За какво и срещу кого се борят „антинемските“ безродници в Германия?

"Всичко хубаво идва отгоре" казват "Антинемците" в подкрепа на бомбардировките над Дрезден

„Всичко хубаво идва отгоре“ казват „Антинемците“ в подкрепа на бомбардировките над Дрезден, в които умират стотици хиляди невинни

Вечерта на 9 април министърът на отбраната на Германия Томас де Мезиер пристигна в берлинския университет Хумболт, за да разкаже за ползата от армията за обществото. Студентите от различни вузове често са го посрещали с протестни акции, но тук за първи път не му дадоха възможност да каже и дума. Организаторите на акцията бяха членове на ляворадикални групировки, които властта никога не е желала, като решаваща роля изиграха „Антинемците“, встъпващи не срещу абстрактната държава като цяло, а именно срещу Германия.

Известно време преди визитата на министъра в университета се появиха призиви да се саботира неговия доклад. В уречения ден левите активисти бързаха да заемат местата ти по-рано, опасявайки се да не ги прередят примерните членове на „Младежкия съюз“ – младежка организация към блока на ХДС/ХСС, съставляващ гръбнака на управляващата коалиция. Всъщност, членовете на ХДС на лекцията на министъра се оказаха абсолютно малцинство, не успявайки да надвикат противниците на политика.

Левите се подиграваха на министъра от душа. В началото му пречеха да започне речта си, викайки „Томас, ние те обичаме!“ или „Томас, аз искам дете от теб!“. След това преминаха към същинската част, за която бяха дошли. Една група от студенти си свали якетата и остана с бели тениски, на които с червена боя бяха нарисувани петна, символизиращи рани.

Активистите се качиха на сцената при министър де Мезиер, ректора на университета Ян Хендрик, охраната на политика и полицаите, изобразявайки се като жертви на военни действия. Никой не попречи на лежащите на сцената студенти. Де Мезиер беше зает с неуспешни опити да започне дискусията.

"Ние обичаме геноцида"  "Никаква любов за Германия"

„Ние обичаме геноцида“ и „Никаква любов за Германия“ гласят лозунгите на „Антинемците“

В същото време друга група активисти започна да скандира антивоенни и антинемски лозунги: „Не на Германия! Не на войната!“ (не на войната срещу Израел, но може срещу Палестина – бел. прев.). На плакатите им бяха написани лозунгите „Война на войната“ и „Германия – лайно“.

Лозунгите, които скандираха студентите, дадоха основание да се предположи, че те принадлежат към групировката „Антинемци“. Тяхната основна теза „Никога повече Германия!“ се появява в края на 1980-те години, когато част от левите антифашисти се опасяват, че обединението на страната ще доведе до възстановяване на немския национализъм и милитаризъм и тяхното въплъщаване в Четвърти райх. Смята се, че този лозунг се появява от фраза на Марлене Дитрих. Когато репортер я пита дали може да си представи завръщане в постнацистка Германия след емиграцията в САЩ, тя отговаря: „Германия? Повече никога!“ (Deutschland? Nie wieder!).

В групировка на радикалните антифа в края на 1980-те и началото на 1990-те години се събират леви „Зелени“, троцкисти, комунисти и писатели в ляворадикалното списание „Конкрет“, което се издава и до ден днешен. Падането на Берлинската стена, за разлика от мнозинството, те го посрещат не с възторг, а с ужас и започват кампанията „Не на Германия“.

Традиционната за левите радикали неприязън към държавните институции се превръща в омраза към Германия – заради Холокоста. Стига се до това, че „Антинемците“ организират демонстрации и шествия на годишнини от бомбардировките над Дрезден с лозунгите „Бомбардировач Харис, направи го отново“ (има се предвид британският маршал Артър Харис, който организира въздушната атака), както и „Немските престъпници не са жертви“ и „No tears for krauts“ („Без сълзи за швабите“).

Лозунг с благорствено послание към изрода Артър Харис, който ръководи бруталните бомбардировки над Дрезден

Лозунг с благодарствено послание към изрода Артър Харис, който ръководи бруталните бомбардировки над Дрезден

Изглежда, че чувството на вина на немците заради действията на нацистите достига своя апогеи в движението на „Антинемците“. Неговите активисти поддържат безпрекословно политиката на Израел като страна, която е приела жертвите на нацизма, и са готови да оправдаят с всички средства нейната защита, дори ако трябва да се използва насилие.

За разделението с основната маса от лявото движение води не само подкрепата на Израел в конфликтите с Палестина (повечето леви защитават Палестина), но и фактът, че „Антинемците“ хвалят Вашингтон като главен защитник на Израел. В подкрепа на САЩ водят ракетните удари на Ирак срещу Израел през 1991 г. „Антинемците“ разсъждават с принципа „врагът на моя враг е мой приятел“ и одобряват американската военна операция в Персийския залив. За традиционните леви подкрепата на войната и особено тази, която водят „американските империалисти“, е просто немислима.

Преклонението пред американците се засилва още повече след атентатите от 11 септември, които „Антинемците“ възприемат като антисемитски. От този момент радикалните ислямисти и немските нацисти се оказват за тях две страни на една и съща монета редом с другите, които искат изтребването на евреите. Вашингтон изглежда за „Антинемците“ единствената сила, която е способна да се противопостави на ислямската заплаха. След нахлуването на американските войски в Ирак през 2003 г. „антинемското“ списание Bahamas излиза с редакционната статия „Буш – човек на мира“.

"Антинемците" на демонстрация с лозунг в подкрепа на господарите им от Израел и срещу Германия

„Антинемците“ на демонстрация с лозунг в подкрепа на господарите им от Израел

При това външната политика на Берлин се смята от „Антинемците“ за лицемерна, защото според техни твърдения тя е насочена към подкрепа на ислямския сват в ущърб на Израел. Тесните връзки на Меркел с американските власти и сътрудничеството в рамките на НАТО се оценяват от тях като прикритие, а в радикалния ислям, който не признава правото на Израел да съществува, виждат наследник на хитлеристкия нацизъм.

В същото време „Антинемците“ не оставят борбата и с неонацистите, продължавайки да правят демонстрации. Всъщност, подобни акции в Германия не са нещо изненадващо. На протестни акции срещу неонацистките маршове обикновено идват повече хора (с различни политически възгледи), отколкото са самите нацисти на марша. Обикновено „Антинемците“ не са желани от антифашистите: имат твърде големи идеологически разногласия.

В крайна сметка „Антинемците“ се оказват аутсайдери сред своите бивши другари. С лозунгите за повтаряне на бомбардировките над Дрезден, американски и израелски знамена те не са желани на демонстрации на Антифа. Традиционните леви смятат, че „Антинемците“ са се продали на буржоазията. В частност, те не могат да им простят факта, че някои членове на движението пишат статии за онлайн изданието на „Шпигел“ и дори за консервативното списание „Ди Велт“.

Държавната служба за сигурност на Германия в последните години е престанала да възприема „Антинемците“ като източник на потенциална заплаха за разлика от другите ляворадикални групировки. Те нямат единна структура и силна подкрепа: омразата към Германия, която отскоро започна да се избавя от комплекса за вина, не е твърде популярна в обществото. За разлика от анархистите те не извършват палежи, взривове и терористични актове (има случаи на „анархисти“, повлияни от „Антинемците“, в които извършват подобни акции – бел. прев.).

"Ние обичаме предателството на родината"

„Ние обичаме предателството на родината“

„Антинемците“ са разпръснати из страната, правят малки акции, ходят на демонстрации на Антифа, ръководят скромни страници във Facebook. Последният път, когато напомниха шумно за себе си беше по време на Европейското първенство по футбол през 2012 г., когато започнаха да се борят със спортния патриотизъм, който в немците обикновено е доста силен. Можем да си представим какви хора, мразещи Германия, се виждат около толкова много национална символика. Те крадяха знамена на ФРГ от домовете и колите и ходеха с нашивки „Патриотизъм? Не, благодаря!“.

Трудно е да се каже в действителност колко души се причисляват към „Антинемците“, тъй като те нямат единна организация. Според данни в средата на 2000-те години техният брой е от 500 до 2000 души. Вярно е, че тяхното влияние не е толкова малко, колкото е тяхната численост. Например, може да се види „антинемската“ групировка BAK Shalom в младежкото крило на партията „Die Linke“. Аудиторията на „антинемските“ издания достига десетки хиляди души. Техните възгледи се представят широко в цялата страна благодарение на това, че получават поле за изява в такива медии като „Шпигел“ и „Ди Велт“.

"За повече изнасилвания на етническите германци", "Все още обичаме геноцида" и "За унищожение на чистите немски генотипове"

„За повече изнасилвания на етническите германци“, „Все още обичаме геноцида“ и „За унищожение на чистия немски генотип“

В същото време в противниците на силна Германия няма никаква определена крайна цел, към която да се стремят. Те не искат нито възраждане на ГДР, нито връщане към конгломерат от стотици феодални владения, с които е разполагала Германия преди век и половина. „Антинемците“ може да се оценят като политически изроди, каквито има и в други западни страни. Но важното е, че тяхната показна омраза към родината отразява духовното и културно прераждане, което склонната към рефлексии германска нация е преживяла за последния половин век. И това е доказателството, че страховете на „Антинемците“ в историческа перспектива няма да се превърнат в реалност.

Текст: lenta.ru

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s