Срещу кого? (Улрике Майнхоф)

%d1%83%d0%bb%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b5Още веднъж за германския Закон за извънредното положение

С приемането на Закона за извънредното положение нашата конституция се срина като къща от карти – независимо от това дали е лоша или добра, християндемократична или социалдемократична.

Но алтернатива на Закона за извънредното положение при възникването на извънредна ситуация може да бъде само държавният преврат от страна на правителството – така ни „обясняват“ социалдемократите. Това „обяснение“ виси като дамоклев меч над дискусиите за извънредното положение, принуждавайки да кажат „да“ дори тези, които мислят и чувстват „не“.

Сега гласовете на членовете на ръководството на СДПГ – тези, които още преди две години застанаха срещу Закона за извънредното положение (такива като депутата от Бундестага и бивш председател на „Комитета срещу ядрената смърт“ Валтер Менцел) – са заглушени. А редовите противници на Закона за извънредното положение – такива като известния професор от Марбург Волфганг Абендрот – са изключени напълно от СДПГ.

Всичко това показва ясно състоянието на дискусията за закона. И така: въпреки силната съпротива срещу Закона за извънредното положение от страна на профсъюзите (достатъчно е да си спомним решението от конференцията на профсъюза „ИГ Метал“ в Берлин през 1961 г. и това на младежката конференция на Обединението на немските профсъюзи отново през април същата година), Бундестагът е единодушен по въпроса за този закон. Това означава, че Бундестагът – управляващото мнозинство и опозиционното малцинство – не представлява повече мнението на обществеността; постоянното придвижване на СДПГ надясно от времето на Годесберг¹ не ликвидира левите нито в обществото, нито в партията, но ги премахна от парламента под знамето на триумфиращия конформизъм.

Алтернативата „държавен преврат или Закон за извънредното положение“ вкара цялата дискусия за промяна на конституцията в тесен тунел, в края на който – без съмнение – дискусията ще бъде тръшната и от „само себе си“ ще умре – по модел на Херенхимзее².

Може да сме сигурни: изкарването на трета възможност за осигуряването на демокрация от парламентарната дискусия, дискусия открита и демократична, създава условия, правещи невъзможна тази германска външна и вътрешна политика, която досега се води от ХДС, СвДПГ и СДПГ в рамките на конституционните норми; все по-открито се проявява това, което предсказваха противниците на ядреното въоръжаване на Германия през 1958 г., когато Бундестагът взе решение за въоръжаване на Бундесвера с ядрено оръжие: ядреното въоръжаване и демокрацията са несъвместими (при това „ядреното въоръжаване“ материално и формално съпътства 13 години политиката на ХДС, а „демокрацията“ материално и формално подразбира конституцията).

Конституцията, която не включва изключителни права за изпълнителната власт в случай на възникване на извънредна ситуация, която никога не иска да наложи забрана върху свободата на пресата, свободното изразяване, правото на стачкуване, свободата на изкуството и науката, свободата на събиране, свободата на съюзяване, тайната на кореспонденцията, пощенските пратки и телеграфните контакти – тоест тези положения, които създават правовите основи на западната свобода – включва, разбира се, възможността за възникване на извънредни ситуации. Годината на паричната реформа и Берлинската блокада³, в която беше създадена конституцията, безусловно не беше година на политическа наивност и илюзия.

Конституцията предвиждаше както възможността за война (външна извънредна ситуация), така и възможността за въстание и вътрешни безредици (вътрешна извънредна ситуация), също и възможността да се загуби дееспособността на някои демократични институции (конституционна извънредна ситуация). Страница 80 от Конституцията предвижда, че законът на федералното правителство може да лиши от длъжност федерален министър, да уволни държавното управление и да издава постановления за спазване на закона; стр. 59 (в тази формулировка, която е дадена след приетия през март 1956 г. Закон за задължителна военната служба) въвежда върховенството на президента в случай на провъзгласяване на „защитно състояние“4; стр. 65 (също приета през март 1956 г.) определя кой да командва въоръжените сили в мирно време и кой след провъзгласяването на „защитно състояние“.

За предотвратяване на извънредната ситуация Конституцията забранява „обединенията, целите и дейностите, които… са насочени срещу конституционния ред и срещу идеята за съгласуване на народа“ (стр. 9, абзац 2), тя обявява за антиконституционни „партиите, които според своите цели или поведението на своите привърженици се опитват да причинят вреда на основите на свободния демократичен ред, или да го премахнат, или да поставят под заплаха съществуването на Федералната република“ (стр. 21, абзац 2), а всеки, който използва конституционните свободи „за борба срещу основите на свободния демократичен ред, се лишава от тези основни права“ (стр. 18). Стр. 37 регулира принудителните действия на федерацията по отношение на „метежната“ федерална провинция, а стр. 91 разрешава на федералното правителство, на федералните полицейски сили да принуждават федералните провинции да изпълняват указанията на центъра.

На последно място, действията, които са необходими да се предприемат в случай на възникване на законодателни и конституционни извънредни ситуации, са описани на стр. 81 и стр. 67 в Конституцията.

Разбира се, тази конституция малко подхожда за „тотална война“, както и за пряка борба на правителството с мнозинството от населението. За правителството това е проблем, защото Конституцията на ФРГ предполага в случай на конфликт на правителството с мнозинството от населението референдум, нови избори и оставка на правителството, а не използването на полицията и Бундесвера срещу народа. Чистият случай на отбрана изключва „тоталната война“, както и тоталната демокрация изключва забраната върху свободата на изразяване, свободата на пресата и забраната върху правото на стачкуване. В противен случай първото не може да се нарече отбрана, а второто – демокрация. Не случайно конституцията беше проектирана като антитеза на войната и терора преди 12 години, не случайно тя защитава пацифизма и личната свобода, не случайно за ремилитаризирането на Германия се изискваше да се внесе промяна в конституцията – точно както сега се изисква за ограничаване на свободите.

Срещу кого на мнозинството от правителството на ФРГ са нужни особени пълномощия? И, от друга страна, какво малцинство разполага във ФРГ с такава власт, че да може да застраши държавата и самата демокрация?

През последните 5 години преживяхме 2 политически стачки: при Хеншел в Касел и в металургичната индустрия в Брауншвайг. Тогава дори звучаха призиви за всеобща стачка. Това беше през 1958 г., когато Карлсруе5 наложи забрана върху проверяването на общественото мнение, когато повече от 80% от населението на ФРГ каза „не“ на решението на Бундестага за въоръжаване на Бундесвера с ядрено оръжие, когато Шрьодер – сега министър на външните работи, а тогава министър на вътрешните работи, – говорейки по време на събрание на профсъюза на полицаите в Щутгарт, за първи път искаше да предостави на правителството правомощия за въвеждане на извънредно положение. Срещу кого? Срещу 80% от населението или срещу тези 20%, които имат мнозинство в Бундестага?

От времето на Каповския пуч6 до 1958 г.7 профсъюзите винаги бяха на страната на републиката, на страната на свободата и срещу авторитаризма и тоталитаризма. Трудно е да се предположи сега до какъв успех би могла да доведе всеобщата стачка през 1933 г., когато не е имало какво да се загуби, но е можело да се спечели всичко8.

Всяко демократично правителство се противопоставя на метежниците и пучистите, но от гледна точка на демокрацията метежниците са задължително въоръжено малцинство от населението.

Въоръженото малцинство във ФРГ днес са само полицията и армията (ако, разбира се, не се броят духовите пушки в някои стрелкови съюзи и двуцевките в лесничействата). Означава ли това, че полицията на Хьохерл9 и Бундесвера на Щраус са толкова израснали, че спрямо тях се изискват специални правомощия? Дали генералският меморандум от 1959 г. подейства върху тях толкова силно, че някои ръководители на Бундесвера сериозно решиха, че могат да дават политически указания на законно избраните органи на представителната власт?

Всички закъснели опити да се оправдае стр. 48 от Ваймарската конституция (която посочват всички, които имат аргументи за или против Закона за извънредното положение) в голямата си част не взимат под внимание, че тази статия е дала засечка именно там, където е трябвало да сработи. Вредата на тази статия се осъществява именно в това, че тя се оказа неспособна да предотврати националсоциализма – и не на последно място заради неясните си формулировки. Ако не искаме историята да се повтори, трябва да направим изводи от стр. 48. Тази статия се оказа не „полезна“, а противозаконна.

Ако искаме да се учим от примера на Ваймар и неговото превръщане във фашизъм, трябва да признаем, че се изискват други средства за защита на демокрацията – не такива, които вече показаха своето безсилие.

Необходимо е да се разбере, че Ваймар потъна в забвение в крайна сметка не вследствие на вредността на своята конституция, а вследствие на своята вредна демократична практика. Неизличимо беше наследството на империята на кайзера с нейния стар щаб на чиновниците, нейните бюрократични права, нейния Райхсвер и нейните казармени традиции, неизлечима беше непреодоляната в съзнанието Първа световна война.

Пучовете бяха заплаха от дясна страна, а не от лява, стачките се обявиха в подкрепа на демокрацията, а не срещу нея.

Чувствителните наши западни съседи по въпросите за демокрацията виждат опасност в Щраус, в авторитарно-патриархалния федерален канцлер, в Герхард Шрьодер, намиращ се „под сянката на Божията благодат“ (както се изрази за него представителя на СДПГ Шефер). Старите нацисти и академични учени-антисемити, говорещи по телевизията, отидоха не вляво, а вдясно. Левите пък излизат на антивоенни пасхални маршове, изтръгват нацистките съдии от кафявия боклук, ходят на траурни церемонии в Дахау и Маутхаузен, почитат паметта на антифашистките брат и сестра Шол, борят се срещу ремилитаризацията и срещу Закона за извънредното положение, казано накратко – днес се пишат по републикански, както през 1848 г10. Впечатлението е такова, че само те се борят за правовата държава, която все още по някаква причина съществува.

Но щабът на чиновниците прие – nolens volens – Федералната република от фашизма, той подчини Бундесвера на офицерите, които – според възрастта и здравето им – навярно поголовно са марширували пред Хитлер, той запази учителите, които започваха своите уроци с нацистки поздрави. В интерес на своето благосъстояние той отново разреши консолидацията на промишлените концерни, децентрализирани заради подкрепата си към фашизма – и които сега се подкрепят, по-точно финансират, от християнските демократи.

Не носовете на канцлера и неговите последователи не ни харесват, а традициите в държавата, които са силни и донесоха на Германия толкова много беди – и не предотвратиха нито една.

Ние имаме реставриране на авторитаризма, имаме конформистки парламент, където постоянно се говори за „защита на демокрацията“, имайки при това предвид защитата на принудителното политическо единомислие от алтернативните концепции, от независимите профсъюзи, от нежелателните демонстранти и от неудобните призраци11.

Бележки:

1. На събранието на СДПГ в Бад Годесберг през 1959 г. беше приета новата (Годесбергска) програма на партията, в която СДПГ се отказва от марксизма като теоретична база, провъзгласи се не за партия на трудещите се, а за „народна партия“, отказва се от класовата борба и от борбата срещу експлоатацията и капитализма, както и от интернационализма в полза на западногерманската буржоазна държава. Социализмът в програмата се тълкува не като политическо и икономическо, а като чисто етическо понятие.

2. В Херенхимзее (Бавария) през 1948 г. заседава Парламентарният съвет, който формулира конституцията на ФРГ.

3. През 1948 г. окупационните власти в съветската зона прекъсват за известно време наземната връзка на Западен Берлин със западните зони, което предизвиква напрежение. – Бел. прев.

4. Стр. 59 е изключена от действащата в момента конституция. „Защитното състояние“ се провъзгласява от Бундестага в случай, че територията на ФРГ е подложена на въоръжена агресия или се намира под непосредствена заплаха от такава агресия (стр. 115 от Конституцията на ФРГ).

5. Карлсруе е град в провинция Баден Вюртемберг, където заседава Конституционният съд на ФРГ.

6. Каповият пуч е ултрадесен преврат, който се организира на 13 март 1920 г. от части на Райхсвера и паравоенен „доброволчески корпус“ и се води от едрия земевладелец В. Кап и генералите В. Лютвиц и Е. Лодендорф. Пучистите не искат да се изпълнят условията на Версайския мирен договор, искат Германия да се ремилитаризира, да се възстанови монархията и да се установи режим на военно-бюрократична диктатура. Таен идеен вдъхновител на пуча е известният социолог М. Вебер. В отговор – по заповед на СДПГ, КПГ, Независимата социалдемократична партия НСДПГ) и профсъюзите – в Германия започва всеобща политическа стачка. В Тюрингия и Мекленбур работниците разгръщат срещу пучистите въоръжена борба, в Рурската област е сформирана Червена армия на Рур, която разгромява пучистите и установява в Рур власт на съветите. На 17 март правителството на Кап капитулира.

7. Става дума за някогашното сензационно изявление на председателя на работническия профсъюз „ИГ Метал“ Ото Бренер за готовността на профсъюзите да започнат всеобща политическа стачка, ако е необходимо „за защита на демокрацията“. Изявлението е направено на събрание на профсъюза в Нюрнберг през септември 1958 г.

8. У. Майнхоф се заиграва с известните думи на Маркс и Енгел от „Манифест на комунистическата партия“: „Пролетариите няма какво да губят, освен оковите си. Те могат да придобият целия свят“.

9. Херман Хьохерл е министър на вътрешните работи в периода 1961-1965 г., представител на ХДС; по време на хитлеристката диктатура е прокурор, преследващ антифашисти.

10. Годината на буржоазната антимонархическа революция в Германия.

11. Още един намек към текст от „Манифест на комунистическата партия“.

„Конкрет“, 1962 г., № 5

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s