Отзив за „Взаимопомощта“ на Кропоткин (Паул Матик)

animalfriends13Western Socialist, януари-февруари 1956 г.

Това ново издание на труда на Кропоткин за взаимопомощта, за първи път публикувано в началото на века, не само удовлетворява нуждата от постоянната му достъпност, но в определена степен също помага в борбата с такива днешни явления като „неомалтусианството“ и безполезният опит да се представи капиталистическата конкуренция като „закон на природата“. Вярването на Хъксли, че природата и обществото имат една борба за съществуване, борбата на всеки срещу всички, подкани Кропоткин да покаже, че и в света на животните, и в човешкото общество взаимопомощта осигурява оцеляването и движи прогреса.

Това, че Хъксли обяви явлението на социалния дарвинизъм с названието „оцеляване на по-силния“, получи успешно разпространение в обществото като „естествен отбор“. Нищо не може да се направи, защото природата не е нито морална, нито аморална, тя е въобще извън моралните понятия. Разбира се, бяха предприети опити за оспорване на „естествения ред“ посредством създаването на обществен ред, насочен към смекчаване на борбата на всички срещу всички. Все пак това е малко обещаващо за бъдещето, защото населението е склонно да изпревари средствата за препитание, и по този начин борбата за оцеляване продължава да унищожава слабите.

Кропоткин не отговори на малтусианския аргумент на Хъксли, дори при това, че това е неговият единствен довод в подкрепа на възгледите му. Вместо това, Кропоткин описа формите на взаимопомощта, наблюдавана в света на животните, и различните типове социално сътрудничество в цялата история на човечеството. Превъзходна работа от негова страна и независимо от своето първоначално предназначение, тази книга е важно изследване на поведението на животните и еволюцията на човешката социалност. Попадайки под магията на дарвинизма, Кропоткин искаше да поправи неговата конкретна капиталистическа едностранна интерпретация, която виждаше само конкуренция, като подчерта много по-важният фактор – взаимопомощта като инструмент за оцеляване. Той не повдигна малтусианския аргумент, защото смяташе, че съществуващите „природни препятствия за прекомерното размножаване“ са направили този аргумент незначителен.

Това съдейства косвено на „социалдарвинистите“, които не различават природата и обществото и виждат във всички социални страдания прояви на „естествения ред“. Те биха настоявали на това, макар и борбата за съществуване да не може да бъде характеризирана с постоянната ожесточена борба за средствата за препитание, независимо от това, че нищетата и недостига, както и глада и мора, трябва да се разглеждат като „природни препятствия за пренаселването“. Според тях облекчаването на човешките страдания, независимо по каква причина, е против необходимите „природни препятствия за пренаселването“.

Кропоткин не отговаря на малтусианския аргумент, защото той също не различава достатъчно ясно обществото и природата. Точно както социалната конкуренция на дарвинистите е инстинктивно чувство, както за хората, така и за животните, така взаимопомощта на Кропоткин е „нравствен инстинкт“ на дочовешкия произход и „закон на природата“. Това обаче не го избавя от „призива за взаимопомощ“, който се чува от „храсти, гори, реки и океани“ и лежи в основата на нашите „етични понятия“, за да осигури по този начин „по-възвишената бъдеща еволюция на човешкия род“. Изглежда, че „естествените закони“ наистина изискват ефективна подкрепа или пренебрежение от страна на хората.

Наблюдението показва, че в пределите и между различните видове има и съревнование, и взаимна помощ. Взаимопомощта, разбира се, е най-добрият начин за оцеляването на тези видове, чиито живот зависи както от сплотеността, така и от конкуренцията. Въпреки това, в продължение на дълго време оцеляването в света на животните не е зависело от практиката на взаимопомощта или конкуренцията, а е зависело от решението на човека кои видове трябва да живеят и да се развиват и кои трябва да бъдат унищожени. Каквото и да означава „естественият ред“ относно поведението на животните, той събаря изкуствените „закони“, които променят природата за собствените потребности и нужди. „Дивата природа“, ако може така да се изразим, където може да господства „естественото право“, сега се нуждае от запазване и защита според националното и международното право. Навсякъде, където управлява човекът, „естественото право“ относно живота на животните прекратява съществуването си.

Ако това е вярно за света на животните, колко да е вярно за човека? Въпреки че също е голям ценител на Дарвин, Маркс обръща внимание на факта, че природата неправомерно се променя под въздействието на хората, и (въпреки малтусианството, в частност) никакво „естествено право“ не направлява ръста на населението. Променящата се социална структура, а не „естественото право“, определя има ли „пренаселване“ или не, и може ли взаимопомощта или конкуренцията да се характеризират с обществените отношения или те съществуват независимо от тях. „Пренаселването“, както и гладът и страданието, свързани с него, не са продукт на природата, а продукти на хората или по-скоро на обществените отношения, които спират социалната организация на производството и този живот като цяло, в който гладът би зависел от „пренаселването“. „Пренаселването“, за което говори Хъксли, не се отнася към въпроса за средствата за съществуване, а към потребностите на капиталистическото натрупване, и е отражение на капиталистическия начин на производство, а не на „законите на природата“.

Трябва да отбележим, че така нареченото „пренаселване“ изглежда, че съществува в голяма част от света, където хората са подложени на глад и наводнения, където все още са назад с производството. В това време, докато това условие може да не е изкуствено, то във всеки случай се подкрепя от хора, така че да осигури привилегировано положение в рамките на съществуващите социални отношения или международни отношения на властта, или в двата случая едновременно. „Пренаселването“ не е причина, а следствие на тези опити да се попречи на социалното развитие, както може да се види от факта, че, където гладът е премахнат населението има тенденцията да намалява. Но дори ако това не е така, в продължение на дълго време има достатъчно възможности за увеличаване мащабите на производството, които биха били в състояние да изхранят много по-голямо световно население, отколкото сегашния му размер.

„Пренаселването“ изглежда, че не вълнува съвсем управляващите класи. По-скоро обратното, и това е видно от тези безумни опити за увеличаване на населението при първите признаци за неговия тенденциозен спад, от факта, че контролът над раждаемостта е обявен за престъпление и се поддържат условия, способстващи за огромното увеличаване на бедните маси. Условията за страдания на масите са предпоставка за богатство и привилегировано социално положение на управляващите класи.

Въпреки че е добре да се знае, че взаимопомощта в природата не е по-малка от конкуренцията, това не е достатъчно, за да насърчи хората да променят своето поведение и социални отношения. За тези, които печелят от условията няма значение дали е „естествен“ или „неестествен“, „най-добрия“ или „най-лошия“ метод за оцеляване на видовете. Човечеството е извън тяхната загриженост. За тези, които правят печалби ще бъде добре да знаят, че взаимопомощта се практикува в техните кръгове и свидетелства за техните високи етически понятия и естествено поведение, но това не спира тяхната експлоатация. Целият спор между Хъксли и Кропоткин не засяга актуалните проблеми на обществото, а именно, че „взаимопомощта“ в човешкото общество предполага отмяна на класовите отношения.

Паул Матик

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s