Movimiento de Acción Revolucionaria

Тази организация, една от първите поставящи въоръжената борба на професионална основа, е създадена от група революционери, имащи значителна практическа и теоретична база в областта на партизанската война и саботажните действия. Историческото ядро е сформирано извън пределите на страната. Нейните бойци са свързани със силна дружба, но въпреки техния професионализъм, историята на организацията не продължава дълго: практически всички нейни членове са идентифицирани от органите на реда.

Историческата група MAR е създадена през 1966 г. в Москва от мексикански студенти, учещи в местния Университет на дружбата на народите Патрис Лумумба. Повечето от тях принадлежат към младежката секция на Комунистическата партия на Мексико и по-рано взимат активно участие в процеса по демократизиране на университетите в Морелия и Чиуауа.

В средата на 1968 г. московските мексиканци Алехандро Лопес Мурильо, Фабрицио Гомес Суза, Октавио Маркес и Анхел Браво Касинерос се връщат в родината си, където започват широка агитация за създаването на ново революционно движение. В края на 1968 г. възниква още безименната основа на „Движението за революционно действие“ – една от многото младежки групи, ставащи продукт на радикализирането на студентите след клането на 2 октомври 1968 г. на Площада на трите култури в Тлателолко, Мексико (70 убити по официални данни).

Като цяло организацията се състои от 53 човека, които са разделени, в съответствие със своя военно-политически потенциал, на три контингента.

В началото на 1969 г. първият контингент от десетимата най-перспективни другари, със съдействието на съветското дипломатическо представителство, се отправя в Северна Корея. През август втората група от 17 човека лети от Мексико за Париж, откъдето се премества във ФРГ, а оттам – в ГДР. С помощта на двама източногермански войници, мексиканските „туристи“ без проблем достигат до Москва. Служителите на съветските органи с удивление разбират за причините относно това доста странно пътуване – 17-те мексиканци също се насочват към Пхенян с цел провеждането на годишен курс по военно-политическо обучение.

Третата група, последната отправяща се за Корея, се състои от 26 бойци.

В Страната на утринната свежест бойците на MAR ги чака „плътен график с теоретични и физически занятия и желязна дисциплина…, където заповедите не се обсъждат, а се изпълняват“. Единствената възможност за почивка е времето, определено за теоретични дискусии и сесии на критика и самокритика. Мексиканците забелязват, че корейците не се мешат в техните разсъждения за международната ситуация, дори когато става дума за доста болезнената тема за отношенията между Съветския съюз и Китай. Всички опити да се вкарат в диспута бойците от корейската милиция завършват с провал: те заявяват, че ще разговарят за Съветския съюз и Китай само с руснаците и китайците и с никой друг.

По време на теоретичното обучение корейците подчертават, че всеки от бойците трябва да осъзнае къде се коренят проблемите на неговата нация, тъй като те знаят това от личен опит. Всичките тези знания, които получават мексиканците, в случай на механичното им използване, без взимане предвид на националната специфика, дават малко резултати. Също така инструкторите отбелязват необходимостта от борбата за подобряване на собствената личност, „ежедневно, от ден на ден, насаждайки добродетели на добродушие, честност, другарство, уважение към трудещите се, социално слабите и угнетените“.

Завършвайки военното обучение, на общо гласуване бойците избират името за своята организация – „Движение за революционно действие“.

След връщането в Мексико на последния контингент от бойци, между август и септември 1970 г., започва усилена работа по подготовка на започването на въоръжена революция – единственото възможно решение на всички проблеми на мексиканската нация. Въоръжената революция, според MAR, е народно-демократична революция, извършена от работническо-селската бунтовническа армия под ръководството на партията, в която трябва да влязат само най-добрите представители на народа, доказващи своята вярност към революционните идеали.

Така започва преструктурирането на групата в съответствие с концепциите, получени в хода на обучението в Пхенян.

Националното ръководство на MAR се състои от шест членове, в подчинение на които се намират четири сектора:

А) Секторът за експроприация: предназначен е за добиване на финансови средства за по-нататъшното функциониране на движението. Кандидатите за влизане в този сектор трябва да имат четири основни качества: добра физическа подготовка, умения за боравене с оръжие, вярност и хладнокръвие.

Революционната експроприация включва в себе си следните фази на планиране, подготовка и развитие:

А) Избиране на най-подходящия обект от няколко възможни варианта;

Б) След като е определено мястото, групата инициира пряко или косвено неговото изучаване;

В) Определяне временните рамки на операцията и ясно нейния хронометраж;

Г) Подготвяне на дрехите;

Д) Подготвяне на медицинските средства при случай, че някои от участниците пострада;

Е) Изчисляване вариантите на негативното развитие на операцията и определяне на пътя за възможно излизане;

Ж) Изчисляване на вариантите, изключващи опасност за трети лица;

З) Назначаване на ръководител на операцията;

И) Запознаване на цялата група с плановете на операцията;

Й) Всеки участник в операцията трябва да си осигури алиби при случай, че органите на реда успеят да задържат някой от експроприаторите;

К) Директно изпълнение;

Л) Обобщаване на баланса и стратегическите резултати от операцията;

М) Доставяне парите и отчет пред ръководството за всичко похарчено.

2) Сектор за набиране: предназначен е за вербуване на нови бойци, както и за всестранна проверка, за да се избегнат полицейски внедрявания;

3) Изпълнителен сектор: предназначен е за организиране в планините на Сонора и Чиуауа на партизански формирования;

4) Сектор за обучение: предназначен е за провеждане на революционен и военно-политически инструктаж сред членовете на организацията.

След започването на преките бойни действия, Секторът за обучение е преобразуван във Военно-политическа школа, базираща се във Веракрус, във вила под наем в столицата на щата Халапа. Въпреки това, скоро възникват проблеми: оказва се, че човекът, който дава под наем вилата, е шеф на съдебната полиция в този федеративен район. Известността, получена от организацията в резултат на няколко грабежи в Мексико, както и заради недостойното поведение на някои млади другари, пристигнали във военно-политическата школа, води до арестуването директно във вилата в Халапа на деветима участници в групата на 16 февруари 1971 г.

От този момент събитията за организацията се развиват негативно. „Движението за революционно действие“ е напълно разкрито. Мексиканските спецслужби разбират за обучението на бойците в Северна Корея и веднага предават тази информация на ЦРУ. От своя страна, възмутените северноамериканци искат да бъде закрито съветското посолство в Мексико, оказващо значителна помощ в изпращането на бойците в Страната на утринната свежест, въпреки че то така и не е закрито.

Започва истинско преследване на участниците в движението, които са обявени за крайно опасни и професионални комунистически главорези. Въпреки всички мерки за безопасност, полицията скоро успява да арестува още една група бойци на едно тайно събрание в Пуерто Валярта. Получени са нови сведения – включително, разкрити са опитите на ръководството да установи контакти с други революционни организации с цел засилване на борбата срещу правителството. Така става известно за срещата с „Група 23 септември“ в Акапулко. Този път силите за защита на държавата не успяват да направят нищо и обединението се случва – така възниква MAR-23.

След известно време новата организация се разделя на три автономни сектора, всеки от които действа в своя регион от републиката с цел установяване на контакти и набиране на нови бойци. В този период са установени отношения с ръководителя на „Партията на бедните“ Лусио Кабанас, с когото скоро са подписани съглашения за координиране на военните и политическите действия, както и за кооптиране на членовете на MAR-23 в редиците на партията.

Друга организация, с която са установени контакти, е малката партизанска група с името „Los Procesos“, членовете на която, след кратковременна съвместна практика с MAR-23, убеждават някои ръководители на движението в необходимостта от формиране на нова революционна организация от партиен тип. Така през 1972 г. възниква вътрешната фракция „La Pertidaria“.

Опирайки се на участници от MAR-23 и „Бригадата за възмездие“ (Brigada de Ajusticiamento), свързана с „Партията на бедните“ на Лусио Кабанас, членовете на тази фракция се отправят към планината, за да се адаптират към селската местност. Въпреки това, техните концепции са в противоречие с обективната реалност на мексиканската провинция, което води до връщане на бойците в града, където заради своя авантюристичен порив са изключени от организацията.

В бъдеще „La Partidaria“ (или Партийна комисия) продължава процеса по обединение на различни революционни сили от страната в един орган. След обединението със „Студентския революционен фронт“ и група „Los Lacandones“, на 15 март 1973 г. на събрание в селска къща в Гуадалахара е обявена появата на „Комунистическа лига 23 септември“ (Liga Comunista 23 de septiembre) – най-голямата мексиканска организация във въоръжената борба, която в края на 1970-те години претърпява пълно поражение от правителствените сили.

Отказвайки да се присъединят към Лигата, MAR-23 и „Бригадата“ взимат решение за създаването на собствено обединено въоръжено крило на „Партията на бедните“. Имайки сходно мнение по основните стратегически въпроси, ръководителите на двете организации изглежда, че вървят в правия път. През есента на 1973 г. в Мексико се провежда съвещание, на което присъстват практически всички лидери на оперативните команди на MAR-23 и „Бригадата“, в това число и координаторите на работата в селските райони Уастека и Идалго.

Няколко дни след срещата, един от нейните участници, Хосе Антонио Кастильо, е арестуван случайно. Той предоставя на властите цялата информация, която знае. Работата на обединеното въоръжено крило напълно се срива, като някои от основните ръководители са арестувани. Структурата в Уастека е разбита, а в Идалго се спасяват само пет човека, успяващи да се скрият в джунглата. Изглежда, че организацията е напълно разрушена. Въпреки това, семената на бунта, засети от MAR-23 на благодатна почва, скоро дават резултат – само през август 1974 г. в стълкновения на селяните от Уастека и Идалго с властите загиват няколко човека.

Независимо от това, дейността на MAR-23, макар и нямаща голям мащаб, продължава до 1977 г. Опирайки се главно на бойците от „Бригадата за възмездие“, ръководството продължава да провежда линията на подготовка за селска партизанска война в мексиканската провинция. И все пак, репресиите и дейността на ескадроните на смъртта (най-големят от които е „Бялата бригада“) си свършват работата: в средата на 1978 г. националното ръководство на движението практически в пълен състав се оказва в затвора, като е сериозно повредена структурата на „Бригадата“. Историята на организацията окончателно завършва.

Фернандо Пенеда Очоа

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s