Йохан Мост – апостолът на прякото действие

%d0%b9%d0%be%d1%85%d0%b0%d0%bd-%d0%bc%d0%be%d1%81%d1%82Животът и делото на Мост (1846–1906) остават почти непознати не само на българската общественост, но и на една голяма част от българските анархисти. Единственото произведение, което излиза в България, е малката книжка, озаглавена „Религиозната чума“, която се разпространява сред българските безвластници през 30-те и 40-те години на миналия век почти и изцяло нелегално.

Йохан Мост е роден на 5 февруари 1846 г. в Аугсбург (Германия). Поради бедност е принуден да прекъсне училище и да обикаля различни германски градове, в които работи като книговезец. В свободното си време чете много и се самообразова. През 1868 г. във Виена е уволнен заради организиране на стачка и е поставен в „черния списък“ на полицията. Лежи известно време във Виенския арест. Мост активно се включва в организираната борба на трудещите се за свобода и социална справедливост. Първоначално застава на страната на идеите на Карл Маркс, но после се ориентира към идеите на Дюринг и като член на Социалдемократическата партия даже е две години депутат в германския Райх­стаг. Усилено изучава възможностите и свойствата на различни взривни вещества.

Недоволен от случващите се събития в Германия, Йохан Мост все по-често и по-яростно да напада от ораторските трибуни не само управляващите кръгове, но и лидерите на собствената си Социалдемократическа партия. Постепенно се превръща в убеден безвластник. През 1878 г. след като правителството на Бисмарк гласува „Закона за социалистите“, Мост напуска Германия и след кратък престой във Франция се установява във Великобритания. В Лондон издава първия брой на безвластническия вестник „Фрайхайт“ (Свобода). През 1881 г. във вестника е отпечатана статия от Мост, в която той публично поздравява извършителите на покушението над руския император Александър II и заради това си деяние излежава осемнадесет месеца в английските затвори.

%d1%84%d1%80%d0%b0%d0%b9%d1%85%d0%b0%d0%b9%d1%82

Вестник „Свобода“

По покана на немски емигранти от САЩ през 1883 г. Мост заминава за Америка. В Ню Йорк продължава да издава нелегално и полулегално своя вестник. В Германия той се доставя по контрабандни канали, а в САЩ се разпространява главно сред немскоезичните работници, въпреки че по-късните броеве се отпечатват паралелно и на английски. Освен това Мост води и публични лекции между трудещите се, в които се проявява като блестящ оратор. Вестникът му е един от първите, подели кампанията за осемчасов работен ден.

През 1886 г. Йохан Мост отново е прибран зад решетките за кратко във връзка със съдебния процес срещу „Чикагските мъченици от Хеймаркет“. След излизането си от затвора Йохан Мост продължава с нови усилия разпространението на анархистическата пропаганда. „Свобода“ се превръща в основна трибуна на американските анархосиндикалисти „уобли“, които през 1905 г. създават свободния синдикат „Индустриални работници по света“ (IWW). От това време е и близката му дружба с Ема Голдман, която подготвя теоретически и учи на ораторско изкуство. Тогава излиза и книгата му „Анархията, защитавана от анархистите“, както и малката му брошурка посветена на взривните вещества „Наука за революционната война“ – „практическо указание за употреба и производство на нитроглицерин, динамит, експлозиви, гърмящ памук, живак, бомби, запалителни снаряди, отрова и др.“ В нея той поставя въпроса за „пропагандата на дело“.

През 1892 г. Александър Беркман извършва неуспешен атентат срещу американския магнат Хенри Флик, заради което е арестуван. Йохан Мост категорично осъжда и остро критикува от страниците на вестника си този атентат, наричайки го „аматьорски и детински“, заради което завинаги разваля отношенията си с Ема Голдман, която по това време е много близка с Беркман.

Йохан Мост умира на 17 март 1906 г. в Синсинати, Охайо сам, забравен от близки и приятели.

Творчеството на Мост не е богато, но включва някои сериозни книги. Едната е „Труд и капитал“ – своеобразен отговор на марксовото творение „Капиталът“. Другите две книги са „Религиозната чума“ и „За протестантското мракобесие“ – остра критика на религиозното мислене на западното общество.

Въпреки че умира забравен, няколко години по-късно идеите му „за пропаганда на дело“ намират почва. През 1920 г. бойната група на Луиджи Галеани осъществява няколко бомбени атентата, най-големият от които е взривяването на „адска машина“ на Уол стрийт в Ню Йорк.

В. Пенев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s