжие не е само ефективно и лесно за използване в града, но и има това преимущество, което се уважава и от нашия враг. Партизанинът трябва напълно да знае как да борави с толкова популярния сега автомат, който е задължителен за бразилския градски партизанин.

Идеалният автомат за градския партизанин е Ina 45 калибър. Могат да се използват и други типове автомати с различен калибър, имайки предвид, разбира се, проблема с боеприпасите. За предпочитане е потенциалното промишлено производство на градския партизанин да произвежда един вид автомат, за да се използват стандартизирани боеприпаси.

Всяка огнева група на градските партизани трябва да има автомат, намиращ се в ръцете на добрия стрелец. Другите членове на групата трябва да бъдат въоръжени с револвери 38 калибър, нашето стандартно оръжие. 32 калибър също е полезен за тези, които искат да участват, но 38 калибър е предпочитан, тъй като неговото въздействие обикновено изкарва врага от строя.

Ръчните гранати и димните шашки могат да се разглеждат като леко оръжие от защитен тип за прикритие и отстъпване.

За градския партизанин е трудно се транспортира дългоцевно оръжие – то привлича много вниманието заради своя размер. Сред дългоцевните оръжия могат да се отбележат FAL, автоматите и винтовките Маузер, ловните оръжия от типа Уинчестър и други типове.

Могат да бъдат полезни ловните пушки, ако те се използват от близко разстояние. Те са полезни дори за неудовлетворена стрелба, особено през нощта, когато за точност надеждите са малки. Оръжието с използване на сгъстен въздух може да бъде използвано за точна стрелба. В акциите също могат да се използват базуки и миномети, но за тяхното използване трябва да бъдат подготвени условия и използващите ги хора трябва да бъдат обучени.

Градският партизанин не трябва да се опитва в своите действия да разчита на използването на тежко оръжие, тъй като то има принципни недостатъци в този тип сражения, където се изисква леко оръжие, гарантиращо подвижност и скорост.

Оръжието домашно производство често е толкова ефективно, колкото и добрите видове оръжия произведени в обикновените фабрики, като дори и ловните пушки са добро оръжие за градския партизанин.

Ролята на градския партизанин като оръжеен майстор има фундаментално значение. Като оръжеен майстор той се грижи за оръжието, знае как да го възстанови и в много случай може да направи малка работилница за импровизирано създаване на ефективно стрелково оръжие.

Работата в металургичното производство и работата на механичния струг са основни навици, като градският партизанин трябва да ги съедини с индустриалното планиране за изготвянето на оръжие домашно производство.

Трябва да бъде организирано производство и курсове по изучаване на взривните вещества и прийомите на саботажа. Първичните материали за провеждането на практиката на тези курсове трябва да бъдат получени по-рано, за да предотвратят непълния стаж, тоест, за да не оставят никакво място за експерименти.

Бутилки с възпламенима смес, бензин, приспособления за самоделно производство от типа на катапулти и миномети за взривни вещества, гранати, направени от тръби и туби, димни шашки, мини, обикновени взривни вещества от типа на динамита и състави въз основа на калиевия перхлорат, пластични взривни вещества, желатинови капсули, боеприпаси от всякакъв вид – всичко това е необходимо за успеха на мисията на градските партизани.

Начин за получаване на необходимите материали и боеприпаси е или да бъдат купувани, или да се вземат със сила в специално планирани и извършени акции на експроприация.

Градският партизанин трябва да внимава да не съхранява дълго време при себе си взривни вещества и материали, за да избегне нещастните случаи. Той винаги трябва да се стреми веднага да ги използва срещу предназначените за това обекти.

Оръжието на градския партизанин и неговата способност да организира обслужването на това оръжие съставляват неговата огнева мощ. Ползвайки се от преимуществото на съвременното оръжие и усъвършенствайки своята огнева мощ, градският партизанин може много да промени в тактиката на градската война. Като пример за това може да послужи иновацията приета в Бразилия от градските партизани, когато използваха автомати по време на нападенията срещу банки.

Когато стане възможно масовото използване на еднотипни автомати, ще се появят нови промени в тактиката на градската партизанска война. Огневата група, която използва еднотипно оръжие и съответните боеприпаси с разумна поддръжка за тяхното обслужване, ще достигне високо ниво на ефективност.

Изстрелът: смисълът на съществуване на градския партизанин

Смисълът на съществуване на градския партизанин, основното състояние, в което действа и оцелява той, се заключва в това да стреля. Градският партизанин трябва да знае да стреля добре, защото това се изисква за неговия тип битка.

В обикновената война сражението обикновено се случва на значително разстояние с дългоцевно оръжие. В нетрадиционната война, каквато е градската партизанска война, битката протича в близко разстояние, често съвсем близко. За да избегне поражението и гибелта, градският партизанин трябва да стреля първи и не може да допуска грешки при стрелба. Той не може да изгуби напразно боеприпасите си, защото няма много, тъй като често се явява част от малка група, в която всеки партизанин трябва да се грижи сам за себе си. Градският партизанин в никакъв случай не може да губи време и трябва да е в състояние да стреля веднага.

Един основополагащ факт, който трябва особено да се подчертае и чиято специфична важност не може да се подцени, се състои в това, че градският партизанин не трябва да стреля безспирно, изразходвайки своите боеприпаси. Може би врагът няма да отговори на огъня, именно защото той изчаква да свършват боеприпасите на партизанина. В това време, нямайки време да смени боеприпасите си, градският партизанин ще попадне под дъжда на вражеския огън и може да бъде заловен или убит.

Въпреки стойността на коефициента за изненада, който често прави ненужно използването на оръжие от градския партизанин, той не може да си позволи разкоша да влезе в битка без да знае как трябва да стреля. Лице в лице с врага, той трябва винаги да се движи, защото оставяйки на една позиция, той се превръща в неподвижна цел и става много уязвим.

Животът на градския партизанин зависи от стрелбата, от неговата способност да борави със своето оръжие и умението да избягва, за да не го поразят него самия. Когато говорим за стрелба, ние, естествено, подразбираме точната стрелба. Стрелбата трябва да се учи докато не стане инстинкт на градския партизанин. За да се научи да стреля и точно да поразява целта, градският партизанин трябва да се учи системно, използвайки всички методи на обучение, стреляйки в целта дори в увеселителните паркове и вкъщи.

Стрелбата и точната стрелба са водата и въздуха на градския партизанин. Усъвършенстването на изкуството на стрелбата го прави особен тип градски партизанин, тоест снайперист, който е самостоятелно воюваща страна на близко и далечно разстояние и неговото оръжие съответства на всякакъв тип борба.

Огнева група

За да действат ефективно, градските партизани трябва да бъдат организирани в малки групи. Групата, състояща се от не повече от четири или пет човека, се нарича огнева група.

Минимум две огневи групи, отделени от другите огневи групи, ръководени и координирани от един или двама ръководители, създават огневото подразделение.

В рамките на огневата група трябва да има пълно доверие сред другарите. Най-добрият стрелец и този, който знае как да работи с автомат, е човекът, отговарящ за операцията.

Огневата група планира и изпълнява градските партизански действия, получава и съхранява оръжието, изучава и поправя собствената си тактика.

Когато има задачи планирани от стратегическото командване, те се изпълняват най-напред. Но не съществува огнева група без собствена инициатива.

Затова е необходимо да се избягва всяка жестокост в организацията, за да се пробуди най-широката възможна инициатива на огневата група. Йерархията от стар тип в стила на традиционните леви не съществува в нашата организация.

Това означава, че ако няма приоритетен набор от цели от страна на стратегическото командване, всяка огнева група може сама да реши да напада банка, да отвлича или да екзекутира агент на диктатурата, фигура, отъждествявана с реакцията или шпионин на САЩ, и може да извършва всякакъв вид пропаганда или война на нервите срещу врага без потребността от консултиране с общото командване.

Никоя огнева група не трябва да бездейства в очакване на разпореждане отгоре. Те са задължени да действат. Всеки отделно взет градски партизанин, който иска да създаде огнева група и да започне да действа, може да го направи сам и по този начин да стане част от организацията.

Този метод на действие елиминира задължителната потребност от назначаване на това кой именно да извърши акцията, тъй като се има свободна инициатива и единствено важният момент се състои в това съществено да се увеличи обема на дейността на градските партизани, за да се измори правителството и да се принуди да премине в защита.

Огневата група е инструмент за организиране на акции. Тя планира партизанските операции и тактиката, започва ги и успешно ги осъществява.

Общото командване разчита на огневите групи за изпълняването на целите от стратегически характер във всяка част от страната. От своя страна, то помага на огневите групи в удовлетворяването на техните потребности.

Организацията е координиране на неразрушимата мрежа на огневите групи, които функционират сами по себе си и също участват в нападения с участието на общото командване: организация, която не съществува за друга цел, освен за простото и ясно революционно действие.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s