Антон Панекук

%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%ba%d1%83%d0%baДо преди няколко години за Панекук (1873—1960) бяха чували само малцина. Неговите идеи и неговата история отново се появиха на бял свят, само защото условията, съществуващи по негово време, се върнаха – с важни разлики, които ни карат да коригираме неговата гледна точка.

Панекук е холандец, но действа най-вече в Германия. Той е един от малкото социалисти в развитите държави, запазващи революционната традиция от епохата до 1914 г. Но на радикални позиции преминава едва по време на войната и след нея. Неговият текст „Световна революция и комунистическа тактика“ (1920 г.) е една от най-добрите работи от онова време. Панекук разбира, че основата на провала на Втория интернационал следва да не се търси в неговата стратегия, а обратното, самата стратегия се корени във функцията и формата на Втория интернационал. Интернационалът беше приспособен към съвършено определен етап на капитализма, в която работниците излагаха искания за икономически и политически реформи. За да осъществи революция, пролетариатът трябва да се организира поновому, преодолявайки старото разделение между партията и профсъюза. В този момент Панекук трябва да е влязъл в неизбежен сблъсък с Коминтерна. Първо, защото руснаците никога не разбраха в действителност какъв е бил старият Интернационал. Затова вярваха в организирането на работниците отгоре, не виждайки взаимовръзка между идеята на Кауцки за въвеждане на социалистическо съзнание в масите и неговата контрареволюционна позиция.

В началото на 1930-те години Панекук и други правят опит да дадат определение на комунизма. Още от началото на 1920-те години те критикуват Русия като държавно-капиталистическа. Сега се върнаха към марксовия анализ на стойността. Те стигнаха до заключението, че капитализмът е производство с цел натрупване на стойност, докато комунизмът означава производство на потребителски ценности за удовлетворяване на човешките потребности. Но е необходим план: без посредничеството във вид на пари обществото трябва да разработи точна счетоводна система, за да измери количеството работно време, заложено във всяко от благата. Точното счетоводство е призвано да гарантира, че нищо няма да се изгуби напразно. Това, че Панекук и неговите приятели се обръщат към закона на стойността и неговото значение, е напълно правилно. Но е погрешно да се опитваме да намерим рационално счетоводство на работните часове. Това, което те предлагат, фактически е същият закон на стойността (защото стойността не е нищо друго, освен количеството обществено необходим труд за производството на едно или друго благо), но без участието на парите. Може да се възрази, че за това се говори още в началото на „Икономическите ръкописи“ (Grundrisse) от 1857 г., но в края на краищата немските (и холандските) леви комунисти подчертаха централна точка от комунистическата теория.

По време на гражданската война в Германия 1919—1923 г. най-активните работници създават нови форми на организация – главно, работнически съюзи, понякога Съвети. Но мнозинството съществуващи работнически Съвети са реформаторски. Панекук развива идеята, че тези нови форми са важни, жизнено важни за движението, защото те стоят в противоречие с традиционната форма на партията. По това време комунизмът на работническите Съвети встъпва срещу партийния комунизъм. Панекук се заема с по-нататъшната разработка на този аспект, а след Втората световна война публикува книгата „Работнически съвети“. В нея той развива чистата идея на консолизма. Революцията се свежда до масово-демократичен процес. Социализмът означава работнически контрол чрез посредничеството на колективната система на счетоводството и отчитането на работното време: с други думи, стойността без нейната парична форма. Но проблемът стои в това, че стойността не е мярка за измерване, а е кръвта на капитализма. Що се отнася до революционерите, то те трябва само да поддържат връзки, да прилагат теорията, да разпространяват информация и да описват какво правят работниците. Те не трябва да организират постоянни политически групи, да се опитват да определят стратегията и да работят над това да оглавят работниците и по-късно да станат новата управляваща класа.

От анализа на Русия като държавно-капиталистическа система Панекук преминава към анализа на тези, които действат в западните страни като представители на работниците вътре в капитализма – преди всичко, профсъюзите.

Панекук е запознат с преките форми на работническата съпротива срещу капитала и е осъзнавал триумфа на контрареволюцията. Но той не разбира общите основи на комунистическото движение: неговите бази (превръщането на работната сила в стока), неговите борби (централизирани действия срещу държавата и съществуващото работническо движение), неговите цели (създаване на нови социални отношения, при които вече няма да има икономика като такава). Той изиграва важна роля в реорганизирането на революционното движение. Ние трябва да видим границите на неговия принос и да го включим във формирането отново на революционната теория.

От „Залезът и възраждането на комунистическото движение“, Жил Дов, Франсоа Мартен, 1973 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s