„Монтонерос“ и селската гериля (Nuestra Historia)

„Революционната партия на трудещите се – Народно-революционна армия“ (Partido Revolucionario de los Trabajadores – Ejercito Revolucionario del Pueblo – PRT-ERP) след съвместната декларация, подписана в Сантяго де Чили на 25 август 1972 г. от представителите на трите най-големи аржентински революционни движения (FAR-Montoneros-ERP), инициира серия от преговори с представителите на първите две организации, които, обаче, не постигат никакви резултати. Основно заради това, че „Монтонерос“ от самото начало на своята дейност се позиционират като авангард на перонисткото движение, който трябва да доведе страната до немарксистки социализъм, в това време докато ERP върви по марксистко-ленински път, отхвърляйки „революционността“ на перонисткото движение и обвинявайки го в „склонност към реформизъм“.

През януари 1974 г. след нападението на бойци на ERP срещу военния гарнизон в Асул, организацията е подложена на остра критика от страна на „Монтонерос“, защото по това време конституционен президент е все още старият генерал Хуан Доминго Перон и „Монтонерос“ въпреки големите си различия в позициите с лидера на перонизма все още отхвърлят възможността за пряка конфронтация с правителството. Ситуацията се променя рязко на 1 юли 1974 г.: духовният лидер на военно-политическото движение, генерал Перон, умира. Отношенията с правителството на втората съпруга на генерала, Исабел Перон, което фактически напълно се намира в ръцете на т. нар. „десни перонисти“ начело с Лопес Рега, рязко се влошават. На 6 септември същата година на пресконференция лидерът на „Монтонерос“ Марио Фирменич уведомява официално обществеността за влизането на организацията в нелегалност. В този момент са установени отново контакти с ERP, ставаща с всеки изминал ден по-силна.

Във вътрешен бюлетин на ERP, издаден малко по-късно, се анализират отношенията между двете организации:

„…изминаха по-малко от шест месеца след подновяването на контактите на висше ниво между нашата партия и „Монтонерос“, благодарение на които беше достигнат значителен прогрес в консолидацията на революционните сили. Пред нас се откриват широки перспективи за съвместна дейност, включително и изграждането на единна марксистко-ленинска партия и единна партизанска армия за спасението на отечеството“.

В края на 1974 г., по предложение на лидера на ERP Марио Роберто Сантучо, в провинция Тукуман започва да действа голяма групировка от бойци на тази организация (около сто човека), целта на които е разгръщането на селска гериля в този исторически революционен регион. От бойците е създадена основната база за бъдещата гериля – т.нар. „планински отряд Рамон Роса Хименес“.

Разбирайки за намеренията на своите нови приятели, „Монтонерос“ решават също да разширят своята дейност в провинцията, взимайки участие в организирането на „революционно огнище“ в планините на Тукуман.

В началото на 1975 г. организацията определя двама наблюдатели, които се присъединяват към съществуващия селски фронт на ERP. Именно от тези двама другари в партизанската структура е учредена „Базовата бойна техническа група“ (UBCL – Unidad Basica de Combate Logistica), поддържаща връзка с партизанския лагер на „Рамон Роса Хименес“ и редовно снабдяваща партизаните от „Народно-революционната армия“ с оръжие и лекарства.

В този момент партизаните на ERP преминават към непосредствени бойни действия: случват се първите сблъсъци с армейските патрули в Санта Лусия, Манчала и Рио Пуебло Виехо.

c-130С цел подкрепа на действията на селските бойци, „Монтонерос“, имащи доста значително присъствие в градовете на провинцията, пристъпват към осъществяването на градски операции, насочени, на първо място, срещу войниците и служителите на реда, участващи в акции по ликвидиране на партизаните на ERP. Най-шумната акция от този период се случва на 28 август 1975 г., когато „монтонерос“ залагат около 150 килограма тротил в отводнителния канал, който минава покрай пистата на летище „Бенхамин Матиенсо“ в Сан Мигел де Тукуман. По време на потеглянето на военния самолет „Херкулес“ С-130, превозващ 114 бойци на Националната жандармерия, се чува страшен взрив, в резултат на който загиват 6 човека, а 29 са ранени.

Друга, не по-малко дръзка акция, се случва на 5 октомври същата година: 6 бойни отряда на „Монтонерос“ (общо около 50 човека) атакуват в град Формоса казармите на 29-ти планински пехотен полк, особено отличаващ се в битките с партизаните на ERP. По време на операцията са окупирани не само казармите и намиращото се в тях офицерско казино, но и градското летище „Ел Пуку“, откъдето бойците излитат спокойно с два самолета, един от които (превозващ иззетото от казармите оръжие) каца на самоделна писта в провинция Санта Фе, а другият, лекият самолет „Сесна“, каца на поле в близост до Кориентес. Въпреки че „Монтонерос“ оценяват операцията като „блестящо изпълнена“, техните загуби са доста значителни – 15 убити бойци срещу 15 убити войници.

Подобна „подривна“ активност води до засилване на репресиите от страна на държавата. За борбата с бунтовниците в Тукуман са разположени засилени армейски части. Започва т.нар. „Операция Независимост“.

През януари 1976 г. националното ръководство на „Монтонерос“ взима окончателното решение за откриване на собствен селски фронт в планините на Тукуман. Особено защото текущата ситуация позволява да се предприеме подобен ход: в този момент в зоната на действие на партизаните вече има около 30 бойци, 150-200 активисти и безброй много симпатизанти на организацията.

„Базовата бойна техническа група“ инициира създаването на т.нар. „Планинска група“, в която влизат хора, идващи да се сражават от други провинции. Целта за създаването на тази оперативна единица е подкрепата в адаптирането на пристигащите в непознати условия и територии.

Зоната на бъдещите действия заема североизточната част на провинция Тукуман (североизточно от Сиера де Медина и департамента Буруяку). Много скоро тук е направено разузнаване и са подготвени повече от 40 места за бъдещите лагери и скривалища.

Резултат от февруарското разузнаване през 1976 г. е неочакваната среща в гората между 65 бойци и 14 войници в близост до Ел Кадилял. В хода на започнатата битка са убити няколко членове на „Армия Монтонеро“, сред които Хуан Карлос Алсогарай (син на армейския генерал Хулио Алсогарай), който се отличава с това, че участва в опит по отвличането на собствения си баща-реакционер, който в резултат на започната стрелба на улицата е ранен.

След разкриването на подготовката за селска гериля, доста тежките загуби и унищожаването на голяма част от тайниците, „Монтонерос“ не успяват да възстановят силите си в провинцията и проектът за развиване на партизанска война в селските местности е приключен.

Статия от брошурата Nuestra Historia #66

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s