Отделения в Средния запад

Оцеляване в очакване на революцията. История на Партията на Черните пантери

Пол Алкебулан

3.3. Отделения в Средния запад

В Средния запад историята на „Черните пантери“ започва доста по-рано, отколкото на юг, и преживява по-сложни етапи на развитие.

Историята на чикагското отделение започва през август 1968 г., когато двамата бивши организатори на „Студентския комитет за ненасилствени действия“ Боб Браун и Боби Раш се присъединяват към местна младежка група, заинтересована също от идеологията на ВРР.

По-късно към отделението се присъединява Фред Хемптън, младежки лидер от Мейуд, щата Илинойс. С идването на този човек чикагските „Пантери“ се превръщат бързо в едно от най-динамично развиващите се и оригинални партийни отделения. Хемптън успява да мобилизира стотици симпатизанти за работа в програмите за раздаване на безплатни закуски, дрехи и в школите за освобождение. Ежедневно филиалът на ВРР храни около четири хиляди деца в няколко пункта, разположени на юг и на запад в Чикаго. Черните, а след това и някои бели предприемачи, финансират щедро начинанията на регионалната секция.

Именно чикагските „Пантери“ стават инициатори на „Многоцветната коалиция“, където първи влизат местното отделение на ВРР, секцията на „Партията на младите лордове“, обединяваща пуерториканската младеж, и бялата социалистическа „Партия на младите патриоти“. Ръководеща роля в този градски съюз отново играе ВРР. Хемптън разглежда своята рожба като демонстриране на възможността за обединяване на различни етнически групи в името на обща цел – американска социална революция.

Фред Хемптън

Фред Хемптън

Доста по-малък успех съпътства „Пантерите“, когато се опитват да убедят членовете на организацията „Weathermen Underground“, действаща в съюзната на „Пантерите“ общност „Студенти за демократично общество“ (Students for a Democratic Society), да не участват в така наречените „Дни на гнева“ – антиправителствени насилствени акции, планирани за октомври 1969 г. В това време, докато SDS заявяват, че подобни действия ще доведат до втора американска революция, Хемптън скептично казва, че „Дните на гнева“ само ще засилят полицейските репресии срещу политическите активисти, не носейки никаква полза. Вместо да се бяга безцелно по улиците, Хемптън предлага на белите студенти да се заемат с политическо възпитание и организиране на белите студенти. Препоръките на лидера на чикагските „Пантери“ са игнорирани: резултат от „Дните на гнева“, продължаващи от 8 до 11 октомври, са огнестрелни рани на шестима активисти на WU, десетки арести, много разбити витрини и автомобили, хаос в чикагските квартали. Въпреки това, полицията доста лесно се справя с бунтуващата се младеж, като никакви практически резултати не носи демаршът на ляворадикалната бяла младеж.

Активисти на "Weathermen Underground" маршируват по улиците на Чикаго по време на "Деня на гнева" на 8 октомври 1969 г.

Активисти на „Weathermen Underground“ маршируват по улиците на Чикаго по време на „Деня на гнева“ на 8 октомври 1969 г.

„Черните пантери“ също предприемат спорадични усилия за намаляване нивото на престъпността в черните квартали посредством политическа работа с чикагските улични банди. Трябва да се отбележи, че основен противник на сближаването между революционерите и бандитите е… ФБР. Федералните агенти, както обикновено, изпращат анонимни писва на една от най-силните чикагски банди „Blackstone Rangers“, в които обвиняват „Пантерите“ в недобросъвестност, измама, работа с полицията. Подобни писма, но с обвинения срещу бандитите, се изпращат и на ръководителите на ВРР. Може да изглежда странно, но писмата способстват за засилването на враждебността между двете организации. В крайна сметка се стига дотам, че ФБР убеждава „Blackstone Rangers“ да атакува „Пантерите“. Започват въоръжени сблъсъци между активистите.

Чикагското отделение на партията постига доста по-голям успех в работата с другата криминална банда „Black Disciples“, членовете на която са привлечени към реализирането на програмата за раздаване на безплатни закуски на децата.

Пропагандната дейност на ВРР сред дребните градски престъпници се проваля. Първата причина е явната финансова алчност на членовете на бандите. Престъпленията носят повече пари, докато политическата дейност не носи нищо освен проблеми. Освен това, докато бандитите не влизат в политиката, полицията фактически им отдава като откуп цели квартали без да се намесва особено във вътрешните дела на чернокожите гангстери. Съвсем друг разговор започва в случай, че престъпниците повдигнат някакви политически въпроси. Именно в това се състои втората причина за неуспеха – репресивната машина на Съединените щати моментално реагира на всички опити да склонят престъпниците към политическата линия.

Правителството изглежда, че се чувства по-комфортно, когато има в черните гета криминални войни и страшна, постоянно растяща крива на престъпленията, отколкото съзнателна и организирана черна общност.

Чикагските „Пантери“ наред с другите неща се оказват замесени също и в няколко въоръжени сблъсъци с полицията през 1969 г. Първият път полицаи нахлуват в офис на ВРР през юли, казвайки че са видели в близост до него няколко въоръжени души. Възниква доста интензивна престрелка, в хода на която са ранени няколко агенти и партийци. Накрая, влизащите в сградата полицаи арестуват всички намиращи се там, изземвайки същевременно и цялата литература и материали, предназначени за осъществяването на социалните програми.

Друг инцидент се случва през октомври, когато от покрива на ВРР е открит огън по полицейски патрул. В резултат на това един агент е тежко ранен, а няколко активисти на партията, намиращи се в офиса, са арестувани. През следващия месец, в нощта на 13 ноември, по улиците на Чикаго отново се разгръща сражение между „Пантерите“ и полицията. Този път резултатите са по-сериозни – двама агенти и един партиец, Сперджън Уинтър, са убити. Ранени са също още няколко служители на реда.

Конфронтацията с властите достига своята кулминация през декември, когато подсилените отряди на полицията извършват нападение срещу офис на ВРР в ранен час, когато вътре все още спят. Фред Хемптън и Марк Кларк (ръководител на филиала на партията в Пеория) са убити според твърдения при оказване на съпротива при арест. Четирима други активисти, както и двама полицаи са ранени в започналата престрелка.

Убитият Фред Хемптън

Убитият Фред Хемптън

Представителите на властта заявяват, че рейдът е извършен според резултати от разследване за оръжие, което е незаконно съхранявано в централата. Разследването въпреки това показва, че цялото използвано от „Пантерите“ оръжие е купено легално и е регистрирано. Следствието в крайна сметка оправдава убийците, въпреки че черната общност и ВРР не са удовлетворени от това решение. Партията докарва редица приятелски организации на черните на демонстрация срещу очевидното престъпление на режима.

По-нататъшното повторно разследване показва, че напътващ за властите е Уилям О’Нийл, ръководител на службата за сигурност към чикагското отделение на „Пантерите“, който за услугите си получава награда от около 300 долара. През 1990 г. О’Нийл се самоубива.

След смъртта на Хемптън ръководството на чикагското отделение се поема от Боби Раш. От този момент нещата започват да вървят надолу. Въпреки че Раш и останалите другари все още се отличават с участие в предизборната кампания на Боби Сийл, регионалната секция не успява да постигне миналата си сила. През 1976 г. Раш е изключен от партията от Нютън, а през следващата година числеността на отделението намалява до седем човека. През 1979 г. чикагският филиал е окончателно закрит.

***

Отделението на ВРР в Канзас Сити има кратка, но доста богата история. Пит О’Нийл и Уилям Уитфи организират филиал през януари 1969 г., като в първата демонстрация участват повече от 700 чернокожи. В съответствие с партийната линия, през пролетта на 1969 г. отделението учредява група за въоръжено съпровождане на полицейските патрули с цел недопускане на правонарушения и насилие от страна на полицията, въпреки че серията от арести и сблъсъци с властите принуждават да се промени тактиката.

През юни 1969 г. канзаското отделение инициира кампания с цел да се разобличи градския началник на полицията, предаващ доста голям брой оръжия на местната група расисти с името „Minuteman“. След това срещу О’Нийл е извършено неуспешно нападение с цел убийство. „Пантерите“ заявяват, че атаката е организирана от полицейски служители с участието на активисти от бялата „милиция“, но партията няма преки доказателства за това. Опитите на О’Нийл и другите другари да се обърнат към Комитета на палатата на представителите във Вашингтон по повод тези странни атаки са безуспешни.

Пит О'Нийл

Пит О’Нийл

Доста по-успешно филиалът реализира социалните програми. В този контекст „Пантерите“ организират успешно протестна кампания срещу новото градско постановление, забраняващо изгарянето на боклуци в рамките на града. Според партийците това ще доведе до ужасна липса на хигиенни условия в черните квартали, откъдето боклуците по принцип не се изнасят поради липсата на пари в населението за заплащане на тези услуги.

Въпреки доста бурната дейност, отделението не успява да преодолее загубата на лидера си, който през 1970 г. се укрива в Алжир, бидейки обвинен в незаконно прекарване на оръжие през щатската граница. Оставаща без харизматичния О’Нийл, регионалната секция влиза в епоха на перманентна криза и през същата година е закрита поради малочислеността си.

***

Отделението на „Черните Пантери“ в Детройт е създадено през 1967 г., но още през 1968 г. заради многобройните арести на активисти и липсата на финансиране е закрито. През 1969 г. отново са изпратени емисари с цел организирането на регионална секция на „Комитета за борба с фашизма“, специализиран в реализирането на социални програми и продажбата на партийния вестник. Немногобройните активисти на NCCF доста бързо намират работа в школата за освобождение и в пункта за раздаване на безплатни закуски, така че перспективите за сътрудничество с черната общност са най-оптимистични.

Въпреки това, инцидентът, който се случва през октомври 1970 г., променя драстично картината. На улицата се случва банален конфликт между улични активисти и патрулиращи, на които им изглежда, че партийците принуждават минувачите да си купят вестник „Черна пантера“. Към конфликта се присъединяват бели граждани и започва сблъсък. Активистите на NCCF бягат, скривайки се в намиращата се наблизо централа. Полицаите се опитват да ги последват, но от прозорците на офиса са посрещнати с изстрели, в резултат на което е убит един полицай. Петнадесет активисти на NCCF се предават след девет часова обсада, поддавайки се на молбите на ръководителите на черната общност и на черните репортери.

Този инцидент подкопава силите на местния филиал на „Комитета“, който започва от този момент буквално да вегетира, докато най-накрая през 1979 г. не е окончателно ликвидиран.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s