Интервю с Черно-червен фронт (Русия)

– Привет! Разкажете ни за вашата организация накратко.

– Поздрави! Самата идея за организацията се появи някъде през 2010 г. в група познати от различни организации и градове, виждащи проблемите в движението по един и същ начин. Колектив вече съществуваше, но не публично. През следващите години тази идея се трансформира силно в появата на все повече и повече нови неща. Ние излязохме като организация през 2013 г., когато се случи конфликтът в анархистичното движение. Тогава се видя, че разколът ще освободи някои заспали сили, така че всичко това изглеждаше доста перспективно. Появи се необходимостта да се формираме, за да вземем активно участие на страната на условните либертарни социалисти срещу условните либертарни анархисти. Последващите събития показаха, че надеждите са били илюзорни. Поради различни причини, най-вече заради нездравата обстановка в рамките на новия блок, ние все повече се отдалечавахме от бившите съюзници, като постепенно спряхме да се асоциираме с руското либертарно движение, въпреки че периодично участвахме (и участваме) в някои мероприятия и поддържаме връзки.

ччф6– Преди имаше предположения, че сте наследници на „Вольница“. Каква е вашата идеология?

– Хората от „Вольница“ нямат никакво участие в създаването на ЧЧФ, въпреки че по това време общувахме тясно с някои техни активисти. Това е слух на анархолибералите, за да плашат неутралните хора в движението, мнозинството от които така и не разбраха причините за конфликта.

Ние нямаме идеология. По-скоро може да се говори за методология, както при привърженици на Маркс още преди да бъде въплътена идеологията на марксизма. Ние все още нямаме нито възможностите, нито желанието да въплътим ясна форма на идеология и затова се движим чрез определен набор от цели и принципи, позволяващи ни да бъдем заедно и да задълбочим своя собствен възглед за обкръжаващия ни свят и преодоляването на противоречията на съществуващите идеологии в полза на някаква истина. Възможно е в определен момент да се откажем от методологията в полза на идеологията, но за това е все още рано да говорим. Можем да говорим за съществуването на някаква извънредно сложна истина и да се борим за тази истина, която нито хората, нито религиите, нито идеите споменават. Нихилизъм, не признаващ нищо, освен това, което вече не може да се признае, но е готов и признатото да отхвърли, ако се намери причина. В идеалния случай хората трябва да могат да гледат на един предмет еднакво, но го оценяват по различен начин, което поражда и борбата. Ако говорим в стандартните рамките на „политическата координатна система“, то в икономически план ние сме били и си оставаме социалисти, но тук разбирането ни за свобода, равенство и справедливост е много далечно от „левите“. Светът бързо се трансформира и унифицира и да не се признава това е само бягство и лицемерие или отчаян опит на последователни единици да вървят срещу течението. Въпросът е как хората ще съществуват на базата на бъдещата икономика, какви отношения и идеи ще се окажат най-приспособими към предстоящата реалност и ще помогнат за развитието и оцеляването. Ние се занимаваме с изучаването на различни дисциплини и в условията на абсолютен плурализъм обсъждаме интересуващите ни въпроси. Резултатите понякога са шокиращи, защото тезисно е по-добре да не се излагат, тъй като ще бъдат примитивно и неправилно разбрани, но нашите възгледи ни позволяват да общуваме с привърженици на всякакви идеологии, ако се явяват адекватни, а не фанатични привърженици на една или друга идея.

– Разкажете ни за символиката на вашето знаме?

– По отношение на символиката на нашия сайт има бележка http://www.libfront.org/about/uroboros. Може да се каже, че тя е актуална с промяната на времето. Тоест трябва малко да се напише текст в недемократичен, непрогресивен и йерархично-етатистки тон. Това е само една от формите на изразяване на това, което сме ние, и задълбочавайки своето разбиране по много въпроси, да се гледа на света със стар ракурс вече не е възможно.

ччф7– Какво е отношението ви към консервативната революция в духа на Ернст Юнгер? 

– В мнозинството от нас отношението е положително, въпреки че ние не сме привърженици на тази традиция или пък на някоя друга, но тя е оказала значително влияние върху нас.

– Кои исторически личности ви вдъхновяват? 

– Човекът е човек и няма нужда да го романтизират, защото след това ще разбиеш своите фантазии и ще стане ясно, че героят не е такъв, какъвто е изглеждал. Не знам дали може да се говори за вдъхновение, но безусловно има хора, които са ни симпатични като деятели или пък са привърженици на една или друга идея. За тези хора ние се опитваме да пишем в рубриката Rivolta. Не искам да споменавам някого отделно, тъй като това е личен въпрос за всеки, но като цяло има малко значение в настоящето.

– Как виждате бъдещото общество? 

– Ами, както казах, светът се унифицира. Математиката като цяло е съвсем съгласна с това https://medium.com/@sergey_57776/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D1%88%D0%BE%D0%B9-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%8B-%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D1%8C-c48e0e3d8425. И ако бъдещото общество въобще съществува, то ще бъде по-скоро вездесъщо Общество на спектакъла и потреблението, където човек ще бъде заложник на Техниката и породения от нея морал. Можем само да гадаем колко ужасно ще изглежда това от наша гледна точка. Някаква смесица между Ги Дебор, „Мраморни скали“ на Юнгер и всичко това, за което предупреждава Теодор Качински в съчетание с новата ера на вярата в прогреса, безплодните лутания в микро- и макросвета, тоталната власт на корпорациите. Не виждам никакви пътища за осъществяването на утопията за равенство и братство. Ако говорим за най-приемливия, според мен, вариант за развитие на бъдещето, то това е общество, преодоляващо вярата в доброто и злото, социалния прогрес и другите буржоазни идеи (като романтизма, индивидуализма, правата на човека, обществения договор, естествения човек и т.н.), обуздаващо техниката, създаващо нов морал и култ (ако говоря за себе си, то нехристиянски морал и пантеистичен култ), намиращо свои смисъл на съществуване. Хората в този свят също са унифицирани, но това е в чест на времето. На това може да се гледа и като положително явление. Такова общество, според мен, може да бъде изградено само въз основа на плановата икономика. Но до този момент не се наблюдават никакви предпоставки за разгръщане на революционно движение, което да се бори за него. Досега тази позиция е стоическа – наблюдава се трагедията в развитието на света. Опитите да се предотврати триумфа на тази антиутопия са, разбира се, необходими, но разговорът за методите е отделна тема.

– Имате собствено издателство. Какви книги сте издали досега?

– Ние не страдаме от прекомерно чувство за собствена важност и гледаме иронично, както на своите „сили“, така и на силите на всички революционери, които тресат въздуха. Трудно е да се нарече издателство. Тук няма никаква постоянна работа или някакъв колектив. Просто това е само една марка. Преди време издадохме лошо преведен сборник със статии на Ерико Малатеста и „Нравствени начала на анархизма“ на Пьотър Кропоткин. По-късно имаше самоиздаден тираж на „Анархизмът в Япония“ и „Анархизмът в Корея“, който никога не видя бял свят, и едва след това се отпечата брошурата „Анархизмът в Япония и Корея“. Сега работим (но много бавно, и ако говорим директно, то сега работи само преводачът) върху интересна биография на една анархистка.

– Разкажете ни за предлаганите от вас тренировки по бойни изкуства. 

– Всичко това започна още преди 5-6 години в различни горски краища, когато това беше още актуално. След известно време един наш съратник, работещ във фитнес зала, се договори за взимане под наем на залата. След това този проект започна да се развива по-интензивно. За последните 4 години през нашата зала са минали стотици хора: някои веднага разбираха, че това не е по силите им, други се преместваха или започваха да работят в непоносим ритъм и т.н. Но в същото време се създаде гръбнакът на добрите другари, който научи доста хора, които не са се занимавали преди с такова нещо на базова техника, която могат да прилагат в живота си. Някои виждаха за достатъчно това, други се преместваха на различни места, за да научат повече, но при това и оставайки при нас. Нееднократно сме взимали участие в различни турнири и открити рингове, ходили сме на открити тренировки в различни клубове и при различни треньори, канили сме ги и при нас. Ние нямаме илюзията за възпитание на бойци с такива редки тренировки, но и такава цел не сме си и поставяли. Този проект само помага за поддържане на формата и помага на тези, които не са се занимавали с бойни изкуства целенасочено да получат базови представи за това, което е напълно достатъчно за един средностатистически човек. На базата на кръжока за бойни изкуства с течение на времето започнахме да провеждаме и други спортни мероприятия.

– Сътрудничите ли си с други организации? 

– Не, отдавна не сме си сътрудничили, въпреки че поддържаме контакти с отделни хора. Кръгът на организациите, където са тези хора, е доста обширен. Понякога посещаваме техни мероприятия и ги каним при нас.

– Доколкото знаем, вие сте застъпвате за свободното използване на оръжие. Как стоят нещата с използването на оръжие в Русия? 

– В Русия гражданите могат свободно да притежават дългоцевни, гладкоцевни (пушки, ловджийски пушки със сачми) и нарезни оръжия. Също могат да притежават травматични „оръжия с ограничено поразяване“. Привържениците на легализирането на оръжието смятат, че травматичното оръжие е недостатъчно и трябва да се разрешат късоцевното нарезно оръжие (пистолети), позовавайки се на положителния опит на други страни. Сферата на продажба на оръжие, както и почти всички сфери в нашата държава, е прекалено бюрократизирана и монополизирана. Ето защо ефектът от борбата на организация „Право на оръжие“ с мудния държавен апарат е слабо забележим, но все пак се води дейност за просвещаване на гражданите, което не е зле.

– Какво представлява „Племя“?

– „Племя“ е наш „в широк смисъл туристически“ проект. Организираме малки излети, получаваме нови знания за живота в природата и работата с различни технически средства. Освен това това е просто пътешествие из просторите на планините и горите в различни части на света. Не искам повече да разказвам за „Племя“, тъй като това са вътрешноплеменни тайни и интереси. Но лично на мен проектът ми се вижда доста перспективен.

– В Русия сред много младежи от тези среди е разпространен здравословният начин на живот и стрейт едж културата? Вие пропагандирате ли тези неща?

– Сред нас и нашето обкръжение има стрейт-еджъри, привърженици на здравословния начин на живот, вегани и вегетарианци. При нас има пълен плурализъм по отношение на това. Ние не пропагандираме това, но и не пропагандираме обратното. За нас основното е човек да бъде на ниво, когато е нужно. Сред руската младеж като цяло най-вероятно има тенденция към здравословния начин на живот и спорта, но не може да се говори така за общата маса.

– Какво е положението с днешното революционно движение в Русия? Има ли силни леви организации? 

– Положението ми се вижда вегетиращо. И условно „дясното“, и условно „лявото“ движение в последните години са заспали. Хората се срещат, общуват, провеждат някакви вътрешни мероприятия, издават книги, пишат статии, но публичните акции носят по-скоро маргинален характер. Но никого не го вълнува това, защото очевидно стана ясно, че това носи повече проблеми, отколкото ползи. Не знам за леви организации, които могат да се нарекат силни и като цяло движението не разполага с огромен потенциал.

– Оказват ли се силни репресии срещу противниците на властта в Русия? 

– След събитията в Украйна натискът отново се засили. Възможно е това да е частично и да е станало причина за апатичното състояние на политическата среда. Няма някакви прекомерни репресии: обикновено призоваване към следствието, задържания, проваляне на турнири, концерти и т.н. Срещу по-известните активисти може да бъде заведено и дело, но като цяло има някакъв баланс.

– Някои комунисти смятат, че в Русия животът при Путин не е лош и разглеждат Русия като антиимпериалистична страна. Какво бихте им казали по този въпрос? 

– Животът в Русия за много хора наистина не е лош и дори младежите без никакви връзки и пари имат много повече възможности, отколкото в другите страни. Разбира се, можеш да се стремиш към повече и да го постигнеш с доста бързи темпове, но в нашата власт стремежите са съвсем други. Трудно е да се предположи какви плюсове виждат комунистите в този режим, но тук техният възглед за антиимпериализма е напълно разбираем. Да, локално в страните от бившия СССР РФ е империя (ако въобще говорим с такива термини), влияеща на политиката на съседите си, но амбициите, насочени срещу САЩ и Европа могат да се възприемат от някои леви като позитивни. В нашата страна ситуация е по-скоро обратното и въобще въпросът за „империализма“ е доста разтеглив и е по-добре да го сведем до обсъждането на това какво представлява тази сила, разполагаща с прекомерно желание за власт и не знаеща нейните граници, и че към нея ще се обърнат тези окупаторски действия след време. Говорейки за себе си, то аз не смятам никоя от тези сили за антиимпериалистична, но мнозинството страни в борбата им с такива гиганти нямат никакви шансове, защото те трябва да разчитат на подкрепата на един или друг гигант и в същото време на интернационала на слабите държави. В действителност, антиимпериализмът днес е идея за борба на слабите срещу силните. Но както показва историята, няколко столетия угнетената Полша, освобождавайки се, веднага се включва в няколко военни конфликта, като някои слоеве претендират дори за колонии в Африка. Следователно никой не е застрахован от това, че динамичната система на властта просто няма да смени своя полюс в случай, ако борбата на антиимпериалистите се окаже успешна, но идеята на „империализма“ може да се критикува и от други позиции, не създавайки никакви угнетители и угнетени, но това е отделна тема.

– Какво е мнението ви за случващото се в Украйна? Заемате ли позиция?

– Всеки заема позиция, въпреки че по този повод възникват спорове заради разликата в оценките, но това не е нанесло на нашите редици съществени загуби, както при много други организации. Не мога да отговарям за всички по този въпрос.

– Знаете ли нещо за България и за революционерите в нашата страна? 

– Много малко, а за съвременната обстановка основно от твоите думи.

– Благодарим, че се съгласихте да дадете това интервю. Накрая искате ли да добавите нещо?

– Благодарим за въпросите и проявения интерес! Бих искал да добавя четящите това да не търсят някакъв авторитет, а да се опитват да разбират всичко сами, не слагайки при това никакви унизителни етикети, и разбира се да споделят с нас своите оригинални мисли!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s