Международен филиал

Оцеляване в очакване на революцията. История на Партията на Черните пантери

Пол Алкебулан

3.6. Международен филиал

Освен всичко дотук, BPP също поддържа и международни отношения и нееднократно провежда кампании, насочени към чуждестранната публика. През 1968 г. Катлин Клийвър посещава Япония в знак на протест срещу американската военна политика в региона. Тогавашният партиен министър на образованието Джордж Мъри прави пътуване до Куба, а Боби Сийл посещава в Канада Международната конференция за прекратяване на войната във Виетнам, където се среща с представители на Виетконг.

Международните контакти на партията се укрепват след като през 1968 г. Елдридж Клийвър бяга от САЩ в Куба, бягайки от арест за нарушаване на правилата по освобождаване под гаранция, което се изразява в неявяване пред съда по повод участието му в престрелка с полицията в Оукланд.

Тук, на Острова на свободата, вече живее един влиятелен чернокож емигрант от САЩ. Самият Робърт Уилямс, основоположник на „Black Armed Guard“, клуб за самоотбрана на чернокожите в Монро, повлияващ на черната общност (включително и на ВРР) с войнствените си речи, а след това бива подложен на преследване от федералното правителство заради своето подвижничество. Скривайки се в Куба още през 1961 г. Уилямс отговаря за работата на „Радио Свободно Дикси“ (Дикси е простонародно прозвище на югоизточните щати), предаващо се на територията на САЩ. Освен това, той редактира списание „Кръстоносец“ (Crusader), което след това се разпространява нелегално в Америка.

Първоначално кубинците поддържат напълно и безусловно делото на Уилямс, разумно считайки, че натиканото в градските гета чернокожо население на Съединените щати, възбудено да краен предел от революционната пропаганда, може да стане огромен проблем за федералното правителство. По-късно тази позиция е коригира поради причини от вътрешен характер. Факт е, че на самия остров около 30% от населението са чернокожи, подложени от древни времена на расова дискриминация. И сега, след триумфа на Революцията, те имат равни права с белите и другите етнически групи. По този начин, кубинското правителство стига до извода, че, въпреки че подкрепата на черния национализъм действително подкопава политическата ситуация в Съединените щати, „ехото“ на тази подкрепа в самата Куба може да създаде сериозни проблеми в процеса на обединяване на обществото около марксистката идея.

От момента на появяването в Куба на Елдридж Клийвър ситуацията се усложнява. Клийвър иска да използва острова в качеството му на политическа база за борбата на „Пантерите“ в Съединените щати, въпреки че кубинците не ги устройва това. Те се опитват да скрият от обществото дори факта защо се укрива Клийвър на острова, така че искат от него да спазва правилата на пребиваване, типични за частно лице. Тоест, да не води никаква публична или пропагандна дейност и да се старае да не се набива на очи.

Независимо от това, през май 1969 г. на кубинците става все по-трудно и по-трудно да запазят тайната за пребиваването на Клийвър. Взето е решение да се разхлаби гордиевия възел на проблема, изпращайки бойния лидер на BPP в Алжир, където трябва да се събере със съпругата си, а оттам – да отиде в Йордания, където са готови да го приемат деятелите на Организацията за освобождение на Палестина. Клийвър възразява срещу този план, защото възнамерява да остане в Алжир в качеството си на задграничен представител на Партията на Черните пантери.

%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5Мястото е базирано доста разумно, тъй като Организацията за африканско единство определя Алжир като център за координиране на всички африкански движения за освобождение. В допълнение, тук също се намират представителствата на ООП, Виетконг и на други революционни групи от Азия и Близкия Изток.

Появата на Клийвър през 1969 г. на Панафриканския културен фестивал е първата стъпка на ВРР към африканска земя. През следващата година алжирското правителство официално признава партията като единствен представител на чернокожото население от Съединените щати, след което в столицата на страната се открива първият (и последен) задграничен филиал на „Пантерите“.

Съвместна пресконференция на BPP и ООП

Съвместна пресконференция на BPP и ООП

Първоначално алжирският офис започва доста бурна дейност на ниво дипломация, установявайки връзки с правителствата на страни от Третия свят, а също и с представители на движението за национално освобождение, не спирайки опитите успоредно с това да достигне до нивото на Организацията на обединените нации в качеството си на единствен представител на афроамериканската общност. Задграничният филиал неведнъж се обръща към властите на Алжир с молбата за организиране на военно-политически център за обучение, въпреки че за това на „Пантерите“ е отказано категорично.

През 1970 г. задграничният филиал на ВРР организира пътуване на „Пантерите“ до Северна Корея и Северен Виетнам; в Ханой представителите на партията постигат провеждането на на национално ниво на така наречения „Международен ден за солидарност с афроамериканците“, синхронизиран с годишнината от градското въстание в Уотс през 1965 г.

Визитата на „Пантерите“ служи на интересите и на двете страни. За партията това е пробив на международно ниво, своеобразна реклама. За корейците и виетнамците пътуването служи като основа за поредната пропаганда срещу правителството на САЩ. Бидейки в Индокитай, Елдридж Клийвър записва няколко радио обръщения до чернокожите американски военни, призовавайки ги да оставят оръжието и да прекратят безсмислената война за интересите на американския капитал. Стига се до това, че правителството на Северен Виетнам предлага да се разменят няколко американски военнопленници за Хюи Нютън и Боби Сийл, въпреки че представителите на Съединените щати игнорират предложението, защото то би узаконило статута на BPP в качеството й на официална „воюваща“ страна.

Международният отдел също предоставя убежище и на други бегълци. Например, през 1970 г. в Алжир бягат Пит О’Нйил и неговата съпруга Шарлот. По-късно тук пристига Дон Кокс, една от нюйоркските „Пантери“, обвинен в заговор с цел извършване на терористични актове. Не всички бегълци принадлежат към ВРР. Тимъти Лиъри, изследващ влиянието на ЛСД върху човешката психика, застъпник на психеделичните препарати (за което се нарича от пресата „гуруто на ЛСД“), и осъден от правителството за притежание на марихуана, през 1970 г. бяга от калифорнийския затвор с лек режим и с помощта на организацията „Wethermen Underground“ скоро се премества в Алжир.

Взаимоотношенията между битника Лиъри и милитариста Клийвър доста скоро се разпадат и през 1971 г. ръководителят на международната секция на „Пантерите“ поставя Лиъри под домашен арест заради употреба на наркотици. Това решение предизвиква конфликт между секцията на ВРР и алжирските власти. В крайна сметка този автентичен „политически бежанец“ е принуден да напусне Африка.

Авторитетът и непримиримите позиции на Клийвър по повод въоръжената борба го правят един от полюсите на противодействие на линията на Нютън, който започва да призовава за миролюбива политика след излизането си от затвора. Пристигането в Алжир през 1971 г. на Майкъл Тейбър, също противопоставящ се на новия курс на „Пантерите“, изостря вътрешнопартийната борба.

Клийвър издава редици директиви, поощряващи въоръжените действия, за да върне организацията към революционния път. Например, Боби Раш заявява, че след смъртта на Фред Хемптън Клийвър нееднократно призовава чикагското отделение на ВРР да нанесе ответен удар срещу полицията. Въпреки това, чикагските другари са на различно мнение. На практика липсата на възмездие работи в полза на организацията, „позволявайки й да запази високия морален авторитет на преследваните просветители сред чернокожото население“. Раш си спомня още, че от страна на Клийвър е доста странно да призовава към насилие в Съединените щати от своята удобна вила в Алжир.

Елдридж Кийвър в алжирския офис на ВРР

Елдридж Клийвър в алжирския офис на ВРР

Последващите събития показват колко е грешал Клийвър, избирайки Алжир за революционна база за дейността в САЩ. През 1971 г. се случва серия от отвличания на самолети от афроамериканци в Северна Африка, кулминацията на които е операцията на „Черната освободителна армия“, описана по-горе.

Алжирското правителство, въпреки запазването на революционната риторика, в този момент вече е установило тясно сътрудничество със северноамериканските корпорации в областта на разработването и експлоатацията на огромни запаси от нефт и газ, продажбата на които представлява огромен източник на доходи за страната. По този начин, радикалните действия на афроамериканците подкопават икономическото бъдеще на Алжир. Затова в случая с „Черната освободителна армия“ правителството след серия от внимателни преговори с дипломатическите представители на САЩ изземва, а след това и връща на американците рекордната сума от 1 милион долара, взета от похитителите в качеството на откуп за живота на пасажерите. Самолетът също е върнат.

Действията на властите възмущават Клийвър, който публикува във френския вестник „Le Monde“ открито писмо, в което иска от алжирското правителство предаването на откупа на „Пантерите“, а също и обвинява ръководителите на тази северноафриканска държава в игнориране на своите революционни ангажименти пред потиснатите народи.

Въпреки че публичната критика смущава отчасти алжирците, те не и обръщат никакво внимание, тъй като политическите позиции на задграничния отдел на ВРР са доста слаби: те са гости и техният дипломатически статут може да бъде лесно анулиран с всички последствия. Впрочем, през 1972 г. правителството на Алжир най-накрая взима решение за закриване на представителството на партията – вече излиза твърде скъпо на африканската страна да държи афроамериканските радикали.

Персоналът на филиала започва да напуска страната. О’Нийл и съпругата му се отправят към Танзания, –  новият център на национално-освободителната борба в Африка, – където и двамата се заселват в селскостопанска комуна, функционираща по законите на „африканския социализъм“. Доналд Кокс публикува открито писмо, в което категорично скъсва всякакви отношения с партията. Другите алжирски „Пантери“ отстъпват в сянка, като всеки се заема да устрой по-нататъшния си живот. А Елдридж Клийвър след дългите странствания през 1975 г. се връща в Съединените щати, където на момента е подложен на наказателна отговорност за събитията отпреди седем години.

С приключването на Виетнамската война идва краят и на широкото движение на обществено недоволство от дейността на Съединените щати в Индокитай, което „Пантерите“ се опитват да използват за своите интереси. Загубваща своя минал революционен блясък в очите на световната общност BPP от сега нататък се превръща от освободително движение на чернокожите в една от фракциите на американските дисиденти. Нещо повече, много малка фракция, способна да смути правителството, но нямаща сили да го свали.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s