Първи опити за съединяване на идеите на национализма и синдикализма

Началото на ХХ век поражда много движения и течения, в доктрините на които се съчетават най-причудливи идеи и ценности, които понякога са напълно противоположни. Първият и най-важен синтез, по мнението на редица изследователи, определящ развитието на политическите идеи в началото на ХХ век, играещ, ако не решаваща, то една от главните роли за появата на фашизма, е съединяването на идеите на „интегралния национализъм“ на Ш. Морас и революционния синдикализъм на Ж. Сорел. В тази статия се прави опит да се анализират причините за този синтез и неговата история.

Ж. Сорел и Ш. Морас — първи опити за съединяване на идеите на национализма и синдикализма

Първият открит опит за сближаване на революционния синдикализъм и „интегралния национализъм“ е предприет през 1909 г., когато, прочитайки второто издание на „Разследвания за монархията“, Ж. Сорел изразява своето възхищение от основателя на „Френско действие“¹. Три месеца по-късно Ж. Сорел публикува в „Divinire Soziale“ на Енрико Леон, най-влиятелното издание на италианските революционни синдикалисти, почтителен отзив за идеите на Ш. Морас, отговор на който ще бъде публикуван месец по-късно в списанието „Action Francaise“ със заглавие „Антипарламентарни социалисти“². Тонът на статията и многобройните епитети и похвали по отношение на Сорел свидетелстват за ролята и влиянието на идеите на последния и за огромното значение, което придава на „Френско действие“ планираното единство. Тази статия, според мнението на известния израелски историк З. Щернхел, е първото сериозно доказателство за съединяването „на високо равнище“ на „интегралния национализъм“ и сореловата версия на революционния синдикализъм. Съединяването, но не истински синтез, става дело на младите последователи на Ж. Сорел във Франция и Италия³.

Шарл Морас

Шарл Морас

Какви са неговите причини? В труда си „Драйфуската революция“ Ж. Сорел подчертава, че „тази революция значително подкопава моралните сили на Франция“. „Трябвало е, – пише той, – да се надигне енергичен протест срещу този дух на декаданс: никаква друга социална група освен „Френско действие“ не може да изпълни ролята, изискваща едновременно и думи, и вяра… Другарите на Морас формират смел авангард, призван да води истинска борба срещу невежите, покваряващи всичко, към което се докоснат в нашата страна. Заслугата на тези млади хора ще стане велика за историята. Благодарение на тях можем да се надяваме, че царството на глупостта ще свърши в скоро бъдеще“4.

Ж. Сорел не става неочаквано националист, той не приема вулгарния патриотизъм, не се прекланя през тези години пред един от най-големите идеолози на френския национализъм М. Барес, ставащ по това време обикновен консервативен политик, богат и познаващ успеха, демагогията на Дерулед не го трогва. Той не става роялист и не го изкушава определеният рационализъм и позитивизъм, присъщ на системата на Морас. В действителността неговия опит да направи определен идеен интелектуален синтез е достатъчно устойчив. По този въпрос Ж. Сорел изхожда преди всичко от близостта си с някои най-важни аспекти от идеологията на „Френско действие“. Проповядвайки насилие, призовавайки пролетариата към борба срещу буржоазния ред, срещу либералната демокрация, възпявайки добродетелите на християнския песимизъм (за Ж. Сорел католическият патриотизъм открива някакво допълнително измерение във великия антирационален поход), идеологът на революционния синдикализъм не отрича историческата приемственост и традициите. Той настоява, говорейки за наполеоновия режим, „за огромната роля на консерватизма, въпреки всички велики революции“5. Естествено, че тези мисли са близки и с радост се възприемат от съратниците на Ш. Морас.

Жорж Сорел

Жорж Сорел

Както отбелязва З. Щернхел, начинът на мислене на Ж. Сорел е френският вариант на „консервативната революция“, която най-пълно ще бъде изразена в Германия, където се установява местен вариант на фашизма. Тази школа ще стане известна благодарение на трудовете на Освалд Шпенглер, Мьолер Ван Ден Брук, Ернаст Юнгер. Сорел през 1912 г. не е друг, а „консервативен революционер“, според твърденията на израелския автор6.

От друга страна, една от възможните причини за сближаването на теоретика на революционния синдикализъм с Ш. Морас и „Френско действие“ е необходимостта от нови източници на революционна енергия. Но това по-скоро не е роялизмът, а активната младеж, набирана от „Френско действие“. Пиер Дриьо Ла Рошел посочва, че ако той е съблазнен от „Френско действие“, то това е било в момент, когато то се съединява с „Кръжок Прудон“ в стремежа си към синдикалната революция7.

Както отбелязва Пиер Андре, „марксизмът на Сорел не е нищо друго, освен война между класите. Тази война за него е същността и надеждата на социализма. Той не противопоставя социализма на капитализма. Той противопоставя в тази героична война пролетариата и буржоазията. Сорел встъпва доста повече срещу буржоазията, отколкото срещу системата на капиталистическото производство. Той охотно критикува всички социалистически системи и не критикува капитализма“8. В този период не по-малко известният коментатор Тиери Моне отбелязва, че въпреки всички прояви, „Сорел никога не се променя: врагът на демокрацията се обръща към Морас или към Ленин, изхождайки от обстоятелствата“. Във Вл. Ил. Ленин Ж. Сорел вижда „реванша на човека, ръководителя, създателя срещу демократичната вулгарност, реванша на пролетарското насилие срещу социалистическото предателство“9.

В годините предшестващи Първата световна война, „Френско действие“ е единственото опозиционно движение в настоящата съществуваща действителност. Отляво нараства стремежът към създаването на определен републикански консенсус. Революционният синдикализъм, за теоретик на който се счита Ж. Сорел, е в упадък и работническите маси все още продължават да преминават в лагера на социалдемокрацията. Дори Густав Ерве, жив символ на опозицията на либералната република, отхвърля антипатриотизма в навечерието на мобилизацията.

През 1912 г. Юб. Лагардел, един от лидерите на революционния синдикализъм, директор на La Guerre Sociale, който също продължава да издава Mouvement Socialiste, сключва примирие със съществуващия ред. Единствената организация, която не спира да се бори срещу съществуващия ред, част от който е и социалдемокрацията, е „Френско действие“, скъсвайки не само с режима и неговите институции и политика, но и с неговите духовни основи. „Френско действие“ се опитва да формира „железни бригади“, които да свалят либералната демокрация10. Това са цел, начин на мислене и лексика, които не може да не се харесат на Ж. Сорел. При тези условия „Френско действие“ и неговите съратници са за Ж. Сорел не само естествени, но и единствени възможни съюзници.

За Ш. Морас тази среща на хората, ненавиждащи едно и също, се определя най-напред от стремежа на „Френско действие“ към проникването в работническото движение и, в частност, в движението на революционните синдикалисти, което съществува от момента на създаването на организацията. Ш. Морас и неговите съратници прекрасно разбират, че съюзът със социалистическата партия и нейните различни компоненти е абсолютно безплоден. От една страна, френският социализъм преминава точката на връщане по пътя към демократизация. От друга – делото Драйфус изиграва своята роля, ставайки фактор на интегрирането на социалдемокрацията и буржоазията. В тези условия за „Френско действие“ Ж. Сорел се превръща в символ и надежда. Сред националистите по това време подкрепата на Ж. Сорел открива нови възможности пред лицето на републиканския консенсус.

„Френско действие“ на парад в чест на Жана д’Арк на 8 май 1927 г.

Фактически от момента на своето появяване движението на Ш. Морас следи с голям интерес за идейната еволюция в лагера на левите нонконформисти. Този оригинален социализъм, основан на дълбоката ревизия на марксизма, социализъм, който не оспорва частната собственост и печалбата, нито самата либерална икономика, а само либералната демокрация и нейните философски основи, намира широк отклик в редиците на „Френско действие“. През 1900 г. Ш. Морас започва да подготвя почвата за бъдещите контакти с левия нонконформизъм. „Истинската социалистическа система, – отбелязва той, – ще бъде освободена от всякакъв елемент на демократизъм“. Ш. Морас отхвърля егалитаризма и марксисткия интернационализъм, но в същото време за него „социализмът, освободен от демократичните и космополитните елементи, може да подхожда на национализма като добре направена ръкавица на хубава ръка“11.

Морасистите са едни от първите, които разбират цялата значимост на трудовете на Ж. Сорел. Жан Ривен е близо до истината, считайки, че „социализмът на Сорел не води до изчезването на капиталистическата икономика, частната собственост, а напротив, тази концепция се нуждае от елит“. Под редица принципи, провъзгласени в сореловата концепция за демокрацията и революционната борба, според Ривен, могат да се подпишат много съратници на „Френско действие“12.

Общата цел на синдикализма и „Френско действие“, както отбелязва през 1908 г. Ж. Валуа, е „разрушаването на републиканския и демократичен режим“. През 1911 г., бидейки отговорен по това време за контактите с левите нонконформисти, той заявява от трибуната на IV Конгрес на „Френско действие“: „Това не е просто недоразумение, че нашите приятели се срещат със синдикалистите. Националистическото движение и синдикалното не са толкова чужди едно на друго, както може да изглежда, тъй като техните позиции и актуални тенденции имат по-общи цели“13.

Именно въз основа на безжалостната критика на демократичната политическа култура и нейните философски основи, принципи и практики се случва сближаването на Ж. Сорел с „Френско действие“. Сорел е привлечен от величието, мощта и насилието, които изхождат от младите привърженици на „Френско действие“.

Именно Ж. Сорел насърчава Е. Берт да си сътрудничи с Ж. Валуа. През юли 1910 г. се появява идеята да се създаде списание „Cite Francaise“, което да стане единен орган за левия нонконформизъм, и в частност за синдикалистите и националистите. На рекламен буклет, подписан от Ж. Сорел, относно новото издание се казва следното: „Това ревю се адресира до мислещите хора, в които предизвиква отвращение глупавото празнословие на демокрацията, хуманитарните безсмислици, порядките, заимствани от чужбина, които искат да работят, изхождайки от френския дух, неговата независимост и които са решили да вървят за постигането на тези цели по благородните пътища, открити от деятелите на националната мисъл“14. Тези идеи са развити в заявлението по повод „Cite Francaise“, подписано от Е. Берт, Ж. Сорел, Ж. Варио, П. Жилбер и Ж. Валуа.

Основателите на „Cite Francaise“ представляват различни форми на общественото мнение, но те са напълно съгласни с тази гледна точка, че, ако искаме да решим в името на запазването на цивилизацията въпросите, които са наложени на съвременния свят, напълно необходимо е да разрушим демократичните институции. Съвременният опит показва, че демокрацията представлява най-страшната социална опасност за всички класи в нашия Град, особено за работническата класа. Демокрацията смесва класите, за да позволи на няколко банди политици, обединени с финансистите или управлявани от тях, да експлоатират производителите. Необходимо е да се организира Градът извън демократичните идеи, необходимо е да се организират класите извън демокрацията, въпреки демокрацията и срещу нея. Трябва да се разбуди съзнанието, което трябва да обладае самите класи и което е заглушено от демократичните идеи. Необходимо е да се разбудят собствените добродетели на всяка класа, без които никой не може да изпълни своята историческа мисия. (…) За тази борба ние се обръщаме към всеки, който признава тази необходимост.15

Въпреки това, поради дребнавите аргументи и лични съперничества това ревю така и не е публикувано. Шест месеца след провала на „Cite Francaise“ се появява списание „Independance“, пред което се поставени същите цели. Тъй като списание „Cite Francaise“ се проваля поради враждата между Ж. Валуа и Ж. Варио и тъй като по силата на вярността към последния Ж. Сорел решава да прекрати това начинание, той има право да ръководи ново списание по свое усмотрение.

Това списание се публикува от март 1911 г. до юли 1913 г. Общо излизат 48 броя. През това време Ж. Сорел се опитва да намери оптимална формула, формат, устройващ редакционния комитет начело с братята Таро и Ж. Варио. През октомври 1912 г. М. Барес, Бурже и Ф. Джеймс влизат в редакционния комитет, но това не помага на списанието да намери своето лице, своята специфика. Е. Берт и Ж. Валуа не сътрудничат в списанието, въпреки че последният признава, че „работническите искания са толкова законни, колкото и националните искания“. Основни теми на списанието са пропаганда на идеите на национализма, антисемитизма, защитата на културата, класицизма и гръцко-римското наследство, борба срещу Сорбоната и светско образование. Сътрудничеството на В. Парето, Г. Ле Бон и Л. Клодел не помага на списанието да се „задържи на повърхността“. Нещо повече, постепенно то престава да отговаря на тези искания, които обуславят неговото появяване. По времето, когато започва да се издава списанието, Ж. Сорел още повече се сближава с „Френско действие“. През 1910 г. вече може да се види как той неистово защитава движението на морасистите от десните консерватори16.

„Independance“ става на същите позиции. Въпреки добрите идеи, изразени в манифеста на новото ревю, то не става инструмент на политическа партия или литературно течение, а е по-скоро обикновено допълнение, по-лошо съставено, по-малко критично, по-малко полемично, отколкото изданието на Ш. Морас. Ж. Сорел толкова се сприятелява с Ш. Морас, че не се спира пред публикуването на антисемитските статии, които по нищо не отстъпват от материалите в Libre Parole на Дюрмон и в Antijuif на Герен. За „Френско действие“ антисемитизмът е необходим в качеството си на метод като истинска историческа необходимост. „Всичко изглежда невъзможно и ужасно трудно, – пише Ш. Морас през 1912 г., – без провидение, каквото е антисемитизмът. С него всичко се нарежда, изглажда, опростява. И ако не сме антисемити от патриотична воля, то ние ще станем от чувство на противопоставяне“17.

Ж. Сорел се присъединява към тази идея и се впуска в дълга и яростна антисемитска борба. Той самият пише голяма статия, възхваляваща Урбен Гойер – един от известните антисемити, в която говори за „необходимостта французите да защитят собствената си държава, своите нрави и идеи от еврейските нашественици, стремящи се да господстват навсякъде“18. В статията „В дните на Драйфус“ той приписва на евреите всички заплахи, правейки ги отговорни за упадъка на Франция. В цяла Западна Европа, както отбелязва З. Щернхел, от времето на делото Драйфус до идването на нацизма Independance е едно от тези редки издания, които се осмеляват да се изкажат срещу евреите, обвинявайки ги в практикуването на жертвоприношение. В кореспонденция на Ж. Сорел с Б. Корча също могат да се намерят множество изказвания на теоретика на революционния синдикализъм срещу евреите19. Антисемитизмът представлява един от елементите, свързващи интегралния национализъм и революционния синдикализъм. В писма на Ж. Сорел до Мисироли се съдържат много антисемитски бележки, както и в кореспонденцията с Е. Берт и Лагардел. По това време Ж. Сорел дружи с евреи (например, Бернар-Лазар, още от времето на делото Драйфус), възхищава се на „добрите евреи“, като например Бергсон, с ентусиазъм приема съвременния ционизъм20. Антисемитизмът на Ж. Сорел не може да се разглежда като отстъпване и подчинение на Ш. Морас. Става дума за истинска общност на идеи. Като цяло нито Ш. Морас, нито Ж. Сорел не са яростни антисемити. Евреите не са вредни сами по себе си, а защото са чужденци, които получават непропорционално влияние в страната, традициите на която се игнорират от тях. Морас дори въвежда категория на напълно търпими в неговата идеална монархия евреи (le juif bien ne), към която се отнасят тези, които живеят във Франция от векове. Своят антисемитизъм той нарича „държавен“.

Бързото и лесно интегриране на Ж. Сорел в движението на Морас, въпреки и ефимерно, най-малкото същото, както неговия драйфусовски период, и симпатиите към В. И. Ленин добре илюстрират неговата вяра във възможността за порив на национализма. Докато пролетарският елит, разделян от буржоазни пороци, демонстрира своята морална слабост и разлагане, национализмът е уверен в бъдещето и е изпълнен с енергия. Именно на тази база на абсолютно отричане на съществуващия ред  се сближават крайнодесните и крайнолевите. „Ние сме свидетели на обновяването на национализма“, – пише Франсис Презанс21. Две години по-късно, на VI Конгрес на „Френско действие“ Ж. Валуа ще бъде още по-категоричен: „Днес именно национализмът носи в себе си силата на разума и чувствата, които отсега ще надделяват в социалното преобразуване“22. Това надигане на национализма води до това, че „националните ценности заменят в общественото съзнание социалистическите ценности“. Ж. Валуа и Е. Берт чувстват, че новото възприятие се разпростира и отново е необходимо да работят в дисидентските кръгове (т.е. сред нонконформистите). Списание „Independance“ начело с Ж. Сорел, който след „Разсъжденията“ и „Илюзията за прогреса“ не казва нищо ново, започва да губи своето влияние.

В тези условия Е. Берт и Ж. Валуа, обединени от Ж. Сорел в периода на подготвянето на изданието „Cite Francaise“, решават да продължат съвместната си дейност и през декември 1911 г. създават нова организация – „Кръжок Прудон“. Месец по-късно се повява първият брой на „Тетрадки“ на Кръжока. Декларацията, публикувана на първите страници, заимства не само неговите идеи, но и повтаря понякога дословно формулировки от текстове, подготвени за изданието „Cite Francaise“.

Основателите, републиканците, федералиститите, привържениците на интегралния национализъм и революционния синдикализъм… всички в една степен са изпълнени с решимост да организират Френския Град съгласно принципите, заимствани от френската традиция, която е отразена в трудовете на Прудон и съвременното синдикално движение, като всички са също така съгласни със следните точки: Демокрацията е най-голямата грешка на миналия век. Ако искаме да живеем, ако искаме да работим, ако искаме да има в нашия социален живот най-високи човешки гаранции за Производството и Културата, ако искаме да запазим и умножим моралния, интелектуален и материален капитал на цивилизацията, абсолютно необходимо е да разрушим демократичните институции23.

Самият Ж. Сорел не участва в организирането и издаването на „Тетрадки“, въпреки че техните цели и задачи са сходни със „Cite Francaise“. Разбира се, Ж. Сорел се съмнява в искрената вяра на съратниците на Ш. Морас в идеите на Ж. Прудон и в определени моменти съветва Е. Берт да не се „свързва с това дело, което не може да донесе добър резултат“. Както отбелязва Пиер Андре, представяйки непубликуваните писма на Ж. Сорел до Е. Берт, след тези първи сдържани реакции Ж. Сорел „изглежда доволен от антидемократичния ентусиазъм на Кръжока“24.

Една от причините за това поведение на Ж. Сорел се състои в това, че, бидейки вече на преклонна възраст и имайки определен статус и влияние, той иска да остане настрана и да не се впуска в дребнави интриги. Още повече, че основателите ясно определят своята привързаност: това е преди всичко наследството и идеите на Ж. Прудон и Ж. Сорел. Първият том на „Тетрадките“ е посветен на Ж. Прудон и на анализа на неговата философия, а третият съдържа статии за Ж. Сорел. Последният не крие никога опита си за синтез на национализма и синдикализма в рамките на „Кръжок Прудон“. Интересен факт е, че в „Тетрадките“ практически не се публикуват хвалебствени статии по адрес на Ш. Морас, а само за Сорел, авторитетът на който е доста по-голям за членовете на Кръжока, отколкото този на създателя на „Френско действие“. И ако двамата се намират на определена дистанция както по отношение един на друг, така и по отношение на списанието (Ш. Морас публикува една кратка статия, а Ж. Сорел кратко писмо), а основната работа се води от младото поколение, то не може да не се каже, че и Ж. Сорел, и Ш. Морас остават главни фигури на този синтез. Инициативата на Кръжока е обърната към радикално настроените елементи, тези, които търсят нов политически път, които посвещават цялата си младежка страст на това. И ако „Кръжок Прудон“ не е непосредствено дело на Ж. Сорел, последният никога не му отказва да му бъде патрон, не му отказва името и реномето си и никога не му оспорва правото да се опира на неговите трудове и заключения.

За да разберем по-добре солидарността на Ж. Сорел със социалнационалния синтез и неговите граници, по думите на З. Щернхел, трябва да се обърнем към труда на Е. Берт „Престъпленията на интелектуалците“, написан през януари 1914 г. „Братският съюз на Дионис и Аполон, – пише Е. Берт, – излиза от безсмъртната гръцка трагедия… Също и „Френско действие“, което заедно с Ш. Морас е новото възраждане на духа на Аполон, чрез своето съглашение със синдикализма, който заедно със Сорел представлява духа на Дионис, може скоро да роди нов велик век, един от тези успехи, които след нас ще останат за света ослепление и очарование“25.

Първата световна война внася корективи в състоянието на този синтез.

През януари 1914 г. в писмо до Уилям Джеймс Сорел отбелязва: „На световната арена само един героизъм ще изиграе решаващата роля“26. Както и неговите италиански последователи, Ж. Сорел очаква от войната революция. Продължителният европейски мир ще стане възможен, според него, не само благодарение на „моралната и интелектуална слабост“, но и на „икономическата слабост, предприемаческия дух, ставащ по-малко мъжествен“. „Няма никакви съмнения, – добавя Сорел, – че тази ситуация няма да продължи дълго: малко ще е достатъчно, за да се надигне войнствено чувство Франция, и това пробуждане ще разтресе цяла Европа. Световната война ще премахне причините, които днес благоприятстват успокоението и желания социален мир“27.

Война, която ще доведе на власт хора, имащи волята да управляват, или ще доведе до мощен взрив на пролетарско насилие, което ще покаже на буржоазията революционната реалност и ще обезкуражи тяхното желание за хуманитарни баналности, с които ги приспива Жорес“28.

Въпреки това, скоро след началото на войната Сорел разбира, че либералната демокрация е все още напълно устойчива. Ж. Сорел пише безнадеждно писмо до Е. Берт, пълно с мъка и омраза към всичко и всички, и преди всичко по отношение на „сакралния съюз“ между Мун, Морас и Ерве, Ваян и Жул Гед, който е призван „не да защитава елементарните блага на нацията“, а се появява от „омразата към дисциплината, която Прусия е запазила“, по отношение на папата, „сближаващ се с тези, които приемат антиклерикални закони“, по отношение на Морас, който никога няма сериозни идеи за това какви трябва да бъдат социалните сили в монархическата страна“29. Много бързо Сорел предчувства приближаването до победата на тази коалиция, която „скоро ще достигне всичко, което е останало все още сериозни и велико, римско в Европа“30. Първите успехи на новата революционна, антиматериалистична, антимарксистка и антилиберална вълна са близо. До самата си смърт Ж. Сорел е убеден в това.

Обобщавайки, следва да кажем, че този синтез би бил невъзможен без общността на идеите и подходите на Ж. Сорел Ш. Морас. И двамата теоретици изпитват омраза към наследството на XVIII век на Волтер и Русо, на Френската революция, рационализма и оптимизма, либералната демокрация и буржоазното общество. Ж. Сорел и Ш. Морас провъзгласяват тотален отказ от демократичния егалитаризъм, хуманизма и пацифизма, призовавайки към уважаване на правото на елита да управлява в обществото масите, защитавайки класическата култура и интензивната увереност в силата на традицията и наследството и, накрая, разглеждайки католицизма като източник на дисциплина и като основен компонент на цивилизацията, която те се опитват да запазят от действията на деструктивните сили.

Един от важните елементи на синтеза е близкото разбиране на католицизма, където главното са социалните добродетели: дисциплина, целомъдрие, песимизъм, а не вяра. Както всички бунтовници в началото на века, както М. Барес и Ш. Морас, Ж. Сорел се интересува не от християнската метафизика, а от християнството като зародиш на реда, способен да гарантира бъдещето на цивилизацията. Какво ще бъде това общество – пролетарско или национално – не важно, това служи само като инструмент за очакваните велики промени. Ето защо тази революция никога не докосва основите на капиталистическата икономика. Антикапитализмът на Ж. Сорел е строго ограничен от политическите, интелектуални и морални аспекти на либералната буржоазна система. Революцията на Сорел се стреми да разруши теорията на естествените права, да премахне правата на човека, да подкопае утилитарните, материалистични основи на демократичната политическа култура. Тя никога не е засягала частната собственост. Ж. Сорел се стреми да възроди производителния капитализъм (производствен капитализъм) вместо плутократичния паразитиращ капитализъм на едрия капитал, борсите, финансистите и лихварите. Революционната теория е дълбоко привързана към компетентната пазарна икономика, като държавата не се намесва в нейната сфера. Ж. Сорел и Ш. Морас се стремят към морална, интелектуална и политическа революция. Причините относно неуспехите на първите опити за синтез се намират както в обективната ситуация, установена по време и след Първата световна война, така и в различието на самите доктрини. Както вече бе отбелязано, Ш. Морас и „Френско действие“ отиват на определен компромис с правителството на Пуанкаре, солидаризирайки се с него до голяма степен и дори формирайки неговата външнополитическа доктрина след Първата световна война. Това сътрудничество ще продължи до средата на 1920-те години.

Друго сериозно препятствие за по-тясното сближаване на двете доктрини е монархическата насоченост на „Френско действие“, която не отговаря на настроенията в работническата среда и в движението на революционните синдикалисти.

Тези опити да се съедини революционният синдикализъм и национализма, предприети в началото на ХХ век, не може да се каже, че са напълно провалени. През следващите години именно въз основа на този опит ще се формира италианското фашистко движение и движението на нонконформистите във Франция.

Идеите за синтез на национализма и синдикализма намират своите привърженици в много страни от Европа.

Литература:

  1. Andreu, P. Notre Maitre M. Sorel / P. Andreu. — Paris, 1953. — P. 325–326.
  2. L’Action francaise. — 1909. — 22 aout.
  3. Sternhell, Z. Naissance de l’ideologie fasciste / Z. Sternhell. — Paris, 1995. — P. 108.
  4. L’Action francaise. — 1909. — 22 aout.
  5. Sorel, G. Reflexions sur la violence / G. Sorel. — Paris, Marcel, Riviere, 1950. — P. 453–454.
  6. Вж.: Sternhell, Z. Op. cit. — P. 111; Sternhell, Z. Emmanuel Mounier et la contestation de la democratie liberale dans la France des annees trente / Z. Sternhell // Revue francaise de Science politique. — 1984. — Vol. 34. — № 6. — P. 1141.
  7. Drieu La Rochelle, P. Socialisme fasciste / P. Drieu La Rochelle. — Paris, 1934. — P. 221.
  8. Sternhell, Z. Naissance de l’ideologie fasciste… P. 112.
  9. Ibid.
  10. Вж.: Weber, E. L’Action francaise / E. Weber. — Paris, 1984.
  11. L’Action francaise. — 1900. — 15 nov.
  12. L’Action francaise. — 1905. — 15 mars.
  13. Sternchell, Z. Naissance de l’ideologie fasciste… P. 114.
  14. Andreu, P. Notre Maitre M. Sorel…P. 329.
  15. Ibid. P. 327–328.
  16. Sternhell, Z. Naissance de l’ideologie fasciste… P. 116.
  17. Capitan-Peter, C. Charles Maurras et l’ideologie d’Action francaise / C. Capitan-Peter. — Paris, 1972. — P. 75.
  18. Sternhell, Z. Naissance de l’ideologie fasciste… P. 117.
  19. Georges Sorel et son temps. — Paris, 1985. — P. 260.
  20. Ibid.
  21. Strenhell, Z. Naissance de l’ideologie fasciste… P. 118.
  22. Histoire et Philosophie sociale. — Paris, 1975. — P. 574.
  23. Цит. по: Sternhell, Z. Naissance de l’ideologie fasciste… P. 119.
  24. Andreu, P. Notre Maitre M. Sorel… P. 95.
  25. Berth, E. Les Mefaits des intellectueis / E. Berth . — Paris, 1914. — P. 355.
  26. Ibid.
  27. Sternhell, Z. Naissance de l’ideologie fasciste… P. 122.
  28. Berth, E. Les Mefaits des intellectueis… P. 19–20.
  29. Andreu, P. Notre Maitre M. Sorel… P. 333–334.
  30. Ibid. — P. 333.
Р. В. Кабешев, Нижеградски държавен университет
Източник: libfront.org/2015/national-syndicalism
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s