Писмо за Москва (Ото Рюле)

(1920)¹

I.

Пътувах нелегално за Русия. Трудна и изпълнена с опасности история, но все пак успешна. На 16-ти юни стъпих на руска земя; на 19-ти бях в Москва.
Заминаването от Германия беше презглава. По покана на Москва Германската комунистическа работническа партия (ГКРП)² беше изпратила през април двама другари като посредници на Изпълнителния съвет, за да могат да се посъветват върху въпроса за включването на ГКРП в III Интернационал. Твърдеше се, че на връщане двамата другари са били задържани в затвор в Естония. Задачата беше да се поемат преговорите отново и да се доведат докрай, като евентуално се докладва за ГКРП преди конгреса, за да може на Конгреса да се даде повече информация за партията. Конгресът трябваше да се състои на 15-ти юни.
Когато пристигнах в Русия, разкрих пред своите приятели, че новината за задържането на нашите другари е невярна. Те били пътували обратно през Мурманск и се намирали в момента в Норвегия на път за Германия. Научих още, че Конгресът щял да започне не на 15-ти юни, а на 15-ти юли.
Много по-малко радостни бяха следващите констатации. Първото ми беседване с Радек³ се превърна в действителност в свада. Продължи с часове. Беше доста разпалена. Всяко изречение на Радек беше като взето от Червено знаме. Всеки аргумент беше спартакистки аргумент. Радек си остава главатарят и господарят на ГКП. Доктор Леви и подобните му са само изпълнителни папагали. Те нямат мнение и Москва им плаща за това.
Помолих настоятелно Радек да ми връчи официалните становища, посветени на ГКРП. Той ми беше обещал това, но не удържа на думата си. Припомних му това още веднъж и го накарах да си спомни; но пак не получих становищата. След като чух по-късно, че тези официални становища са били взети от натоварените с преговорите другари в последния момент преди отпътуването им, поведението на Радек ми се изясни от психологическа гледна точка. В лицето на най-предателските лъжи и безсрамия, от които напълно изобилства официалното становище, дори и той, най-коварният сред коварните и най-безскрупулният сред безскрупулните, започна да изпитва нещо като срам, все едно се страхуваше да предостави отговор очи в очи на оскърбените и наклеветените.
Методите, на които бях подложен и които видях в Москва, ме отблъснаха по най-категоричен начин. Там видях задкулисно политическо заговорничество и добре пресметнато блъфиране, които прикриват опортюнистката обстановка на революцията зад ярките ѝ и решителни елементи. Предпочитам да бях станал и да си бях тръгнал. Вместо това, реших да остана, докато не ме намери вторият делегат, другарят Мерж-Брауншвайг.
Първо разгледах Москва, най-вече без официални водачи, за да видя онова, което не беше определено за разглеждане от онези отгоре. После направих голямо пътуване с кола до Кашира и едно пътуване до Нижни-Новгород, Казан, Симбирск, Самара, Саратов, Тамбров, Тула и други и се запознах със значимите места в централна Русия. Това ми даде пълен набор от впечатления, повечето по-скоро нерадостни. Русия боледува от всякакви разделения, от всякакви болести. И как би могло да е другояче! Много може да се разкаже, но примерът на Криспиен и Дитман не ме привличаше, че да им подражавам. На кого служи това? Само на противниците на комунизма. Всичките тези недостатъци и злини обаче не са достатъчно свидетелство срещу комунизма. В най-добрия случай те са свидетелство срещу приложените и избраните от Русия комунистическа тактика и метод. За това обаче е необходимо да се дебатира с руските другари по друг начин.

II.

Руската тактика е тактиката на авторитарна организация. Водещият ѝ основен принцип на централизма е развиван толкова последователно от болшевиките и е доведен до такъв връх в развитието си, че е докаран до свръхцентрализъм. Болшевиките са постигнали това не от желание или необуздана страст. Революцията ги принуждава да стигнат дотам. Много е лесно днес на представителите на немските партийни организации да се кръстят от възмущение от диктаторските или терористичните прояви в Русия. Ако бяха на мястото на Съветското правителство обаче, щеше да им се наложи да действат по същия начин.
Централизмът е организационният принцип на буржоазнокапиталистическата ера. С него може да се построи буржоазна държава и капиталистическа икономика, но не и пролетарска държава и социалистическа икономика. Последните изискват система на съветите.
За ГКРП – за разлика от Москва – революцията не е партийно дело, партията не е авторитарна организация отгоре надолу, фюрерът не е военачалник, масите не са осъдени на робско подчинение на армията, диктатурата не е деспотизъм на една ръководна клика и комунизмът не е трамплин за изстрелване на нова съветска буржоазия.
За ГКРП революцията е дело на цялата работническа класа, в рамките на която комунистическата партия представлява най-зрелият и решителният авангард. Издигането и развитието на масите до политическата зрялост на този авангард не изисква попечителство на водача. Напротив, тези методи имат обратния ефект при един развит пролетариат като немския. Те ограничават инициативата, забавят революционната действеност, намаляват ударната сила, отменят чувството за отговорност. Тук става въпрос за това да се задейства инициативата на пролетариата, да бъде освободен от авторитети, да се развие съзнанието му, да се школува самодейността и да се заздрави участието му в революцията. Всеки борец трябва да знае и да чувства за какво се бори, защо се бори, за кого се бори. Всеки трябва в своето съзнание да се превърне в жив носител на революционната битка и съзидателен член на комунистическата надстройка. Но описаната дотук насърчена свобода не може да се спечели в принудителната система на централизма, веригите на бюрократично-военното господство, под натиска на една диктатура с един единствен водач и нейните странични ефекти: произвол, култ към личността, авторитет, корупция, насилие. Затова е необходимо разграждането на партийната концепция във федеративно-общностна концепция според идеята за съветите. Затова е необходимо да се издигне комунизмът над демагогското бръщолевене с шаблонни фрази и до висотата на един човешки опит, вътрешно разбран и изпълващ за цялото човечество.
ГКРП достига до това разбиране чрез простичкото отчитане на доста близкото до ума обстоятелство, че както всяка страна и всеки народ имат своя особена икономика, социална структура, традиция, зрялост на пролетариата, т.е. особени революционни предпоставки и условия, така те трябва да имат и свои собствени закони, методи, ритми на протичане и форми на проявление на революцията. Русия не е Германия, руската политика не е немска политика, руската революция не е немска революция. Затова и тактиката на руската революция не може да е тактика на немската революция. Дори Ленин да докаже сто пъти, че тактиката на болшевиките се е съхранила блестящо в руската революция, тя още дълго няма да се превърне в правилната тактика на немската революция. Трябва да се противопоставяме решително на всеки опит да ни бъде вменена тази тактика.
Москва прави тези терористични опити. Тя иска нейният принцип да се превърне в принцип на световната революция. Германската комунистическа партия (ГКП) е неѝн агент. Тази партия работи по руска поръчка и по руска схема. Тя е грамофон на Русия. Докато ГКРП не иска да приеме тази роля на придворен евнух, а има собствено мнение, ще я следва убийствена омраза. Човек чете само ругателните нападки, отровните хули и подозрения, с които се опитват да ни сразят – без оглед на революционната ситуация, в която се намираме, и ефекта, който тази злонамерена дейност би имала върху нашите буржоазни противници. Д-р Леви и Хекерт хвърлят към нас всеки боклук, който Радек и Зиновиев им дават в ръцете. Затова им плащат на тези господа. И при все че ГКРП въпреки всичко това не се оставя да я победят, тя е осъдена на III Конгрес на Интернационала да трябва да се подчини на властта на Москва. Всичко е подготвено предварително. Гилотината е сложена. Радек е проверил старателно колко добре е наточено острието. И после е седнал на висока позиция във висшия съдебен двор. Трябвало е да стане грандиозна сцена. Така са си мислили изпълнителите. Твърде хубаво е, за да е истина.

III.

Докато пътувах обратно край Волга, другарят Мерж беше пристигнал в Москва.
В същия ден се състоя заседание на изпълнителния комитет на III Интернационал. Ние не бяхме поканени. В наше отсъствие Майер (ГКП) внесъл предложение и посъветвал да ни бъде отказан достъп до Конгреса. Предложението било отхвърлено. Вследствие на това ни извикаха на заседанието и бяха толкова любезни да ни отредят консултативен глас за Конгреса.
На това заседание видяхме и ръководните принципи, които трябваше да бъдат представени на Конгреса. Те бяха мислени като основа за резолюциите на Конгреса, за който Радек ми беше казал по-рано с неговия самохвален маниер, че ги имал в чантата си. „В чантата си!”.
Ръководните принципи – не бяха ли те наши стари познати? Всъщност да. Ние разпознахме в тях добре познатите Тези от Хайделберг4. Само дето бяха щедро преработени и теоретично разкрасени, и засилени в централистко-диктаторския регистър. От ръководни принципи на спартакистката политика на разцепление, те бяха превърнати в такива на руската политика на насилие и трябваше да се превърнат в ръководни принципи на международната политика, налагана насила по руския метод.
Жертвахме една нощ, за да ги изучим, и на сутринта знаехме какво трябва да направим.
Отидохме при Радек и му поставихме ребром въпроса, дали в Отвореното писмо (което още не ни беше връчено) изключването на Лауфенберг, Волфхайм и Рюле е ултиматум и дали Изпълнителния съвет настоява на неговото изпълнение, преди ГКРП да бъде приета в III Интернационал. Радек извърташе, но ние искахме кратък и ясен отговор. Тогава Радек обясни: за изпълнителния комитет ще е достатъчно, ако ГКРП обещае, че – по-късно, при подходяща възможност – ще се освободи от Лауфенберг и Волфхайм. За моето изключване явно вече не ставаше дума. Тази забележителна мекота на изискванията, които получихме с висок гръден тон като задължително условие, ни накара да сме подозрителни. Поискахме да разберем кои изисквания за приемането на КРП (Комунистическа работническа партия) в III Интернационал са решителни. Радек обясни: вие трябва да разясните от името на своята партия в началото на конгреса, че ГКРП се подчинява на всички заключения на конгреса – тогава ще получите решителните гласове за влизане в Конгреса; след това пред приемането ви в Конгреса няма да има пречки.
Добре ли чувахме: беше ни разяснено като нещо напълно очевидно, че трябвало да се подчиним на крайните заключения на Конгреса, с които ние все още и въобще не бяхме запознати… Радек шегуваше ли се?
Не – говореше сериозно.
И ако Конгресът излезе с резолюция за разпускането на ГКРП?.. Шегата настрана: Конгресът имал действително такова намерение.
Така Радек беше разкрит.
Какво стоеше тогава в ръководните принципи?
Вижте само: 1. Комунистите са длъжни да изградят една здраво централизирана, строга, военизирана, диктаторска организация. 2. Комунистите са длъжни да участват в парламентарни избори и да влязат в парламента, за да могат там да осъществят революционна парламентарна дейност. 3. Комунистите са длъжни да останат в профсъюзите, за да могат да им помогнат успешно да построят институциите по революционен модел, които ще доведат до победа. – Тези три изисквания знаехме от Хайделберг, но по-нататък. 4. Всяка от включените в III Интернационал партии трябва да се нарече Комунистическа партия, и 5. Във всяка държава трябва да съществува само една Комунистическа партия, следователно… ами, следователно ГКРП трябва да се откаже от самостоятелността си и да се влее в КРП. И отново шегата настрана: Конгресът щеше да издаде смъртната
присъда на ГКРП и ние, делегатите от ГКРП, трябваше да получим решаващите гласове, т.е. трябваше да помогнем за издаването на смъртна присъда, като преди това разясним, че ГКРП ще се подчини без никаква съпротива на така издадената присъда. Може ли да има по-голяма политическа комедия? Или по-голямо предателство?
Изсмяхме се в лицето на Радек и го попитахме дали е луд.
Една партия, която въз основа на ръководните принципи от Хайделберг се оттегля от ГПК, конституира се на нови принципи, има организационно нова структура, тактически нова ориентировка и теоретически нова програма, и която стои здраво на двата си крака и е изпълнена с живот, концентрира в себе си всички активни сили на немската революция и вече надхвърля членската маса на ГПК – една такава партия отказва, има правото и трябва да откаже, отново да постави под въпрос правото си на съществуване. Както детето повече не се връща в утробата на майката, така и ГКРП няма да се върне в ГКП. Това може да се дискутира само с една дума – злина, абсурд, политическа детинщина.
Така оставихме Радек с примката, която искаше да постави около гърлото на ГКРП и си тръгнахме. Не изпитахме никакво удоволствие да стоим в тази атмосфера на политическо надиграване и мошеничество, на дипломатическа драматургия и опортюнистични манипулации, на морализаторски безсрамия и хладни остроумия, които могат да докарат само излишно главоболие.
Нямахме какво да правим, ама нищичко, на един конгрес, който беше толкова, ама толкова далеч от комунизма.
За това разяснихме: „Оттегляме се, с благодарност, от участие в Конгреса. Решени сме да пътуваме към дома, и да препоръчаме на ГКРП да задържи очакването си за момента, когато ще се появи наистина революционен Интернационал, към който партията може да се присъедини. Сбогом!”.

IV.

Нашето заминаване имаше изненадващ ефект.
Ако до този момент с нас се държаха като извънбрачни деца, чийто неясен статут носеше само грижи и неприятности на бедните им родители и които е най-добре да бъдат подчинени с добър пердах, изведнъж всички омекнаха. Заплашителната тояга изчезна зад огледалото и от чекмеджето беше изваден морков. Започнаха да се обръщат към нас с братски слова, както би следвало да става между комунисти, и с форми на добра воля и коректно общуване. Самият Радек прие друг маниер. Той се държеше коректно и ругаеше старателно ГКП, която наричаше „банда от лъжци и страхливци”, върху която ще упражни натиск и т.н. Имахме дълги и подробни пререкания с него, с Бухарин и в последния момент още една решителна дискусия с Ленин. Голямото уважение и възхищение, което хранехме към него и което се засили по време на дискусията ни, не ни спря да изкажем мнението си по съвсем немски начин. Разяснихме му, че усещаме като скандал и посегателство срещу немската революция това, че във време, в което трябва да се напишат сто брошури срещу опортюнизма, той намира време и се чувства заставен да състави брошура, насочена срещу активната и последователна партия на немската революция, ГКРП, която ще бъде използвана, както и повечето му писания в последно време, от контрареволюционните сили като част от арсенала им, не за да коригират грешната ни тактика в името на интересите на революцията, а за да убият всяка дейност у масите с аргументи и цитати на Ленин. Осведомихме го, че информацията му за немската ситуация е абсолютно погрешна и че аргументите му за революционната експлоатация на парламента и профсъюзите са смешни. Най-сетне оставихме го без ни най-малкото съмнение, че ГКРП, която отказва всякаква материална помощ от Москва, ще отклони и всякакво вмешателство от страна на Москва в делата си.
Дискусиите оставиха у нас чувството, че руските другари започнаха да виждат, че е било грешка да опъват тетивата на лъка твърде силно.
Защото в крайна сметка Интернационалът, т.е. на първо място Русия, се нуждае от ГКРП толкова, колкото и ГКРП от Интернационала. Затова и нашето решение бе крайно неприятно за тях и те търсеха начин да загладят ситуацията. Докато пътувахме към вкъщи през Петроград, Изпълнителният съвет ни изпрати още веднъж покана за Конгреса с разяснение, че ГКРП (макар да не изпълнява и да не е обещавала никога да изпълни драконовските условия на Отвореното писмо), ще има решаващ глас на Конгреса. Но всъщност беше едно и също дали ГКРП щеше да подпомогне своята екзекуция с консултативен или с решаващ глас. Затова благодарихме още веднъж и отпътувахме към Германия.
Начинът, по който в крайна сметка беше протекъл Конгресът, оправда тактиката ни. Въпросите, които щяха да се разглеждат и които ни засягаха – структурата на партията, парламентаризмът, и политиката на профсъюзите – бяха получили резолюции, които свидетелстваха за очеваден опортюнизъм. Това са резолюции в стила на дясното крило на Германската независима социалдемократическа партия (ГНСДП): резолюции, с които се налагат насила мненията на Доймих, Курт Гайерс, Коенен и т.н. по отношение на парламентарни и профсъюзни въпроси. Може и трябва ли ГКРП да намери допирни точки с ГНСДП по отношение на резолюциите на Конгреса? На тези въпроси може да се даде отговор само след като се премислят всички последствия и се измери цялата невъзможност и чудовищност на включването на ГКРП в този III Интернационал.
Това не означава, че ние се съпротивляваме на единението на всички работници в един интернационален съюз. По никакъв начин! Но ние мислим, че принадлежността към един наистина революционен Интернационал може да се реши с приемането на хартия на едни конгресни резолюции в момент на съгласие. Тя се решава само с волята за борба и революционната дейност на масите в решителния час. Това е работа на голям процес на изчистване и съзряване на революцията, в който важно е само онова, което е истинско и в пълно съгласие с нея.
Когато се разделях с Ленин, му казах: „Надявам се следващият Конгрес на Интернационала да се случи в Германия. Тогава ще получим наистина доказателство, че сме били прави. Тогава ще трябва да коригирате вашата гледна точка”. На което Ленин усмихнато отвърна: „Ако се случи така, ние ще сме последните, които ще се противопоставят на една такава корекция”.
Дано да е така. Ще бъде така!

Превод от немски език: Мария Иванчева

Бележки:

1 Преводът е направен по изданието, Otto Rühle, „Bericht über Moskau”, в: Die Aktion, 10 Jahrgang, Heft 39/40, 2 октомври 1920, Hamburg: L. Schulenburg, SS. 554-559; бел. ред.
2 Германската комунистическа работническа партия (ГКРП) е основана през 1920 г. от членове, изключени от Германската комунистическа партия (ГКП), които се противопоставят на участието на ГКП в буржоазната демокрация и търсят начин за установяване на диктатура на работническата класа по модел на СССР; бел. прев.
3 Карл Радек (1885-1939) е марксист, активен в Полската и в Немската социалдемократически партии, задържан в затвора по време на Спартакисткото възстание, и по-късно водач на Коминтерна след Руската революция. Противопоставя се на влизането на КРПГ в Коминтерна. Изгонен от КПСС след критиката срещу Сталин за „социализъм в една държава”, той е заточен в далечни краища на СССР. След като сътрудничи с Троцки, изпада в немилост и е осъден при публичния „Процес на 17-те”. Умира в трудов лагер по заповед на Лаврентий Берия; бел. прев.
4 Конгресът на Германската комунистическа партия през април 1920 г., при който от партията се отцепва фракция, сформирала Германската комунистическа работническа партия (ГКРП), чийто представител е Ото Рюле; бел. прев.

Текстът е от книгата „Автономизъм и марксизъм: от Парижката комуна до Световния социален форум“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s