Ejército del Pueblo Paraguayo

История

„Армията на парагвайския народ“ е основана на 1 март 2008 г., съгласно документ, намерен от полицията в изоставен лагер на ЕРР в Ибирати, покрайнините на Оркета (департамент Консепсион). Въпреки това, гръбнакът на бъдещата организация (която според някои данни начислява повече от 60 човека) възниква доста по-рано – в рамките на радикалната фракция на „Партия свободна родина“ (Partido Patria Libre), която, единен блок с други ултралеви организации, участва в националните избори през 2003 г., издигайки Томас Саяс като кандидат за президент.

Въоръженото крило на PPL, организирано в началото на 2000-те, за своята кратка история успява да извърши доста въоръжени акции, сред които убийството на полицейския офицер Андрес Сеферино Бритеса в Колония Маракана (департамент Каниндио), отвличането и убийството на Сесилия Кубас, разстрелът на полицая Оскар Носеда в Пентесиньо (департамент Консепсион), нападението срещу комисариат №27 в Угуа Нянду (Консепсион), откъдето е иззето оръжие…

армия на парагвайския народСъщо така има доказателства, че някои членове на EPP излизат от местната католическа църква. Например, монсеньор Оскар Паес преди влизането си в „Армията на парагвайския народ“ е активист в селските организации в северната част на страната и служи в една от местните църкви. Именно голямата бедност на енориашите и липсата на всякакви жизнени перспективи у тях подтиква свещеникът към престъпността.

Идеология

Според свидетелства на заключената активистка на ЕРР Кармен Вилалба, „Армията на парагвайския народ“ е пример за военно-политическа организация, базираща се на марксизма-ленинизма и революционния национализъм, което е ясно видимо в почитането на Гаспар Родригес де Франс („баща на парагвайската нация“) и Марискал Лопес, като „национални герои в борбата за независимост и изграждане на велика родина“.

programa politico eppДокументът „Политическа програма на ЕРР“, разработен от политическия затворник и съпруг на Вилалба Алсидес Овиедо Бритес през есента на 2011 г., унифицира възгледите на „Армията на парагвайския народ“: в челните редици стои извършването на „Франсистката революция на 21 век“, която ще разруши монопола на олигархията и западния капитал в Парагвай и ще установи „народна революционна демокрация, сериозна и войнствена“. Предполага се унищожаването на „буржоазния“ парламент и учредяването на „народни конгреси“ (национален, регионални, районни и местни), които ще вземат управлението на страната в свои ръце.

Ще бъде изградено ново справедливо общество, където ще бъдат разрушени „предразсъдъците и ограниченията“, които „буржоазията и буржоазните медии“ налагат на коренните жители в региона – индианците; където всяко семейство ще получи полагащото му се според закона за жилището; където ще бъдат унищожени латифундиите и земята ще бъде предадена в ръцете на тези, които я обработват; където в полза на народа ще бъдат иззети всички парични средства, откраднати в годините на стреснерската диктатура и „псевдодемократичното“ правителство.

Инцидентът в Санта Ерминия

Първият удар „Армията на парагвайския народ“ нанася по правителството на Никанор Дуарте Фрутос в неделя, 16 март 2008 г., буквално две седмици след непосредственото основаване на организацията. В този ден група бойци изгаря паркинга на селскостопанските машини в латифундия в Санта Ерминия, в департамента Консепсион, специализирана в отглеждането на соя и принадлежаща на бразилския олигарх Набурту Бохту.

Един от лидерите на EPP (сега затворник) Касилдо Лопес (мъжът с брадата) дълго време се занимава с организирането на изземването на земята от селяните в Консепсион. На снимката той ръководи една такава акция в Санта Ерминия.

Един от лидерите на EPP (сега затворник) Касилдо Лопес (мъжът с брадата) дълго време се занимава с организирането на изземването на земята от селяните в Консепсион. На снимката той ръководи една такава акция в Санта Ерминия.

Местните селяни две години преди това непрестанно изпращат жалби до регионалното правителство с оплаквания във връзка с лошото здраве на хората що се отнася до разпространяването на пестициди от Бохту. Дълго време тези жалби остават нечути. Накрая, от фискалните органи на Консепсион е дадена заповед за арестуването на бразилския латифундист, но по някаква причина съдът в град Оркета анулира решението, което причинява яростно недоволство сред местните селяни. Не е изненадващо, защото след подпалването на селскостопанските машини именно трудещите се в региона са обвинени и от Бохту, и от правителството в извършването на тази акция.

Инцидентът в Такуати

В навечерието на Нова година, 31 декември 2008 г., „Армията на парагвайския народ“ извършва нападение срещу военна казарма в Такуати, департамент Сан Педро, откъдето е взето голямо количество оръжие, след което мястото е подпалено. В момента на атаката в гарнизона има само няколко военни, които не успяват да окажат никаква съпротива на бунтовниците.

В отговор на действията на герилиерос, Въоръжените сили на Парагвай инициират започването на грандиозна операция в региона, най-голямата след Войната в Чако. Действията на военните поразяват цялото парагвайско общество със своя размах, количество и качество на използваното въоръжение. Въпреки това, операцията не носи никакви успехи в задържането на престъпниците, ако не се счита фактът, че в региона се установява относително спокойствие.

Взривът в Двореца на правосъдието в Асунсион

На 29 април 2009 г. въоръжена група подхвърля на адвокат Хилберо Ривас листовка със следното съдържание:

„Настъплението на псевдодемократичното правителство на националния предател Фернандо Луго срещу „Армията на парагвайския народ“ завърши с пълен провал. Славните бойци на EPP защитиха с оръжие в ръце своите позиции и нанесоха тежък удар на войските, ръководени от палячото и панаирен шарлатанин, министърът на вътрешните работи Рафаеал Филисола.

На отговорните за изтезанията на нашите арестувани другари (съдии, прокурори, затворнически директори и други служители на Темида) предаваме пламенен привет. Те не ще се скрият от нас, революционното правосъдие ще нанесе по тях ответен удар“.

Паралелно с това, бунтовниците уведомяват полицията за това, че в Двореца на правосъдието в Асунсион е заложена бомба. Експлозията се случва, едва когато всички намиращи се в сградата хора са изведени навън от служители на реда. На следващия ден политическата затворничка Кармен Вилалба, придружавана от адвокат, дава интервю, в което заявява отговорността на EPP за терористичния акт, подчертавайки неговата безкръвност, тъй като „организацията уважава чуждите животи и винаги се опитва да минимизира броя на жертвите“.

Кармен Вилалба

Кармен Вилалба

Отвличането на Линдстрон

Някои бивши членове на „Партия свободна родина“, сега бойци на EPP, са свързани с многобройните отвличания, които се случват в Парагвай. Хуан Аром, Анунсио Марти и Кармен Вилалба, превръщащи се в говорители на „Армията на парагвайския народ“, например, взимат участие в отвличането на Мария Едиф Бордон през 2001 г. По-късно, през 2004 г., също свързани с военното крило на „Партия свободна родина“ се оказват замесени в похищението и последващото убийство на Сесилия Кубас, дъщеря на бившия президент Раул Кубас Грау.

buscadosНо всичко това са операции, провеждани преди възникването на EPP. Първото „официално“ отвличане, проведено от „Армията на парагвайския народ“ с цел получаване на финансови средства се случва на 31 юли 2008 г., когато в Такуати е отвлечен едрият животновъд, собственик на дъскорезница и бивш кмет на Такуати Луис Алберто Линдстрон. След 43 дни в плен е пуснат на свобода след плащането на 300 хил. долара от неговите роднини.

Отвличането на Фидел Савала

На 15 октомври 2009 г. животновъдът Фидел Савала Серати е отвлечен от своята латифундия в Унгуа Нянду, департамент Консепсион.

На 12 януари 2010 г. семейството на Савала, действайки според предадените инструкции на EPP, в качеството на първа стъпка, необходима за освобождаването на латифундиста, е даряването на голямо количество месо на бедните и нуждаещите се семейства. Тази храна, отбелязана като „подарък от EPP“ е предадена в индианските селски общности „Boquerón“ и „Redención“ в Консепсион, а също и в спортния клуб „Resistencia“, намиращ се в бедния квартал Чикарита в Асунсион. Въпреки това, 35 семейства от общността „Boquerón“ отказват да приемат „подаръка“ поради „страха от репресиите и правителството“, както обяснява лидерът на общността.

В крайна сметка, на 17 януари след плащането на 550 хил. долара Фидел Савала е пуснат на свобода след 94 дни в плен: той е намерен на 10 км. от своята латифундия, практически там, където е отвлечен. Веднага след това висшите офицери от Националната полиция съобщават, че са взели пълен контрол над северната част на страната, за да арестуват участниците в отвличането. От въздуха в гората са открити на пет километра от немската колония в Сан Алфредо 12 въоръжени човека (сред които има две жени), облечени в камуфлаж, въпреки че наземните сили не успяват да заловят никого: пробивайки полицейските кордони, бойците бягат към границата с Бразилия.

Сблъсъкът в Агуа Дулсе

На 14 април 2010 г. се случва въоръжен сблъсък между боеца на EPP Севериано Мартинес и полицейски патрул в близост до латифундията „Che Kamba“, разположена до военния гарнизон Агуа Дулсе, департамент Алто Парагвай, в Чако. В този сблъсък са ранени трима: служител на полицията, администраторът на латифундията и самият боец, който, обаче, успява да избяга и да се скрие в планината.

Севериано Мартинес

Севериано Мартинес

Веднага след престрелката на мястото пристига хеликоптер, който взима ранените, и отряд на специалните сили на полицията за издирване на избягалия престъпник. Има догадки, че Мартинес се намира в региона за подготовка на нова операция на EPP, а други твърдят, че според слухове боецът е загубил връзка със своите другари, защото се укрива в зона, където по принцип „Армията на парагвайския народ“ няма никакво присъствие, за разлика от Консепсион. Има сведения, потвърдени по-късно, когато е намерено скривалището на Мартинес, че той живее „като индианец“, практически в пълна изолация от външния свят, като единственото средство за комуникация е малък радиоприемник.

На 28 април се случва нов сблъсък в Агуа Дулсе между Мартинес и полицейска група, обхождаща околността, в резултат на който боецът, получаващ един куршум в лицето и два в стомаха, умира. След извършената аутопсия патолозите установяват, че така или иначе Мартинес скоро би умрял: лекарят открива следи от сериозна инфекция на белите дробове, причинена в резултат от раняването в първия въоръжен сблъсък.

Сблъсъкът в Аройто

На 21 април, няколко дни след първия инцидент в Агуа Дулсе, в друг въоръжен сблъсък са убити четирима души. От латифундията Санта Анделия, в Аройто, департамент Консепсион, група бойци на EPP решава да открадне няколко крави за последващо разпространение на месо сред нуждаещите се. Охраната на латифундията реагира яростно, в резултат на което възниква яростна престрелка, в която загива полицай и трима частни охранители, двама от които са бразилски граждани.

След всичко, което се случва, правителството на Луго взима решение да засили полицейските сили в този регион от страната, както и да въведе военно положение в пет департамента: Консепсион, Амамба, Сан Педро, Виля Айес и Каниндио.

Смъртта на ръководителите

През септември 2010 г., с интервал от три седмици, правителството убива две ключови фигури на EPP.

27-годишният Габриел Сарате Кардосо (човек №3 в йерархията на организацията), пътувайки от село Сидепар към град Бела Виля (департамент Каагуасу), в нощта на 3 септември се натъква на селски път на група полицаи, с които се заформя тежка престрелка. Използвайки в нея пушка М-16, открадната през декември 2008 г. от казармата в Такуати, Габриел Сарате получава шест огнестрелни рани и умира на място. Освен пушката, той също така носи раница, в която служителите откриват 294 патрона за М-16, 36 патрона за пистолет, пистолет 38-ми калибър, елементи за взривове и компас. Трябва също да се отбележи, че няколко дни по-рано Габриел Сарате, според сведенията на местните жители, е застрелял в Сидепар 66-годишният селски учител Уго Хулиан Ортис Вилалба, бивш симпатизант на организацията, който предава на полицията схемата за шифроване на съобщения, разработена от EPP.

На 25 септември в Угуа Нянду (департамент Консепсион) полицията открива в планината група бойци на „Армията на парагвайския народ“. Около 22:00 часа към планината тръгва отряд на специалните сили, който веднага се натъква на 26-годишния Нимио Кардосо Касерес, един от ръководителите на EPP и организатор на похищението на Фидел Савала. Завързва се престрелка, в която Нимио е убит. Чувайки изстрелите, останалите другари се притичват към своя другар, но виждайки, че е убит, те взимат оръжията му (пушка и пистолет) и бягат навътре в планината.

Nimio Cardozo CáceresЯнуарските покушения

На 13 януари 2011 г. EPP залага две бомби в парк Карлос Антонио Лопес, близо до офиса на телекомпанията Canal 9 “TV Cerro Cora”. Първата бомба се взривява около 06:30 часа на сутринта, повреждайки антената и правейки дупка в стената на офиса.

Няколко часа по-късно, когато към сградата пристигат значителен брой полицаи, един от служителите на реда намира втората бомба, скрита в кофа за боклук. Отцепвайки парка и евакуирайки хората, около 13:00 часа сапьорите взривяват бомбата.

На следващия ден EPP пуска комюнике, в което поема отговорност за терористичния акт срещу „буржоазните, платени от олигарсите средства за масова информация, прикриващи криминалните прояви на режима на предателя Луго, преследващ антиимпериалистичните, антикапиталистическите, патриотичните и народни революционери от Армията на парагвайския народ“.

Три дни по-късно, на 16 януари, нова бомба се взривява в близост до Комисариат №3 в Оркета, тежко ранявайки четирима служители на реда, намиращи се в патрулен автомобил до сградата.

Сблъсъците в Оркета

Годишнината от убийството на своите лидери от властите бойците на EPP отбелязват с нападение срещу комисариата в Консепсион. На 21 септември 2011 г., около 22:00 часа група бойци атакува полицейския участък в Капитан Хименес, на 15 километра от Оркета. Застрелвайки двамата полицаи, намиращи се в сградата, нападателите залагат вътре бомба. Незабавно на мястото пристигат засилени полицейски отряди, които започват да преследват бойците. Продължаващото повече от час бягство със стрелба приключва за подривните елементи доста успешно – въпреки усилията на властите, всички нападатели успяват да се скрият в мрака на гората.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s