Регионално развитие на „Черните пантери“

Оцеляване в очакване на революцията. История на Партията на Черните пантери

Пол Алкебулан

3. Регионално развитие на „Черните пантери“

От 1966 г. до 1971 г. Партията на Черните пантери от малка оукландска група на радикали нараства до нивото на международна организация, която действа по един или друг начин в 61 града в Съединените щати и разполага с повече от две хиляди членове. Първоначалната популярност на „Пантерите“ се основава на тяхната войнствена риторика, привличаща доста настървени и неопитни в политически смисъл младежи.

Бързото нарастване обаче има и своите негативни последствия под формата на масово инфилтриране на провокатори и полицейски агенти. Те убеждават някои млади радикали да действат по-решително, в резултат на което бойците на ВРР са замесени в редица авантюристични насилствени акции, приключващи с арести и съдебни присъди.

Така в края на 1968 г. полицията вече напълно успешно се справя с началната тактика на „Пантерите“, състояща се във въоръжено съпровождане на полицейски патрули, организиране на засади и грабежи. Тези методи стават твърде опасни и безрезултатни. Убеждението е в това, че за прекратяването на подобни акции е необходимо да се увеличи дисциплината и самосъзнанието на членовете на партията, което принуждава Централният комитет да направи чистки, съпроводени от въвеждането на система за политическо образование и „програма за оцеляване“. По този начин ЦК се опитва да изгради дисциплинирана организация, която ясно, не задавайки въпроси, да се подчинява на заповедите.

В края на 1968 г. „Пантерите“ започват преструктуриране. Новият устав се въвежда само в тези отделения, които се съгласяват да отговарят на стандартите, установени от централното управление на ВРР в Оукланд. Отсега нататък всички кандидати за членство трябва да преминават през шестседмичен курс на политическо обучение, по време на който научават същността на програмата от 10 точки, дисциплинарните правила и моралните норми на революционната организация. Освен това, ръководителите на регионалните отделения са задължени да предоставят ежеседмични писмени отчети, обхващащи организационната дейност, процеса на реализиране на социалните програми, предложенията за нови кампании, отношенията с другите групи, а също и успехите в развитието на политическото обучение. Ежемесечно в централата се предоставя разширен финансов отчет.

Освен ЦК е сформиран управляващ кабинет на партията, който представлява нещо като изпълнителен орган, който доста внимателно контролира местните отделения, стремейки се да не допусне проникване в тяхното ръководство на полицейски инфилтратори и провокатори. На осъждане и всякакви угнетявания са подложени и така наречените „модерни“, които никога не работят над реализирането на конкретните поставени задачи, а се специализират изключително в участието в публични мероприятия, на които дефилират с кожени якета и черни барети.

През 1969 г., освен непосредствения партиен контингент, „Черните пантери“ контролират също и двадесет регионални отделения на „Националния комитет за борба с фашизма“ (National Committee to Combat Fascism), няколко информационни центъра и чуждестранно представителство в Алжир.

NCCF е създаден през 1969 г. след началото на партийните чистки – именно тук се концентрират лицата, които поради една или друга причина не са в състояние да се присъединят към партията. Също като партийните кадри, членовете на NCCF се подчиняват на същите дисциплинарни правила и се занимават със същото политическо обучение. Теоретически редиците на „Комитета“ са отворени и за бели, въпреки че само в Бъркли, щата Калифорния, белите участват в дейността на местното представителство на NCCF. Членовете на „Комитета“ се опитват с всички сили да докажат своята готовност да влязат в ВРР, така че понякога цели отделения на NCCF се преобразуват в отделения на „Черните пантери“. Например, секцията в Уинстън-Сейлъм, образувана през 1969 г., през 1971 г. се преобразува в отделение на ВРР в Северна Каролина. Същото се случва и със секцията в Ню Орлиънс.

ЦК от своя страна разглежда NCCF като масов фронт на партията, обединяващ симпатизантите на „Пантерите“, които не са в състояние да отделят цялото си време за партийната работа, което се изисква непосредствено от членовете на партията. Основната задача на активистите на NCCF е пропагандата и разпространяването на информация сред черната общност за реализираните от „Пантерите“ социални програми и кампании.

Преструктурирането на управляващия апарат, въвеждането на нови длъжности и постове, теоретически трябва да доведе до по-ефективно функциониране на партията, въпреки че на практика ВРР страда от хронична липса на професионални кадри. По този начин, например, ръководителите на отделните регионални секции са принудени да поемат ръководството и над съседните отделения, контролирайки ги посредством периодични посещения. Така се случва с ръководителя на ВРР в Чикаго, който едновременно изпълнява длъжността ръководител на регионалните секции в Мичиган и Индиана. Нюйоркският офис на „Пантерите“ от време на време управлява делата на филаделфското отделение, а ръководството на ВРР в Канзас Сити контролира работата на партийните активисти в Де Мойн и Омаха.

Дисциплината на регионалните секции се поддържа или чрез посещаващи комисии, или с помощта на посещение на ръководителя на регионалното отделение в централата на ВРР в Оукланд, където се изготвя подробен доклад, свързан с нарушаването на партийната дисциплина. След това на ръководителя на отделението се налагат различни дисциплинарни наказания: като се започне от устни предупреждения и се стигне до лишаване от длъжност или изгонване. В крайни случаи се предвижда разпускането на цялото регионално отделение. Така през лятото на 1969 г. е разпусната секцията на ВРР в Детройт, когато местният представител на министъра на отбраната е застрелян директно в партийния офис и централата не получава никакви обяснения по този повод. Впоследствие в Детройт действа само „Комитета за борба с фашизма“, изпълняващ фактически същите функции (реализиране на кампании и социални програми), каквито по-рано изпълняват „Пантерите“.

Друг филиал в Омаха е ликвидиран през същата 1969 г. за това, че, в нарушение на вътрешните партийни правила, неговото ръководство приема държавен фонд, отпуснат за развитие на социалните програми сред чернокожите. По-късно, в резултат на серия нарушения, е разпуснато и местното отделение на NCCF. Работата на секцията на BPP в Де Мойн е прекратена през март 1970 г. поради небрежно отношение към работата; чашата прелива с подкопаването на местния централен офис. Отделението в Канзас Сити, щата Мисури, е закрито през същата година след като неговият ръководител, Пит О’Нийл, след арест за незаконна прекарване на оръжие между щатите, е принуден да се укрие в Алжир, като отделението намалява до осем човека.

Регионалните секции също се намират под финансов натиск, едва свързвайки двата края. Основният доход на тези отделения идва от продажбата на партийния вестник, събирането на средства при публични прояви и доброволните дарения от другите организации или деятели. Вестник „Черна пантера“ е не само гласът на партията, но и е основен източник на финансови ресурси. Националната централа пуска задължителни квоти за продажбите в зависимост от размерите на регионалното отделение, а също изисква и плащане на доставката на тиража за предходната седмица преди да изпрати новия. Така от 25-те цента на изданието 12,5 цента отиват в централата, от които централата, след погасяването на всички материални разходи, оставя за себе си само 5 цента. Що се отнася до разходите на регионалната секция, то от оставащите 12,5 цента 5 цента отиват за заплати за работата на продавачите, а останалите 7,5 отиват в касата на местното отделение на ВРР.

Продажбите на вестници директно отразяват политическата привлекателност на партията сред масите и организационната способност на местните отделения. Ясно е, че най-многобройният тираж съответства на пика на развитие на „Черните пантери“: според оценки на ФБР през 1970 г. ежеседмичният тираж на вестника превишава цифрата от 139 хиляди екземпляра. След 1972 г. тиражът намалява до 50 хиляди, като в течение на времето постепенно намалява. До такава степен, че през 1979 г. BPP едва успява да събере 400 долара, за да може веднъж на две седмици да отпечата поредната емисия вестници с тираж от пет хиляди екземпляра, разпространявани изключително в Оукланд, Чикаго, Детройт и Милуоки. През 1980 г. издаването на вестник „Черна пантера“ е окончателно прекратено.

Разходите на регионалните отделения са доста големи и включват плащането на комуналните услуги на офиса и другите помещения, храната за „професионалните“ членове на партията, посвещаващи цялото си време на организационната работа, разходите за пътуване (бензина за колите), печата, наема на офиса, както и много други оперативни разходи. Затова много агресивно и натрапчиво „Пантерите“ притесняват черните бизнесмени, принудени да снабдяват отделенията с храна и пари, необходими за осъществяването на социалните програми. Голяма роля играят и доброволните дарения на белите съюзници, църквите и студентското движение, позволяващи през 1970 г. широко да се развие „програмата за оцеляване“ на национално ниво.

Например, един симпатизант на партията от Ню Йорк дава за гаранцията на Хюи Нютън повече от 20 хиляди долара. При друг случай, на вечеринка, преминаваща под егидата на диригента Леонард Бернщайн, са събрани повече от 27 хиляди, като 17 от тях са дарени от друг анонимен меценат. Методистката енория в Канзас Сити безвъзмездно дава на местните „Пантери“ помещение, сума пари и фургон за разпределяне на продуктите сред членовете на черната общност. Белите симпатизанти дават на отделенията в Ан Арбър, Де Мойн и Индианаполис големи суми пари и кредитни чекове.

Касата на „Пантерите“ се запълва също и от продажбата на плакати, значки и литература. Платените речи на ораторите също допринасят за касата на организацията. Особено изгодна в този смисъл е 1968 г., когато Боби Сийл получава от 500 до 1000 долара за всяка реч. През 1969 г. ораторите на ВРР дават 189 платени речи, някои от които носят единично по 2000 долара. След освобождаването си през 1970 г. Хюи Нютън иска за реч или интервю не по-малко от 2500 долара.

Що се отнася до редовите членове на партията, то ръководството настоява за техния пълен професионализъм, тоест хората да посвещават целия си ден на партийната работа, без да отвличат вниманието си за постигането на средства за съществуването си. Това означава, че мнозинството редови членове водят доста аскетичен начин на живот, тъй като техният финансов доход е нестабилен и зависи от броя на продадените вестници и литература или от единичните дарения. Тази практика продължава дотогава, докато не се превръща в сериозно затруднение за мнозинството партийци. Много от тях през 1977 г. са принудени да си намерят легална работа, оставяйки част от своите функции.

Както бе отбелязано по-рано, на регионалните отделения е забранено да взимат пари от различни фондове или държавата без разрешението на централното управление, тъй като партията се опитва да запази своята финансова независимост и да избягва всякакви контакти с правителствените или проправителствените учреждения. Тази забрана е вдигната през 1971 г., когато действащата при ВРР „Корпорация за образователни възможности“ започва да получава пари от министерството на образованието на САЩ за плащане на заплатите на „Оукландската школа на общността“.

През 1979 г. ВРР се опитва да оправи финансовите си дела чрез провеждането на вътрешен одит, който разкрива колосални машинации с парични средства, разпределени за битовите разходи на редови активисти. Одитът препоръчва да се извадят от сянката финансовите въпроси и да се направят открити за всички членове на партията. Освен това, трябва да бъде въведена система за изплащане на заплатите на всички активисти на ВРР, независимо от ранга. Но е вече твърде късно. Въпреки някои промени, година след вътрешната финансова проверка партията се разпада окончателно.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s