Интернационална борба

Оцеляване в очакване на революцията. История на Партията на Черните пантери

Пол Алкебулан

1.5. Интернационална борба

Като четвърти аспект на влияние от страна на Малкълм е твърдението за международния характер на борбата на чернокожите, за необходимостта от интернационална солидарност в рамките на световната битка с капитализма. За първи път ВРР излизат на международно ниво през 1968 г., когато в контекста на кампанията за освобождение на Хюи Нютън представителите на партията се обръщат към Генералната асамблея на ООН с молба за организирането на специални комисии за наблюдение в цялата страна, целта на които ще бъде защитата на черното население в САЩ от предполагаемия геноцид от страна на федералното правителство.

„Пантерите“ заявяват, че арестът на Нютън е първа стъпка към реализацията на този план за изтребление, въпреки че партийците не могат да убедят достатъчен брой държави-членки на ООН в истинността на своите предположения, така че международната организация не хвърля директно предизвикателство към правителството на САЩ. Действително това не е и основната цел за обръщане към ООН. „Пантерите“ успяват да поставят случая с Нютън на по-високо ниво, правейки международна реклама на своята организация – това е основната цел. Следвайки заветите на Малкълм, ВРР за първи път прави опит да създаде интернационален съюз, който да окаже помощ в борбата на чернокожите за техните права.

В бъдеще партията не само култивира идеята за братство със страните от Третия свят, сражаващи се за национално освобождение, но напълно успешно я осъществява. „Пантерите“ дори успяват да създадат задгранична секция на своята организация след като Елдридж и Катлин Клийвър са принудени да напуснат САЩ (за това в глава 3). Социалистическата партия също помага на партията да разшири сферата на международните си контакти.

Един от първите „задгранични приятели“ на ВРР е Фронтът за национално освобождение на Южен Виетнам, с представителите на който се провеждат преговори по въпроса за международната подкрепа. Ясно е, че виетнамците едва ли таят някакви илюзии по повод способностите на „Пантерите“ да нанесат поражение на правителството на Съединените щати; от тяхна страна това е по-скоро демонстративна подкрепа.

В този момент на „Пантерите“ им изглежда, че страната е на прага на гражданска война. Произволът на властите и расисткото насилие по отношение на чернокожите системно водят до истински въстания в бедните квартали на големите градове. Огнищата на масово недоволство на черните и цялата последователност от вълнения, обхващащи Съединените щати след убийството на Мартин Лутър Книг, се разглеждат от радикалите като прелюдия към революция. На практика това не е така. Градските въстания, спонтанни и неорганизирани, са по-скоро бързо преминаващи емоционални изблици на гняв и разочарование.

Мнозинството чернокожи считат, че могат да излязат от своето безнадеждно положение, ако расовите предразсъдъци бъдат ликвидирани и се преследват със закон. Тоест, те съвсем не свързват расизма пряко с капиталистическата експлоатация, надявайки се да „подобрят“ режима, и съвсем не смятат да разрушат системата.

В резултат на това, през 1968 г. „Пантерите“ преживяват кратък период на изолация от масовото движение на чернокожите; именно затова ВРР се опитва да създаде съюзи с организациите на белите, които трябва да помогнат в развитието на кампанията за освобождение на Нютън, а също и да станат допълнителен източник на ресурси. Тези съюзи променят рязко идеологическия курс на партията от черен национализъм, ставащ твърде ограничен и политически аморфен, към социализъм.

В този момент платформата на черния национализъм, първоначално изглеждаща напълно революционно, наистина губи своя предишен блясък. Въпреки заиграванията си с комунистическа Куба и африканските революционни правителства, – най-вече с президента на Гана Кваме Нкрума, – черните националисти, като например „Нацията на исляма“, откровено се застъпват за черния капитализъм, сътрудничейки си в борбата заедно с чернокожите демократи и републиканци, уверяващи, че така прокарват линията на „власт на черните“ в тези основни политически организации в САЩ.

Така черният национализъм на практика е много далеч от истинската революционност и заплашва окончателно да изолира вече твърде радикалната Партия на Черните пантери. Обръщаща се към социализма, партията не само печели много съюзници сред белите и латиноамериканците, но и значително обогатява своите международни връзки и политически имидж в чужбина.

Въпреки че „Пантерите“ имат много съюзи с други организации, партията винаги настоява за определен характер на подобни взаимоотношения. Ръководството на ВРР иска да бъде уверено, че съюзът ще донесе максимално възможна полза за партията. „Пантерите“ никога не се обединяват с други сили „заради показа“ – винаги и навсякъде пред новия съюз стоят конкретни цели – основно, материални или финансови. Точно по този начин ВРР си сътрудничи с правителствата на страните от Третия свят, разчитайки не само на пропагандния ефект в чужбина, но и на непосредствената материална подкрепа.

Наричайки се все още „наследници на Малкълм“, Партията на Черните пантери в продължение на няколко години нееднократно променя своята много гъвкава идеология, в зависимост от оперативната обстановка и вътрешната ситуация в страната. Единственото нещо, което остава непроменено, е програмата от 10 точки, на която „Пантерите“ остават верни през цялата си история.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s