Новите леви (Улрике Майнхоф)

%d0%bc%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d1%85%d0%be%d1%84Да, може много хубаво да се каже за (Западен) Берлин – както за града, така и за политическата концепция: той е създал много повече от симпатичен тип германец, разполага с чудесен климат, широки просторни улици, добре охранени хора, пруски барок и много приятни спомени¹. Има един проблем: не може да се обича политическата атмосфера в този град. Между дрипавия Изток и бляскавия Запад е издигната стена – и по този повод на Изток се говори много в излишък, а на Запад едва се сдържа ужасното раздразнение в in politicis².

Известно е обаче, че потискането поражда съпротива. Потискането на Изтока породи насрещно потискане на Запада. Откакто в Западен Берлин бяха наговорени официално и публично толкова глупости, че дори Вили Бранд съвсем прегракна, всички леви избягаха при десните, за да завират и да къкрят в един казан – оттогава имаме само омраза, злоба и (реваншистки) вопли. От този момент се случи нещо – както тук, така и там. В резултат на клеветите, отхвърлянето, демонизацията на всичко ляво се породи някакво ново ляво.

„Новите леви“ – така се нарекоха те, за да сигнализират два пъти за своето появяване.

Социалистическият съюз на немските студенти, младежката социалистическа организация „Сокол“, профсъюзните социалисти и социалдемократите винаги са се държали обособено, с отделни групи, без да се обединяват в голяма организация. Всичко, което ги сближава, са общите идеи, намерения и убеждения. Това „хлабаво“ единство, непотвърдено от организационните структури, се базира на разбирането на това, че всички действия по създаването на единна коалиция и съставянето на общи манифести не са нищо повече от голяма разправия за нищо.

„Новите леви“ трябва да бъдат тази сила, която да представлява стремежите на социалистическото движение в променящите се условия на съвременното общество“, – така беше написано в първомайските листовки на тази група. Също така листовките призоваваха да се иде на „социалистическата първомайска демонстрация“ с участието на Ерих Куби и Фриц Лам (председател на производствения съвет на вестник „Щутгартер Цайтунг“, по убеждения „стар левичар“).

Характерни черти (на новите леви): привързаност към интересите и целите на работническото движение и противопоставяне на политиката и интересите на едрия капитал. Те започват с предубеждението (в истинския смисъл на думата), че това, което е в полза на работниците, ще бъде и в полза на цялото общество и затова има бъдеще. Те почитат традициите. Пример за тях може да бъде само този, който издържи проверката на въпросите: встъпвал ли си за интересите на мнозинството? бил ли си срещу „изключителния закон за социалистите“ на Бисмарк, срещу военните кредити през 1914 г.? за власт на Съветите през 1918 г.? за правова държава и срещу СА и райхсвера? А днес: дали си за участие на профсъюзите в управлението на държавните дела? за демократизиране на икономиката? за право на стачкуване? за политическа свобода? срещу задължителната военна служба и ядреното въоръжаване?

На 1 май, в деня на солидарността и бойния преглед на трудещите се от всички страни, (Западен) Берлин беше накичен с политически лозунги, които повишиха акциите на ВПК, но никак не съдействаха за исканията на саарските миньори за увеличаване на заплатите. Така че Абс и Пфердменгес могат да бъдат напълно доволни – също както Флик и АЕГ³. Но не и миньорите, строителните работници, профсъюзите и въобще всички тези, които търсят индексация на заплатите във връзка с увеличаването на цените. Всичко това е изгодно за тези, които, увеличавайки и увеличавайки натовареността на производството, смилат живота на „дребните хора“. На това извращение на самата идея за 1 май „новите леви“ противопоставиха собствената си демонстрация. Те встъпиха срещу ядреното оръжие и за мирни преговори, срещу идеологиите на „социалното партньорство“, „единния немски народ“ и „едната лодка“, в която се предполага, че всички ние седим. Те встъпиха за амнистия на политическите затворници – както на Изток, така и на Запад.

Въпреки това, остава открит въпросът: ще могат ли да разберат всичко това тези, към които се обръщат „новите леви“. Не е известно дали има при „новите леви“ такива талантливи пропагандатори, каквито са техните доста интелигентни теоретици. Много прекрасни идеи и доста реалистични концепции изчезнаха в Германия, само защото не можеха да се приложат сред масите! И тези неуспехи съвсем не зависеха от качествата на идеите и концепциите.

„Конкрет“, 1962 г., № 6

Бележки:

1) Лош сарказъм на У. Майнхоф: след Берлинската криза през 1948 г. и изграждането на Берлинската криза Западен Берлин се превръща във форпост на „студената война“ и център на откровена антикомунистическа истерия. „Симпатичният тип германец“ е тип войнстващ реваншист; климатът в Берлин е морски и променлив; „широките улици“ възникват на мястото на бомбардираните квартали, а „пруския барок“ и „приятните спомени“ се отнасят към Берлин като столица на кайзеровата империя.

2) Тук: в политическата класа (лат.).

3) Херман Абс е крупен западногермански банкер, разработващ икономическата програма на ХДС/ХСС. Робърт Пфердменгес е банкер от Кьолн, близък приятел и съветник на К. Аденауер. Фридрих Флик е крупен индустриалец, един от първите, които започват да финансират Хитлер; личен приятел на Химлер и финансист на СС; през 1947 г. е признат за военен престъпник, осъден е на 7 години затвор, предсрочно освободен, оглавява огромна промишлена империя. АЕГ – „Алгемайне електрицитайтсгезелшафт“, водещ електрически концерн във ФРГ.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s