Южни отделения

Оцеляване в очакване на революцията. История на Партията на Черните пантери

Пол Алкебулан

3.2. Южни отделения

Карл Хемптън е истински странстващ музикант, близък до битниците, докато през 1969 г. не влиза в офиса на ВРР в Бъркли. По това време се прави чистка в партийните редици и новият прием на членове е преустановен, така че Хемптън не може официално да влезе в партията. Той обаче не унива. Запознавайки се с програмата и методологията на „Черните пантери“, той се връща в родния Хюстън, където организира регионалната „Народна партия II“ (People’s Party II), чийто лидер става всъщност. Въпреки че „Народната партия“ не е свързана официално с ВРР, тя фактически споделя платформата на „Черните пантери“ и действа по образец и подобие на ВРР. Изпълнен с решимост да сложи край на угнетяването и деградацията на черното население в Съединените щати, Хемптън, успяващ за кратки срокове да агитира няколко десетки чернокожи младежи, в средата на 1969 г. инициира социалната работа на „Народната партия“ в Терд Уорд, черно гето на Хюстън.

Активните усилия на Хемптън за „революционизиране“ на черния квартал, с използването в това число и на насилствени действия срещу лица, разлагащи общността с помощта на алкохол, наркотици и проституция, скоро привличат вниманието на властите. Започват словесни схватки с представителите на държавата.

Карл Хемптън

Карл Хемптън

На 17 юли 1970 г. се случва съдбоносен инцидент: Хемптън влиза в словесен спор с полицейски патрул, който бие на улицата продавач на вестник „Черна пантера“. На въпрос на един от полицаите защо си позволява открито да носи оръжие, Хемптън отговаря, че има конституционното право да го носи, предизвиквайки ярост в белия полицай. Полицаят се опитва да вземе оръжието, но лидерът на хюстънската „Народна партия“ е по-бърз. Насочвайки пистолет срещу патрула, Хемптън иска извинение. В този момент от централата на организацията излизат още двама въоръжени активисти.

Осъзнавайки, че пристигането на допълнителни отряди е само въпрос на време, Хемптън и другарите му внимателно отстъпват обратно в офиса, барикадирайки вратите. Скоро започва обсада на сградата. Хемптън отхвърля всички предложения на пристигналите преговарящи за предаване, защото не иска да се подложи на унижения и изтезания, които по това време са доста известни в американските затвори.

В същото време в близост до офиса на „Народната партия II“ започват да се събират възмутени жители на квартала, възнамеряващи да станат жив щит между полицията и барикадиралите се активисти. Този неочакван развой на събитията принуждава агентите да отстъпят в безсилието си; активистите на „Народната партия II“ празнуват победата, постигната с активното участие на народните маси.

За противопоставянето между полицията и хюстънските революционери скоро става известно из целия град. От всички предградия на града към централата на PPII се стичат хора, които предлагат помощта си. Много чернокожи носят със себе си оръжие, искайки да станата бойци на революционната армия, която ще даде отпор на върналата се полиция. Жените носят храна и дрехи.

Активисти на PPII до централата.

Активисти на PPII до централата на партията.

Но минава ден след ден и полицията не се връща. Очакването уморява много от въодушевените от инцидента на 17 юли; един след друг те започват да напускат околностите на офиса на „Народната партия II“. Всичко това неотстъпно се наблюдава от информаторите на властта с цел да се избере удобен момент за залавянето на Хемптън.

На 26 юли няколко полицаи от разузнаването, въоръжени със снайперистки винтовки, заемат позиции на покрива на баптистката църква Св. Йоан, най-високата точка в жилищния район. В този момент Хемптън държи реч пред тълпа от над 100 души, призовавайки съвместно да съберат гаранцията за двама по-рано арестувани активисти. Внезапно от преминаваща наблизо кола жена извиква, че на покрива на църквата има въоръжени бели мъже. Хемптън препоръчва на участниците в митинга за тяхна безопасност най-добре да си отидат по домовете. След това позвънява на Рой Бърт Хейл, ръководител на „Революционната лига Джон Браун“ (John Brown Revolutionary League), – хюстънска организация на белите социалисти, сътрудничеща си с „Народната партия II“, – и го пита дали негови хора не се намират на църквата. Скоро към централата на PPII се запътват няколко десетки въоръжени активисти на JBRL, възнамеряващи да прочистят църквата от неизвестните лица. Заедно с тях, а също и с няколко черни другари, Хемптън, въоръжен с винтовка М-1, излиза от сградата.

Хауърд Дюпре, репортер на радио „KULF“, който няколко дни по-рано взима интервю от Хемптън, също се намира на покрива, насочвайки снайпер към ръководителя на PPII. Прозвучават няколко изстрела и Хемптън пада на земята.

Цялата последваща нощ в квартала бушуват безредици, в които взимат участие не само вбесени членове на черната общност, но и бели социалисти и техни симпатизанти.

След това в квартала възниква т. нар. „Черна коалиция“ с участието на активисти на различни социални групи, призоваващи за единство на всички черни пред лицето на правителствените репресии. Коалицията обвинява открито полицията в убийството на двадесет чернокожи, застреляни в течение на изминалите седем месеца заради съпротива при арест. Освен това, обединението иска оставката на шефа на местната полиция, създаване на граждански надзорен съвет за дейността на патрулната служба, както и подобряване на условията при задържане в градските затвори за черните. Няма резултат. С изключение на двама полицаи, обвинени в побои на заподозрени, никой друг не понася отговорност.

След смъртта на Хемптън неговата „Народна партия“ се присъединява напълно към ВРР и до края на 1970-те години действа активно в Хюстън.

***

През лятото на 1969 г. Лари Литъл, запознат с философията на „Черните пантери“, организира в Уинстън Сейлъм, Северна Каролина, отделение на „Комитета за борба с фашизма“ (NCCF), числеността на който варира от 15 до 20 постоянни членове и 15 симпатизанти. Въпреки малобройния си състав, отделението, получаващо през 1971 г. статут на пълноправна секция на ВРР, развива доста бурна дейност, занимавайки се с раздаване на безплатни закуски, обучаване на деца в освободителната школа, разпределяне на дрехи сред бедните. До 1976 г. в отделението функционира напълно безплатна бърза помощ.

Пункт за безплатно раздаване на дрехи

Пункт за безплатно раздаване на дрехи

През 1972 г. офисът в Северна Каролина успява да продаде за месец повече от две хиляди екземпляра на вестник „Черна пантера“. Ясно е, че с нарастването на популярността й, регионалната секция привлича вниманието на властите, в частност, офиса на ФБР в Шарлот. Правителствени документи, публикувани през 1976 г., показват, че в рамките на програма на контраразузнаването ФБР подслушва офиса на ВРР и изпраща анонимни писма на привърженици на партията, в които се заявява, че децата, получаващи безплатни закуски в контекста на „програмата за оцеляване“, в замяна се ангажират да влизат в хомосексуални отношения с ръководителите на партийната секция. Също така „Пантерите“ са лъжливо обвинени от ФБР в разхищаване на даренията, насочени за реализиране на социалните програми на партията. По-късно бюрото обвинява местните активисти в подготовката на нападение срещу местния полицейски участък.

Черната общност е смутена от обвиненията, тъй като до този момент поддържа с огромен ентусиазъм всички начинания на партията. Някои симпатизанти подозират интригите на властите, но няма как да го докажат. Други смятат, че писмата са дело на недоволни енориаши от местната църква, фактически оказващи се в ръцете на партийното ръководство.

В крайна сметка, четирима членове на регионалното ръководство са арестувани по обвинение в кражба на фургон с месо и оказване на съпротива срещу полицията през януари 1971 г. Лари Литъл разказва тази история по съвсем друг начин: неизвестен чернокож (вероятно полицейски агент) се приближава към него на улицата и му казва, че една търговска компания иска да дари фургон със замразено месо за програмата за раздаване на безплатни закуски. „Пантерите“ приемат предложението, но след това, когато пристига камионът, идва и полицейски патрул, а заедно с него и собственикът на камиона, бял мъж, обвиняващ партийците в кражба. В този момент някои стреля по полицията от самия офис на ВРР. Полицаите отговарят на огъня. След кратка съпротива всички, намиращи се в офиса, са арестувани. Ситуацията се усложнява и от факта, че изпратените от партията адвокати на помощ на другарите са отстранени след като повдигат въпроса за изключване от журито на чернокожите.

Въпреки това, доста повехналия състав на „Пантерите“ продължава своята дейност с развиването на „програмата за оцеляване“ без значение какво се случва. Отделението в Уинстън Сейлъм остава лоялно на Нютън след разкола, а някои негови членове взимат участие в предизборната кампания на Боби Сийл. През 1978 г. ентусиазмът е окончателно изчерпан и регионалното отделение се саморазпуска.

***

Историята на отделението на NCCF в Ню Орлиънс започва през 1969 г. с организирането на малка група от симпатизанти на „Черните пантери“ в квартал Дизайър, занимаващи се с доброволческа работа и в сферата на изграждане на социални жилища в предградията. След година секцията на „Комитета“ вече храни с безплатни закуски повече от сто деца ежедневно и държи школа за освобождение. На свободните политически лекции и другите мероприятия на групата понякога се събират и 150 симпатизанти. За съжаление на самите членове на ВРР, двама от участниците в откритите заседания са тайни агенти на полицията в Ню Орлиънс.

През септември 1970 г. и двамата шпиони са разобличени, а на 15 септември NCCF прави демонстративен „народен съд“, на който инфилтраторите са обвинени пред лицето на обществеността в предателство, а след това са подложени на сериозен побои, в който участват и непартийни членове на общността. В крайна сметка, агентите успяват да избягат, след което офиса на NCCF е атакуван от повече от сто служители на полицията, откриващи тежък огън от автоматични винтовки и картечници. В резултат на „тридесет минутната война“, както по-късно се именува от журналистите този инцидент, седем членове на „Комитета“ получават огнестрелни рани преди останалите 16 да се предадат. Полицията веднага нанася побои на всички задържани. Инцидентът намира широк отзвук сред местната черна общност, която в същата нощ организира масови безредици, подпалвайки магазини и полицейски автомобили. По време на вълненията полицията застрелва невъоръжен чернокож човек.

Оръжието, което е иззето от офиса на NCCF в Дизайър

Оръжието, което е иззето от офиса на NCCF в Дизайър

Пред лицето на трагедията жителите на квартала предприемат необичайна стъпка, призовавайки за създаване на независима комисия за разследване на фактите около убийството. Комисия наистина е създадена. Нейните членове предлагат на кмета, началника на полицията и окръжния прокурор да дадат показания под клетва за този случай. В крайна сметка, в съда се явяват само началникът на полицията и заместник-прокурора, които категорично отказват да дадат каквито и да било показания.

NCCF е принуден да премести своята централа в офиса на организацията за изграждане на социални жилища „Desire housing project“, въпреки че на 17 ноември 1970 г. и тук се появява полицията с цел окончателно да изгони „Пантерите“ от квартала. Местните жители, които имат големи симпатии към партията, не дават това да се случи, правейки жива стена между офиса и полицията. Започват бунтове, в резултат на които петима чернокожи получават огнестрелни рани.

black-panthers-vs-nopd-in-desireШумът в Луизиана около BPP продължава и през 1971 г., когато в Ню Орлиънс са заловени двама активисти на „Черните пантери“, бягащи от Ню Йорк след обвинение в убийството на полицай. Националната кампания за търсене на партийците заедно с интензивната кампания на правителствената пропаганда и потискането от страна на местната полиция свеждат практически до нулата дейността на луизианското отделение на NCCF. Окончателно местната секция приключва дейността си през 1972 г.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s