Антон Панекук: Писмо до Корнелиус Касториадис от 8 ноември 1953 г.

Антон Панекук

Антон Панекук

(1953)¹
Уважаеми другарю Шалю²,

Много Ви благодаря за поредицата от единадесет броя на списание Социализъм или варварство, които ми изпратихте чрез другаря Б… Прочетох ги (въпреки че още не съм ги приключил) с огромен интерес, защото те разкриват голямо сходство помежду ни. Вероятно сте забелязал същото при прочита на моята книга Работническите съвети³. От много години насам ми се струва, че малкото социалисти, които поддържат тези идеи, не са се увеличили на брой; книгата бе игнорирана и посрещната с мълчание от почти цялата социалистическа преса (с изключение на Socialist Leader на Независимата лейбъристка партия наскоро).
Затова се радвам, че се запознах с група, която е стигнала до същите идеи независимо от мен. Пълното подчинение на труда им от страна на работниците, което Вие изразявате така: „Самите
производители организират управлението на производството”, съм описал в главите, посветени на „организацията на цеховете” и „социалната организация”4. Органите, които са необходими на работниците за обсъждания, съставени от събрания на делегати, които Вие наричате „съветски организми”, са същите като тези, които ние наричаме „conseils ouvriers”, „Arbeiterräte”, „workers’ councils” 5.
Разбира се, има разлики. Ще ги разгледам, като по този начин ще се опитам да допринеса за дискусията във Вашето списание. Докато Вие ограничавате дейността на тези организми до организацията на труда във фабриките, след като работниците вземат социалната власт, ние считаме, че това са също така организмите, чрез които работниците ще завземат тази власт. При завземането на властта не се интересуваме от „революционна партия”, която да поеме ръководството на пролетарската революция. Тази „революционна партия” е троцкистко понятие, което (от 1930 г. насам) намира поддръжници измежду много бивши членове на комунистическата партия, разочаровани от практиката ѝ. Противопоставянето и критиките ни датират още от първите години на Руската революция; те бяха насочени срещу Ленин и бяха породени от завоя му към политическия опортюнизъм. Ние останахме извън пътя на Троцки: никога не сме били под негово влияние. Считаме Троцки за най-способния говорител на болшевизма и той трябваше да бъде наследникът на Ленин. Но след като признахме, че в Русия се заражда капитализъм, вниманието ни бе насочено главно към западния свят на едрия капитал, където работниците ще трябва да преобразуват най-високоразвития капитализъм в истински комунизъм (в буквалния смисъл на думата). С революционния си плам Троцки заплени всички несъгласни, които сталинизмът бе прогонил от комунистическите партии, и ги зарази с болшевишкия вирус, почти напълно лишавайки ги от възможността да разберат големите нови задачи на пролетарската революция.
Тъй като Руската революция и идеите ѝ все още имат силно влияние върху умовете на хората, е нужно да вникнем по-надълбоко във фундаменталните ѝ характеристики. С две думи, това беше последната буржоазна революция, въпреки че бе извършена от работническата класа. „Буржоазна революция” означава революция, която унищожава феодализма и отваря пътя за индустриализация, с всички социални последици, които това предполага. Така Руската революция се намира в линията на Английската революция от 1647 г. и на Френската революция от 1789 г., както и на последвалите я революции през 1830 г., 1848 г. и 1871 г. В хода на всички тези революции внушителната сила, необходима за унищожаването на стария режим, бе осигурена от занаятчиите, селяните и работниците; след това на преден план излязоха комитетите и политическите партии, представляващи богатите слоеве, които съставляваха бъдещата господстваща класа, и завзеха правителствената власт. Това бе естественият резултат, тъй като работническата класа още не бе съзряла достатъчно, за да управлява самата себе си. В това ново класово общество, където работниците бяха експлоатирани, на тази господстваща класа ѝ трябва правителство, съставено от едно малцинство от функционери и политици. В една по-скорошна епоха Руската революция изглеждаше като пролетарска революция, чиито автори бяха работниците чрез техните стачки и масови акции. Обаче болшевишката партия малко по малко успя по-късно да завземе властта (като работническата класа бе едно незначително малцинство сред селското население). По този начин буржоазният характер (в широкия смисъл на думата) на Руската революция стана доминанта и прие формата на държавен капитализъм. Оттогава насам – поради идеологическото и духовното си влияние в света – руската революция се превърна в пълната противоположност на една пролетарска революция, която трябва да освободи работниците и да ги направи господари на средствата за производство.
За нас славната традиция на Руската революция се състои във факта, че при първите ѝ избухвания – през 1905 и 1917 г. – тя бе първата, която изработи и показа на работниците от целия свят организационната форма на автономното им революционно действие – съветите. От този опит, който по-късно се потвърди в по-малка степен в Германия, произлизат идеите ни относно формите на масова дейност, които са присъщи на работническата класа и които тя би следвало да използва, за да постигне същинското си освобождение.
Тъкмо обратното на това са традициите, идеите и методите, произтичащи от Руската революция, когато комунистическата партия взема властта. Тези идеи, чиято функция е единствено да пречат на правилното пролетарско действие, съставляват същността и основата на пропагандата на Троцки.
Изводът ни е, че формите на организация на автономната власт, изразени с термините „съвети” [soviets] или „работнически съвети” [workers councils], трябва да служат както за завоюване на властта, така и за ръководство на производителния труд впоследствие. На първо място това е така, понеже властта на работниците над обществото не може да бъде получена другояче, например чрез т.нар. революционна партия; на второ място – тъй като съветите, които ще са необходими за производството по-късно, могат да се образуват единствено чрез класовата борба за завоюване на властта.
Струва ми се, че в това понятие изчезва „възелът от противоречия” на проблема за „революционното водачество”. Тъй като източникът на противоречията е невъзможността да се съчетае властта и свободата на една класа, която управлява собствената си съдба, с изискването тя да се подчинява на ръководство, съставено от една малка група или партия. Но може ли да се поддържа такова изискване? То ясно противоречи на най-цитираната идея на Маркс, т.е. че освобождението на работниците е задача на самите работници. Още повече, пролетарската революция не може да се сравнява с обикновено въстание или военна кампания, водена от централно командване,
дори и с период на борба, подобна – например – на Великата френска революция, която сама по себе си не е нищо друго, освен епизод от възкачването на буржоазията на власт. Пролетарската революция е много по-всеобхватна и дълбока; тя е възкачването на масата хора до съзнанието за съществуването и характера им. Тя няма да бъде просто сътресение; тя ще образува съдържанието на цял един период в историята на човечеството, през който работническата класа ще трябва да открие и осъзнае собствените си способности и потенциала си, както и собствените си цели и средства за водене на борбата. Опитах се да доразвия някои аспекти на тази революция в книгата си Работническите съвети в главата, озаглавена „Революцията на работниците”6. Разбира се, всичко това дава само една абстрактна схема, която може да се използва, за да излязат на преден план разностранните сили в действие и отношенията помежду им. Възможно е сега да попитате: В рамките на тази ориентация, на каква цел служи дадена партия или група и какви са задачите ѝ?
Можем да сме сигурни, че нашата група няма да успее да командва работническите маси в революционната им дейност: освен нас, има още половин дузина или повече групи или партии, които се наричат революционни, но всяка от тях има различни програми и идеи, и в сравнение с великата Социалистическа партия, те не са нищо повече от лилипути. В рамките на дискусията в брой 10-ти на Вашето списание правилно се твърдеше, че нашата задача е теоретична по същество: да намерим и посочим, чрез изследвания и дискусии, най-добрия път на действие за работническата класа. Обаче основаващото се на това образование трябва да бъде насочено не само към членовете на дадена група или партия, а към масите на работническата класа. От тях ще зависи да решат кой е най-добрият начин за действие на своите събрания във фабриките и в Съветите си. Но за да вземат решението си по най-добрия възможен начин, те трябва да бъдат просветени чрез добре обмислени мнения на възможно най-голям брой хора. Следователно една група, която прокламира, че автономното действие на работническата класа е основната форма на социалистическата революция, ще счете, че основната ѝ задача е
да отиде да разговаря с работниците, например чрез общодостъпни брошури, които да разясняват идеите на работниците, обяснявайки важните промени в обществото и необходимостта работниците сами да се ръководят във всички свои действия, включително в бъдещия производителен труд.
Ето това са някои от разсъжденията, породени от прочита на изключително интересните дискусии, публикувани във Вашето списание. Освен това, бих искал да изкажа голямото си удовлетворение от статиите за Американският работник7. които изясняват голяма част от енигматичния проблем на тази работническа класа без социализъм, и от поучителната статия за работническата класа в Източна Германия. Надявам се, че Вашата група ще има възможността да публикува още броеве на списанието си.
Ще ме извините, че настоящото писмо е написано на английски език; трудно ми е да се изразявам задоволително на френски.

С уважение,
Ваш
Ант. Панекук
8 ноември 1953 г.

Превод от английски език: Атанас Игов

1 Преводът е направен по изданието: Anton Pannekoek, „Letter to Socialismе ou barbarie”, от сайта libcom.org. Писмото е публикувано за първи път в превод на френски език в Socialisme ou barbarie, бр. 14, април-юни 1954 г. Настоящият превод е направен по текста на английския оригинал, възпроизведен в: libcom.org/library/letter-to-sob-pannekoek (достъп: 25.11.2013); бел. ред.
2 Пиер Шалю (фр. – Pierre Chaulieu) – псевдоним на Касториадис; бел. прев.
3 В оригинала заглавието е на френски език – Les Conseils ouvriers. Става дума за книгата на Панекук, написана в периода 1941-46 г. и публикувана за първи път на холандски през 1946 г. под заглавието De arbeidersraaden. Първото ѝ издание на английски език в превод на автора с изменения и допълнения е публикувано под заглавието Workers’ Councils през периода 1947-49 г. в австралийското месечно списание Southern Advocate for Workers’ Councils; бел. прев.
4 Съответно гл. 3-4 от ч. І на цитираната в предната бележка книга на Панекук; бел. прев.
5 „Работнически съвети” съответно на френски, немски и английски език; бел. прев.
6 Гл. 6 от ч. ІІ на цитираната книга на Панекук; бел. прев.
7 Paul Romano and Ria Stone, The American Worker – две статии на Пол Романо и Риа Стоун (съотв. псевдоними на Фил Сингър и Грейс Лий Богс), публикувани като памфлет през 1947 г.; бел. прев.

Текстът е от книгата „Автономизъм и марксизъм: от Парижката комуна до Световния социален форум“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s