Буржоазен феминизъм и пролетарски феминизъм

Берлин. Демонстрация на 8 март. Надписът на транспаранта: За класово осъзнато женско движение! Да живее пролетарският феминизъм!

Хамбург. Демонстрация за 8 март.
Надписът на транспаранта:
За класово осъзнато женско движение!
Да живее пролетарският феминизъм!

На 8 март, въпреки триумфа на реакцията, по целия свят и дори в Русия се провеждат мероприятия, посветени на Международния женски ден. За съжаление, повечето такива мероприятия в Русия нямат отношение към идеите, заложени от учредителките на Женския ден. Целият руски феминизъм, който е напълно либерален и реакционен, не престава да бъде такъв, дори тогава, когато буржоазните жени за равноправие се прикриват зад „социалистически“ прозвища. Още Ленин в началото на ХХ век отбелязва, че либерализмът в епохата на империализма няма да може да оцелее без социална демагогия, без трансформиране в „социален либерализъм“, или, както е модерно да се казва сега, в ляв либерализъм.

Как, ще попита читателят, е могло да се получи така, че жените работнички представляват огромно мнозинство, но в областта на борбата за „женски права“ господстват буржоазните жени? Това се случва поради същите причини, поради които в социализма в момента като цяло господстват реформатори и ревизионисти: пълен разгром на работническите организации, липса в руската работническа класа на опит и традиции не само в политическата, но и в икономическата борба.

Въпреки това, не можем да се откажем от борбата срещу буржоазния феминизъм в теоретичната област. По един или друг начин масите на жените работнички, както и целия пролетариат, ще се пробудят от политическия сън. В този момент буржоазията ще подготви не само ченгета с палки, но и кучета на каишка в розови барети, каквито в предоктомврийската епоха са меншевиките и есерите. Би било добре и комунистите да се подготвят, да се научат да отговарят на исканията на масите, включително и по т. нар. „женски въпрос“.

Какво е феминизъм?

Понятието „феминизъм“ се въвежда от френския социалист Шарл Фурие. В по-широк смисъл това определение означава стремеж към равенство на половете или движение за равноправие. В общ смисъл може да се говори за „абстрактен феминизъм“, но в конкретната историческа обстановка феминизмът придобива конкретни очертания: при жените от различните класи те не само са несъвместими във всеки смисъл на интересите им, но и по пътя към свободата им.

Епохата в началото на ХХ век се възприема в съвременното общество като класически политически период в руската история. От тази епоха различните класи черпят вдъхновение и пробват разни исторически маски. Достатъчно е да се приведат като пример крайнодесните монархически организации или „Партията за народна свобода“ (така наричали своята партия кадетите). В този период понятието „феминизъм“ се асоциира изключително с буржоазното женско движение. Именно затова в наше време понятието „марксистки феминизъм“ изглежда странно.

Ние ще използваме понятието „феминизъм“ в неговия първоначален смисъл, като определение на движението за равноправие на половете.

Различни „феминизми“

Стремежът към социална и политическа еманципация на жените има обективни причини. Ако в предкапиталистическата епоха жената е имала значение само в семейното затворено домакинство, то в епохата на капитализма жената става работничка в масовото производство. От домашното робство жената работническа преминава към наемното робство. Въпреки това, автоматичното освобождение не се случва и жената работничка изпитва двойно угнетяване. Това двойно угнетяване не е свързано толкова с наследството на предкапиталистическите отношения, а със специфичното угнетяване на жените работнички в новите икономически условия. Първо, капиталът експлоатира репродуктивния труд на жените за възпроизводство на работната сила и пушечното месо. Второ, нуклеарното семейство продължава да съществува заради невъзможността работника и работничката да водят самостоятелно домакинство: заработената заплата не го позволява. В рамките на нуклеарното семейство работника и работничката се конкурират за оскъдни ресурси, което поражда конфликти и засилва патриархалните форми в семейните отношения. Трето, конкуренцията между различните групи на пролетариата за работни места (между различни раси, националности, полове) в условията на липса на социалистическа организация на пролетариата поражда не само национални конфликти, но и т. нар. „война на половете“. Перифразирайки младия Коба, можем да кажем следното: пазарът е второто място, където пролетариатът се учи на сексизъм, а първото място си остава буржоазното семейство.

Жените от буржоазните класи вървят по свой път към полова свобода. Както отбелязва Александра Колонтай в своята книга „Социални основи на женския въпрос“, през XIX век доходите на семействата в междинните слоеве не са позволявали на мъжете да издържат съпругите си, и жената от непролетарските класи се е стремяла към независима заплата. Мъжете посрещат този стремеж агресивно: университетската катедра, докторският кабинет, перото на журналиста и т.н. ревниво се пазят от мъжете поради заплашителната конкуренция на жените. В тези условия се появява движението на феминистките в тесния смисъл на думата. Това движение се стреми да изрази своята воля чрез обичайните органи на буржоазния парламентаризъм. Феминистките се застъпват за правото на жените да гласуват, но… при условието за имуществен ценз. В същото време, подобно на либералите, обявяващи своето движение за „общонародно“, феминистките обявяват своето движение за „общоженско“.

В съвременната литература е прието да се противопоставят либералния и марксисткия феминизъм, разделяйки при това „социалистическия“ (или „левия“) феминизъм и радикалния и либералния феминизъм. На практика „левия феминизъм“, либералния и радикалния са само форма на буржоазния феминизъм.

Преди всичко трябва да кажем за империалистичния феминизъм. Този „феминизъм“ поставя женската еманципация в услуга на империализма. Когато буржоазните идеолози оправдават колониализма с „цивилизованото“ значение на европейското завоюване на „изостаналите“ народи. Сега в рамките на тази концепция буржоазията твърди, че империализмът на „великите“ държави способства за социалното освобождение на жените в „изостаналите“ страни. Този аргумент се чува не само от устата на европейските и американските десни, но той може да се чуе и в Русия, когато стане дума за Чечения. Концепцията на империалистичния феминизъм не пречи на ООН и на руското правителство да не игнорират чудовищното положение на жените в мюсюлманските страни: в Саудитска Арабия или в Чечения. Що се отнася до Чечения, то отдавна е отбелязано: средновековието е дошло в Чечения с руските щикове.

Радикален феминизъм

Концепцията на радикалния феминизъм се появява в дребнобуржоазните класи, обречени на унищожение в целия ход на историята. Едрата буржоазия руши дребната, а дребните буржоа се пролетаризират. От друга страна, пролетариатът се стреми към унищожаване на частната собственост, дребното производство и дребния собственик в това число. Тези факти придават на радикалния феминизъм неговите маргинални и утопични черти. Именно този феминизъм по-малко от всички има отношение към борбата за равенство на половете и представлява патриархат в обратната посока.

Дребнобуржоазните класи, поради историческата си обреченост, са се превърнали в най-добрата почва за създаването на различни утопии. Войната между половете и идеята за „женска власт“ са именно такава дребнобуржоазна утопия. Всъщност няма смисъл да отделяме повече редове на радикалния феминизъм: това движение е обречено на изолация и маргиналност.

Либерален и „ляв“ феминизъм

Господстващата класа разпространява своята идеология из цялото общество. Затова либералният феминизъм е идеология не само на жените от управляващите класи, но и на част от жените в междинните класи, но под формата на „ляв“ или „социалистически“ феминизъм.

През XX век буржоазията е изработила специална тактика за борба с революционното движение: вместо открити преследвания – съюз с реформаторите. Социалдемокрацията (в наше време буржоазните „социалисти“ могат да се наричат и „леви радикали“, и „комунисти“) остава мощен инструмент за управляващите класи. В рамките на този „социализъм“ се развива и направлението на „социалистическия“ (или „левия“) феминизъм.

Също като всички други ревизионисти, „левите“ феминистки прокарват контрабандната идея за сътрудничество между класите. Не напразно придобива особена популярност т. нар. „Пресечна теория“, която признава класовата борба и угнетяването на жените работнички, но отказва да признае, че в основата на всеки един гнет лежи класовото, икономическо угнетяване, и затова призовава жените от различни класи на сътрудничество с цел постигане на свобода за всички жени.

Любимият аргумент на „социалистките“ срещу марксизма е твърдението, че комунизма „отлага“ освобождението на жените. Във връзка с това възникват два въпроса: явява ли се капитализма причина за угнетяването на жените? Ако да, тогава как може да се говори за „отлагане“ на освобождението, след като именно унищожаването на капитализма е предварителното условие за освобождението на жените. Ако капитализмът не е причина за угнетяването на жените, то каква е програмата за женското освобождаване? В какво се състоят нейните конкретни стъпки? Буржоазията като цяло и реформаторките като агенти на буржоазията в частност са способни да предложат само следното решение: увеличаване на броя на жените в държавните органи и в корпоративното управление и увеличаване на жените представители в парламентите. Въпреки това, дори „левите“ феминистки от партията СИРИЗА (30% от фракцията на партията е в гръцкия парламент) заедно с цялата своя партия обслужваха и продължават да обслужват интересите на гръцките и европейските банкери, гарантирайки на Тройката, че жените работнички в Гърция ще умрат, но ще изплащат заробващите заеми. Всички „леви“ феминистки във френския парламент заедно с президента „социалист“ освещават империалистичната политика на Франция в последните години. Бразилският президент Дилма Ресуф открива пред камерите домове за жени, пострадали от насилие, докато в същото време провежда антиработническа политика. Ясно е, че увеличаването на жените представители в парламентите, в ръководствата на корпорациите и в държавните органи е победа на жените от заможните класи. На работещата жена не става по-леко, ако я експлоатират жени или нейните деца се изпращат на война не от милитаристи, а от милитаристки.

Основната цел на „социалистическия“ феминизъм е внушаване на работничката, че тя има общи интереси с всички жени, без значение на класите, и че класовото единство на пролетариата може да бъде поставено под съмнение като абсолютна стойност на социализма.

Пролетарски или комунистически феминизъм

Феминизмът в широк смисъл си проправя път, дори и в редиците на крайнодесните. Най-добрият пример е Марин Льо Пен. Това е свързано с обективната обусловеност на стремежа на жените към еманципация. Затова можем смело да кажем, че спонтанният пролетарски феминизъм се е появил заедно с преминаването на жените към цеховата работа. Така пролетарският феминизъм е възникнал доста по-рано от буржоазния. Въпреки това се оформя женско социалистическо движение по-късно от буржоазното. Това е свързано както с патриархалната реакция на мъжете пролетарии, така и със слабото въвличане на жените работнички в общопролетарската борба до началото на ХХ век.

Целите на пролетарския феминизъм са неразделни от политическите цели на работническата класа като цяло: унищожаване на частната собственост. Само промяната на социално-икономическите условия ще създаде основа, на която може да се изгради равенство на половете, нациите и расите.

Жените работнички са половината от световния пролетариат. Пътят на жените работнички към тяхното освобождение е свързан с включването им в общопролетарската борба за общопролетарско дело. Свободната жена комунистка се отказва от половата изолация и отхвърля реформаторските илюзии. Тя и целият пролетариат провъзгласяват: никакви сестри, освен класови!

Източник: levoradikal.ru/archives/15293

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s