Интервю с Рубен „Пепе“ Прието

Рубен „Пепе“ Прието е бил активен във FAU и Работническата студентска съпротива (ROE) през 1960-те. Той е съосновател на Партията на народната победа (PVP).

За FAU, ROE и PVP

Къде си бил активен през 1960-те години?

Бях активен във FAU и действах в рамките на ROE от края на 1976 г. FAU беше създадена през 1956 г. от хора като Херардо Гати, Хуан Карлос Мечозо, Маурисио Гати, Уго Корес, Errandoneas от факултета по изобразително изкуство и т.н.

По времето, когато се присъедини към FAU имаше друг процес в ход.

Да, с Гати като движеща сила, FAU пое курс, следващ заветите на Малатеста, в смисъл, че се осъзнаваше необходимостта от установяване на конкретна и централизирана организация. Това, както и решението за критикуване на Кубинската революция и приемането на някои марксистко-ленински методи на анализ предизвика разделение във FAU. Редица групи излязоха, а една група – въз основа на синдикалната дейност на Гати, Леон Дуарте, Уго Корес и други другари от профсъюзното движение по това време, плюс хора от студентските среди, като Густаво Инсуралде, Елена Куинтерос, Лилиян Селиберти и ние – помогнахме за формирането на ROE посредством противопоставянето на преустройството, породено от нарастващата хегемония на международния финансов капитал.

Какво се случи с идването на преврата през 1973 г.?

Превратът дойде, докато повечето организации бяха отслабени. През 1972 г. извънпарламентарните групи, опитващи се да предприемат пряко действие и въоръжена борба, бяха вече ударени силно. През 1973 г. много активисти на FAU преминаха границата и отидоха в Буенос Айрес с оглед на инфраструктурните трудности по отношение на защитаването на нелегалните активисти, въпреки че все още имаше едно значително присъствие в Уругвай, което позволяваше на много активисти на ROE да играят водеща роля в банковите профсъюзи, тези на FUNSA, работниците, произвеждащи напитки, както и на здравните работници.

С това оттегляне в Буенос Айрес как се появи PVP?

От Буенос Айрес Херардо Гати възобнови подготвителните си дейности за конгрес, който беше осуетен от репресиите. Имаше и открита дейност, като например подкрепителните комитети и съгласуваността с аржентинските политически групи. Заедно с редица другари, Гати работеше по изготвянето на основа за стартирането на PVP.

PVP също разполагаше с въоръжени групи като Народната революционна организация (OPR33).

OPR33 всъщност никога не е имала независимо съществуване. Тя винаги е била разклонение на FAU. Не беше със свой собствен апарат, нито имаше правомощията да взима решения. Всичко, което вършеше OPR33, се определяше от ръководството на FAU, което действаше като политическа партия. Тя имаше, както казва Гати, „два крака“. Единият се занимаваше с масова дейност в профсъюзите, студентския живот, кварталите и т.н., а другият беше предназначен да се намеси в народните борби посредством преки действия.

OPR33 предприе важни операции в Уругвай, като краденето на знамето на 33 Orientales през 1969 г. и редица отвличания, като това на предприемача Молагуера.

Да, отвличането на Молагуера има много общо с неговия конфликт около профсъюзната организация и с по-нататъшното му въвличане в каучуковата индустрия. FAU предприемаше подобни операции преди конфликтите с FUNSA и CICCSA

Бойците в Аржентина решиха да „съберат средства“. Имаше неуспешен опит за отвличане на изпълнителния директор на Pepsi Cola, като след това избраха холандския предприемач Харт.

Да. Двама или трима другари бяха арестувани заради опита да отвлекат изпълнителния директор на Pepsi Cola. Но похищението на Харт беше успешно. Не знам подробности, тъй като не бях в Буенос Айрес по това време, но има разкази за случилото се. Операцията докара 10 милиона долара.

Това беше забележителна сума за онези дни, най-големият откуп платен в Аржентина дотогава.

Всъщност, най-големият откуп беше платен след отвличането на собствениците на Бунхе и Борн. Той наброяваше 60 милиона долара. След това дойде отвличането от ERP, заради което беше платен откуп от 14 милиона долара за изпълнителния директор на Esso Самуелсон, но операцията с Харт донесе 10 милиона долара. Голяма сума пари.

Какво стана с парите?

Продължи да се планира реализирането на конгреса. Другарите създадоха необходимата инфраструктура за финансирането на нелегалния конгрес.

На конгреса през 1975 г. се появи Партията на народната победа (PVP) като публична и легална структура.

Организацията започна като политическа партия, но беше тайна. По това време беше немислимо лява партия да мери силите си с диктатурата, докато действа в рамките на закона. Заключенията на конгреса предвиждаха план за действие, антидиктаторска програма, предлагаща съпротива и установяването на временно правителство на националното спасение, съставено от всички, които са се противопоставяли на диктатурата, и покана за учредително събрание, за да се определят най-новите институции на страната. Това предложение беше подкрепено от дузина леви активисти, като много от тях са от Работническия революционен фронт (FRT), фракция на „Тупамарос“, която има огромен принос за превръщането в реалност на това предложение. […]

А къде отиде остатъкът от парите?

Тук трябва да се върна към един разговор, който имах с Маурисио Гати преди пътуването му до Франция. PVP имаше ръководно ядро, съставено от Херардо Гати, Леон Дуарте, Алберто Мечозо и Маурисио Гати. През 1976 г. уругвайската армия нападна ненадейно другарите в Аржентина. Това започна на 28 март с нападението срещу каравана в Колония, превозваща пропаганда за Уругвай. През април Телба Хуарес беше убита, а Ари Кабрера и Едуардо Чизола „изчезнаха“. След това на 9 юни беше отвлечен Херардо Гати. Случаят с Гати бележи началото на репресиите, предприети в лагера Automotores Orletti (в Аржентина).

До този момент колко пари от откупа за Харт бяха изразходвани за закупуване на къщи и помещения?

Всичко на всичко, като броим помещенията, квартирите, превозните средства и поддържането на някои хора, не повече от 500 000 долара. И за да дам някаква представа за цените по това време, ще кажа, че апартамент до Буенос Айрес в тези дни струваше 6000 долара. Цена като една кола в наши дни. Имотите в Аржентина бяха много евтини.

Има две фази на репресиите от Orletti. Едната започна с отвличането на Гати и приключи с първия полет от Orletti на 24 юли, когато 23 затворници бяха транспортирани обратно в Уругвай. Втората фаза през септември 1976 г. завърши с втория полет от Orletti на 5 октомври, когато бяха транспортирани други 22-ма, които сега са „сред изчезналите“. Репресивните сили и в двата случая иззеха пари. Как успяхте да пренасяте контрабанда в чужбина?

Около 1 400 000 долара бяха изнесени тайно и използвани за финансиране на световната кампания за разобличаване на диктатурата в Уругвай.

Тази сума, плюс разходите за помещенията и парите похарчени за общественото внимание в Уругвай може да се закръглят на 2 милиона долара. Какво стана с останалите 8 милиона?

Армията ги взе.

През юли, след отвличането на Гати в Аржентина, репресивните сили в Orletti използваха изнудване.

Хората, които отвлякоха Гати на 9 юни използваха един от неговите другари, Уошингтън „Перо“ Перес, в опит да поискат 2 милиона долара откуп. Няколко месеца преди това забелязах в La Republica поредица от снимки, изпратени от армията, показващи беззащитният Гати, сниман в лице, в профил и отзад и явно беше в добро здраве. На едната снимка се виждаше, че той държи асо пика и асо спатия, символизиращи двата милиона, които искаха. Някои беше направил тези снимки преди да започнат да го измъчват. Те също така изпратиха запис как чете, като времето беше определено от факта, че той четеше от спортните страници на El País. Малко след това беше изпратена друга снимка, показваща как Гати лежи в едно легло в доста жалко състояние заедно с Перо Перес, който държи брой на вестник Crónica.

В преговорите Перо Прес трябваше да пътува пет пъти между хората от Orletti и PVP. Вие какво направихте по този въпрос?

В деня, в който излязоха снимките, ние бяхме на улица Луис Вияле в Буенос Айрес, където живеех със съпругата, дъщеря ми и Тота Куинтерос. Случващото се беше разтълкувано като разузнавателна операция за печелене на време, така че да могат да издирят и арестуват всички останали бойци на организацията и най-вече да получат исканите пари. Показателно е, че на 13 юни, след отвличането на Леон Дуарте, един от шефовете в Orletti каза на Уошингтън „Перо“ Перес: „Дон Перо, случаят с Гати е приключен“. Според това изказване те вече имаха парите или щяха да ги получат. Съгласно нашата информация, парите бяха взети от две места. Дуарте каза на Перо Перес: „Махай се. Тези хора са убийци“.

Тази цифра съвпада с цифрата, дадена от аржентинския „информатор“, който доставяше подробности за откриването на Симон Рикуело и за второто заминаване от Orletti. Той каза, че са взели два милиона долара през юлската фаза. Останалите шест милиона са иззети през септември, нали?

Взеха много пари. В разговор с Маурисио предположихме, че са взели шест милиона със залавянето на Алберто Мечозо. Част от парите може да са били иззети от Адалберто Соба, като същевременно може да е имало пари и в домовете на други хора. Ръководството беше арестувано, а с него отидоха и парите. […]

Рохер Родригес (преработено)

Източник: Уругвайска анархистка федерация (FAU): криза, въоръжена борба и диктатура, 1967-1985 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s