Ролята на ФБР в разрушаването на ВРР

Оцеляване в очакване на революцията. История на Партията на Черните пантери

Пол Алкебулан

4.2. Ролята на ФБР в разрушаването на ВРР

Неизвестни на нито един член на партията по това време, служителите на секретната правителствена програма, известна с абревиатурата Cointelpro (Counter Intelligence Program – Програма за контраразузнаване), участват активно в разрушаването на ВРР, съдействайки за нарастването на вътрешното напрежение и развитието на конфликти с другите организации.

Cointelpro не е уникална по своя род програма, насочена срещу „враговете на държавата“. По време на Първата световна война федералното правителство следи зорко за дейността на Индустриалните работници на света, Националната асоциация за напредък на цветнокожите и на различни социалистически групи. Що се отнася до чернокожите, то Разузнавателният отдел на въоръжените сили на САЩ вербува активно информатори сред черната общност, а също е и абониран за повече от 60 печатни издания, издавани от афроамериканци, също с цел извличане на ценна информация. Такива деятели като чернокожият майор Уолтър Ловинг яростно убеждават цветнокожите в това да направят по-умерена своята критика към расовата сегрегация и гнета в името на националното единство и бъдещата победа. По един или друг начин примитивните аргументи на подобни правителствени агенти за влияние имат значителен успех.

През 1967 г., във връзка със засилването на движението на чернокожите за граждански права, ФБР инициира дългосрочна кампания, насочена към дискредитиране и ликвидиране на потенциалните лидери, способни да сплотят около себе си многочислени афроамерикански организации. Ясно е, че ВРР е една от основните цели на тази програма. След като „Пантерите“ преминават към революционно-марксистката риторика, унищожаването на партията се превръща в основна цел.

През 1976 г. Следствената комисия към Сената на САЩ заявява, че само през юли 1969 г. от 295 специални операции на ФБР, проведени срещу т. нар. „черни националисти“, 233 са насочени срещу Партията на Черните пантери. Тези операции имат разнообразен характер – като се започне от използването на провокатори, подслушване на офиси и незаконни арести и се стигне до изпращане на провокационни писма с цел дискредитиране на партията и нейните лидери, а също и за нагнетяване на вътрешно напрежение.

Една от най-успешните такива специализирани операции е кампанията, насочена към разпалването на конфликта между филиала на ВРР в Лос Анджелис и местната черна националистическа „Organisation Us“ на Рон Каренга. От 1968 г. до 1970 г. активистите и на двете групи са въвлечени в продължителна серия от насилствени инциденти, случващи се въз основа на конкурирането за политическо и идеологическо влияние сред местната общност.

„Пантерите“ считат, че социалистическата програма и междурасовите съюзи на всички угнетени са верният път за освобождението на черното население, докато US, явяващи се типични черни расисти, отхвърлят самата мисъл за единство с белите и обвиняват ВРР в насаждане на чуждия за негрите марксизъм – идеология на белите.

Агентите на ФБР бързо получават чудесна възможност да използват разногласията за собствени цели. Започва изпращане на фалшиви писма, обидни карикатури от личен характер и откровени заплахи за убийство, измислени от служителите на бюрото. В крайна сметка, федералните успяват да създадат напрегната атмосфера между двете групи, която много скоро се превръща в открити нападения. Както е известно, резултат от психологичната война на ФБР става престрелката в кампуса на Калифорнийския университет между „Пантерите“ и националистите, в която загиват ръководителите на местния филиал на ВРР Картър и Хъгинс. По-нататък бойците на US извършват още няколко убийства на членове на партията, в резултат на което критичното отношение на „Пантерите“ към всякакъв тип черни националисти, – без значение колко полезна е тяхната дейност, – прераства в откровена омраза, препятстваща развитието на дейността в черната общност.

Успехът на ФБР подтиква федералните да повторят аналогична кампания с пощенски провокации в Сан Диего, където също едновременно действат и BPP, и US. Според по-късно публикувани спомени, агентите дори са се съревновавали един с друг, водейки отчет за проявите на насилие на едната група по отношение на другата, правейки залог за победата на едната или другата страна в провокираната от тях братоубийствена война.

Кръвопролитието в Калифорния принуждава умерените организации на чернокожите да бъдат по-внимателни в своите отношения с „Пантерите“, което постепенно, – въпреки социалните програми и различните кампании, – води партията към политическа изолация.

Въпреки това, на правителството това изглежда малко. По време на разделението през 1971 г. централата на ФБР изпраща в местните офиси директива, пряко препоръчваща да „използват ситуацията на хаос, царяща в ВРР“, тоест да поощряват разприте и вътрешните конфликти.

Клийвър, например, в анонимно писмо е предупреден, че не трябва да изпраща съпругата си в САЩ, защото там нейният живот е в опасност от съратниците на Нютън. Братът на Нютън Мелвин също получава писмо, в което се твърди, че Клийвър подготвя покушение срещу членовете на ЦК. По този начин, с помощта на слуховете, платените кресльовци и откровените клевети агентите на ФБР провокират по-нататъшното разлагане на партията.

Агентите също прибягват до анонимни телефонни позвънявания в провинциалните офиси на ВРР, наричайки някои местни членове на партията агенти на полицията. Тази тактика води до побоища срещу обвинените и наистина масова параноя. В някои случаи такива „полицейски агенти“ просто се укриват, страхувайки се за своя живот. Нещо повече, федералните не се поколебават да стигнат още по-ниско, разрушавайки семействата на членовете на партията отново с помощта на анонимни обвинения за невярността на съпруга или съпругата.

ФБР също предотвратява опита на чикагското отделение на „Пантерите“ да установи сътрудничество с уличната престъпна банда „Blackstone Rangers“. Използвайки същата тактика като колегите им в Лос Анджелис, чикагските федерални провокират през 1969 г. въоръжено противопоставяне между партийците и бандитите, които поначало са доста позитивно настроени към програмата и дейността на ВРР.

„Неутрализирането“ на партията отива и на друго ниво: бюрото се опитва да лиши ВРР от масова подкрепа, разпространявайки слухове, дискредитиращи „Пантерите“ и техните социални програми в очите на черната общност. Неведнъж агентите се свързват с работодателите на съратниците на ВРР, искайки от тях да ги уволнят. В средствата за масова информация се пускат най-жестоки и абсурдни материали, представящи партията в отрицателна светлина.

ЦРУ, за разлика от ФБР, се концентрира основно върху задграничната дейност на ВРР: под маската на журналисти или собственици на хотели черни агенти на ЦРУ действат в Алжир, Кения и Танзания, опитвайки се да контролират дейността на „Пантерите“ и другите афроамерикански радикали, намиращи убежище в Африка.

Накратко казано, правителствените усилия, благодарение на наивността на партийците по въпросите за разузнаването и контраразузнаването, се увенчават с пълен успех. ВРР не само не успява да се противопостави, но също и да открие тези сложни и скъпи кампании, за извършването на които ФБР дава значителни суми. Например, от 1967 г. до 1972 г. бюрото разполага с повече от 7500 информатори в черните квартали, действащи изключително срещу „Пантерите“ и другите афроамерикански радикали. В крайна сметка, поставените от програма Cointelpro цели са постигнати – първоначално Партията на Черните пантери е деморализирана, а след това и неутрализирана.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s