Movimento Revolucionário Marxista

В началото на 1970 г. някои бойци на „Ala Vermelha“ в щата Минас Жерайс, в най-горещия период на държавните репресии, изтощаващи организацията, намират време за политически спорове с централното ръководство. Не имайки повече желание да се подчиняват на лидерите от Сао Пауло, активистите на тази група изпращат свой емисар при Деваниру Жозе де Карвальо, лидер на „Революционно движение Тирадентис“.

През май тази дисидентска група официално се отделя от „Червено крило“. Спасявайки се от репресиите на властите, петима нейни участници бягат в Сао Пауло, където създават така наречената „Група Минейро“, ставаща основа, върху която ще бъде създадено „Революционното марксистко движение“.

Не имайки никаква ясна политическа линия или дори конкретна структура, всички членове на „Група Минейро“ минават през етапа на „пролетаризацията“: т.е. наети са да работят в заводи и фабрики, за да сформират пролетарско мислене, отсъстващо от тях поради дребнобуржоазния им произход. В бъдеще планират да направят широка масова пропаганда сред работническата класа.

Паралелно с тази дейност, чрез своите местни другари от MRT, четирима бойци на MRM взимат участие във въоръжените акции на единния революционен фронт – заедно с MRT, ALN, REDE и VPR участват в грабежа на „Италианско-американската банка“, нападението срещу тютюневата фабрика в Камбуси, кражбата на автомобили от булевард Императриз Леополдина и в неуспешния опит за грабеж на брониран камион на компания „Brinks“ на улица Параизу.

Получените в резултат на тези нападения, а също и дарените от страна на „Революционно движение Тирадентис“, пари доста помагат в оцеляването в Сао Пауло на беглите радикали от Минас Жерайс, които дори успяват да привлекат към своята малка организация няколко работници.

В първия ден на новата 1971 г., на среща в Сан Висенте, членовете на MRM взимат решение за преименуване на организацията – отсега тя се нарича „Партийна революционна организация на работническата класа“ (Organizaçao Partidária Classe Operária Revolucionária – OPCOR).

Бидейки свързана исторически с „Червено крило“ и PC do B, OPCOR фактически избира чисто маоистка линия. Като основна задача на организацията е установяването в страната на народно революционно правителство чрез въоръжена борба и продължителна народна война в градовете и, преди всичко, в селата.

На практика, въпреки че организацията намалява своя войнствен плам, тя продължава да участва във въоръжените грабежи в редиците на единния фронт, постепенно вървящ към своя крах. Ръководството, състоящо се от шест човека, едновременно изпълнява функциите на бойно ядро. Едва по-късно OPCOR успява да излезе извън пределите на Сао Пауло, вербувайки още осем човека в своята „родина“ в Минас Жерайс – в Бело Оризонте и Витория.

През 1971 г. в сътрудничество с MRT, ALN и VPR, организацията взима участие в четири въоръжени акции:

на 14 май в неуспешен опит за грабеж на инкасаторски автомобил на „Италианско-американската банка“;

на 22 януари нападение срещу брониран камион на банка „Андраде Анрауд“ в Камбуси;

на 30 януари нападение срещу супермаркет „Peg-Pag“ в Санто Амаро;

и на 10 февруари нахлуване в металургичната фабрика „Mangelis“ в Мооке.

Последните дни на март са фатални за OPCOR. Между 22 и 25 март в резултат на полицейски спецоперации са арестувани шестима членове на бойното крило и четирима симпатизанти на организацията.

От конспиративните квартири на групата, освен оръжия и амуниции, са иззети още документи, от които може да се направи извод за планираните бъдещи нападения на OPCOR – като например саботажи срещу електрическата система и тръбопровода в Сао Пауло, а също и отвличането на двама северноамерикански граждани, за които се твърди, че са сътрудници на ЦРУ, тримата директори на завод „Chrysler“, както и консултанти от Италия, Монако и Португалия.

Но не това е най-тъжното. Задържайки бойците на OPCOR, полицията по този начин се натъква на представителите на „приятелските“ структури, оказващи значителна помощ в борбата на тази малка организация – MRT и VPR, които също са поразени от вълна от арести.

Историята на MRM/OPCOR приключва.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s