Тезиси на Комунистическата работническа партия на Германия

(те ще бъдат обсъждани не само в партията, но и в рамките на Комунистическия интернационал)

1. Историческата задача на пролетарската революция е да предаде поземлените богатства в ръцете на трудещите се, за да сложи край на частната собственост върху средствата за производство, което ще направи невъзможно съществуването на отделната управляваща класа от експлоататори. Тази задача включва освобождаването на общественото стопанство от всички окови на политическата власт, което, разбира се, ще се извърши в световен мащаб.
2. Краят на капиталистическия метод на производство, завземането на това производство и предаването му в ръцете на работническата класа, краята на цялото класово деление, изпепеляването на политическите институции и изграждането на комунистическо общество представляват исторически процес, отделни моменти от който не могат да бъдат точно предсказани, но е необходимо да отбележим няколко моменти що се отнася до ролята, която ще играе политическото насилие в този процес.
3. Пролетарската революция е едновременно политически и икономически процес. Нито като политически процес, нито като икономически тя може да се разреши на национално ниво; изграждането на световна комуна е абсолютно необходимо за нейното оцеляване. От това следва, че до окончателното унищожение на властта на капитала в световен мащаб, победилата част от революционния пролетариат все още ще се нуждае от политическо насилие за защита от възможни атаки на политическото насилие на контрареволюцията.
4. В допълнение към тези причини, които правят политическото насилие необходимо за победоносната част на пролетариата, съществуват и други причини, свързани с вътрешното развитие на революцията. Революцията, разглеждана като политически процес, има своя решаващ момент – завземане на политическата власт.
Революцията като икономически процес няма такъв решаващ момент, изисква се дълга работа, за да се вземе ръководството на народното стопанство от страна на пролетариата, да се ликвидира мотива за печалба и да се замени с икономика, основана върху обществените потребности.
Безусловно, в течение на този период буржоазията няма да седи безучастно, а ще се опита да си върне властта, като целта е да си защити печалбите. Това означава, че в страните с развита демократична идеология – индустриално силните страни – тя ще се опита да заблуди пролетариата с демократични лозунги.
Затова е много важно, че работниците имат възможност да приемат решително и непоколебимо политическото насилие, докато не вземат в конкретните условия контрол над икономиката и не съкрушат властта на буржоазията. Този период ще бъде диктатура на пролетариата.
5. Необходимостта за пролетариата да държи политическата власт в своите ръце след политическата победа на революцията потвърждава необходимостта от политическа организация на пролетариата след завземането на властта, както и преди това.
6. Политическите работнически съвети (Soviets) са исторически определена, всеобхватна форма на пролетарската власт и управление: винаги съветите преминават през определени точки на класовата борба и повдигат въпроса за пълнотата на властта.
7. Исторически определената форма на организация, която обединява най-съзнателните и подготвени пролетарски бойци е партията. Понеже историческата задача на пролетарската революция е комунизъм, партията в своята програма и своята идеология може да бъде само комунистическа партия. Комунистическата партия трябва да има внимателно разработена програмна основа и трябва да бъде дисциплинирана и организирана отдолу, като единна воля. Тя трябва да бъде мозъка и оръжието на революцията.
8. Основна задача на комунистическата партия е както преди, така и след завземането на властта в лутаницата и колебанията на пролетарската революция да бъде ясен и непоколебим компас по пътя към комунизма. Комунистическата партия трябва да показва на масите пътя във всяка ситуация и не само на думи, но и на дела. Във всички въпроси за политическата борба преди завземането на властта тя трябва да направи по ясен начин граница между реформите и революцията, трябва да осъди всеки уклон към реформизма, като предателство на революцията и работническата класа, който дава нов живот на старата система на печалбите. Така, както не може да има общи интереси между експлоататорите и експлоатираните, така не може да има никакво единство между реформите и революцията. Социалдемократичният реформизъм, който каква ли не маска би предпочел, днес е основно препятствие по пътя на революцията и последна надежда на управляващата класа.
9. Комунистическата партия трябва безкомпромисно да встъпва срещу всички прояви на реформизъм и опортюнизъм с еднаква решителност в своята програма, преса, тактика и действия. Тя не трябва да позволява на числеността да расте по-бързо, отколкото това позволява притежаваната сила от комунистическото ядро.
10. Не толкова като цяло, но и в отделни свои моменти революцията е диалектически процес, в хода на който масите правят неизбежни колебания.
Комунистическата партия, като организация на най-съзнателните елементи, трябва да се старае да не се поддава на тези колебания, а да покаже изход от тях. Яснота и принципна природа на лозунгите й, единство на думите и делата, свое положение начело в борбата, правилност на собствените прогнози – всичко това трябва да помогне на пролетариата бързо и напълно да преодолее всяко колебание. В рамките на цялата своя дейност комунистическата партия трябва да развива класовото съзнание на пролетариата, дори на цената на това, че мигновено ще стане опозиция на масите. Само по този начин партията в хода на революционната борба може да спечели доверието на масите и да извърши тяхното революционно просвещение.
11. Естествено, комунистическата партия не трябва да губи връзка с масите. Това означава, че освен обикновеното задължение да води пропаганда, тя трябва да взима участие в работническите движения, причинени от икономическите потребности и да се опитва духовно да просвещава такива движения, да ги развива, поощрявайки призивите към активно солидарност, за да се разширява борбата и да придобива революционни, и където е възможно, политически форми. Но комунистическата партия не може да укрепи духа на опортюнизма чрез изтъкване на частични реформаторски искания от името на партията.
12. Най-важното практическо действие на комунистите в икономическата борба на работниците се състои в организирането на такива средства на борбата, които в революционната епоха във всички високоразвити страни са единственият инструмент, подходящ за такава борба. Това означава, че комунистите трябва да се стремят към обединение на революционните работници (не само членовете на комунистическата партия) в заводите, а също и да изграждат заводски организации (Betriebsorganizationen), които ще се обединят в съюзи и ще бъдат готови за завземане на производството от работническата класа.
13. Революционните заводски организации (съюзи) са рамка за частични икономически искания, за работниците, борещи се за себе си на територия, на която в борбата се появяват комитети за действие. Те са предшественици и основа на революционните работнически съвети.
14. По време на създаването на тези широки класови организации на революционния пролетариат, комунистите показват силата на своята програма и единство. В съюзите те ще дадат пример за комунистическата теория на практика, ще се стремят към победа на пролетарската революция, а след това към достигане на комунистическо общество.
15. Ролята на партията след победата на революцията зависи от международната ситуация и от развитието на класовото съзнание на пролетариата. Дотогава, докато диктатурата на пролетариата (политическото насилие на победилата работническа класа) е необходима, комунистическата партия трябва да прави всичко възможно, за да движи събитията в комунистическа насока. За тази цел във всички развити промишлени страни е абсолютно необходимо, колкото се може повече революционни работници под влиянието на духа на партията да вземат активно участие в завземането и преобразуването на икономиката. Организацията на предприятията и съюзите, опитът в отделните конфликти и формирането на комитети за действие са необходими мерки за развитие на революционната борба, която ще се осъществи от авангарда на работническата класа.
16. В този случай, в който съюзите, като класови организации на пролетариата, закрепят своето положение след победата на революцията и станат способни да консолидират икономическите основи на диктатурата във вид на система от съвети, те ще увеличат своето значение по отношение на партията. По-късно, когато диктатурата на пролетариата се вкорени в съзнанието на масите, партията ще загуби своето значение по отношение на съветите на трудещите се. Накрая, когато самозащитата на революцията с политическо насилие стане ненужна, когато масите окончателно преобразуват своята диктатура в комунистическо общество, партията ще прекрати своето съществуване.

Комунистическа работническа партия на Германия, 1921 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s