Политическо образование

Оцеляване в очакване на революцията. История на Партията на Черните пантери

Пол Алкебулан

2.5. Политическо образование

Задължителното политическо образование, въвеждането на масите към класовите позиции на пролетариата, е неразделна част от социалния проект на ВРР. Политическото образование на партийните кадри започва през 1966 г., когато Сийл и Нютън внимателно изучават записите от речите на Малкълм Екс. По това време масовото политическо образование на членовете на „Пантерите“ носи доста условен характер. Едва през 1968 г. са създадени политически курсове, на които на партийните активисти се четат с пояснения цитати на председателя Мао и „Очерци на министъра на отбраната“ Хюи Нютън.

В същото време във вестник „Черна Пантера“ е публикуван списък с литература, в който влизат произведенията на Хърбърт Аптекър, Базил Дейвидсън, Джон Хоуп Франклин, Уилям Патерсън и Уан Удуърт. Въпреки това, не е ясно какво е това: препоръчителни за изучаване от партийците трудове или пък литература за широк кръг от читатели, стремящи се да разширят познанията си за историята на афроамериканското общество.

Опитът за политическо образование на Били Дженингс е характерен за много членове на „Черните пантери“, присъединяващи се към партията през 1968 г. Дженингс получава предложение да се присъедини към ВРР след посещението си в партиен офис в Източен Оукланд. В продължение на шест седмици се счита за кандидат: за това време трябва да повиши познанията си до ниво, позволяващо му да покаже разбиране на философията на партията и историята й. Дженингс си спомня как Уендъл Уейд и Лендън Уилямс, преподаващи по политика, му връчват списък с книги и му казват, че трябва да се посвети на самообразование поне по два часа на ден.

Политическото образование на кадрите е окончателно оформено в система едва през 1969 г., когато Боби Сийл въвежда задължително политическо обучение за партийните кадри в цялата страна, за да се подобри разбирането на революционната теория и като производно на това – да се подобри дисциплината. Занятията се провеждат ежеседмично. На тях обикновено се изучават статии от партийния вестник и откъси от произведения на председателя Мао, посветени на дисциплината и злото на капитализма.

Да отбележим, че през 1969 г. всеки член на партията е снабден със задължителната „малка червена книжка“ на Мао Дзедун; отпечатана в мини-формат, тя се побира в задния джоб на панталона и всеки партиец във всеки един момент е готов да я отвори, за да разясни на слушателите някои идеологически въпроси.

Вестникарските материали, ориентирани към освещаване на една или друга кампания, обикновено се четат на глас от ръководителя на курса, след което слушателите му задават въпроси, които ги интересуват, свързани с чутата статия.

Междувременно, Асат Шакур, участничка в нюйоркското отделение на „Пантерите“ си спомня, че мнозинството политически занятия, на които присъства тя, са посветени на заучаването на лозунги от цитатите на Мао без действителното разбиране на техния смисъл. Тази порочна практика, действително срещаща се, се разрушава от политически грамотните партийци, изместващи глупавите учители и поемащи тяхната роля.

Друг смущаващ фактор е безкритичният догматизъм. Шакур си спомня как африкански другари предоставят на ВРР календари със снимки на африкански партизани, стремейки се да привлекат международна подкрепа за освободителното дело на черния континент. След като през 1971 г. партията преминава към позициите на „интеркомунализма“, партийният офицер изхвърля календарите от отделението. Според него е погрешно да се пазят тези агитационни материали в офиса, защото интернационализмът вече не съответства на партийната линия.

Шакур също така твърди, че на занятията активистите получават елементарни знания за програмата и философията на партията, като също се освещават и някои въпроси за марксистката доктрина. Никакъв особен акцент върху историята на афроамериканската общност, по нейните думи, няма в политическите занятия. Възможно е тези въпроси да се разглеждат извън установената програма и да зависят от просвещението на самия преподавател.

На практика такива „извънкласни“ теми, посветени на въпросите за афроамериканската история, се квалифицират от ръководството като дребнобуржоазни или националистически уклон. Шакур си спомня, че много редови активисти, прекрасно знаещи трудовете на Мао и Фанон, никога не са чували имена като Хариет Тъбман, Маркъс Гарви или Нет Търнър, тези стълбове на историята на афроамериканската общност.

Като цяло проблемът на политическото образование е доста по-сложен, отколкото изглежда в началото. Програмата на политическите курсове на ВРР не оправдава очакванията на ръководството, защото мнозинството редови активисти имат зад гърба си само начално училище и не са подготвени за критично мислене. Боби Сийл признава тази трагична реалност през 1973 г., когато отбелязва, че „много наши хора“ едва умеят да четат и да смятат. Във връзка с това, Сийл препоръчва да се разделят колективите за политическо обучение на две групи – напреднала, способна да приема цялата необходима информация, и допълнителна, която изисква по-внимателен подход, защото „голяма част от другарите от тази група дори не са завършили средно училище“.

Освен партийното образование, ВРР провежда също политически занятия и за членовете на общността, където оратори разясняват в общи линии програмата от 10 точки, целите и задачите на различни кампании, а също разглеждат и актуалните събития.

Една от особеностите на програмата за политическо образование е, че всеки редови активист, а дори и не член на партията, въз основа на получените знания може да напише статия за партийния вестник, посветена на идеологията или философията на ВРР. Освен това, редовите „Пантери“ съставят опуси, посветени на черната съпротива, осъждането на американската външна политика и културния национализъм. По този начин, редовите активисти и симпатизантите на ВРР чувстват съпричастност към формирането на политическата линия на „Черните пантери“, което доста укрепва колективизма и повдига вътрешния морален дух.

Що се отнася до партийното ръководство, то и тук е въведена специална разширена програма за обучение, която през 1970 г. се преобразува в идеологически институт на ВРР, основната цел на който е задълбоченото изучаване на марксизма и методите за подобряване на вътрешното функциониране.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s