Школи за освобождение

Оцеляване в очакване на революцията. История на Партията на Черните пантери

Пол Алкебулан

2.3. Школи за освобождение

Програмата на организацията за школите за освобождение също започва през 1969 г. и заема ключово положение в дейността на ВРР. С концепцията на тези школи е запозната черната общност, тъй като много преди „Черните пантери“, тя се използва в качеството си на организационна тактика от Южното движение за борба за граждански права на чернокожите. Южните школи за освобождение, учредени от различни групи, служат като централен пункт за събиране на членовете на общността, където се разясняват правата им и се учат да се борят за тях. Школите се използват и като центрове за образование, набиране на нови хора и събиране на средства и подготовка за демонстрации и пикети.

Школите за освобождение на BPP са резултат от добрите отношения с членовете на черното общество, установени по време на осъществяването на програмата за безплатни закуски. Именно в своите пунктове за раздаване „Пантерите“ призовават децата да се върнат, за да помогнат на партията в другите й форми на дейност. Така в Сан Франциско е организирана първата школа за освобождение, която се посещава от 25 деца ежедневно.

Учебният план на тази школа е следният: понеделник – ден за история; вторник – ден за култура; сряда – екскурзии; четвъртък – революционни филми; петък – обсъждане на текущите събития. Песните и игрите се използват, за да донесат до децата в надлежна форма основната философия на „Пантерите“. В школата за освобождение децата се учат не само да четат, но и могат обширно да обяснят програмата от 10 точки и основните цели на партията.

liberation-schoolТук, в Сан Франциско, за първи път е използвано и такова учебно средство като анимирани карикатури, с помощта на които „Пантерите“ илюстрират своята програма, а също и разясняват „корените и същността на народната революция“.

Учебната програма в мнозинството школи за освобождение, организирани от членовете на ВРР в цялата страна, се състои най-вече от базови академични дисциплини и лекции, посветени на актуалните събития, съставени въз основа на партийния печат. Освен членове на „Черните пантери“, в тези школи работят много доброволци-студенти, придаващи на заведенията известен професионализъм.

Освобождението, обаче, не е главната цел на освободителните школи. Най-важните точки от учебния план, върху които се акцентира, са историята на ВРР и историята на афроамериканския народ. Това се случва не само, защото „Пантерите“ не разполагат с необходимия педагогически опит, но и вследствие на това, че научният потенциал на школите за освобождение не е все още признат от ръководството на партията. От 1971 г. ситуацията започва да се подобрява по отношение на професионализацията на образованието.

Като най-успешен пример за осъществяването на програмата за образование е учредяването от „Черните пантери“ през 1971 г. на „Интеркомуналния институт“ (Intercommunal Institute). През 1975 г. името му е променено на „Оукландска школа на общността“. През 1973 г. школата се премества в сградата на Оукландския център за обучение, действащ под егидата на нестопанската Корпорация за образователни възможности. Скоро тук е учредена и вечерна школа, обучаваща възрастните и издаваща дипломи по държавен образец. Школата включва 16 акредитирани преподаватели и 15 доброволци.

Персоналът на ОШО

Персоналът на ОШО

„Оукландската школа на общността“ дава на децата не само образование на нивото на добра частна школа (тук изучават испански език, математика, естествени и социални науки, провеждат се екскурзии, занимават се със спорт и изобразително изкуство), но и всява чувство на достойнство чрез изучаването на културата и историята на афроамериканската общност.

Не само: на учениците е осигурена храна три пъти на ден; ОШО разполага и с три пътнически автобуса за превозване на децата до школата и от нея. Не се взимат пари за обучението. Продължителните партийни правила пречат на „Пантерите“ да молят за пари държавата за развитието на своята школна програма, въпреки че в началото на 1970-те години всички тези негласни забрани падат под тежестта на финансовите въпроси. Оукландската школа получава разрешение да подаде молба за получаване на държавни средства за образование. По този начин, правителствените средства, редом с частните фондове и даренията на членовете на черната общност, спомагат в издържането на школите. Разходите за обучение на едно дете струват 720 долара на година. Сумата за издържането на самата школа превишава 6 хиляди долара на месец.

Школата, нееднократно удостоявана с висока оценка от страна на държавния департамент за образование и властите на щата Калифорния, надживява партията с няколко години. Последните остатъци от ВРР окончателно отиват в небитието през 1980 г., докато ОШО, превръщайки се в самостоятелен образователен обект, завършва с последния си клас през 1982 г., оставайки последен остатък от някогашната силна Партия на черните пантери.

school

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s