Бразилската гериля. Кратък учебник на градския партизанин (част 1)

Бащата на градската гериля

„Дълг на революционера е да
прави революция, каквото ще да става“ – К. Маригела

Ето, че повече от 30 години изминаха, откакто на 4 ноември 1969 г. агентите на полицията застреляха бразилския революционер и известен в целия свят теоретик на градската гериля Карлос Маригела. За него днес малко си спомнят, въпреки че неговият опит на въоръжената борба с фашизма е много сериозен повод, за да се кажат няколко думи за биографията и идеите на този забележителен деятел.

Както е известно, през април 1964 г. прогресивното правителство на президента Жоао Гуларта е свалено в резултат на военен преврат и от този момент над Бразилия надвисва тъмнината на истинския фашизъм. Разбити са почти всички политически партии, по-голямата част от прогресивните политици са или хвърлени в затвора, или се оказват принудени да напуснат страната (в някои случаи просто изчезват без следа), върху дейността на пресата са наложени строги цензурни ограничения. Из цялата страна започва разгръщането на „ескадрони на смъртта“, планомерно унищожаващи тези, които им изглеждат червени или пък „розови“. Дори свещениците не са могли да бъдат уверени, че ще успят да избегнат затвора и жестоките мъчения в арестите – ето какво си спомня монахинята Маурина Борхес да Силверия, игуменка на приют за сираци в щата Сао Пауло:

„Когато се опитаха да ме измъчват с помощта на електрошок, то аз не можах да се сдържа от виковете и плача, докато тези палачи само се смееха над мен и казваха, че ще измъчват и други свещеници и монахини само да им попаднат в ръцете“.

Не трябва да забравяме този факт, че всички тези зверства и ужаси на „фашизма по бразилски“ се случват при откровеното мълчание (а често и при почти видната подкрепа) на държавата, чиято власт винаги е обичала и обича да се изкарва като „поборник за демокрация и правата на човека“, велик хуманист, последната надежда на всички обидени и лишени.

Да, няма да сгрешите в своите догадки – става дума, разбира се, за Съединените американски щати. Само няколко месеца след идването на власт в Бразилия на фашисткия режим правителството на САЩ издава таен меморандум, предвиждащ предоставяне на новия режим на „финансова помощ“ в размер на неопределено число от милиарди долари. Впрочем, както се досещате, не става дума само за парични вливания – само в първите години на реакционния режим в печално известната „Школа на Америките“ във форта Бенинг (щата Джорджия) най-малко 20 бразилски офицери преминават подготовка по такива „свръхактуални“ за тогавашната бразилска действителност курсове, като контраразузнаване, тактика за репресиране, методи за психологическо въздействие на „внасящите смут“, а също и методика и техника за мъчения. В учебните пособия, по които са учили курсантите в „Школата на Америките“ може да се прочете, че университетите са развъдник на тероризъм, а свещениците и монахините са потенциални „подривни елементи“. Нещо повече, в тези учебници се съдържат предупреждения, че „метежниците“ и другите врагове на държавата могат да използват изборите за свалянето на приятелските на САЩ режими: фактически самата демокрация като такава се обявява извън закона като потенциално оръжие на „враждебните сили“.

Въпреки това, народните маси в Бразилия не се смиряват с установяването на кървавата диктатура и съвсем скоро започват да мобилизират движение за съпротива срещу кликата на канибалите в генералски униформи.

Един от най-ярките лидери на това движение е видният бразилски комунист Карлос Маригела. Маригела по това време е доста след 50 и за разлика от многото други известни латиноамерикански революционери, той е представител на поколението на Коминтерна. В компартията Маригела влиза през 1930-те години преди бразилската революция през 1935 г. или по-точно опита да се започне социалистическа революция в Бразилия. Опитът се проваля и след ареста на предишното ръководство на партията Маригела влиза в ръководния състав на Бразилската компартия и дълго време е един от лидерите на световния комунизъм. За известно време той доста послушно е под влиянието на промосковската идейно-политическа линия, въпреки че през 1965-1966 г. Маригела започва все по-критично да се отнася към Бразилската компартия заради нейната неспособност към решителни действия в условията на военна диктатура. Постепенно той преминава към тази гледна точка, че партията се е оказала неспособна да води ефективна съпротива срещу военната хунта и като цяло е подчинила своята политика и интересите на работническата класа на политиката и интересите на буржоазията. Маригела обвинява компартията в това, че тя следва чисто реформаторска и опортюнистична линия, напълно е забравила за революционната борба, а радикалното революционно действие е заменила с организирането на ежедневни митинги и издаването на брошури, които по своето съдържание малко се различават от публикациите на идеалистите от либералния лагер. Окончателният разкол на Маригела с компартията на Бразилия се случва през 1967 г., когато той, напълно впечатлен от видяното и чутото на Конференцията за солидарност с борбата на народите от Азия, Африка и Латинска Америка и Конференцията за латиноамериканска солидарност (тези големи международни форуми се провеждат в Хавана, съответно през 1966 г. и 1967 г., и на тях се събират участници в революционното движение от всички краища на Латинска Америка), обявява своето излизане от състава на ЦК на Бразилската компартия и взима решение да започне революционна бунтовническа дейност.

В края на 1967 г. и началото на 1968 г. заедно с група съмишленици Маригела създава „Действие за национално освобождение“, нелегална военно-политическа организация, „програмата-максимум“ на която се състои в свалянето на военната диктатура и в завземането на властта в страната от народните маси с последващо създаване на революционно правителство. Според Маригела, въоръжената борба в Бразилия трябва да започне именно в градовете, а след това да се премести в селата. Маригела предрича, че именно такъв сценарии ще доведе до появата на единна народна армия, която ще се окаже способна да проведе „последна и решителна битка“ със силите на капитализма и реакцията. През 1968-1969 г. бойците на „Действие за национално освобождение“ (ALN) извършват цяла поредица от бойни операции срещу противника – военно-диктаторския режим. По своята методика акциите на ALN с нищо не се различават от акциите на другите подобни групи – все същите грабежи на банки с цел финансиране на движението (според оценки на експерти, бойците на ALN успяват по този начин да вземат поне милион долара!!!), нападения срещу казарми и полицейски участъци с цел взимане на оръжие и други амуниции, взривове на бомби в сградите на властовите органи, организиране на бягства на заключени другари, покушения срещу най-мразените от народните маси представители на фашисткия държавен апарат… Може би най-известната акция на бойците на ALN е отвличането на посланика на САЩ в Бразилия Чарлз Елбрик, предприето с цел освобождаването на 15 взети в плен революционери. По молба на правителството на САЩ властите в Бразилия се съгласяват на размяна. Петнадесетте революционери са пуснати и незабавно имигрират в Мексико, а посланикът се връща на брега на Потомак непокътнат. Скоро след приключването на този епизод правителството на Бразилия, разярено, че е трябвало да отстъпи на исканията на „терористите“, разгръща жестока кампания за „изкореняване на тероризма“. През ноември 1969 г., както вече казахме, полицейските агенти застрелват самия Карлос Маригела, а няколко седмици след неговата гибел още един виден ръководител на ALN Марио Алвес умира в затвора, не издържайки на жестоките мъчения. В началото на 1970 г. бразилските спецслужби успяват да „изкарат от играта“ втория по значимост човек в ALN: Жоаким Ферейра е отвлечен от цивилни полицаи в едно от предградията на Сао Пауло и след продължителни мъчения е убит с изстрел в тила. Броят на по-малко известните членове на ALN, ставащи жертви на репресиите, дори е невъзможно да се изчисли – фактически в началото на 1970-те години „Действие за национално освобождение“ е ликвидирано. Така приключва още един ярък епизод в историята на борбата на бразилския народ за социална справедливост, за общество без диктатори и помешчици, за социализъм.

Карлос Маригела придобива световна известност не само (и дори не толкова) благодарение на своята роля като лидер на ALN – вече, намирайки се в нелегалност, той пише цяла редица статии, брошури и малки книги, които се превръщат в неговия основен принос в теорията на световното революционно движение. Най-забележителното му произведение е „Кратък учебник на градския партизанин“, написан през юни 1969 г. Едва излязла тази малка книжка от печат, тя бива преведена на всички основни езици в света (а много по-късно и на руски). Тази книжка се чете в детайли и внимателно се конспектира от младите радикали навсякъде по света. Тя се превръща в нещо като Библия за всички участници в световното революционно движение.

„Краткият учебник“ може да се постави редом с трудовете на Че Гевара и Мао Дзедун, защото в него също подробно се анализират стратегията, теорията и тактиката на партизанската война, въпреки че между това произведение на Маригела и книгите на класиците на партизанската теория има много важна разлика: като отправна точка за текста на Маригела служат реалностите на антифашистката борба в условията на съвременния капиталистически мегаполис. От тази гледна точка, тактиката, описана в „Краткия учебник“ има повече общо с тактиката на уругвайската революционна организация „Тупамарос“, Weather Underground в САЩ или ляворадикалните групи в европейските страни през 1960-1970-те години, отколкото с тази, която намира своето отражение в трудовете на Мао, Че или Режи Дебре, защото основната тема на тези теоретици е селската гериля, а не градската. Тясната взаимовръзка на идеите на Маригела с идеите и практиката на левите радикали в другите страни става още по-ясна, ако си спомним, че през май 1969 г. Маригела посвещава своя текст „За организационната функция на революционното насилие“ на „движението на новите леви и другите другари, водещи революционна и антифашистка борба в страните от Европа“. Не е изненадващо, че до ден днешен много все още наричат Маригела „бащата на градската гериля“.

За пълнотата на картината трябва да отбележим, че въпреки привързаността на ALN към градската тактика, самият Маригела в статията си „Проблеми и принципи на нашата стратегия“ (януари 1969 г.) пояснява, че според него решаващ момент в предстоящата Бразилска революция ще бъде партизанската война в селата, а не градският терор. Истинското освобождение на Бразилия ще настъпи само в резултат на нарастване на борбата в селата и последващото й обединение с борбата на градските революционери, а също и с революционните действия на народните маси. Въпреки това, за разлика от Мао и Режи Дебре с неговата „теория на фокизма“, Маригела настоява, че участниците в партизанските отряди не трябва да се опитват да създават „освободени райони“ или обширни „партизански огнища“. Според него в условията на Бразилия подобни образувания са обречени на разгром, а това само ще отслаби революционното движение. Изхождайки от това, Маригела прави извод, че основният принцип на тактиката на бразилските революционери, както в градовете, така и в селата е постоянната мобилност и способността да действат там, където по-малко се очаква от врага.

Между другото, самият текст на „Краткия учебник“ е интересен още и с това, че по него може да се изучи цялата история на революционната борба в Латинска Америка (и не само там) през 1960-1970-те години – в разделите на книгата намират своето отражение почти всички аспекти от дейността на градските партизани: физически и психологически качества, необходими за градския партизанин; условия на живот и бойна подготовка; използване на бомби и огнестрелно оръжие; значението на малките „стрелкови групи“ за цялата борба; методи за революционно действие; въоръжена пропаганда; психологически операции; грешки, които могат негативно да повлияят на цялата партизанска организация; необходимостта от подкрепа на партизаните от народните маси и дори използването на партизанската война като „тренировъчна школа“ в сферата на конкретното политическо действие.

Може би най-интересната особеност на „Краткия учебник“, както и на всички останали съществуващи произведения на Маригела, е постоянно присъстващата в тях теза за това, че основната цел на въоръжената борба е пробуждането на съзнанието на масите, демонстрирането на практика на тази мисъл, че на фашизма може не само да се оказва съпротива, но и в крайна сметка да се сломи. Паралелно с Херберт Маркузе Маригела стига до извода, че в съвременните условия мощната индустрия на съзнанието, пропагандата, вестникарските и телевизионните империи толкова ефективно манипулират съзнанието, че напълно може да се говори за „фашизъм на средствата за масова информация“ – фашизъм на индустрията на съзнанието. В такива условия вече не работят някогашните успешни средства и методи – единственият начин е инициативното малцинство с помощта на дръзките въоръжени акции отначало да пробуди народа от хипнотичния транс, в който го е застопорила индустрията на съзнанието. Ако внимателно се прочетат тези текстове ще стане ясно, че Маригела не изпитва илюзии по отношение на това, че такова инициативно малцинство (и дори само ALN) ще може в течение на продължително време да оказва ефективна съпротива на фашисткия режим и да се опитва да завземе властта в страната. Тези задачи са само по силата на масовото народно движение.

Това, както вече знаем, не се случва. Въоръжената борба на революционерите-единаци така и не успява да предизвика в Бразилия истински революционен взрив (всички бразилски партизански организации са унищожени в началото на 1970-те години в резултат на жестоките репресии). Управлението на военно-диктаторския режим продължава до средата на 1980-те години, а американският империализъм все още продължава да държи Бразилия в своите вкопчени лапи.

Честната и обективната оценка на борбата на Карлос Маригела и неговите другари не е лесна задача, както може да изглежда на пръв поглед. От една страна, въоръжената съпротива на жестокия, откровено фашистки режим във всеки един честен човек не може да поражда никакви други чувства, освен симпатии. Въпреки това, от друга страна, от позицията на днешния ден е напълно ясно, че малките групи на градските партизани, без значение колко убедени и самоотвержени бойци са техните участници, неминуемо ще претърпят поражение, докато значителна част от населението не пожелае да им окаже активна подкрепа, а не просто да изпитва към тях пасивна симпатия и самостоятелно възхищение.

Въоръжената борба на Карлос Маригела и неговите другари от „Действие за национално освбождение“ е един много важен урок и вдъхновяващ пример не само за бразилския народ, но и за всички борци срещу фашизма и империализма по целия свят. Дори и днес, 30 години след смъртта си, той продължава да бъде „култова фигура“, символ на самоотверженост, героизъм и вярност към своите идеали.

Подготвил Михаил Шувалов по материали от бюлетина Arm the Spirit, Antifa-Infobulletin (САЩ) и списание „Черна звезда“.

Преводът е по руското издание.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s