Платформа на Народния фронт за освобождение на Палестина

%d0%bd%d1%84%d0%be%d0%bf1. Обикновената война е война на буржоазията. Революционната война е война на народа.

Арабската буржоазия изгради армии, които не са готови да пожертват своите собствени интереси и да рискуват своите привилегии. Арабският милитаризъм се превърна в апарат за потискане на революционното социалистическо движение в арабските страни, въпреки че в същото време заявява, че той е решително антиимпериалистичен. Под прикритието на националния въпрос буржоазията използва своята войска за укрепване на своята бюрократична власт над масите и за недопускане на придобиване на политическа власт от работниците и селяните. До ден днешен тя се нуждае от помощта на работниците и селяните без развитието на пролетарска идеология и тяхна организация. Националната буржоазия обикновено идва на власт чрез военни преврати и без никаква дейност от страна на масите. Веднага след като завземе властта, тя укрепва своите бюрократични позиции. Благодарение на широкото използване на терор има право да говори за революции, докато в същото време потиска цялото революционно движение и арестува всички, които се опитват да пропагандират революционни възгледи. Арабската буржоазия използва въпроса за Палестина, за да отвлече вниманието на арабските народи от осъществяването на своите собствени интереси и техните собствени вътрешни проблеми. Буржоазията винаги се надява на победа извън държавните граници, в Палестина, за да може по този начин да запази своите класови интереси и бюрократични позиции. Войната през юни 1967 г. опровергава буржоазната теория за обикновена война. Най-добрата стратегия за Израел е бързото нападение (мълниеносна война). Врагът не може да мобилизира своята войска за дълъг период от време, тъй като това ще предизвика икономическа криза. Той получава пълна подкрепа от империализма на САЩ и поради тази причина се нуждае от бърза война. Ето защо за нашите угнетени и бедни най-добрата стратегия в крайна сметка е стратегията на народната война. Нашите хора трябва да преодолеят своите недостатъци и да използват слабостта на противника, да се направи мобилизация на палестинския народ и другите арабски народи. Отслабването на империализма и ционизма в арабския свят изисква революционна война като средство за борба с тях.

2. Партизанската борба като форма за натиск за „Мирното решение“

Палестинската борба е част от цялото арабско и световно освободително движение. Арабската буржоазия и световният империализъм се опитват да наложат мирно решение върху палестинския проблем, но това предложение просто защитава интересите на империализма и ционизма, повдига съмнения в ефективността на военните, като средство за освобождение и преследва своята цел за запазване на отношенията на арабската буржоазия с империалистичния световен пазар. Арабската буржоазия се бои да се изолира от този пазар и да загуби своята роля на посредник на световния капитализъм. Ето защо нефтодобивните арабски страни спряха бойкота срещу Запада (обявен по време на войната през юни), и поради тази причина Макнамара, като ръководител на Световната банка, е готов да им предложи кредити. Когато арабската буржоазия се опитва да постигне мирно решение, тя на практика се стреми към печалби, които може да получи от своята роля в качеството си на посредник между империалистичния пазар и вътрешния пазар. Арабската буржоазия още не встъпва срещу действията на партизаните, като понякога дори им помага; но това е, защото присъствието на партизаните е средство за натиск за „мирното решение“. Докато въстаниците нямат ясна класова принадлежност и ясна политическа позиция, те не могат да се противопоставят на последствията на това „мирно решение“; въпреки това, конфликтът между партизаните и тези, които търсят „мирно решение“ е неизбежен. Партизаните трябва да вземат мерки за трансформирането на техните действия в народна война с ясни цели.

3. Няма революционна война без революционна теория.

Основната слабост на партизанското движение – това е липсата на революционна идеология, която би могла да освети хоризонтите на палестинските бойци и да изпълни целите на военно-политическата програма. Без революционна идеология националната борба ще остане заключена в пределите на своите непосредствени практически и материални потребности. Арабската буржоазия е достатъчно подготвена за ограниченото удовлетворяване на нуждите на националната борба при условие, че тя уважава ограниченията, създавани от буржоазията. Нагледен пример за това е материалната помощ, която Саудитска Арабия оказва на Фатах в това време, докато Фатах заявяват, че няма да се мешат във вътрешните дела на никоя арабска страна. Тъй като мнозинството от партизанските движения нямат идеологическо оръжие, арабската буржоазия може да решава съдбата им. По този начин, борбата на палестинския народ трябва да се поддържа от работниците и селяните, които ще се борят срещу всички форми на господство на империализма, ционизма и арабската буржоазия.

4. Освободителната война е класова война, водена от революционна идеология.

Ние не трябва да бъдем удовлетворени от игнорирането на проблемите на нашата борба. Не можем да кажем, че нашата борба е само национална и не класова борба. Националната борба отразява класовата борба. Национална борба – това е борба за страната и за тези, борещи се за нея селяни, които са изгонени от своите земи. Буржоазията винаги е готова да оглави движението, надявайки се да получи контрол над вътрешния пазар. Ако буржоазията успее да вземе под свои контрол националното движение, тя ще може да го поведе под прикритието на „мирното решение“ към компромиси с империализма и ционизма. Фактът, че освободителната борба е най-вече класова борба подчертава необходимостта работниците и селяните да играят водеща роля в национално-освободителното движение. Ако буржоазията поеме водеща роля, националната революция ще падне в жертва на класовите интереси на това ръководство. Голяма грешка е да кажем, че ционисткото предизвикателство изисква национално единство, тъй като това показва, че човек не разбира истинската класова структура на ционизма. Борбата срещу Израел е преди всичко класова борба. Ето защо угнетената класа е единствената класа, която може да победи в конфронтацията с ционизма.

5. Основно поле за нашата революция е Палестина.

В Палестина трябва да се проведе решаващата битка. Въоръжените хора, водещи борба за Палестина, си помагат с просто оръжие с цел да разрушат икономиката и военната машина на ционисткия враг. Напредъкът на народната борба в Палестина зависи от агитацията и организирането на масите, отколкото от действията в долината на река Йордан, въпреки че тези военни действия имат важно значение за борбата в Палестина. Когато партизанските организации започват своите действия в окупираните райони, те се сблъскват с жестоките военни репресии на въоръжените сили на ционизма. Тъй като тези организации нямат революционна идеология и програма, те отстъпват в Източна Йордания от съображения за сигурност. Границата на двете страни се превръща в граница на техните действия. Това присъствие на партизанските организации в Йордания позволява на йорданската буржоазия и нейните тайни агенти да потиснат тези организации, когато повече не са полезни в натиска за „мирното решение“.

6. Революция в двата региона на Йордания.

Не трябва да пренебрегваме борбата в източната част на Йордания. Тази земя е свързана с Палестина много повече, отколкото с другите арабски страни. Въпросът за революцията в Палестина е диалектически свързан с въпроса за революцията в Йордания. Редицата от сговори между йорданската монархия, империализма и ционизма доказват това свързване. Борбата в източната част на Йордания трябва да поеме правилният път на класовата борба. Борбата на палестинците не трябва да се използва като средство за подкрепа на йорданския монарх под маската на националното единство. Основната задача в Йордания е създаването на марксистко-ленинска партия с програма с ясни действия, съгласно която тя ще може да организира масите и да им даде възможността да осъществят националната и класова борба. Съразмерността на борбата в двата региона трябва да бъде реализирана посредством координационни органи, задачата на които ще бъде да гарантират мобилизацията на селяните и войниците в Палестина и в пограничните територии.

Това е единственият начин, по който Аман може да стане арабският Ханой – база на революционната борба за Палестина.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s