5. Ala Vermelha разширява структурата си
„Червено крило“ влиза в новата 1970 г. с нова политическа линия, подлагаща на критика фокизма и войнствеността, и извеждаща на преден план работата с масите.
Трябва да се отбележи, че практически веднага смяната на ориентирите дава своите резултати: организацията започва бързо да нараства. В крайна сметка, през януари, временното национално ръководство структурира „Червено крило“ в шест Регионални комитети:
– щата Сао Пауло: тук структурата достига най-голяма сила, като също така тук се намират всички ръководещи органи на Ala Vermelha;
– щата Гуанабара: тук организацията има влияние най-вече в Рио де Жанейро, като също получава и известна подкрепа от околните работнически градове;
– щата Рио Гранде до Сул: „Червено крило“ има на „земята на гаучо“ две местни отделения – в столицата Порте Алегре и Санта Мария;
– щата Еспирито Санто;
– щата Минас Жерайс: активистите на Ala Vermelha действат в столицата Бело Оризонте, както и в Триангуло Минейро;
– федералният окръг Бразилия;
Освен тези комитети, представляващи партийни клетки, малки групи от активисти на Ala Vermelha съществуват също и на североизток – в щатите Пернамбуко (Ресифе и Зона Мата) и Сеара (Форталеза и Жукас).
Всеки регионален комитет има своя „Мрежа за подкрепа“ (Rede de Apoio), разделяща се на работнически и масов сектор. Последният се разделя на групи за работа в университетите, училищата и сред дребната буржоазия. „Червено крило“ постига значителни резултати в своята дейност, като първа от революционните бразилски организации се отказва от войнствеността и залага на масовата борба.
Междувременно, на 20 януари е арестуван Дениз Кабрал Фильо, основател и главен ръководител на Ala Vermelha, истинската душа на организацията, отговарящ за финансовия сектор. Веднага след това репресиите поразяват Регионалния комитет в Минас Жерайс, причинявайки сред тамошните активисти истинска паника, в резултат на което започва бързо бягство на бойци в другите щати. Разпадането на структурата в Минас Жерайс води до изостряне на политическите противоречия, развиващи се между националното ръководство и групата на местните дисиденти начело с Фернандо Сана Пино, известна като „Група Минейро“. През май по време на среща с представители на опозиционния колектив се случват конфликти по въпроса за методите на по-нататъшното финансиране на организацията. Сана Пино и неговите другари напускат редиците на „Червено крило“.
През следващия месец се провежда I Конгрес на Ala Vermelha, който заявява най-накрая новата стратегия на развитие, а също и взима решение за започване на публикуването на две списания – „Работническо единство“ Unidade Operária) и „Пролетарска борба“ (Luta Proletária).
В същото време, въпреки отказа от войнственост, „Червено крило“ напълно допуска методите за самофинансиране посредством въоръжени грабежи. По този начин, през август от бойците на Ala Vermelha в Сао Бернардо до Кампо е извършено нападение срещу инкасаторски автомобил на „Италианско-френската банка“, превозващ около 78 хиляди крузейро.
През октомври структурата е разтърсена от нови арести. В Рио Гранде до Сул са заловени 11 ключови бойци, което води до идентифициране на останалите и пълно разпадане на Регионалния комитет в този щат. В Гуанабара също последват арести.
Присъединявайки се към кампанията на бразилската гериля „Нулев глас“, насочена срещу фиктивните правителствени избори, на 15 ноември 1970 г., в деня на изборите, въоръжена група на „Червено крило“ окупира офиса на радиостанцията „Rádio Clube“ в Санто Андре. Зачитайки антиправителствен манифест към бразилския народ, бойците тръгват, оставяйки в близост до сградата автомобил пълен с експлозиви, който, обаче, не се взривява.
През първата половина на декември, за коригирането на политическата линия и взимането на някои решения за самофинансирането, Ala Vermelha прави свое пленарно заседание, което става последното преди катастрофалните загуби през следващата година.
Източник: Никитич Винтер
