Първо тактическо настъпление (1975)

%d0%bc%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%be%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%be%d1%81Пред лицето на задълбочаващата се правителствена криза, предизвикана от икономическите трудности и нарастващите противоречия между дясното правителство на Исабел Перон и не по-малко десния генерален щаб на Въоръжените сили, в първите дни на 1975 г. „Монтонерос“ обявяват „преминаване към тактическо настъпление“.

Организацията, следейки маневрите на правителството, принудено от една страна да води все по-жестока антисоциална икономическа политика, а от друга страна – активно да потиска (понякога, тъпчейки всякакви закони) проявите на недоволните, залага на развитието на друг етап на народна война, която безусловно трябва да се поддържа от уморения гражданин от управляващите популисти и горили. Но, тъй като „противникът още не е загубил контрол над ситуацията и си запазва възможност за маневра“, войната все още няма да носи твърде мащабен характер на бойно разузнаване.

Основната цел на този етап от борбата е „оседлаването“ на разпръснатата из цялата страна протестна вълна на работниците, възмутени от проведените от правителството антиинфлационни мерки, водещи до общо влошаване на начина на живот. В тази връзка ръководството на „Монтонерос“ настоява за провеждането на „широка политика на алианс“ с различни протестиращи сили с едновременното запазване на „организационната идентичност“.

От гледна точка на тактиката, акциите в този период трябва да „разкрият естествената същност на правителството“ и да изострят разкола между двата полюса на перонисткото движение: „революционно-перонистко, оглавявано от нашите сили“ и „проимпериалистичен алианс на бюрократи, реакционери и предатели“.

В този контекст военно-политическата организация възнамерява да се бори срещу противника на неговия „либерално-буржоазен терен“, за да покаже на обществото, че „държавата не е способна да се придържа към правилата на собствената си игра“.

Затова „Монтонерос“ планират да учредят легален политически алианс с „представители от всички слоеве на нацията“, страдащи от икономическите мерки и репресивните действия на правителството. В това легално перонистко движение също следва да се създаде от силите, съпротивляващи се на „алианса на бюрократите и предателите“, своеобразен „синдикален блок“; авангард на профсъюзната борба. Всички тези политически надстройки трябва да станат инструменти на „Истинската перонистка партия“ (Partido Peronista Auténtico), политическо крило на „Монтонерос“, включващо съратници на революционната тенденция и отстранени от властта провинциални губернатори (Бидегайн, Мартинес Бака, Сеперник и Обрегон Кана).

Всичко това трябва да бъде съпроводено от операции от военен характер, за да може противникът да „осъзнае невъзможността за умиротворяване на страната чрез репресии, които не удовлетворяват народните искания“.

Обявявайки в началото на 1975 г създаването на „Истинската перонистка партия“, организацията много за кратко успява да скрие истинската й същност. Още през февруари журналистите предполагат, че тази нова политическа сила не е нищо повече от опит за легализиране на терористичната група.

На 11 март в столичния ресторант „Nino“ се провежда официалното учредяване на Partido Peronista Autentico. Тук са проведени и избори за ръководещ съвет, който се оглавява от бившия губернатор на Буенос Айрес Оскар Бидегайн. Трябва да се отбележи един куриоз: въпреки пълното спазване на законните норми, властите всячески се опитват да предотвратят регистрацията на партията под всякакви претексти, така че PPA юридически се именува „Партия на дрипльовците“ (Partido del os Descamisados), защото аржентинското правосъдие внезапно забранява да се използва в названието словосъчетанието „перонистка партия“ (като изключително право е предоставено само на официалната „Хустисиалистка партия“).

Първата инициатива на PPA е участието в провинциалните избори в Мисионес на 13 април, където, образувайки алианс с малобройната партия с гръмкото название „Трета позиция“, издигаща за поста на губернатор  Теофило Пуентес, PPA успява да спечели само 5%.

Успоредно със своите легални начинания, „Монтонерос“ не забравят и бойната работа. В самия разгар на подготовката за обявяване на PPA, на 24 февруари 1975 г. военно-политическата организация извършва в Кордоба отвличането на консула на Съединените щати Патрик Игън. След няколко часа в местните редакции е изпратено комюнике, в което „Монтонерос“ поемат отговорност за операцията. В него, след необходимата антиамериканска прелюдия и проклинане на „проимпериалистичната камарила на Исабел Мартинес-Лопес Рега“, са изброени имената на пет видни политически активисти, свързани с „Монтонерос“, които са „изчезнали“. Тяхното освобождение през следващите 48 часа е условие за спасяването на американеца.

Въпреки това, предвид факта, че в този момент и петимата са вече убити, при цялото си желание правителството не може да освободи никого и съдбата на Игън е предрешена. Вечерта на 27 февруари полицията открива обвитото в синя кърпа тяло на дипломата в квартал Алта Кордоба. Според изводите на експертите, американецът е убит с изстрел в главата буквално час преди да бъде намерено тялото му от детективите.

В същия момент военно-политическата организация провежда серия от мероприятия, насочени срещу „информационните агенции на диктатурата“, тенденциозно освещаващи борбата на правителството с герилята. В Буенос Айрес и Кордоба са подложени на нападения редакциите на няколко вестника, а лични заплахи, подкрепени с компактни бомби, получават директорите и редакторите на изданията „El Dia“, „El Diario“ и „La Gaseta de La Plata“.

Трябва също да отбележим, че в първите дни на март корпорацията „Bunge & Born“ започва да изплаща откупа за отвлечените братя Борн, във връзка с това, че „Монтонерос“ съумяват да направят грандиозна пропагандна кампания с името „Bunge & Born връщат парите на народа“: взети са десетки камиони, пълни с дрехи, храна, лекарства, играчки и друга битова помощ. Всичко това след това се раздава безплатно на жителите на бедните и работнически квартали в най-големите аржентински градове – Буенос Айрес, Кордоба, Росарио, Ла Плата.

Друга излизаща извън рамките на типичната гериля инициатива се извършва през февруари 1975 г. и се състои в обръщението към федералната полиция на Буенос Айрес. В него освен призиви за „гражданска съзнателност и патриотизъм“ към служителите на органите на реда се съдържа и информация, събрана от военно-политическата организация за дейността на „Аржентинския антикомунистически алианс“ – престъпна банда от главорези, провокираща плъзгаща се гражданска война. „Монтонерос“, подчертавайки своето нежелание повече да развъртат маховика на братоубийствения конфликт, предлагат на полицията да засили борбата с ултрадесния терор в името на „националното единство“. Въпреки това, надеждите не се оправдават – обръщението остава без отговор. Ако по-рано в органите на реда има симпатизанти на делото на организацията, то след серията от нападения срещу патрули – апотеоз на които е февруарската засада, в която загиват трима полицаи, а четвърти е тежко ранен – почти целия репресивен апарат пада в бездната на най-черната реакция.

Освен тези нестандартни действия, до средата на 1975 г. „Монтонерос“ продължават да извършват и да увеличават скоростта на типичните акции на градската гериля. Първото тактическо настъпление на организацията, което продължава от януари до март 1975 г., включва провеждането на около 150 въоръжени акции от различен характер: като се започне от обстрели и взривявания на различни сгради и се стигне до широко разпространените индивидуални нападения.

Така от февруари до март „Монтонерос“ изпълняват шест присъди с „висша степен на социална справедливост“: убити са Иполито Акуня (национален депутат на FREJULI от Санта Фе и заместник-секретар на дясноперонистката синдикална организация „62“), Теодоро Понсе (ръководител на дясноперонисткия Съюз на металургичните работници в Росарио), Феликс Виляфане (представител на същия Съюз), Карлос Пиантони (адвокат от Мар дел Плата, свързан с „Аржентинския антикомунистически алианс“), Хуан Рамон Моралес (оперативен ръководител на същия ескадрон на смъртта) и Телемако Охеда (ръководител на отдела за борба с екстремизма в Росарио).

Паралелно с това, на масовия фронт на организацията се случва известно преориентиране: във връзка със социалната криза и нарастващите демонстрации на работниците, „Монтонерос“ хвърлят цялата си сила за развитието на профсъюзния сектор, избутвайки настрана някога доста силните териториални фронтове. Конкурирайки се на синдикалното поле с PRT-ERP, „Монтонерос“ сериозно губят от марксистите, които издигат доста по-радикални лозунги. Този пропуск военно-политическата организация компенсира с доста голям брой „екзекутирани“ предатели и ренегати от профсъюзната среда. Само през април 1975 г. организацията в Буенос Айрес ликвидира трима ръководители на работническите сдружения от машиностроителния завод „Astarsa“, обвинени във връзки с ултрадесните.

През юни и юли „Перонистката работническа младеж“ защитава създаването на „Работническа координация“, мобилизираща на 30 юни и 3 юли повече от пет хиляди работници от заводите в северен Буенос Айрес. По-нататъшната успешна дейност по обединението и консолидацията на трудещите се не успява – координационният комитет се разпада под тежестта на противоречията.

Дейността в бедните квартали спира и поради друга причина. Бидейки неизкушени в политиката, лумпен-елементите попадат под влиянието на силната правителствена пропаганда, обвиняваща „Монтонерос“ във всички смъртни грехове, но най-вече – в предателство на делото на Хуан Перон в името на насаждане на „безбожен комунизъм“. Отнасящи се към църквата и покойния генерал с почтително уважение, бедните маргинали започват да показват агресия срещу перонистката младеж, натъквайки се на ответни действия. В крайна сметка, в много квартали и райони работата е спряна: „лумпените“ веднага забравят за цялата солидарна работа, провеждана от териториалните фронтове на „Монтонерос“ в епохата на „демократичната пролет“, вярвайки в това, че военно-политическата организация пречи на текущото перонистко правителство да продължи справедливото дело на генерал Перон по изграждането на „рай за бедните“ и възнамерява да продаде Аржентина на „московския империализъм“.

Така, лека-полека активистите на териториалното „Перонистко движение на бедните“ преместват вектора на своите действия към заводската борба, оказвайки подкрепа на профцентъра на „Монтонерос“ и като цяло на работническите демонстрации. Същото се случва и в студентското движение, тъй като в началото на 1975 г. военно-политическата организация, по примера на своите марксистки колеги, провъзгласява т. нар. „пролетаризация“ като един от ключовите фактори за възпитание на революционните перонистки кадри.

Постоянно сочещи „дребнобуржоазните корени“ на по-голямата част от членовете на студентския сектор, ръководителите на „Монтонерос“ пускат директни директиви, насърчаващи студентите да напуснат своите „буржоазни и високоинтелектуални школи и институти“, за да постъпят в „по-пролетарски учебни заведения“. Тук се имат предвид заводските училища и непосредствено фабриките, където бившите разглезени еснафи трябва да изпитат върху себе си всички ужаси на антинародната капиталистическа експлоатация и да станат истински революционери. По този начин, „Съюзът на учащите“ и “ Университетската перонистка младеж“, водещи жалко съществува благодарение на един куп проблеми, възникващи след влизането на „Монтонерос“ в нелегалност, губят последните си смислени кадри, които са принудени да влязат в заводите и фабриките с цел „пролетаризация на съзнанието“.

Въпреки изборния провал на „Истинската перонистка партия“ и действителното разпадане на масовите фронтове, „Монтонерос“, в своя отчет за първото полугодие на 1975 г., публикуван в списанието „Evita Montonera“, оптимистично гледат в бъдещето, заявявайки, че организацията е в състояние да изгради както военна, така и политическа ос на революционното перонистко движение. В бъдеще следва да се укрепи бойното крило на движението („градска армия Монтонеро“ и „перонистка милиция“), тъй като само силовият апарат е способен да гарантира по-нататъшното развитие на политическото крило. По този начин, ръководството на „Монтонерос“ доста откровено и открито обявява ескалацията на политическо насилие.

Тези войнствени и непримирими постулати на организацията са отново потвърдени от Марио Фирменич по време на специална пресконференция на 20 юни 1975 г., посветена на окончателното освобождение от плен на братята Борн. Фирменич отбелязва скъсването на всякакви отношения с официалното перонистко движение, попадащо в ръцете на проимпериалистичната клика начело с Исабел Мартинес, и намерението за създаване на Фронт за национално освобождение, в който трябва да влязат различни партии от страната, с изключение на тези, които изразяват интересите на реакцията (има се предвид, най-вече, „Радикалния граждански съюз“ на Балбин).

Ръководителят на Висшия съвет на организацията потвърждава вярността към концепцията за „интегрална революционна война“, която трябва да се води на всички фронтове, в това число и на „територията, контролирана от врага“, подразбирайки под този проект PPA, която той нарича „един от инструментите за развитието на борбата на буржоазен терен, подчиняващ се на законите на системата“.

Месец след тази пресконференция обещаното от Фирменич „разширяване и задълбочаване на конфликта“ се отразява в подновяването с още по-големи сили на първото тактическо настъпление. На този етап „Монтонерос“ провеждат няколко мащабни операции, посредством които организацията възнамерява да покаже на обществото своя боен потенциал.

Първата от тези операции е „Мемориалният ден“ на 25 юли 1975 г. – годишнината от смъртта на Евита Перон. В Буенос Айрес едновременно са атакувани три кметски сгради, шест полицейски участъка и главният щаб на артилерийския корпус на въоръжените сили. Едновременно с тези милиционерски подразделения, намиращи се на разположение на Северната колона на организацията, е барикадиран булевард Освободител, прекъсната е железопътната комуникация със северните райони, иззети са няколко десетки автобуси и са атакувани с бутилки с бензин и тротилови бомби няколко банкови клонове, галерия, редица търговски кантори и автосалони, принадлежащи на чуждестранния капитал. Подпален и напълно изгорян е зимният хангар, в който се намират повече от хиляда малки лодки, катери и яхти.

В Кордоба няколко групи с бойци подлагат на картечен огън фасадата на губернаторския дворец, след което колоната с автомобили бяга в предградията. Вечерта активистите напълно прекъсват железопътната комуникация: на железопътния път местните милиционери издигат огромна барикада от няколко десетки крадени автомобили и камиони, които след това са подпалени, в резултат на което релсите се деформират.

В Банфийлд (едно от предградията на Буенос Айрес) е извършено нападение срещу местния завод за оръжия, в резултат на което в ръцете на нападателите се оказва значителен брой детайли и резервни части, позволяващи на техниците на „Монтонерос“ да създадат над сто автомата с късо дуло и петдесет пушки калибър 7.65.

Следващата широкомащабна операция е извършена на 22 август, на годишнината от разстрела в Трелева през 1972 г. на 16 революционери. Заложени са повече от сто бомби в цялата страна. Най-ефективното и гръмко взривяване в тази кампания е направено от специалната група бойци плувци „Артуро Левингер“ на северния кей Астелиерос (Буенос Айрес), намиращ се под зорката охрана на бойците от ВМФ. Партизаните успяват да минират борда на ракетната фрегата „Сантисима Тринидад“ – гордостта на аржентинския флот, продаден на Британия за 350 милиона долара – в резултат на което съдът потъва частично.

На 28 август се случва първото нападение на „Монтонерос“ директно срещу военнослужещи: в качеството на ответен отговор на разгърнатата в провинция Тукуман антипартизанска операция, „Монтонерос“ с помощта на дистанционно-контролиран механизъм взривяват на самолетна писта на летището „Бенхамин Матиенсо“ в Сан Мигел самолета „Hercules“ C-130, превозващ служещи в Националната жандармерия. Загиват шест човека, а повече от 40 са ранени.

На 3 септември организацията осъществява още една атака срещу въоръжените сили – в Ла Плата е обстрелван армейски камион, в резултат на което загива сержант Анселмо Риос. А на 16 септември, на годишнината от свалянето на Перон през 1955 г., „Монтонерос“ извършват своята трета „милисионада“. В Буенос Айрес и Кордоба в тази масова операция, за времето на която са извършени повече от сто различни акции, са мобилизирани около две хиляди човека.

5 дни по-късно по време на специална пресконференция в столичния хотел „Savoy“ от деятелите на легалното крило на организацията е представено ново творение – „Истинско перонистко движение“, авангард на Движението за национално освобождение, което е замислено като широк алианс на всички прогресивни сили от страната по примера на чилийското „Народно единство“. В същата вечер на 21 септември са направени и първите стъпки с цел формирането на това народно движение: председателят на „Истинското перонистко движение“ Оскар Бидегайн в Театро Авенида подписва договор за сътрудничество с Оскар Аленда („Непримирима партия“ – Partido Intransigente) и Ектор Сандлър („Аржентинско революционно течение“ – Corriente Argentina Revolucionaria). Освен това, поради традиционния уклон на перонистките активисти към католицизма, са установени тесни отношения с „Революционната християнска партия“ на Орасио Суелдо, лява фракция на Християндемократическата партия.

За съжаление, благодарение на многото противоречия, възникващи веднага след основаването, и „Истинската перонистка партия“, и „Истинското перонистко движение“ не успяват да развият своята дейност до някакви приемливи рамки. Голяма част от актива на „Монтонерос“ вече не вярва във възможността от легално връщане на власт на перонизма, а тези, които вярват, се опасяват да получат дори членски билет за партията, разбирайки, че личните данни чрез структурите на правосъдието след това попадат в ръцете на бойците от ултрадесните ескадрони на смъртта, разгръщащи в отговор на тактическото настъпление на „Монтонерос“ собствена мащабна кампания с убийства на леви активисти.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s