Интервю с беларуски етноанархист

– Какво се случи през лятото?

– През август в жилището на моите приятели нахлуха с амуниции служители на специалния отряд на полицията. Приятелите ми бяха задържани насила и им беше нанесен побои. Един от тях е подмамен да отвори вратата. След това вече в колата след като казва нещо на тих глас, служител от този спецотряд му нанася силен удар, чупейки челюстта му. С двойна фактура той попадна в болницата и цял месец трябваше да се храни с тръбичка. Сега ще има проблеми с челюстта през целия си живот.

На момчето му предявиха доста гръмко обвинение – дейност в рамките на анархистка екстремистка група. Има три пункта, върху които се гради делото: първо, графита „Беларус трябва да бъде беларуски“, второ, графита „Революция на съзнанието“, и третият пункт в това дело, всъщност за който до последния момент искаха да дадат наказателна отговорност, са изцапаните с боя билбордове, рекламиращи полицията, чрез които се възхвалява тяхната служба. Формално за вредата на билбордовете беше представена сумата от 2 млн. рубли, като компенсацията е изплатена. Но случилото се с билбордовете „обиди“ много самите полицаи.

пошуг1– Колко време мина от рисуването на графитите до задържането?

– Първият графит беше нарисуван в навечерието на 9 май. Специално за този ден, когато в Беларус масово се празнува така нареченият „Ден на победата“, ден, когато една канибалска империя побеждава друга. Ние смятаме, че този ден трябва да бъде ден за траур. А вторият графит е нарисуван буквално няколко дни преди задържането.

Никога не сме мислили, че за такива действия може да се носи наказателна отговорност, защото преди максимумът беше административна отговорност, а това можем да го понесем (задържане за 24 часа или получаване на глоба). Ето защо подобно тълкуване на нашата дейност беше изненадващо.

– Какво мислиш, защо сега решиха да дадат глоба, а не присъда?

– Това е свързано с промяната на политическия климат. Когато задържаха момчетата, беше друго, „предизборно настроение“, властта реши да сплаши населението преди евентуални протести. След това климатът започна да се променя и тях ги пуснаха от Следствения изолатор, както и другите политически затворници, защото икономическата ситуация в Беларус натежа много и Лукашенко не можеше да получи нужния обем от материална помощ от Русия и поради тази причина беше принуден да се обърне към Запада, да постигне отмяна на санкциите. Едно от исканията на ЕС, както е известно, е липсата на политически затворници. Така в края на август пусна всички, а също и моите приятели.

Що се отнася до самото дело, то в началото момчетата ги третираха като екстремистка група. Разбира се, рисуват се десетки различни графити, понякога обидни, за които се наказва с максимални глоби, но това дело имаше ясен политически подтекст.

Бяха изтъкнати много сериозни обвинения, които даваха до 6 години лишаване от свобода. Имаше възгледи, че всичко ще свърши без много шум, както направиха, например, с активистите от антифашисткото движение, на които дадоха присъда за сблъсък с неонацисти, които първи ги провокираха. Но тук се случи иначе, защото имахме познанства и подкрепа сред правозащитните организации и други кръгове. Делото стана много политизирано и от първия ден започна сериозно обществено недоволство. Това се случи в медиите, започнаха акции за солидарност от чужбина – всичко достигна най-висока точка по време на процеса. Започнаха да идват десетки подкрепящи ни хора, известни политически деятели от опозицията, например, Николай Статкевич. Също така инцидентът с побоя на двама активисти и журналист от най-големия медиен портал tut.by стигна до Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Това също създаде ситуация в полза на момчетата, тъй като делото стигна до европейските институции. Стана очевидно, че ако момчетата получат наказание свързано с лишаване от свобода, тях ще ги признаят за политически затворници не само в Беларус, но и в Европа. Така че режимът реши да не рискува и даде административна материална отговорност, което съвсем не го очаквахме. По-ранните варианти за присъда свързани с лишаване от свобода се разглеждаха като „добри“.

пошуг– От името на организацията ли сте действали?

– Ние се ръководим от принципа на автономизма, което означава, че нямаме формализирани организационни структури, съответно това ни освобождава от наказателна отговорност в Беларус по члена за „дейност от името на нерегистрирана организация“. Има само интернет платформа, на която се качват материали публикувани от администраторите. В същото време активистите действат просто като доброволци. Така действат мнозинството подобни на нас движения в целия свят.

– Каква е идеологията ви?

– Ние се наричаме етноанархисти. Това означава, че освен класическите социални въпроси, за които се борят анархистите, ние имаме своя позиция по отношение на тези процеси, които се случват сега в Беларус в областта на „националното възраждане“ и възстановяването на историческата памет. Нас ни интересува „народната“, а не „началствено-дворянската“ линия в историята: най-добрите народни традиции на взаимопомощ, солидарност, самоуправление, опитът на селските и градските общини, народните бунтове и въстания и т.н. Това, което ни позволява да засилим социалната пропаганда в наши дни. За нас герои са участниците в „Калиновщината“ (форма на общополско въстанието през 1863-64 г. в Беларус), слуцките въстаници, Калиновски, Врублевски, Богушевич и всички тези, които са се борили за равно безкласово общество. Общество без роби и господари. Ние представяме тези образи от миналото в ден днешен. Също анализираме тяхната дейност, техните грешки и се опитваме да усъвършенстваме формата. Цялата традиция на беларуското национално-освободително движение е с около антиавторитарен и социалистически тип. Известно е, че деятелите на БНР и слуцките въстаници са социалисти. Мнозинството от най-активните от тях са леви есери, които са имали радикална програма за преструктуриране на обществото. Ние също се опираме на това историческо наследство.

пошуг3– Доколко това придобива популярност в Беларус?

– Придобива. Ние виждаме заплаха от Русия. Има структури, агенти на руско влияние, действащи днес в Беларус. Те подготвят почвата за анексирането на Беларус, унищожаването на беларуския културен бит и контекст, езика, изтриване на историческата памет. Културата и историческата памет са важна част от човешкото съзнание. Правото на конкретния човек и народ, като колективен субект, на свой собствен културен бит напълно съответства на идеологията на анархизма и борбата за правата на хората. Ето защо подкрепяме беларусите в борбата за правото да бъдат сами себе си, при което не принуждаваме никой да стане „национално съзнателен беларусин“, независимостта на всяка личност и нейното право на собствен път винаги са се ценили от нас, разбира се, освен в случаите, когато една личност преминава границата на свободата на друга личност.

– Какво именно се има предвид с лозунгите „Беларус трябва да бъде беларуски“ и „Революция на съзнанието“?

– „Беларус трябва да бъде беларуски“ – този лозунг се появи в Беларус веднага с графично приложение – зачертани сърп и чук, руски имперски флаг и свастика, която е символ на Третия райх. Този образ трябва и по-нататък да се излага с това антиавторитарно съдържание, което е било първоначално в него заложено. Някои казват, че това означава „Беларус за беларусите“, че ние искаме да изградим някаква силна национална държава – не. Ние сме за културна независимост на всяка личност и народност. Тоест другите етнически групи, живеещи в Беларус, имат правото на собствен културен бит и автономия. Ако говорим като цяло, то „Беларус трябва да бъде беларуска“ е вик на отчаяние, а не опит да се погазят правата на другите народи и лица.

Беларус системно в продължение на цялата си история се унищожава от Русия, която провежда агресивна „културна“ политика. Сега тази политика особено се активизира, както и дейността на групите, които въобще не признават правата на съществуване на беларуската култура и беларуския народ, като отделен културен субект. Културата се унищожава, беларуските училища се закриват и за това спомагат агентите на влияние и самия беларуски режим, който една страна понякога се опитва да дава свобода на беларуската културна инициатива, а от друга страна Лукашенко разбира, че ако напълно даде свобода, то много скоро ще се намира в опасност. Ако се случи тази „Революция на съзнанието“, то хората няма да го търпят вече. Дали го осъзнава или не, но сам се явява агент на унищожителната политика на друга държава. Ако става дума за хората, това може да доведе до въстания и смяна на режима.

– Тоест властта се опитва да балансира между беларусщината и русификацията?

– Да, но сегашните опити на властта да възстанови беларуското съзнание, отделно от руското имат ясни рамки. Ако това набере голяма активност, веднага ще започне натиск от Москва.

Руското общество е толкова отровено от пропагандата, че е готово да търпи стремежите на властта за започването на нови войни. Ако си представим, че утре Лукашенко започне „демократизация“ и „беларусизация“, то веднага ще се появят Могилевска, Витебска и други „народни републики“. На улицата много лесно може да се види човек с „колорадски“ ленти или с тениска „вежливи хора“ с Путин. Какво да кажем, когато наш приятел отива на разпит и на стената виси знамето на ДНР. И това се случва в сградата на полицията, при това, че Лукашенко ясно се изказа срещу „Новорусия“. Ако Русия дойде тук, тези хора първи ще го предадат.

пошуг2– Знаеш ли подобни организации в други страни, съчетаващи патриотизъм с либертарни идеи?

– Най-близкият пример до Беларус е украинското движение „Автономна съпротива“. Това първоначално беше движение с доста консервативно-националистическа идеология, но в течение на пет години самоусъвършенстване те преминаха към противоположни идеи, в това число чрез преосмисляне на историята на украинското национално-освободително движение, в което също е имало антиавторитарни, социалистически и интернационалистически течения. От предишния национализъм при тях е останала идеята за национално-освободителната борба, която днес се проявява в антиимпериалистична борба срещу Русия, а също и в общообразователни мероприятия в културата и историята. Въобще 90% от дейността е свързана именно със социалната активност: подкрепа на местни движения, пряка помощ на хората, например, действия срещу застрояванията, нелегалното изселване на хора от домовете им, борба за правата на трудещите се.

В историята е имало много подобни групи, като например корейските анархисти, които са били 100% анархисти по форма и дейност, докато в същото време са се наричали националисти, защото са водели национално-освободителна борба срещу Японската империя. Риториката „Разбира се, ние трябва да се борим срещу „своите“ господари, но отначало трябва да се борим срещу външната опасност“ не е избиране на по-малкото зло, а реалност. Ние трябва да държим акцент върху съществуващата власт и още по-голям върху външната опасност, тъй като ако у нас се случи като в Донбас, ще започне пряко физическо унищожаване на Беларус. Към ден днешен това е по-голяма заплаха, отколкото самия режим на Лукашенко.

пошуг4– На Запад има подобни движения или там просто няма нужда от това?

– В Европа няма такава обща необходимост с изключение на отделни случаи (като например в Испания). Беларус и Украйна се намират в подобни исторически ситуации и затова тук съществуват такива движения. Тези страни не са имали преди свой постоянен държавен строй, съответно не са формирали и „политическа нация“. Тук национализмът възниква като реакция на външната заплаха. Както казва Василий Биков „национализмът на великата нация неизбежно се преражда в шовинизъм и империализъм, а национализмът на малката нация, какъвто и да е той, е насочен най-вече към оцеляването на своята нация сред другите“.

Например, полският национализъм не е ясно какви цели може да преследва. Полската държава сега има в състава си всички етнически територии, на които автентично са живели поляци, има територии на други народности, като например сльонзаки, подлешуки, кашуби, лемки, немци, украинци и т.н. и от тази гледна точка поляци имат собствен структуриран обществен строй, имат дори твърде силно национално съзнание и историческа памет. В националното движение няма никаква необходимост, има потребност в социалното. А в Беларус тези процеси на национално пробуждане в отговор на империалистичната заплаха са просто неизбежни.

Въпросът е какво ще бъде това движение: или в Беларус ще се появи антиавторитарно национално-освободително движение, което след осъществяването на историческата мисия ще замре, или ултрадесен национализъм, който ще остане за дълго и ще встъпи агресивно срещу малцинствата, инакомислието и ще бъде пречка за по-нататъшния социален прогрес. Във всеки случай сега има огромно търсене на идеята за народното самоформиране на беларусите в най-активните слоеве на обществото. Въпросът е кой ще бъде авангардът в реализирането на този етап от историята и къде ще се насочи: към омраза, ксенофобия и шовинизъм или към предлаганите от нас антиавторитарни и антишовинистични форми и съдържания, международно братство и сътрудничество в общата борба за социален прогрес на човечеството.

Източник: volny.by/2016/12/27/%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b2%d1%8c%d1%8e-%d1%81-%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%b0%d1%80%d1%83%d1%81%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%bc-%d1%8d%d1%82%d0%bd%d0%be-%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d1%81%d1%82/

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s