Жорж Сорел: революционен социалист

%d1%81%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bbЖорж Сорел (1847-1922) е един от най-големите лидери на социализма в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Подобно в духа на Шарл Пеги, той също е помирител на Маркс и Прудон. Има доста мистична и морална визия за революцията, която го кара да мрази реформисти „като Жорес“, за които казва, че са готови да продадат чистотата на социалистическите идеи в името на политиката на помирение с буржоазията и парламентарната демокрация.

За Сорел, също като Прудон, цел на борбата за справедливост е на първо място морала: хората трябва да укрепят своя характер чрез упражняването на борба. Именно чрез свободните действия на синдикатите, с които работническите класи могат да запазят величието на своята култура, свободна от всякакви чисто политически цели. Освен това, Сорел защитава ценностите на производителите, свързани с работата, усилията, творчеството и оформянето на материала за разлика от декадентските имотни ценности, които се занимават само с удоволствия и печалбарство от работата на другите.

Това е на първо място и стои над целия нихилистичен хедонизъм на буржоазния свят, който отблъсква Сорел, както и липсата на осъждане, която е неизбежно негово следствие, себичността, дребнавостта и ограничеността на възгледите. Но парадоксално, в очите на мислителя няма почти никаква разлика между моралността на буржоазията и тази на социалистическите лидери: ако той критикува посредствеността на настоящия свят на парите, който вече няма силата и волята, които големите лидери на индустрията в миналото са показвали, той няма достатъчно силни думи за екзистенциалната мизерия, която открива във всички реформаторски компромиси или дори в редовните стачки, водени от работниците, готови да жертват благородството на своята борба, за да спечелят някакви социални предимства, отговарящи за чисти клиентелистки резултати.

Сорел настоява, че те заменят идеята за генерална стачка, заимствана от Фернан Пелотие и предназначена да служи като възстановяващ мит за работническия свят с гореспоменатите стачки. Генералната стачка, казва той, трябва да бъде водена в дух на прекаленост с цел осъществяването на най-полезната революция, в която ще бъдат освободени най-много хора. Тя не трябва да възстанови икономическата логика, а напротив, да се насочи към етичната реформа на обществото, като така пролетариатът може наистина да се научи да бъде себе си и да изпълни всички свои забележителни възможности.

Дълго време привърженик на профсъюзите, Сорел обаче се разочарова от развитието на социалната борба. Поради това той преживява период на лутане, който го води до кръстопът, бидейки от страната на роялистите, националистите и болшевиките преди най-накрая да се върне не без известен скептицизъм към своята първа политическа привързаност. Но въпреки многобройните си странствания, идеите на Сорел се развиват много малко по време на неговия живот. Макар неговото лично пътуване да го води последователно към присъединяване към много различни групи и движения, всеки път той се разочарова, когато вижда идеи толкова непримирими колкото неговите, които едва ли биха могли да предизвикат широко одобрение. В крайна сметка той най-вероятно умира доста разочарован…

Тибо Изабел, Rébellion, 16 ноември 2016 г.

Източник: rebellion-sre.fr/georges-sorel-socialiste-revolutionnaire/

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s