Съюзи с други етнически групи

Оцеляване в очакване на революцията. История на Партията на Черните пантери

Пол Алкебулан

1.4. Съюзи с други етнически групи

Като трети аспект на влияние от страна на Малкълм е идеята за съюзи с други етнически групи на базата на общи интереси и взаимно уважение. Малкълм, след своето поклонение в Мека, където наблюдава атмосферата на всеобщо братство, без значение на расовия произход, неведнъж заявява за своя разрив с доктрината на „Нацията на исляма“, която утвърждава превъзходството на черната раса над всички останали. Още повече се засилват неговите възгледи по този въпрос след срещите му с лидерите на революционните правителства на Египет и Алжир, Ахмед Бен Бела и Гамал Абдел Насър, които, според тълкувателите на „Нацията на исляма“, принадлежат към бялата раса, и които напълно искрено встъпват (и най-важното, действат) срещу расизма и всеки друг гнет. Хаджът и пътуването из Северна Африка водят Малкълм до извода, че белите не са корена на всеобщото зло, както казва „Нацията на исляма“. Източник на всички мерзости е капитализмът, и той, Малкълм Екс, е готов да работи рамо до рамо с белите с цел промяна на социалния и икономически ред.

За първи път „Пантерите“ осъществяват на практика идеите на Малкълм чрез създаването на предизборна коалиция с лявата „Партия на мира и свободата“ (Peace and Freedom Party) през 1968 г. PFP е най-вече партия на белите младежи от работническата класа, обединена от протестите срещу войната във Виетнам, която в качеството на ответен жест напълно одобрява „Програмата от 10 точки“ на ВРР.

„Пантерите“ използват доста успешно този съюз за широко пропагандиране сред масите на своята платформа. По време на предизборната кампания ораторите на BPP неведнъж заявяват, че черните политици са длъжни да се застъпят за освобождението на Нютън, в противен случай ще загубят своя електорат. От своя страна, „Партията на мира и свободата“ също се надява да разшири своята социална база чрез спечелването на симпатиите на жителите на черните квартали.

През 1968 г. коалицията издига Елдридж Клийвър (ВРР) за поста президент, а д-р Бенджамин Спок (PFP) за поста вицепрезидент. Съюзът представя Хюи Нютън като кандидат за депутат в Конгреса, а Боби Сийл и Катлин Клийвър – кандидати за депутати в държавната асамблея. Но, в крайна сметка, през 1968 г. мнозинството от чернокожото население гласува за Демократическата партия, въпреки че сътрудничеството между BPP и PFP не е напразно: по време на предизборната кампания са събрани средства за юридическа помощ за Нютън. Сътрудничеството между двете организации създава прецедент за създаването в бъдеще на нови съюзи на Партията на Черните пантери.

Предизборен плакат на Елдридж Клийвър

Предизборен плакат на Елдридж Клийвър

Така е положена основата на съвместната работа на ВРР с организациите на белите и другите етнически групи в САЩ. В това се състои основната разлика на „Пантерите“ в сравнение с „Нацията на Исляма“ и прочие организации за граждански права за чернокожите: при необходимост партията не се поколебава да протегне ръка за приятелство с други етнически формации, имащи сходни цели.

Например, през 1969 г. в Чикаго местното отделение на BPP формира „Многоцветната коалиция“ (Rainbow Coalition) с организацията на етническите пуерториканци „Партия на младите лордове“ (Young Lords Party), встъпваща за независимост на Пуерто Рико, и белите ляворадикали от „Партията на младите патриоти“ (Young Patriots Party), действаща активно сред белите работници. По-късно към „Многоцветната коалиция“ се присъединяват революционната организация на чиканос (американци от мексикански произход) „Кафяви барети“ (Boinas Marrones), радикалната марксистка група „I Wor Kuen“ (Юмрук в името на справедливостта и мира), действаща в нюйоркския Чайна таун, и членовете на „Американското индианско движение“.

Пресконференция на "Многоцветната коалиция" с участието на "Черните пантери" и "Младите патриоти", април 1969 г.

Пресконференция на „Многоцветната коалиция“ с участието на „Черните пантери“ и „Младите патриоти“, април 1969 г.

През 1969 г. ръководството на „Черните пантери“ вече напълно ясно заявява, че самоопределението на афроамериканците е невъзможно без широкомащабна политическа и социална революция, която ще обхване цялото американско общество и цялата страна. Оцеляването на партията в този контекст зависи директно от това дали може да намери общ език с потенциалните си съюзници, които биха могли да подкрепят BPP в опасната борба с федералното правителство на САЩ. От този момент в партията се наблюдава постепенно отклоняване от позициите на черния национализъм в посока на идеите за социализъм и класова борба.

Партията отбелязва, че основният фактор, който възпрепятства развитието на черната общност, е капитализмът. BPP счита, че само социализмът и обществената собственост върху средствата за производство могат да осигурят икономически условия за успешното развитие както на черната, така и на бялата част от американското общество. BPP нарича тази позиция революционен национализъм, определяйки този термин като национализъм, допълнен от социализъм.

Партията на Черните пантери заявява, че една от причините Съединените щати да се превърнат в промишлена свръхдържава, са огромните печалби, които получават американските капиталисти чрез свръхексплоатацията на негрите. „Пантерите“ настояват, че черните са в робско положение дори след юридическата отмяна на робството, тъй като нямат нито икономически, нито политически лостове за влияние върху властта.

Партията на Черните пантери започва да обсъжда класовия въпрос в рамките на черната общност, противопоставяйки един на друг образите на „домашния негър“ и „работника негър“. За първи път към такива преувеличени символи прибягва Малкълм Екс, използвайки ги често в своите речи, посветени на гражданските права на чернокожите. Под „работник негър“ се разбира класата на трудещите се и градските лумпен-пролетарии, принудени да работят на временна работа, дори и криминалните елементи. „Домашният негър“ е средната класа, черният елит, политиците, получаващи от белия „собственик“-капиталист малки преференции за това, че „домашният негър“, предавайки интересите на работническата класа, му служи честно.

„Пантерите“ възвисяват характера на „работника негър“, непримиримо, презрително, а понякога и агресивно отнасящ се към „домашния негър“, стремящ се, за голямо удоволствие на „собственика“, да заеме мястото на ръководител на черната общност.

Опасенията по повод позициите на черния елит се оправдават неведнъж – Катлин Клийвър прекрасно илюстрира случай, случващ се през 1968 г., когато колегия от чернокожи адвокати остава абсолютно безучастна към съдбата на арестувания Хюи Нютън. Подобно на своите бели колеги, черните юристи са заинтересовани във воденето на дела с икономическа причина. Тях напълно не ги вълнува движението за граждански права, което на думи всячески подкрепят. Така защитник на Хюи Нютън става белият адвокат Чарлз Гари, който неведнъж, заедно с други бели симпатизанти на ВРР, представлява интересите в различни процеси на партийните активисти.

Хюи Нютън и Чарлз Гари

Хюи Нютън и Чарлз Гари

„Пантерите“ също заявяват, че черните бизнесмени експлоатират афроамериканската общност по същия начин, както и белите. Партията подчертава, че, въпреки признаването на този факт, много чернокожи не желаят да осъдят „черния капитализъм“, защото възприемат усилията на чернокожите бизнес магнати като законен опит за спечелване на черен контрол над икономиката с цел обща облага. Много също така смятат, че расизмът не знае класово разделение и черните предприемачи са подложени на гнет също като черните работници.

BPP променя своята позиция през 1971 г., когато партията признава, че черните бизнесмени могат да станат полезни на делото за национално освобождение посредством внасянето на парични средства в общата каса, необходима за развитието на социални програми в черните квартали. Дори нещо повече – партията предлага в замяна на даренията да публикува реклами в своя вестник. Въпреки вулгарната грубост, това предложение позволява на „Пантерите“ да се примирят със своите потенциални съюзници от средната класа.

Оттеглянето от радикалния негритюд в посока към социализма изиграва решаваща роля в противопоставянето на „Пантерите“ и „културните черни националисти“. Под това определение партията има предвид деятелите, които посредством носенето на исторически дрехи, използването на племенен език и религиозните вярвания се опитват да се върнат в своето африканско минало. Според възгледите на BPP, тези хора със своите странни действия могат да постигнат само субективно чувство на лична свобода, нямаща нищо общо и никак не съдействаща на истинската икономическа и политическа свобода на черната общност.

„Пантерите“ противопоставят на африканския традиционализъм, реакционен по своята същност, своята „революционна култура“, водеща към промяна на политическото положение, а това означава и на мирогледа на чернокожите. В допълнение към това, партията заявява, че само африканските партизански движения, борещи се срещу колониализма, могат да се смятат за истински изразители на африканската култура. По този въпрос BPP смята, че културата е динамично, бързо променящо се явление, което не трябва да бъде обсебено от атавизмите на прединдустриалната ера.

Подобна позиция води до конфликт „Черните пантери“ с такива водещи културни деятели като Рон Каренга. Каренга е един от съвременните апологети на радикалния черен национализъм, лидер на националистическата организация „Organization Us“, базираща се в Лос Анджелис и конкурираща се с Партията на Черните пантери в борбата за лидерство и влияние в афроамериканската общност.

Рон (Маулана) Каренга

Рон (Маулана) Каренга

„Културните националисти“, от своя страна, обвиняват BPP в насаждане на чужда на чернокожите доктрина, – марксизъм, – в резултат на което общността се превръща в марионетка на белите комунисти. Тези доста нажежени политически спорове в крайна сметка позволяват на правителството да провокира кръвопролитни сблъсъци между двете организации през 1969 г. (по-подробно за това в глава 4).

Политиката на съюзи продължава със сливането на BPP със Студентския координационен комитет за ненасилствени действия (Student Nonviolent Coordinating Committee). Нютън се опитва да включи ръководството на SNCC в партията, за да се вкарат опитни лидери и организатори, вливайки по този начин нова кръв в националното ръководство. „Комитетът“, от своя страна, разчита чрез партията да установи контакти с ниските класи в градовете. В края на краищата, съюзът между двете организации се прекратява заради многобройните разногласия в областта на ръководството.

SNCC действа основно в южното движение за граждански права, докато BPP обхваща със своето влияние градските квартали на север и на запад в Съединените щати. Стоукли Кармайкъл, Джеймс Форман и Рап Браун са доста по-опитни ръководители, отколкото Нютън и Сийл. Кармайкъл най-вероятно разчита, че „Пантерите“ безусловно ще го приемат като основен лидер, но партията се отказва да направи това. Започват сблъсъци от личен характер. Лидерите на SNCC заявяват, че бойците на BPP ги заплашват с физическа саморазправа. През 1969 г. съюзът се разпада.

„Черните пантери“ също се опитват да се обединят със студентски групи. Пета точка от програмата на ВРР е посветена на необходимостта от образование с цел постигане на поставените цели от страна на чернокожите. И двамата основни идеолози на ВРР, – Нютън и Сийл, – започват своята кариера в редиците на „Съюза на черните студенти“ в оукландския колеж „Мерит“, въпреки че главните противоречия в областта на практикуването на защита на гражданските права на чернокожите ги принуждават да напуснат организацията.

Нютън и Сийл искат да излязат извън пределите на кампуса, за да организират градска група, за предпочитане въоръжена. Други лидери пък възнамеряват да се ограничат до стените на кампуса. В резултат на това, лидерите на „Съюза“ са наречени „ограничени националисти“, не разбиращи, че студентската борба е част от много по-мащабната политическа борба.

Този факт, между другото, разкрива един много важен въпрос, повлияващ негативно върху развитието на партията. Става въпрос за това, че лидерите на ВРР са толкова уверени в собствената си идеологическа правота, че се опитват да доминират във всеки процес и във всеки съюз. Такива настроения предизвикват негативна реакция от страна на потенциалните съюзници. В този случай, „Пантерите“ искат студентите безусловно да подкрепят всички начинания на партията.

Много студенти, напротив, доста неохотно се подчиняват на директивите на партията, не възнамерявайки да действат само като политически придатък. Съюзите са по-успешни, когато става дума за взаимна изгода или общи интереси, като например създаването на центрове за обучение за черните или кампании за освобождение на чернокожите политически затворници.

ВРР успява да започне дейност в афроамериканските организации в гимназиите и университетите, насочена към развитие на черните студентски съюзи. През 1968 г. в Калифорния се провежда разширена конференция, посветена на учредяването на национална организация на черните студенти. Участниците разработват програма от 10 точки, много сходна с програмата на „Черните пантери“. Въпреки че идеята за общонационална организация под крилото на ВРР не се осъществява, партията продължава да работи активно в учебната среда на ниско ниво.

Например, в Сан Франциско „Черните пантери“ се укрепват в местния Държавен университет, в Калифорнийския университет, във вече споменатия колеж „Мерит“ и много училища. Джордж Мъри, студент в Държавния университет, е „министър на образованието“ в партията през зимата на 1968-69 г. Именно той оглавява стачката на черния студентски съюз, към която се присъединяват бели и латиноамерикански студенти, за да накара администрацията на университета да удовлетвори исканията за създаването на център за обучение на черните. Стачката се превръща в прецедент за другите черни студенти в цялата страна, принуждавайки ги активно да отстояват своите искания, посветени на изграждането на специални центрове за обучение в кампусите.

Мъри и другите най-активни участници в протеста са арестувани и вкарани в затвора, но техните усилия не са напразни – създадени са подобни центрове. В същата година учащите в колежа „Мерит“ постигат без никакви стачки създаването на Афроамериканския департамент за обучение. Целта на това местно ведомство е формулиране на интердисциплинарна програма в областта на хуманитарните и социални науки, посветена на проблема на афроамериканците в обществото като цяло и на приноса на черните в американската култура. „Пантерите“ разглеждат учредяването на подобни отдели като стъпка напред в реализирането на петата точка от своята програма.

През 1970 г. се появява нов повод за установяване на контакти между ВРР и студентите чрез участието на партията в „Революционната конференция на черните студенти“. Присъстващите изслушват докладите на лидерите на „Пантерите“ и на студентите, активно действащи под крилото на партията в цялата страна. Участниците обсъждат такива въпроси, като „доктрината на културния национализъм в сравнение с революционния национализъм“, „положението на политическите затворници“, „революционното изкуство“, „националното спасение и самоотбрана“.

Дори по-рано, през 1969 г. настоятелната необходимост за координация и солидарност пред лицето на правителството на Съединените щати подтиква ВРР към организирането на „Конференцията на обединения фронт срещу фашизма“ (United Front against Fascism Conference), където се събират повече от три хиляди делегати – млади бели леви радикали, латиноамериканци, азиатци, членове на „Партията на мира и свободата“, черни студенти и членове на други афроамерикански организации.

Много от участниците не се съгласяват с характеризирането като фашистки на политическия режим, който е установен в Съединените щати. Подобен подход неизбежно води до извода за необходимостта от въоръжена борба срещу фашисткото правителство. Много потенциални съюзници на партията не могат да се решат на толкова опасна стъпка. Също така възникват много дебати около тезата за авангардната роля на „Черните пантери“ в американския фронт за световна революция.

Резултатът от конференцията не е твърде впечатляващ: делегатите се съгласяват само с това, че САЩ действително подлага на репресии своите политически опоненти. Въпреки това, не може да се каже, че страната се намира в състояние на фашистка диктатура. Конференцията не се превръща в начало на истински единен фронт, както на това се надяват „Пантерите“, въпреки че самият факт за провеждането на такава среща показва, че през 1969 г. ВРР напълно се отказва от бившия „черен национализъм“, преминавайки от позициите за борба между расите към типичното марксистко тълкуване на класовата борба. Отказът на партията от расовите теории на негритюда дава възможност за развитие на по-ефективна пропаганда в бялата общност, а също и за събирането на финансови средства за кампаниите на ВРР сред белите.

Тактиката на „Пантерите“ по създаването на различни съюзи продължава през 1970 г. с учредяването на междурасовата „Народно-революционна конституционна конвенция“ (Revolutionary People’s Constitutional Convention). Инициатор на подобна кампания става още през 1968 г. Елдридж Клийвър, който се надява с нейна помощ да осъществи десетата точка от програмата на партията, изискваща, съгласно конвенцията на ООН, провеждането на референдум, на който черните да могат да определят своята по-нататъшна съдба. В продължение на две години в партията Клийвър се опитва да популяризира проекта си, заявявайки, че конвенцията може да бъде използвана за външна подкрепа на ВРР. През 1968 г. партията дори влиза в контакт с делегатите на ООН от страните от Третия свят, привличайки тяхната подкрепа към идеята за референдум.

В своите публични изявления, посветени на референдума и конвенцията, BPP отбелязва, че не само черните страдат от различните злоупотреби от страна на белия елит; същата степен на гнет изпитват и белите, в частност – бялата младеж. За установяването на нов политически ред е необходимо нова конституция, която да определи свободите на всички етнически групи, населяващи САЩ.

„Пантерите“ също напомнят на обществеността, че афроамериканците са вече въоръжени и могат да станат военна сила, встъпваща като гарант за политическите права на гражданите. Въпреки че BPP говори от името на цялата черна общност, няма никакви доказателства, че това мнозинство действително вярва в аргументите на „Черните пантери“.

Разпространявайки конституционната кампания, „Пантерите“ внезапно се натъкват на сериозно препятствие: пуснатият от затвора поради липсата на доказателства Хюи Нютън внезапно се изказва остро срещу идеите на RPCC. Нютън заявява, че за времето на неговото отсъствие в партията надделява милитаристкото крило, и проектът за създаването на национален народен фронт чрез конвенцията противоречи на неговото виждане за ситуацията.

newtonНютън заявява, че иска да види укрепване в низовите организации на ВРР, водещи социална работа в черните квартали, отколкото засилване на бойните групи, планиращи нападения срещу полицията, които, по думите на Нютън, трябва да се избягват. Идеологът на партията така и не обяснява по какъв начин конституционната кампания подкопава социалната работа, и защо той се отнася толкова негативно към резултатите от своята въоръжена борба, която води преди да влезе в затвора.

На практика Нютън се страхува от растящото влияние на Клийвър, който постепенно се превръща в конкурент за лидерството в партийното ръководство. Ето защо Нютън отхвърля предишните си думи за необходимостта от въоръжени действия и доста отрицателно се отнася към инициативата на Клийвър да се обърне към ООН за осъществяването на програмата от 10 точки.

Елдридж Клийвър и Катлин Клийвър на фона на плакат за издирването на самия Елдридж

Елдридж Клийвър и Катлин Клийвър на фона на плакат за издирването на самия Елдридж

Конвенцията е замислена като двуетапно заседание. Откриването на първата пленарна среща трябва да се проведе в „Temple University“ във Филаделфия в Деня на труда. След това трябва да се състои втора среща във Вашингтон през ноември. Сесията във Филаделфия първоначално не тръгва добре, тъй като през уикенда, който предшества срещата, се случва ръст на нападенията от страна на полицията. Въпреки че партията не участва в нито един от тези инциденти, полицията атакува всички три офиса на ВРР във Филаделфия. Партията вижда в това опит за отмяна на срещата.

Тази тактика не се увенчава с успех и на първото пленарно заседание на конвенцията присъстват около 10 хиляди души. Упоритото нежелание на Нютън да се развива тази инициатива води до вътрешно подкопаване на цялата работа.

revolutionary-peoples-constitutional-conventionНезависим от това, събранието разглежда най-различни въпроси, като се започне от самоопределението на националните малцинства и се стигне до управлението на системата за образованието. Ръководството на ВРР признава, че Конвенцията служи за обединяване на силите около партията, така че самата партия няма все още политическата сила за осъществяване на предполагаемите конституционни промени.

Сесията във Вашингтон, която трябва да се проведе от 27 до 29 ноември, е осуетена: пристигащите делегати откриват, че Хауърдският университет, в който трябва да се проведе събранието, буквално няколко дни преди неговото начало прекратява договора за наема, оставяйки пристигащите на произвола на съдбата.

Така идеята на RPCC се разпада.

Скоро вестник „Черна пантера“ предлага на своите читатели да се обсъди новият курс, предложен от Нютън. Докато е в затвора Нютън стига до извода, че държавата-нация е остаряло понятие, защото световният капитализъм заличава границите и игнорира правителствата. Следователно, трябва да се води борба за създаването на световна мрежа на угнетените и солидарни общности. Нютън заявява, че тези общности трябва да се обединят около новата революционна философия, която той нарича „интеркомунализъм“.

Този революционен интеркомунализъм ще се съпротивлява на реакционния глобализъм на световния капитал. Новата идея на Нютън се сблъсква с пълното неразбиране от страна на редовия състав, който не може да разбере с какво „революционния интеркомунализъм“ се различава от приетата от партията стратегия за съюз със страните от Третия свят.

В действителност на Нютън са му необходими собствени идеологически инструменти за конфронтация с Клийвър, призоваващ постоянно за въоръжена борба в името на световната революция. Със своя малко известен на хората „интеркомунализъм“ Нютън се опитва да си върне контрола над партията и идеологическата полемика се явява един от инструментите на тази борба.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s