Оцеляване в очакване на революцията

Оцеляване в очакване на революцията. История на Партията на Черните пантери

Пол Алкебулан

2. Оцеляване в очакване на революцията

В първите години от своята дейност Партията на Черните пантери заема доста нестабилни позиции. Преследването на полицейски патрули и маршът в Сакраменто са доста смели инициативи, привличащи вниманието на обществото към организацията и съдействащи за притока на новобранци. Но в същото време подобни действия ограничават много политическата дейност на партията, защото правителството вижда в BPP въоръжена заплаха и с всички сили възпрепятства нейното развитие.

Интензивното и неотслабващо потискане от страна на властите принуждава „Пантерите“ да преминат към стратегическа отбрана. В това време, благодарение на увеличаването на икономическата и политическа сила на черната общност, благодарение на известния напредък на правителството в борбата с расовата дискриминация, радикалната партия се оказва пред заплахата от пълна изолация от черните маси.

За някои от лидерите на BPP тази ситуация става очевидна още през 1969 г.: те най-накрая признават, че в близко бъдеще в Съединените щати няма да има никаква въоръжена революция. Партията констатира с горчивина, че мнозинството от чернокожите предпочитат кратките политически реформи, отколкото опасностите на истинската революция. Революционната риторика, не водеща до нищо, освен до подозренията на правителството, трябва да бъде намалена. „Пантерите“ трябва да се обърнат към социалните въпроси – към подобряването на живота на черното население тук и сега. Само такава дейност ще помогне на организацията да оцелее и да не се окаже напълно сама лице в лице с режима. От друга страна, социалната практика едва ли ще причини някакви репресии от страна на федералните власти – в тази сфера партията ще има пълна свобода на действие. Изборът е очевиден.

Програма за безплатни закуски, организиране на школи за освобождение и медицински клиники – именно тези инициативи могат да поддържат имиджа на „Черните пантери“ сред афроамериканската общност. Тези програми не се основават върху въоръжени действия. В това време те дават доста голям пропаганден ефект, отколкото нападенията срещу полицията и расистите. Именно чрез тези програми партията е способна много успешно да вкара политизирането на масите в нужното направление.

Социалните проекти позволяват на партията, намираща се под безмилостното потискане на репресивните сили, да оцелее, да поддържа дисциплина, да разширява своята материална и социална база. Подобна практика се превръща в истински втори дъх за организацията, губеща всякакви ориентири.

Много членове на BPP възприемат с ентусиазъм програмата за „оцеляване в очакване на революцията“, виждайки в нея истински инструмент за партията да се свърже с масите. Новите методи на организацията водят към нея и нов контингент от активисти – по-дисциплинирани и съзнателни, отколкото мечтаещите за въоръжената борба необразовани маргинали през първия период. Новата задача на „Пантерите“ на този етап е грижата за тялото и душата на угнетения.

Партията обяснява доста лаконично новия курс: „Революцията не може да бъде осъществена само с едни революционни фрази… Свалянето на една класа от друга трябва да бъде извършено с помощта на революционно насилие. Докато не бъде достигнат този етап на класовата борба, ние трябва да се съсредоточим върху неотложните нужди на народа, за да изградим политическа сила, основана на идеологията на Партията на Черните пантери. В този момент оцеляването в очакване на революцията е непосредствена задача за нас и за това ще удовлетворяваме потребностите на хората… чрез нашите освободителни школи, програмата за безплатни закуски и създаването на детски градини“.

Безплатни закуски за учениците, освободителни школи, медицински клиники, центрове за раздаване на дрехи – всичко това са най-известните програми от тактиката за „оцеляване в очакване на революцията“. Те са насочени, по думите на Хюи Нютън, към удовлетворяване на най-належащите нужди на афроамериканската общност, като едновременно с това те съдействат за увеличаването на революционното съзнание на масите и политическото образование:

„Оригиналният подход на партията се състои в това, че хвърля на хората спасителен пояс, удовлетворявайки техните потребности и защитавайки ги от угнетителите… Ние знаем, че тази стратегия ще съдейства за увеличаването на съзнателността на хората и ще ни даде подкрепа… В един момент BPP загуби ориентация и се отдалечи от обществото… Единствената причина, поради която нашата организация все още съществува… е нашата програма за оцеляване. Цялата ни дейност би била незначителна и безсмислена, ако не е тази стратегия.“

Твърденията на Нютън не са съвсем верни: програмата за оцеляване не е част от оригиналната доктрина на партията от самия момент на нейното зараждане. За първи път се реализира на практика едва през януари 1969 г., три години след зараждането на самата организация. Едва ли може да се счита за дейност по „оцеляване“ преследването на полицейски патрули или маршът в Сакраменто. На страниците на партийния вестник едва през 1971 г. Нютън признава:

„Когато партията маршируваше в Сакраменто… или когато преследваше полицията с оръжие в ръка, тя само откликваше на общото разочарование в ненасилствените преки действия, преминавайки към по-тежки атаки. Ние искахме да видим дисциплинирана и добре въоръжена самоотбрана, а не спонтанно и неорганизирано насилие. По-късно… бяхме обезкуражени от реакцията на властите и разбрахме, че такива акции не са подходящи за системното им изпълнение по всеки повод.“

Социалните програми, отговарящи на потребностите на черната общност, обективно погледнато са по-важни за оцеляването на партията, отколкото за оцеляването на афроамериканската общност. Първоначално подобни инициативи се представят не толкова, за да помагат на хората, колкото, за да повдигнат имиджа на ВРР в очите на членовете на общността посредством положителни, отлично организирани и ненасилствени действия.

„Пантерите“ също разглеждат своите програми като практическо и конкретно въвеждане на социалистическите принципи в обществото. Даренията, получавани от предприемачите, според тях са реално преразпределение на богатствата в посока на бедните.

Социалните програми са израз на основния принцип на философията на „Пантерите“, формулиран от Хюи Нютън:

„Партията на Черните пантери смята, че сегашното правителство и всички негови спомагателни учреждения са нелегитимни, защото не реагират по никакъв начин на исканията на хората и не отговарят на техните потребности. Затова нямат право на съществуване… В наше време животът на хора, оставащи без основни средства за съществуване, е недопустим. Тяхното наличие няма никакво оправдание.“

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s