Врагове на народа

Оцеляване в очакване на революцията. История на Партията на Черните пантери

Пол Алкебулан

4. Врагове на народа

През 1971 г. започва открит сблъсък между ръководството на ВРР и редовия състав по въпроса за промяната на идеологията и тактиката. Новата ситуация взривява партията отвътре – сега всеки активист трябва да избира между „реформизма“, – новият миролюбив курс на Хюи Нютън, – и историческата „революционна линия“ на непримирима борба с правителството, към която „Пантерите“ се придържат от момента на своето създаване през 1966 г.

Разделението през 1971 г. променя облика на партията, въпреки че ръководителите предпочитат да не наричат директно тези събития разделение. Но фактът си остава факт – след 1971 г. ВРР не е повече революционна организация, встъпваща с лозунги за сваляне на американското правителство. Партията на Черните пантери преминава към реформизма, правейки крайъгълен камък на своята доктрина оказването на социални услуги на черното население и дейността за постепенна промяна (подобряване) на политическата система.

Дисидентите, встъпващи с „исторически“ позиции сега осмиват социалните програми, обявени от условието за оцеляване, като също критикуват ЦК заради реакционните диктаторски навици и корумпираността. В реалния живот тези обвинения се превръщат в улични сблъсъци между двете страни.

Но най-мъчителният избор между двете линии е за тези партийци, които се намират в затвора. Те се страхуват да изгубят материалната подкрепа отвън в случай, че вземат „неправилен“ избор. Тези мъже и жени принесоха в жертва своето бъдеще, искрено вярвайки на революционната риторика на партията и сега, когато партията внезапно се отказва от своите първоначални цели, те се оказват морално смазани.

Първите тревожни сплетни се случват през зимата на 1970/71 г., когато във вестник „Черна пантера“ се появява статията на Хюи Нютън „Оцеляване в очакване на революцията“, в която официално се признава общопризнатият факт – не се очаква в близко бъдеще в САЩ революция. Затова основната организационна форма на дейността на партията трябва да стане реализирането на социалните програми, а не въоръженият сблъсък с държавата и подготовката за него.

Рязкото отказване на такъв лукав радикал като Нютън от миналите идеи на въоръжена борба предизвиква истинско объркване в партийните редици, защото в този момент по-голямата част от активистите на ВРР по един или друг начин още вярват във възможността и, най-главното, в необходимостта от започване в Съединените щати на партизанска борба срещу правителството.

Вътрешнопартийната борба около новия курс става достояние на обществеността през януари 1971 г., когато от редиците на ВРР е „изчистен“ радикалът Елмър „Джеронимо“ Прат. Сега на редовия състав става ясно, че някои доста достойни радикали възнамеряват да продължат старата политика на подготовка на черната общност за въоръжена борба. Допълнителен ефект създава това, че до този момент Прат, – заместник-министър на отбраната във филиала в Южна Калифорния, – често е удостояван от ръководството с похвали заради своя революционен ентусиазъм, проявявайки се като пример на революционните добродетели.

Нютън твърди, че Прат е изгонен от партията заради това, че е извършвал действия, нарушаващи дисциплината, носещи вреда на организацията. Той е обвинен в създаването на паралелна нелегална структура и привличане на партийци в тази своя лична армия за водене на борба срещу правителството. Той и други официално са изключени от партията заради организирането на „контрареволюционна въоръжена банда“. ЦК също твърди, че Прат е заплашвал живота на членовете на ръководството, когато централата го призовава да обясни действията си.

Самият Прат обяснява своите действия по-различно. Той признава, че се укрива от правосъдието, защото го издирват за неявяване в съда, разглеждащ дело за престрелка с полицията през 1969 г. След като през зимата на 1970 г. е арестуван в Далас, Прат заявява, че Нютън му е наредил да влезе в нелегалност, а след това, поради някакви свои причини, дава информация на полицията за неговото местонахождение. Редовият състав на „Пантерите“ е смаян от тези заявления. Малко по-късно партийците изпитват истински шок, когато през ноември 1975 г. е убита от неизвестни бременната съпруга на Прат.

Въпреки че остава недоказана версията за съпричастност на ръководителите на ВРР към убийството, нажежаването на страстите, изразяващо се в престрелка между привържениците на Прат и Нютън в близост до сградата на съда в Лос Анджелис, навежда на мисълта за вероятната съпричастност на Нютън към тази „наказателна“ операция.

Самият Джеронимо Прат в крайна сметка е осъден по обвинение в незаконно притежание на оръжие и убийство. Той излежава в затвора 25 години преди да бъде преразгледана присъдата му. През 1997 г. е свалено обвинението за убийство и той е пуснат на свобода.

След изключването на Прат националното ръководство начело с Нютън инициира цяла кампания за „прочистване“ на партийните редици – от пълния състав на ВРР е изключен задграничният отдел, намиращ се в Алжир, а също и нюйоркският филиал и групата на политическите затворници от същия град („нюйоркската двадесеторка“).

В последния случай нещата изглеждат така: 21 затворници, – същите, които са вкарани в затвора от правителството по обвинение в подготвянето на терористични актове, – публикуват открито писмо, в което се разглежда доста критично новият курс на Нютън, възхвалявайки паралелно с това белите радикали от „Weathermen Underground“. ЦК на ВРР вижда в писмото нарушаване на партийната дисциплина, след което всички 21-ма са изключени мигновено от редиците на партията.

Алтернативен полюс, около който се групират дисидентите, за известно време става Елдридж Клийвър, продължаващ да разглежда въоръжената борба като единственият начин за освобождаване на черните американци. Клийвър твърди, че не трябва да се бъркат мирните масови мероприятия с военните действия. Масовите мероприятия, – социалните програми, – трябва да се използват за спечелване на народната подкрепа, за натрупване на ресурси и пари. Въпреки това, от едните безплатни закуски и раздаване на дрехи не може да се завоюва политическа власт. За това е необходима сила. Клийвър проповядва тези свои концепции дълго преди започването на „прочистването“ през 1971 г., просто сега те придобиват ново звучене.

Публично противоречията между Клийвър и ЦК са обявени на 26 февруари 1971 г., когато в Сан Франциско по телевизията са поканени Нютън и Клийвър, – последният трябва да говори с аудиторията по телефон от Алжир, – за обсъждане на текущата политическа ситуация. Именно тук Клийвър иска ЦК да отмени изключването на Прат и на „нюйоркската двадесеторка“. Освен това, той иска изключването от партията на братята Хилиард, които, заедно с Нютън, са главни действащи лица на новия курс.

В отговор на тези обвинения Нютън пише гневно есе във вестник „Черна пантера“. Той твърди, че за това време, докато се намира в затвора, партията е попаднала под пагубното влияние на Клийвър, поради което тя се е отклонила от своя първоначален верен път. Той твърди, че въоръжената борба, към която по-рано призовава и самият Нютън, е нищо повече от временна тактика, насочена към привличане на вниманието на проблемите на черната общност. Сега тази тактика вече не е актуална. А такива „врагове на народа“ като Клийвър, жадуващи само за власт, искат да продължат неефективната политика в полза на своите лични интереси. Но поведението на черната общност прекрасно показва, че тя не поддържа въоръжената борба. Следователно, ВРР трябва да се върне към своята първоначална концепция за социално подпомагане на бедните, защото всеки друг избор е самоубийствен. Нютън твърди, че в настоящото време борбата в САЩ носи изключително политически, а не военен характер.

Голямото постижение на Нютън е, че успява да запази лоялността на Джордж Джексън, ръководител на отделението на ВРР в затвора Сан Куентин и лидер на затворническата организация „Семейство на черната гериля“. Джексън в този момент е един от най-авторитетните хора в партията, имащ огромно влияние върху радикалните кръгове, благодарение на своята харизма и нееднократното утвърждаване на своя статут на революционен борец срещу американската потискаща система. Джексън критикува Клийвър с крайно политизирани заявявания, обвинявайки го в контрареволюционен заговор.

Подкрепата на Джексън решава изхода на случая в полза на Нютън. Скривайки се зад личността на затворническия лидер, Нютън успява да се предпази от обвиненията в предателство на революцията. Дисидентите предполагат, че Нютън, имащ стари приятелски отношения с Джексън, предоставя в затвора информация, която му е угодна на него, която няма нищо общо с реалността в ВРР.

Между другото, нелегалното въоръжено крило „Черна освободителна армия“ на дисидентското движение, – появяващо се в Ню Йорк, а след това разпространяващо своето влияние и в други градове, – предизвиква Нютън, продължавайки на практика да води работа по подготовката на въоръжено въстание. Едно от главните правила на BLA, явяваща се мрежова структура на независими групи, е това, че към нея може да се присъедини всеки желаещ, дори и да не е член на партията. Оперативната цел на тази въоръжена група е дезинтеграцията на политическата система; посявайки хаос, правейки Съединените щати неуправляеми, бойците на BLA се надяват да създадат нелегална народна армия, която да приключи делото за национално освобождение на афроамериканците.

Освен преките убийства на полицаи и ограбването на банкови клонове, активистите на BLA разпространяват в Ню Йорк, Сан Франциско, Детройт и други градове листовки със заплахи по адрес на наркотърговците и собствениците на публични домове, които играят по свирката на буржоазията, разлагайки черната общност.

Нюйоркската „Пантера“ Асата Шакур за повечето е опора на BLA. Настроена доста критично към ЦК, след изключването на нюйоркското отделение и многобройните заплахи от страна на последователите на Нютън, Шакур преминава в нелегално положение в началото на 1971 г. След нападението на черните бойци срещу жилището на окръжния прокурор на Манхатън, нейна снимка е публикувана на първа страница на „New York Daily News“, което я прави символ на непримиримите черни радикали.

Неопитността, дезорганизираността и самонадеяността на членовете на BLA им изиграва лоша шега. Държавата не се оказва толкова слаба, както предполагат те: доста бързо полицията и ФБР разрушават изградената нелегална структура, така че бойците са принудени да бъдат в постоянно движение, изпитвайки постоянно недостиг на ресурси.

В крайна сметка, с ареста през 1973 г. на Асата Шакур и нейните приятели, историята на „Черната освободителна армия“ приключва. Въпреки че организацията е обвинена за убийството на 13 полицаи (при което шестима активисти загиват в престрелките с властите), BLA не заплашва никога сериозно правителството, явявайки се по своята същност една от най-многобройните градски банди.

За изненада действията на BLA и революционната риторика на дисидентите предизвикват отхвърляне от страна на организациите, съюзници на „Пантерите“. Една от тях е „Партията на младите лордове“ (Young Lords Party), обединяваща пуерторикански имигранти  и бореща се за независимостта на острова от САЩ. YLP, от една страна, обвинява ЦК в диктаторски навици, а от друга страна, критикува дисидентите заради призивите към насилствени действия, контрапродуктивни и ненужни.

YLP също обвинява фракцията на Клийвър в излишно драматизиране, заявявайки, че черната общност не вярва в неговите истории, че тя се намира в състояние на война с федералното правителство. Може да се говори за политически репресии, но не и за война. И вместо да се прибегне към насилие, което води само до сплотяване на вражеския лагер, на този етап революционерите, според мнението на YLP, трябва да се стремят към дезорганизиране на политическите опоненти.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s