Стратегическо отстъпление (1974)

%d0%bc%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%be%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%be%d1%81Връщането към въоръжената борба, провъзгласено на пресконференция на 6 септември 1974 г., поражда объркване и дезориентация сред редовия състав на организацията, особено нейните масови сектори.

Решението, взето от ръководството едностранно, без никаква консултация с низините, за мнозина е напълно изненадващо. Хиляди и хиляди другари, по-рано взимащи активно участие в легалната политическа борба, се оказват в доста затруднено положение.

Първият проблем се състои в това, че благодарение на откритата дейност по време на „демократичната пролет“ 1973-74 г., практически всички членове на „Монтонерос“ и масовите фронтове на организацията са известни на властите. И сега, изправени пред този факт, те са принудени – понякога буквално без пари в джоба – „да влязат в нелегалност“, т.е. да напуснат домовете си, семейството, институциите и работните си места. Тях ги движи не толкова стремежа да изпълнят заповедите отгоре, колкото желанието да обезопасят себе си от репресиите на държавата и тясно сътрудничещите си с нея неофашистки ескадрони на смъртта.

Други, по-наивни другари, не придаващи особено значение на случващите се събития, първи стават жертва на развихрилия се държавен и фашистки терор. Липсата на връзки с бойната структура и непрактикуването на въоръжени прояви не са панацея от преследвания и затвор. Много хора, активни членове на масовите или професионалните сектори на „Монтонерос“, никога не държащи оръжие в ръцете си, са заловени от полицията през есента на 1974 г. и благодарение на цял куп от нови „антиподривни“ закони са обвинени в тероризъм и хвърлени зад решетките.

Голям проблем става ситуацията на синдикалния фронт, активисти на който са принудени да се присъединят към военната работа, не оставяйки в същото време своята дейност в профсъюзите. Като се има предвид, че активистите на „Монтонерос“, по характера на своята практика, са публични и общоизвестни фигури, преходът към нелегална дейност се съпровожда с почти непреодолими трудности.

%d0%bc%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%be%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%be%d1%811Като ярък пример за сложната ситуация служи инцидентът на 4 декември 1974 г., когато в рамките на трудов конфликт „Монтонерос“ във вид на акт за сплашване отвличат за няколко часа собственикът на корабостроителницата Менин. На следващия ден освободеният магнат разпознава похитителите си – членове на местната асоциация на „Работническата перонистка младеж“ – сред служещите в предприятието, бързащи за работа. Нямащи опит в бойното дело, тримата активисти идват пред вратите на предприятието със същия автомобил, който предходния ден използват в хода на операцията.

Повтарящите се редовно подобни случаи карат ръководството на организацията да пристъпи към разработване на кодекс за поведение на влизащия в нелегалност, в който се съдържат елементарни правила за нелегалната дейност.

Друг проблем на синдикалните активисти е военното обучение, тъй като упражненията и слушането на тематични лекции отнема много време, отделяйки активистите от тяхната непосредствена работа във фабриките и заводите. Възникващият проблем ръководството на „Монтонерос“ се опитва да реши с оборудването на своите заводски сдружения в Буенос Айрес с мобилни радиопредаватели, които им позволяват бързо да пристигат на профсъюзните събрания и сбирки.

В студентската среда преходът към въоръжената борба също причинява вътрешни трудности. Някъде ситуацията се опитват да изгладят местните ръководители на „Перонистката университетска младеж“, отказващи се да преминат в нелегалност въпреки запазената дейност към „Монтонерос“. Другаде, особено в малките градове, неочаквано ставащите студенти нелегални са принудени да бягат, защото тук се знаят от мнозина. На места решението за подновяване на борбата е посрещнато с ентусиазъм.

%d0%bc%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%be%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%be%d1%812На териториалния фронт, в работническите и бедните квартали, въпреки множеството нови трудности, членовете на „Монтонерос“ поначало продължават да развиват нормално своята дейност. В първите есенни месеци все още се провеждат много кампании със социална насоченост: борба с алкохолизма, с венерическите заболявания, с домашното насилие, борба за подобряване на кварталната инфраструктура, подобряване начина живот и т.н. Все още се извършва „директна агитация“ от дом на дом. Тъй като само такива методи могат да спечелят симпатиите и одобрението на народните маси. Масите практически нищо не разбират и не искат да разбират особеностите на политическата ситуация в Аржентина. Членовете на „Монтонерос“, по техните думи, с големи трудности успяват ясно да обяснят мотивите си за връщането към въоръжената борба.

В крайна сметка, започва закономерна деградация на политическата работа, особено в малките градове, където „Монтонерос“ първоначално се появяват във вид на легални структури, занимаващи се с развитието на изцяло мирна социална дейност. И ако дори тук съществува „въоръжено ядро“, неговата функция и място в йерархията са второстепенни. Сега военният аспект е на преден план, подчинявайки на своето развитие цялата останала организационна структура. Политическият мироглед все повече се милитаризира, спирайки да отговаря на реалността, като основната цел на социално-политическата работа в кварталите, студентската и работническата среда става набирането на нови кадри за въоръжения апарат и нищо повече.

%d0%bc%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%be%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%be%d1%81Несъгласните с новата войнствена линия, използвайки това, че все още имат възможност да излязат от редиците на организацията, започват масово „дезертьорство“. Този процес се развива особено силно в т. нар. „Блок на пресата“, членовете на който напълно открито публикуват колективно обръщение към ръководството на „Монтонерос“, в което изказват възмущение за „необмисления и почти автоматичен милитаризъм“, за отказа от масова мирна работа, за установяването на концепцията на „народна война“ в качеството на ръководещ принцип и „превръщането на пистолета в основен инструмент на политическата полемика“. В отговор на демарша, поставящ под заплаха „политическото и идеологическо единство“ на организацията, „Монтонерос“ провеждат първия мащабен „политически съд“. Известно време след публикуването на обръщението, всички подписани са информирани за изключването си от организацията и че са осъдени на смърт. Въпреки това, поради това, че интензитетът на вътрешния милитаризъм не е достигнал своя връх, постановлението за „най-висшата“ мярка е по-скоро формалност, символичен акт, показващ крайната степен на осъждане.

„Блокът на пресата“ прекратява съществуването си. Допълнителен стимул за демонтажа на този инструмент става това, че голяма част от сътрудничещите с организацията журналисти имат легална работа и просто физически не могат да останат във военно-политическата структура, обявяваща война на държавата. Малцина непрофесионални журналисти, сред които стоящите от началото на организационния орган на „Монтонерос“ Рудолфо Уолш и Карлос Аснарес, остават в редиците на военно-политическата организация. Също толкова критично гледащи на засилването на милитаристичната линия, както преследваните колеги, те все още таят надежда за „бъдещата смяна на стратегическите направления“.

%d0%bc%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%be%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%be%d1%811Провъзгласеното на 6 септември влизане в нелегалност обозначава началото на новия етап от развитието на организацията. В контекста на общата концепция на развитие е заявено за началото на т. нар. „Стратегическо отстъпление“.

Тази фаза на войната с държавата националното ръководство характеризира с необходимостта от изпълняване на масови операции, чиито цели трябва да бъдат прости и понятни за обикновените граждани („те трябва да отговарят на нивото на развитие на народното съзнание, не трябва да се нуждаят от допълнителни разяснения, трябва да носят колкото се може по-голям пропаганден ефект“). Основната задача в този етап е „спечелването на съзнанието“, тъй като основното „оръжие“ трябва да станат „алтернативните източници за разпространение на информация“ (листовки, квартални бюлетини, брошури, надписи по стените и т.н.), както и „директният контакт“ между активистите и „перонистките маси“.

Що се отнася до бойната дейност, то тук „Монтонерос“ за първи път включват в своя план за борба новосъздадената милиционерска структура, която трябва да способства за „постоянното измитане“ на врага чрез дребни саботажни акции и вредителства, както и чрез организирането на масови протестни мероприятия.

„Перон не е мъртъв. Той живее в хората“

Работният фронт непосредствено на въоръжения апарат се състои в извършването на персонални атаки и убийства срещу фигури, свързани с реакцията и репресивния апарат.

Най-голямата от инициативите в първите месеци на подполата е от 16 септември, съвпадаща с годишнината от „Освободителната революция“ през 1955 г., сваляща правителството на Перон. Проведена на най-широко ниво в столичната провинция, тази масова операция, по думите на националното ръководство, трябва да символизира началото на втората перонистка съпротива.

В нейното осъществяване са мобилизирани повече от 1500 активисти – членове на новосъздадената „Перонистка милиция“ – разделени на групи от 15 до 50 човека, които в периода от осем часа вечерта до девет и половина сутринта извършват повече от сто различни акции на различни места в столичния регион – като се започне от агитационни (раздаване на листовки, графити-атаки на местата с интензивно движение и т.н.) и саботажни (блокиране на улиците с железни шипове, горящи гуми и барикади, поставяне на фалшиви бомби, подпалване на чуждестранни банки и държавни учреждения) и се стигне до чисто бойни (нападения срещу полицейски постове и патрулни автомобили). Атакувани са повече от 80 обекта, олицетворяващи империализма, олигархията и реакцията – офиси на чуждестранни банки и корпорации, голф клубове, Военно-морската школа и Военно-морския музей, автомобилен сервиз за скъпи коли, няколко престижни танцувални клубове, художествени галерии, полицейски участъци… Жертви на операцията стават четирима души: двама от тях – сержант и полицейски медик – са целенасочено застреляни в хода на едно от нападенията, а двама случайни минувачи загиват по време на престрелка между „милиционерите“ и полицията по улиците на Буенос Айрес.

Като цяло, ръководството на „Монтонерос“ оценява резултатите от извършената акция като „крайно позитивни“, защото успява да реализира практически всички задачи, поставени в първоначалния план.

Друга гръмка акция в този етап на борбата е отвличането на 19 септември на братята Хуан и Хорхе Борн, оглавяващи най-силния търговски аржентински холдинг – транснационалната корпорация „Brunge & Born“.

Въпреки че през 1974 г. в Аржентина е отбелязан огромен брой отвличания (повечето от тях са дело на марксистите от Народно-революционната армия), „Операция Близнаци“, както я кръщава ръководството на „Монтонерос“, развълнува обществото не само благодарение на височайшите отвлечени фигури – ръководители на една от най-големите монополистични компании в страната, – но и поради идеалното изпълнение на операцията, извършена от 18 бойци под командването на бившия ръководител на FAR Роберто Кието.

По-нататъшните коментари на участващите в изпълнението на тази грандиозна акция позволяват да се направи извода, че идеен вдъхновител на отвличането е Хосе Бер Гелбард, икономист с комунистически възгледи и министър на икономиката в правителството на Кампора-Перон, отстранен от длъжност един месец след тази акция заради непримиримата си позиция по въпроса за провеждането на аграрната реформа. Запознат с много висши офицери на „Монтонерос“, нееднократно обсъждащ с ръководителите на организацията своя радикален икономически план за развитие, Бер Гелбард на едно от конфиденциалните събирания, където присъстват делегатите от „Монтонерос“ Роберто Кието и Марио Монтото, изказва идеята за възможна полза, която може да донесе отвличането на председателите на ръководещия съвет на най-старата и голяма монополистична група в Аржентина.

Мероприятието завършва с пълен успех – Хорхе Борн сам предлага на похитителите си откуп от около 60 милиона долара – максималната сума, която може да си позволи да извлече от бюджета на холдинга.

Предложената сума за спасението – печален световен рекорд, не победен до ден днешен – далеч надхвърля и най-смелите очаквания на „Монтонерос“; именно тя позволява на организацията да разшири нелегалната си инфраструктура, отлагайки за няколко години неминуемото си военно поражение.

Получените средства са предадени на Давидо Гравие – банкер и човек, на когото се доверява Гелбард, който веднага прехвърля пари в Европа, започвайки да ги инвестира в ценни книжа, което в бъдеще увеличава капитала на „Монтонерос“ с 9,5% на година.

След известно време, Гравие получава още около три милиона долара (част от четирите милиона, заработени от организацията посредством отвличането през декември 1975 г. на главния инженер на завода на „Mercedes Benz“ Франц Айнрих Метц), които по-нататък, благодарение на старанията на Гравие, ще дават ежемесечен доход от 16 852 долара в САЩ.

Толкова силният икономически подем на „Монтонерос“ им позволява да установят контакти с немските търговци на оръжие, от които през 1976 г. са закупени повече от хиляда картечни пистолета („Steyr“ и „Uzi“), 500 пушки „Hecbler & Kersch“ и 200 пистолета със заглушители („Browing“ и „Walter“). За да доставят камиона с оръжие в Аржентина, „Монтонерос“ закупуват в Маями самолет „Super Constellation“.

В същото време успяват да пренесат контрабандно на чилийското пристанище Арика 60 минохвъргачки с неопределено количество боеприпаси – впоследствие са конфискувани от въоръжените сили на Пиночет.

Сътрудничеството с „Монтонерос“ струва скъпо на Гравие. След военния преврат през 1976 г., както и неговия шеф Гелбард, е лишен от аржентинско гражданство и е принуден да емигрира в Мексико, където загива в странна авиокатастрофа, докато членовете на семейството му, не успяващи да избягат от страната, са арестувани и измъчвани.

След смъртта на Гравие и усилията, предприети от диктатурата на международно ниво за замразяване на финансовите сметки на организацията, парите, получени в резултат на отвличането на братята Борн, са до голяма степен преведени в Куба, а оттук – в Централната банка на Чехословакия. През 1977 г. под егидата на братското лявонационалистическо правителство на Омар Торихос, в Панама е учредена Международната финансова банка, председател на която става бившият посланик на Куба в Аржентина Емилио Арагонес Наваро. Именно оттук се превеждат средства от Чехословакия, постъпващи след това в „Монтонерос“.

Сумата на откупа, получен от организацията през 1974 г. е толкова голяма, че в момента на крушението на „Монтонерос“ през 1982 г., въпреки грандиозните разходи и разноски, на сметките в панамската банка все още остават около шест милиона долара.

На 10 октомври членовете на организацията изпълняват още една пропагандна акция, претендираща за „мащабност“: от криптата в гробището Риколета са похитени останките на убития през 1970 г. Педро Еухенио Арамбуру. След това е пуснато специално комюнике, в което „Монтонерос“ съобщават, че ще върнат костите на генерала срещу връщането на трупа на Евита Перон в страната. Напълно непонятно е кой решава да направи тази странна акция, тъй като в този момент правителството и без това полага всички усилия за „репатрирането“ от Италия на тялото на първата съпруга на Хуан Перон. В крайна сметка, самолетът с останките на Евита се приземява на столичното летище на 17 ноември и към този факт „Монтонерос“ нямат никакво отношение.

Напротив, техните абсурдни и напълно нерационални начинания в областта на „политическата ексхумация“ пораждат в обществото закономерно отхвърляне и отвращение, което се използва от политическите им опоненти и представителите на правителството, твърдящи всячески за „безумието“ и пълната „аморалност“ на герилята.

Тази трета „най-голяма“ акция на „въоръжена пропаганда“ от епохата на „Стратегическото отстъпление“ не само не постига поставените цели, а напротив – проваля се с трясък, давайки противоположни резултати.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s