Дрезден (Улрике Майнхоф)

dresdenПреди двадесет години, в нощта на 13 между 14 февруари 1945 г., в нощта между вторник, последният ден от Сирница, и сряда, първият ден на Великия пост, е извършено най-голямото през Втората световна война авионападение на съюзниците срещу немски град – бомбардировките над Дрезден. Три пъти в рамките на 14 часа градът е подложен на масирани удари от въздуха. Първият удар е от 22 часа и 13 минути до 22 часа и 21 минути. Когато английските бомбардировачи се връщат в базата, те оставят след себе си море от огън, пламъците от което се виждат в нощното небе на 80 километра разстояние от града. Вторият удар е от 1 часа и 30 минути до 1 часа и 50 минути. Летящите бомбардировачи са могли да видят пожара в Дрезден на разстояние от 300 километра. Третият удар е нанесен от бомбардировъчните армади на САЩ на следващия ден, от 12 часа и 12 минути до 12 часа и 23 минути.

Повече от 200 хиляди души загиват в пламъците на Дрезден. Англичанинът Дейвид Ирвинг пише в книгата си „Гибелта на Дрезден“: „За първи път в историята на войната въздушно нападение е толкова разрушително, че няма достатъчно живи – в това число и ранени, – за да се погребат мъртвите“.

В Дрезден с постоянно местожителство са били 630 хиляди души. Но в момента, когато е разрушен, в града се намират повече от един милион души. По разни оценки – от 1,2 до 1,4 милиона. Бежанци от Силезия, Померания и Източна Прусия, евакуираните от Берлин и долината на Рейн, влакове с деца, военнопленници и чуждестранни работници. Дрезден е сборен пункт за ранени и възстановяващи се войници. В града не е имало военни заводи. Дрезден е град, който не е бил защитен от въздуха – без противовъздушна отбрана, без зенитни оръдия. Носили са се слухове, че англичаните няма да бомбардират Дрезден, ако няма нападение над Оксфорд. Или пък такива слухове, че след войната съюзниците ще направят Дрезден новата германска столица и затова градът няма да бъде разрушен. Имало е много подобни слухове, но на първо място никой не е могъл да си представи, че градът, където ежедневно се създават нови болници, военни болници и лазарети, градът, в който се стичат стотици хиляди бежанци, основно – жени и деца, ще бъде бомбардиран.

Единствената цел в Дрезден, която е могла да бъде интересна от военна гледна точка, е градската железопътна гара, използвана за превоз на товари и военни части. Но за трите нападения, когато над града започват да падат фугасни бомби, за да счупят прозорците и да съборят покривите и да оставят таванските етажи и апартаментите беззащитни пред следващата вълна от запалителни бомби, – за трите нападения, извършени по обмислена схема, с дяволска точност и методичност, железопътната гара почти не пострадва. Когато няколко дни след този кошмар планините от трупове започват да се складират на купчини в залите на железопътната гара, железопътните линии са вече напълно ремонтирани. Самият Дрезден гори седем дни и осем нощи.

На английските военнослужещи, участващи в нападението, никой не казва истината. На тях им се казва: вашите ескадрили атакуват върховното командване на немските сухопътни войски, което се твърди, че е разположено в Дрезден. Казват им, че Дрезден е важен център за снабдяване и попълване на войските на Източния фронт и че целите им са щаб квартирата на Гестапо, разположена според твърдения в центъра на града, голям завод за производство на боеприпаси и стратегически предприятия, произвеждащи токсични газове.

Още през 1943 г. отделни представители на британската общественост надигат глас срещу бомбардирането на цивилно население в Германия. Епископът на Чичестър, архиепископът на Кентърбъри, председателят на Съвета на църквите в Шотландия встъпват в защита на цивилните граждани. Въпреки това, на тях, както и на лейбъристките депутати от Камарата на общините, е казано, че твърденията, че има заповед да се бомбардират жилища вместо военни обекти са лъжа. Сър Уинстън Чърчил успява практически до края на войната, до март 1945 г. да запази в тайна действителния, внимателно планиран, преднамерен характер на британските бомбардировки – бомбардиране на жилищните квартали на немските градове. Дрезден е короната на тази политика. Дрезден е превърнат в развалини само две години след като в Сталинград е предрешен изхода на Втората световна война. Когато Дрезден е подложен на бомбардировки, съветските войски вече са на Одер и Нейса, а Западният фронт се води на Рейн. Главнокомандващият на Кралските военно-въздушни сили на Великобритания Сър Артър Харис, ръководещ разрушаването на Дрезден, след година, на 13 февруари 1946 г., се качва в Саутхемптън на борда на самолет, за да напусне Великобритания. Да напусне страната, която повече не иска да признае неговите заслуги. Тогава, когато немското население разбира истината за Освиенцим, английската общественост е информирана за Дрезден. На престъпниците им е отказана слава и уважение, които са им обещани от правителството. И тук, и там¹.

В Дрезден войната срещу Хитлер се изражда в обратното на това, за което се води: във варварство и жестокост, които нямат никакви оправдания.

Ако искате доказателство, че няма праведни войни, то Дрезден е това доказателство. Ако искате доказателство, че защитата неизбежно се превръща в агресия – Дрезден е това доказателство. Ако искате доказателство, че правителствата използват за престъпните си цели собствените си народи, които в резултат деградират, превръщат се в жертви на варварството и намират поводи за оправдание на варварството – Дрезден е това доказателство. Фактът, че към катафалката на сър Уинстъл Чърчил не е прикрепен порочен етикет с надпис „Дрезден“, поражда подозрение, че това престъпление ще бъде завинаги вменявано като вина на народа, който беше измамен. Това е същият измамен трик, който използва (нашето) федерално правителство, когато не отменя давностния срок по отношение на убийствата, извършени при нацизма. Който не обвинява конкретни убийци, той обвинява целия народ.

„Конкрет“, 1965 г. , № 3

Бележка:

1. И в Германия, и във Великобритания.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s