Виетнам и немците (Улрике Майнхоф)

Viet Cong AttackВойната във Виетнам отдавна престана да бъде обикновена война. Тя престана да бъде също и „ограничена война“, локален конфликт между американските войски и Виетконг¹. Тя престана да бъде и „война между свободата и комунизма“². Тя престана да бъде и израз на американската „стратегия на сдържане“ по отношение на Китай. Този конфликт нарасна до световна война от нов тип, той прие характер на конфликт, обхващащ целия свят, а тези, които от пропагандни съображения се стремят да омаловажат важността и обхвата му са същите тези хора, които доведоха виетнамския конфликт до сегашното му състояние.

Световният империалистичен характер на тази война като война за запазване на американското господство в Азия, Африка, Европа и Южна Америка вече открито се признава (във Вашингтон). Джонсън: „Някои³ се ръководят, като че ли Америка е малка държава с някакви ограничени национални интереси и като че ли океаните са два пъти по-широки, отколкото са4„. („Нойе Цюрхер цайтунг“, 9.10.1967); „Победата на комунистите в Южен Виетнам е не само заплаха за цяла Югоизточна Азия, но и за жизнено важните интереси на Съединените щати“ („Нойе Цюрхер цайтунг“, 1.10.1967). Вицепрезидентът Хъмфри: „Съединените щати държат войниците във Виетнам, защото на карта е заложена сигурността на съществуването на самите Съединени щати. Врагът трябва да знае, че ние никога няма да се предадем и ще останем във Виетнам, докато не доведем делото си до победа“ („Нойе Цюрхер цайтунг“, 1.10.1967). Така че тези, които отказват да подкрепят и да симпатизират на виетнамските партизани, се оказват – искат или не – поддръжници на американската хегемония по целия свят.

В Сайгон през септември-началото на октомври бяха забранени четири вестника: два виетнамски ежедневника, американския „Нюзуик“ беше закрит за неопределен период от време, а либералният ежедневник „Сайгон Бао“ беше закрит за 30 дни. Всички те са забранени заради „обиди към военния режим и въоръжените сили“. В същото време в САЩ бяха арестувани стотици демонстранти, встъпващи срещу войната във Виетнам5. В Сайгон, Вашингтон и (Западен) Берлин демонстранти бяха разпръсвани от водни оръдия, гумени палки и бамбукови палки. Бяха проведени изслушвания по искане на полицията в „закрит режим“ в Националното събрание на Южен Виетнам за законността на изминалите избори след като стана известно, че депутатите са устроили заедно с генерал Тхиеу тържествен празненство и всеки е получил от Тхиеу по 50 милиона пиастра.

(Западно)германските вестници разказаха в детайли, че след голямата демонстрация срещу войната във Виетнам на 21 октомври в (Западен) Берлин новите градски сенатори са изразили благодарността си към полицията заради нейните „умели действия“ по време на демонстрацията, а също разказаха и за сблъсъците между стотици протестиращи и полицията на Курфюрстендам през същата вечер. Но нито един от вестниците не написа за лозунгите на повече от десет хилядната демонстрация и за съдържанието на речите в края. Полицейските гумени палки, арестите, конфискациите и доброволното укриване на истината във вестниците (с помощта на която демократичната журналистика сама се сведе до нивото на официалните полицейски отчети) все по-често сменят в демокрациите на „свободния Запад“ – също както и в Сайгон – откритата дискусия и рационалното обяснение на причините за различията на гражданите в мненията. Този, който води дискусия посредством гумени палки, който не съобщава във (вестникарските) репортажи за съдържанието на различията в мненията на гражданите, който крие информация от населението за варварския характер на водената от американците война във Виетнам – така че (антивоенните) демонстранти в очите на читателите на вестник „Цайт“ да изглеждат като пълни идиоти, – е същият този, който прави от демокрацията полицейска държава, а от гражданите – послушни изпълнители на заповеди. Още днес може смело да се каже, че не заради това противниците на войната във Виетнам са малцинство сред населението на ФРГ и че мнозинството сред населението подкрепя тази война, а заради това, че достъп към пълна и вярна информация има само малцинството: образованите хора, интелигенцията, които – при настоящата структура на образованието на западногерманското население – по дефиниция са малцинство.

И това се случва в момент, когато генерал Уестморлънд6 заявява: „Ние ще ги газим с нашето изкусно оръжие – което те не могат да си позволят да имат, – докато не започнат да молят за милост“. Това се случва в момент, когато американските военни искат да увеличат списъка с обектите за бомбардиране в Северен Виетнам с още 107 цели. Това се случва в момент, когато „бомбената война“ дълго време вече унищожава цивилното население в Северен Виетнам. В момент, когато се оказва, че пилотите на западногерманските изтребители-бомбардировачи отиват на обучение в (Южен) Виетнам и че до края на тази година още 40 хеликоптера на ВВС на ФРГ ще отидат във Виетнам с пълни екипажи и технически персонал – и те ще бъдат там не само „на обучение“, но и да окажат на американските войски подкрепа от въздуха в бойните действия7. Повече от 100-те милиона марки на ФРГ, вече използвани за тази война, както и изпратените оттук пилоти на изтребителите и хеликоптерите на Бундесвера поставят Федералната република наравно с държавите, водещи съвместно със САЩ война срещу виетнамския народ – с Австралия, Нова Зеландия, (Южна) Корея8

Въпросът е дали може опозицията във ФРГ, подобно на опозицията в САЩ, да принуди нашето ръководство да признае, както това направи неохотно Джонсън, че е невъзможно да се обърка разликата в мненията с избледняващата лоялност, речите на някои политици – с официалната линия на администрацията, а загрижеността за съдбата на страната – с отричането на политиците от правителството (на САЩ) („Нойе Цюрхер цайтунг“, 1.10.1967; 2.10.1967). Въпросът е колко обикновен протест срещу войната във Виетнам може да бъде разглеждан като „алиби демокрация“. Масовите убийства на жени и деца, разрушаването на болници и училища, унищожаването на посевите и жизнено важните обекти – „докато не започнат да молят за милост“, „докато не доведем делото си до победа“ – карат да си зададем въпроса: така ефективни ли са акциите на опозицията, ефективни ли са въобще тези демонстрации, разрешени от полицията – същата полиция, която е само инструмент на правителството, същото правителство, което изпраща във Виетнам хеликоптерите на Бундесвера и което, разбирайки се от само себе си, не допуска тези демонстрации да пречат на политиката на правителството, не говорейки вече за това дали могат да пресекат тази политика.

Който е разбрал какво става във Виетнам – ходи, стискайки зъби и мъчейки се от угризение на съвестта. Тези хора започват да разбират, че тяхното безсилие, невъзможност да спрат тази война ги превръща в съучастници на тези, които я водят. Тези хора започват да разбират, че населението, което не осъзнава истинския смисъл на това, което се случва във Виетнам – понеже е лишено от информация, – и което настройват срещу демонстрантите, просто се изнасилва (от властите), лишава се от достойнство, унижава се и се използва за престъпни цели.

На 21 октомври в (Западен) Берлин на територията на казармите на САЩ бяха пуснати ракети с листовки. Тези листовки съдържаха призив към войниците: не давайте да ви изпратят във Виетнам, дезертирайте!

Да, разбира се, това е рискован метод, дори противозаконен. Но има жени и деца, урожаи и жизнено важна инфраструктура, има хора, чийто живот трябва да бъде спасен, – ако няма други начини, нека така да бъде. И тези, които прибягват към такива методи на опозиционна борба очевидно имат едно важно качество – воля за действие. Ето върху какво трябва да се помисли.

Бележки:

1. „Виетконг“ е прието от Запада като обидно наименование на Националния фронт за освобождение на Южен Виетнам (НФОЮВ), най-голямата партизанска организация, сражаваща се срещу сайгонския режим. Американската пропаганда съзнателно насажда в качеството на название на НФОЮВ термина „Виетконг“ (от изкривен виетнамски „Виетнам конг сан“ – „виетнамски комунистически добитък“), тъй като психолозите от Пентагона стигат до извода, че в съзнанието на американците тази дума ще се асоциира с името Кинг Конг, т.е. термина „Виетконг“ ще асоциира образа на виетнамските партизани с маймуните).

2. У. Майнхоф цитира Артър Басчичия, един от лидерите на американския ултрапатриотичен „Военен легион в чужбина“: „Войната във Виетнам е война между свободата и комунизма. Зад свободата стои Господа Бог, а зад комунизма – Дявола. В битката с дявола всички средства са добри, тъй като това е битка между Светлината и Тъмнината, Армагедон“ (реч на марш на „Легиона“ на 30 април 1967 г.).

3. Става дума за противниците на войната във Виетнам.

4. Л. Джонсън намеква за продължителността на полета на американските междуконтинентални балистични ракети.

5. На практика не стотици, а хиляди: 11,3 хиляди за септември и първото десетдневие на октомври 1967 г. (вярно е все пак, че осъдените са само няколкостотин).

6. Командващият американските въоръжени сили във Виетнам.

7. Тези действия нарушават пряко както конституцията на ФРГ, така и Парижките споразумения от 1954 г.

8. През 1968 г. в Южен Виетнам вече воюват 120 пилоти и 2500 представители на техническия персонал на ВВС на ФРГ (преоблечени – за маскировка – в американска военна униформа).

„Конкрет“, 1967 г., № 11

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s