Програма за безплатни закуски

Оцеляване в очакване на революцията. История на Партията на Черните пантери

Пол Алкебулан

2.2. Програма за безплатни закуски

Лендън Уилямс, член на ЦК на ВРР, и Дъг Миранда, ръководител на бостънското отделение на партията, приписват идеята за социалните акции, насочени към пропагандиране на идеите за организиране в рамките на черната общност, на Боби Сийл. От малък разказ, разказан от Уилямс, се разбира за това как в съзнанието на Сийл се оформя толкова оригинален проект.

През 1968 г. към ВРР е създаден консултационен комитет на движението за освобождението на Хюи Нютън. Този комитет, благодарение на своя формално аполитичен имидж, разширява социалната база на „Пантерите“ в черните квартали. Един ден членовете на този комитет се оплакват на Сийл, че членовете на партията са превърнали една от централите в кръчма. По принцип това би било малък проблем, ако нямаше други по-сериозни грешки, заплашващи да хвърлят сянка върху репутацията на ВРР.

Няколко непокорни активисти на партията нападат на расова основа група от бели хипита. Други са замесени в серия от въоръжени улични грабежи. Разбира се, подобно поведение е недопустимо; толкова печалната ситуация още веднъж показва необходимостта от по-строга дисциплина и по-затегнат партиен подбор на кандидатите.

Арестът на Нютън по обвинение в убийство на полицай води след себе си до забрана „Черните пантери“ да провеждат масови митинги. През есента и зимата на 1968 г. фактически единствената дейност, която водят активистите на партията, е разпространяването на вестниците и списанията на ВРР, както и „малката червена книжка“, тоест цитати на Мао Цзедун. Ясно е, че бездействието в тази ситуация води до разлагане и увеличаване на неприятните инциденти, намирисващи на открита престъпност.

Боби Сийл

Боби Сийл

След скандала с едно от отделенията на ВРР, Сийл се среща с членовете на партията, за да обсъди мерките за увеличаване нивото на дисциплината. Един от активистите, Уендъл Уейд, се оплаква, че едва ли не всеки ден вижда до дома си черни ученици, които му изглеждат гладни. На шега Уейд предлага членовете на провинилото се отделение да осигуряват на учениците храна, изкупувайки по този начин не само своята вина пред организацията, но и спомагайки за укрепването на позитивния имидж на „Пантерите“. Предложението води след себе си до яростна дискусия за лошото представяне на черните ученици, които заради глада са неспособни за разлика от своите бели връстници да се концентрират и да усвояват нови знания. Сийл слага черта на обсъждането, заявявайки, че „партията не може да нахрани всички гладуващи, но може да осигури закуска за всяко гладно дете“.

През януари 1969 г. комисията на ЦК към ВРР пристъпва към посещаването на регионалните секции на партията с цел коригиране на дисциплинарните и идеологически проблеми сред редовите активисти. Акцентира се върху засилването на вътрешното политическо образование и развитието на обществените работи като мярка за укрепването на дисциплината. Набирането на нови членове е временно преустановено, а през март 1969 г. 30 активисти от оукландското отделение на ВРР са изгонени заради дисциплинарни нарушения.

През същия месец в съзнанието на Сийл съзрява идеята за нова тактика. В едно интервю той определя четирите нови мероприятия, около които партията трябва да организира своята работа:

„Четирите нови програми, които се опитваме да осъществим, включват безплатни закуски за учениците, като вече ги организираме; петиционна кампания, насочена към контрол от страна на обществото на полицейските действия; изграждане на безплатни медицински клиники в черните квартали; и организиране на освободителни училища. Някои хора наричат тези програми реформаторски, но ние виждаме в тях революционен характер… Защото едно нещо е, когато с такива неща се занимават капиталистите, показвайки по този начин своята „загриженост“ към проблемите, а съвсем друго е, когато с тях се занимават революционерите.“

Сийл разбира, че програмата на „Черните пантери“ е насочена не толкова към подкрепа на съществуването на угнетените, колкото към практическото обучение на бедните маси, живеещи в общество с капиталистическа експлоатация.

Когато Сийл говори за това, че правителството не прави абсолютно нищо за подобряване на извънредно тежкото положение на бедните, определено игнорира наличието на държавните програми, като например разпространяването на купони за храна. Неговите аргументи придобиват определена емоционална окраска, която е изгодна за увеличаването на популярността на партията. Сийл директно свързва социалните програми с политическото обучение на масите и ясната организация на „последователите“.

„През следващите от три до шест месеца ние ще се концентрираме върху увеличаването на нивото на вътрешното политическо образование. В този момент ще продължим напред чрез своите обществени програми… Тези програми ще помогнат на хората да разберат повече за партията и нашите цели. Те ще видят, че партията не е една шайка от алчни глупаци. Ние отстранихме хората, които нападаха банки, кръчми и магазини за вино заради двеста, триста или осемдесет долара… Масите ще видят, че доколкото може партията ще се опита да им донесе полза.“

Първото безплатно раздаване на закуски на учениците се случва на 20 януари 1969 г. в епископалната църква Св. Августин в Оукланд, щата Калифорния. Няколко месеца преди това във вестника на ВРР за първи път се появява призив към доброволците и симпатизантите да се присъединят към новата социална кампания на „Пантерите“. Основният център, където се стичат доброволци и се събират дарения първоначално е баптистката църква в Бъркли, но след това, през декември 1968 г., мястото е преместено в църквата Св. Августин, в която действа Центъра на черното общество.

free-breakfastИнициативата на „Пантерите“ развълнува редовия състав. Например, филиалът на партията във Валехо, Калифорния почти веднага започва да изнудва черните предприемачи с дарения. След два месеца именно това отделение подхваща инициативата за раздаване на безплатни закуски на учениците, демонстрирайки дисциплина и вярност към избрания курс. Скоро програмата за училищни закуски става задължителна за всички секции на ВРР в цялата страна.

Членовете на партията ще насърчават децата да разпространяват информация за програмата в кварталите и извън пределите на училищата. Скоро към пунктовете за раздаване се стичат деца от всички покрайнини. Всички разходи, свързани със социалните програми, „Пантерите“ ги компенсират с доброволно-принудителните дарения на черните бизнесмени, които снабдяват партията с храна, прибори и пари. Партията смята, че даренията на предприемачите са средство за осъществяване на трета точка от програмата на ВРР, призоваваща към прекратяване на капиталистическия грабеж на черната общност. Вноските се представят като „съвместно“ начинание на бизнеса и общността за борба с гнета.

Основният метод за натиск върху черните предприемачи далеч не е смущаващото физическо насилие. Сийл обяснява особеностите на работата с бизнеса по следния начин:

„Първият бизнесмен, който заяви, че не възнамерява да пожертва нищо, налетя на нашата редакция. Ние просто казахме на хората от общността: „Не купувайте нищо от него. Защо? Защото той не пожертва нито един цент от своите печалби за закуски за вашите деца“.

Националният координатор на програмата съобщава, че 22 отделения на партията от цялата страна само за ноември 1969 г. раздават на децата около двадесет хиляди безплатни закуски. Може да се изчисли, че всяко отделение на ВРР храни всеки месец около 688 деца. Това не е много, имайки предвид, че повечето партийни секции действат в градовете с голяма черна диаспора: например, в Чикаго, Ню Йорк, Лос Анджелис, Филаделфия, Балтимор и т.н. В допълнение, в много такива големи градове едновременно работят два пункта за раздаване, които могат да нахранят повече от сто деца във всеки един от тях.

%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8ФБР практически веднага бие тревога. Федералните се опасяват, че с помощта на своята програма „Пантерите“ ще научат децата да мразят полицията и да разпространяват подривна пропаганда. Църквите, които позволяват на „Пантерите“ да използват техните помещения, се оказват под особено внимание от страна на правителството. Например, отец Франк Къран, отговорен за енорията в Сан Диего, е един от първите ентусиасти, подкрепящи програмата за закуски в Калифорния. Според архивите, ФБР открито се опитва да окаже натиск върху свещеника чрез неговото началство. Месец по-късно отец Къран е прехвърлен в Ню Мексико, и ФБР изказва задоволство от неутрализацията на „подривния“ служител.

Местните полицейски служби се намесват директно в процеса на реализиране на тези програми. Вестникът на партията съобщава за много подобни действия: като се започне от нападенията на митинг в Де Мойн и се стигне до целенасоченото разваляне на храната по време на рейд срещу представителството на партията в Ню Йорк. Друга тактика, използвана в Ричмънд, Калифорния, е разпространяването на слухове, че „Пантерите“ използват за своите социални програми отровна храна. Възникват проблеми и заради връзките на „Пантерите“ с престъпността: например, в Чикаго местното отделение на партията в хода на реализирането на програмата си си взаимодейства с престъпната банда „Черни последователи“ (Black Disciples).

Но въпреки тези пречки, раздаването на безплатни закуски на децата продължава. В действителност, именно тази програма става най-успешната обществена дейност на „Черните пантери“.

social-programs

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s