Пучът като учебно пособие (Улрике Майнхоф)

%d1%85%d1%83%d0%bd%d1%82%d0%b0-%d0%b3%d1%8a%d1%80%d1%86%d0%b8%d1%8fПучът като учебно пособие¹

Струва си да се разгледа внимателно този случай. От този пример можете да научите как трябва да се действа и какви средства водят до успех.

Никой не може да говори повече, че нас не са ни предупреждавали за това на какво са способни буржоазните политици, че ние не сме приемали демокрацията за идилия, при която не може да се случи нищо лошо, а парламентаризмът – за collegium politicum generale². Не често историята се оказва толкова симпатична, че да даде възможност на народа да погледне в собственото си бъдеще, да му покаже – без фалшиви интерпретации – къде води пътят, по който те вървят, – така еднозначно, своевременно и прозрачно какъвто е сега гръцкият пример. Това е нагледно пособие: ето какво се случва, когато населението не иска това, което искат управниците, и когато в страната назряват сериозни промени.

Пучът беше извършен със средства и методи, които на нас са ни вече познати – с хартиения, намиращ се на министерските маси проект за Закона за извънредното положение. Разликата във формулировките се обяснява само с това, че едните вече въведоха извънредно положение, а другите само възнамеряват да го направят.

И така, по гръцки:
„Публикуването и разпространяването на съмнителни новини, нарушаващи обществения ред, е забранено“ (Neue Zürcher Zeitung, 27.04.1967).

Бундесдойче:
„Този, който фабрикува неверни факти или грубо ги изкривява, за да може тяхното разпространяване да предизвика сред населението неувереност и страх, подлежи на наказание с лишаване от свобода“ (Първо извънредно постановление в допълнения НК, § 5, 3).

По гръцки:
„По отношение на лицата, заподозрени в извършването на политически престъпления, освобождаването под гаранция се забранява; времето за задържане под стража е неограничено“ (Neue Zürcher Zeitung, 23.04.1967). В този случай става дума за задържането под стража на политици и обикновени граждани, които са заподозрени във враждебно отношение към военния режим (Neue Zürcher Zeitung, 25.04.1967).

Бундесдойче:
„Лице може да бъде арестувано, ако въз основа на своето поведение в миналото предизвиква подозрения, че е способно да извърши, да насърчи или да подбуди други към държавна измяна, създаване на опасност за държавата, престъпление срещу отбранителната способност на родината или срещу сигурността на трите държави³“ (Извънредно постановление за мерките за сигурност, § 1, 2).

По гръцки:
„Стачките се забраняват“ (Neue Zürcher Zeitung, 23.04.1967).

Бундесдойче:
„За защитата, спазването на реда в общественото управление и обезпечаването… трябва да бъде ограничена свободата при избора на професия и в отказа от работа“ (Проект за извънредно законодателство, стр. 12, 3, цит. по: Frankfurter Allgemeine Zeitung, 7.04.1967).

По гръцки:
„Всяка кореспонденция се подлага на цензура“ (Neue Zürcher Zeitung, 23.04.1967).

Бундесдойче:
„Радио- и телепрограмите са задължени по указание на федералното правителство или упълномощените от правителството ведомства да предават в съответните органи за съгласуване своите програми“ (Извънредно постановление по въпроса за разпространяването на информация, § 5).

Вълната от арести в нощта на 21 срещу 22 април премина гладко – тя беше добре подготвена. Именно в бункера, откъдето управляваха „Фалекс“4, се работеше върху списъците с лица, които трябва да бъдат арестувани.

Арестуваните в Гърция ги вкараха в концлагери – в това число и на острови в Егейско море. Нашият министър на вътрешните работи Люке, между другото, още през декември миналата година се интересуваше от практиката на интерниране в другите западноевропейски страни – възможно е да е залягал също и върху Гърция.

Политическите младежки организации в Гърция са забранени, на студентите се забранява да водят политическа активност. Кампанията, отприщена от политиците и пресата срещу политически активните студенти и техните организации във ФРГ и Западен Берлин, се отличава от гръцкия пример само по това, че у нас срещу студентите още не се използва оръжие.

Официалната гръцка гледна точка могат в случай на въвеждане у нас на извънредно положение да я повторят дословно Хазе или Арерс5: „Подривните революционни елементи подготвят въстание, което си поставя за цел унищожаването на конституционния ред, потискане на народните свободи и премахване на съюзите6„. Е, разбира се, как иначе да оправдаят пуча? Този почерк ни е познат още откакто Джон Фостър Дълес със своя брат и шеф на ЦРУ (Алън) Дълес организираха американската външна политика, а във ФРГ министърът на вътрешните работи Шрьодер връхлетя през лятото на 1958 г. върху движението срещу ядреното оръжие, а малко по-късно публикува първия проект за Закона за извънредното положение. Изглежда, че Люке също може да чете на гръцки: „Заетите с охраната за обществена сигурност ведомства, които в продължение на дълъг период от време разполагат с информация за подривна дейност, са натрупали към днешна дата тонове писмени материали, доказващи това – и скоро ще ги публикуват“. В случай на въвеждане на извънредно положение това може да бъде въплътено в реалност. Изглежда, че ЦРУ изпраща правителствени изявления, размножавайки ги на хектограф на оригиналния език.

Без чуждестранна помощ не би имало пуч, без морална подкрепа (от страна на НАТО) не би имало антикомунистически терор в страната – член на ЕИО, в страната – член на НАТО, в християнската страна с монархическо управление, където армията е подчинена не на парламента, а на краля, и където концернът „Ессо“ ръководи търсене на нефт.

Но доларът се нуждае от сигурност. 7,5 милиарда долара с американска помощ е получила от 1947 г. Гърция – и половината от тази сума е отишла в помощ на армията, за оборудването на тези военни, които днес хвърлят в затвора опозиционерите. Сега става разбираем ентусиазираният коментар на Дин Раск7: „Аз съм щастлив, че мога да кажа, че Гърция и в бъдеще ще остане надеждна опора на НАТО“. Само секунда отделя Раск на политическите затворници: „Посланикът на САЩ получи8 категорични уверения, които напълно ни удовлетвориха“ (Neue Zürcher Zeitung, 30.04.1967). Напълно очевидно е, че военната помощ за Гърция няма да бъде прекратена (в текущия бюджет на САЩ за това са разпределени 78,7 милиона долара), дори въпреки това, че Макнамара9 по време на заседанието на Съвета на НАТО в Париж намекна за подобна възможност на своите гръцки колеги – в случай, че Гърция не се върне към демократично управление. Погледнете как се мъчи „Франкфуртер алгемайне“: „Предприетото сега частично преустановяване на доставките трябва, съдейки по всичко останало, да напълни с конкретно съдържание тази заплаха – но така, че в никакъв случай да не се стигне до скарване с Гърция, чийто нов режим доста болезнено реагира на всички опити за външен натиск“ (брой 15 от 18.05.1967). Рядко, когато преструването изглежда така зле, лъжата все още бяга с къси крака. Получава се следното: за да се окаже натиск върху новото гръцко правителство, трябва да се въведе радикална забрана (на военната помощ), но това не може да се направи, защото ще бъде натиск върху новото гръцко правителство! Знаете ли, че то се харесва, това правителство, на Дийн Ръск, „Франкфуртер алгемайне“, СДПГ, ХДС – на всеки по свои собствени причини.

Ако в страната ни имаше опозиция с истинска политическа алтернатива и шансове за успех на изборите, да се ликвидира тази опозиция, както показва гръцкият пример, би било много лесно: практически безкръвно, с невероятна лекота, в сърдечно съгласие с всички партньори в алианса10. Нужни са само няколко танка, няколко хиляди пехотинци, а парламентът може да продължи да си заседава в Бон.

Ако аз бях канцлер, бих изпратила на Патакас11 „Мерцедес“ 600 и кутия сух „Хенкел“12, както и делегация за обмяна на опит: за да може да се допълни и подобри собствения проект за Закона за извънредното положение. Ако това е направено както трябва, то действително е добре направено. Отделните демокрации в Западна Европа са като къщи от карти. Когато собственикът иска да ги използва, те рухват.

Бележки:

1. Повод за написването на статията е ултрадесният военен преврат, извършен в Гърция на 21 април 1967 г., след който в страната за 7 години е установена диктатурата на „черните полковници“.

2. Характерната за У. Майнхоф ирония: изразът може да се преведе и като „общ курс (лекция) по политически науки“, и като „всеобща (т.е. обхващаща всички граждани) корпорация за администрирането на държавните работи“ (лат.).

3. Т.е. Великобритания, САЩ и Франция, чиито войски в рамките на НАТО са разквартирувани на територията на ФРГ.

4. „Фалекс“ (Fallex) са маневри на НАТО през 1967 г., чрез които се усъвършенстват действия в случай на въвеждане на извънредно положение. По време на маневрите правителството се премества от Бон в специален бункер в Айфел (подножието на Ардените, на границата с Белгия и Люксембург), от който трябва да управлява без парламентарен контрол като „кабинет на извънредното положение“. У. Майнхоф се оказва невероятно проницателна: след падането на режима на „черните полковници“ се разкрива, че военният преврат в Гърция е извършен с помощта на спецслужбите на НАТО, най-вече ЦРУ и италианското разузнаване.

5. Карл Гюнтер фон Хазе и Конрад Алерс са представители на федералното правителство във връзките с пресата по времето на „голямата коалиция“.

6. Т.е. излизане от НАТО.

7. В този период – държавен секретар на САЩ.

8. От гръцката хунта.

9. Робърт Макнамара по това време е министър на отбраната на САЩ.

10. Т.е. НАТО.

11. Генерал Патакас ръководи военния преврат на 21 април 1967 г.

12. Любимото вино на канцлера Кизингер.

„Конкрет“, 1967 г., № 6

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s