Програма на Комунистическата работническа партия на Германия (KAPD)

kapdПредисловие

Принципите на Комунистическата работническа партия на Германия бяха определени във вихъра на революцията и контрареволюцията. Но появата на новата партия не датира от Великден 1920 г., когато „опозицията“, обединена преди това от случайни контакти, премина съвместно към организационния смисъл.

Появата на КРПГ съвпада с фазата на развитие на КПГ (Спартакистката лига), в течение на която клика от безотговорни лидери, поставяйки своите интереси над интересите на пролетарската революция, се опита да наложи личната си концепция за „смъртта“ на немската революция над мнозинството в партията.

Последното (мнозинството в партията) лице в лице енергично се противопоставяше на този показ на личните интереси. КРПГ се появи, когато тази клика, утвърждавайки се в разработването на лични концепции, се опита да преобразува революционната тактика на партията в реформаторска тактика. Това предателско отношение на Леви, Познер и компания доведе до признаването на факта, че радикалното премахване на всяка политика на лидерите трябва да стане първото условие за прогреса на пролетарската революция в Германия.

Това е фактически корен на опозицията, която възникна между нас и Спартакистката лига, тази опозиция е толкова дълбока, че бездната, която отделя нас от КПГ, е по-голяма от опозицията, която съществува между такива, като П. Леви, В. Пик, Талхаймер и т.н., от една страна, и Гилфердинк, Криспин, Щампферс и Лехин от друга.

Идеята, че наистина в пролетарската организация революционната воля на масите ще бъде преобладаващ фактор във взимането на тактически позиции, е ръководна мисъл в организационното изграждане на нашата партия. Изразяването на автономия на всички членове във всички случай е основен принцип на пролетарската партия, която не е партия в традиционния смисъл.

По този начин, очевидно за нас е, че програмата на партията, която излагаме тук, и която беше съставена от програмна комисия, упълномощена на събрание, трябва да остане като проектопрограма до следващото събрание, което може да внесе изменения.

Други предложения за промени, които могат да се отнасят до основните позиции и тактиката на партията, е малко вероятно да бъдат приети, като се вземе предвид, че програмата е вярно формулирана в по-широк контекст и съдържанието на програмната декларация е единодушно прието на събранието на партията.

Но възможните официални поправки никак не ще променят революционния дух, който съживява всеки ред от програмата. Марксисткото признаване на историческата необходимост от диктатура на пролетариата служи за нас като неизменно и необходимо ръководство в международната класова борба. Под това знаме победата на пролетариата е сигурна.

Берлин. Средата на май 1920 г. Изпълнителен комитет:
Фридрих Ердман Щал

Програма на Комунистическата работническа партия на Германия

Световната икономическа криза, появата на световната война с нейните чудовищни социални и политически последствия, които създават впечатление за поразено от гръм поле от руини с колосални размери, може да означава само едно: залезът на Боговете на буржоазно-капиталистическия световен ред е близо. Днес това не е въпрос на периодични икономически кризи, които някога са били част от капиталистическия метод на производство, това е криза на самия капитализъм, виждаме конвулсивни спазми в целия социален организъм, страхотни избухвания на класовите антагонизми с безпрецедентна сила, общи страдания на широки слоеве от населението: всичко това е съдбоносно предупреждение към буржоазното общество. Изглежда все по-ясно, че постоянно растящите противоречия между експлоататорите и експлоатираните, че противоречието между труда и капитала, съзнанието за което става все по-разпространено и сред най-равнодушните слоеве от пролетариата, не могат да бъдат решени.

Капитализмът преживява своя окончателен провал, той е потънал в бездната на войната за империалистичен грабеж, той създаде хаос, чието непоносимо продължение постави пролетариата пред исторически избор: рецидив на варварството или изграждане на социалистически свят.

От всички народи на земята само руският пролетариат все пак успя в тази титанична борба да събори господството на своята класа от капиталисти и да вземе властта.

В героичната съпротива той порази с концентриран удар наемническата армия на световния капитал и сега е изправен пред задача с ненадмината трудност: реконструкция въз социалистическа основа на икономиката, която е напълно разрушена от световната война и идващата след нея в продължение на повече от две години гражданска война. Съдбата на руската република на съветите зависи от развитието на пролетарската революция в Германия.

След победата на немската революция ще видим появата на социалистически икономически блок, който чрез взаимен обмен на продукция от промишлеността и селското стопанство, ще бъде способен да установи истински социалистически режим на производство, което повече няма да бъде задължено да прави икономически и също политически отстъпки на световния капитал. Ако немският пролетариат не изпълни своя историческа задача в най-скоро време, развитието на световната революция ще бъде поставено под въпрос за години напред, ако не и за десетилетия.

Факт е, че днес Германия е ключът към световната революция.

Революцията в страните-победители от Антантата може да започне само тогава, когато голямата бариера в Централна Европа бъде вдигната. Икономическите условия на пролетарската революция са несравнимо по-благоприятни в Германия, отколкото в страните-победители в Западна Европа.

Безжалостното ограбване на немската икономика след подписването на Версайския мирен договор доведе до голяма степен на бедност, което изиска бързо и радикално решение. Освен това, мирът на разбойниците от Версай не само има влияние върху капиталистическия метод на производство в Германия, но също така прави живота на пролетариата непоносим.

Най-опасният аспект е това, че той подкопава икономическите основи на бъдещата социалистическа икономика в Германия и в този смисъл поставя под въпрос развитието на световната революция. Само бързото напредване на немската пролетарска революция може да ни донесе изход от тази дилема.

Икономическата и политическа ситуация в Германия е повече от готова за започването на пролетарската революция.

На този етап от историческото развитие, когато процесът на разпадане на капитализма вече не може изкуствено да се замаскира, пролетариатът трябва да осъзнае, че е необходима енергична намеса за ефективно използване на властта, която той вече притежава.

В епохата на революционната класова борба, като тази, където последният етап от борбата между труда и капитала вече започна, и където решителната борба сама по себе си вече е в ход, следва само борба до смърт.

По-специално, необходимо е да се борим с учрежденията, които се стремят да създадат мост над бездната на класовите антагонизми, и които се ориентират към класовото сътрудничество между експлоататорите и експлоатираните.

В момент, когато обективните условия за започване на пролетарската революция са вече налице, и когато постоянната криза става все по-дълбока и по-дълбока, трябва да има причини от субективен характер, които да удържат ускорението на процеса в революцията. С други думи: съзнанието на пролетариата все още е частично обхванато от буржоазна или дребнобуржоазна идеология.

Психологията на немския пролетариат, в неговия сегашен вид, показва много отчетливи следи от отдавнашното заробване с милитаризъм, и се характеризира с липсата на истинско самосъзнание.

Това е натурален продукт на парламентарния кретенизъм на старата социалдемокрация и Обединената социалистическа партия (USPD) от една страна и абсолютизма на профсъюзната бюрокрация от друга. Тези субективни елементи играят решаваща роля в немската революция. Проблемът на немската революция е проблемът с развитието на съзнанието на немския пролетариат.

Осъзнавайки тази ситуация и необходимостта да ускори ритъма на развитието на революцията по света, вярна на духа на Третия интернационал, КРПГ се бори за незабавно ликвидиране на буржоазната демокрация и установяване на диктатура на работническата класа. Тя отхвърля конституционния демократичен принцип, два пъти по абсурден и неприемлив в настоящия период, предоставящ на експлоататорската класа на капиталистите политически права и пълномощия да се разпореждат изключително със средствата за производство.

В съответствие със своите максималистки възгледи КРПГ отхвърля всички реформаторски и опортюнистични методи на борба, които са само начин да се избегне сериозната и решителна борба с класовата буржоазия.

Партията не се опитва да избегне тази борба, а точно обратното, тя е стимулира активно.

В държавата, която носи всички симптоми на периода на упадък на капитализма, участието в парламентаризма е също част от тези реформаторски и опортюнистични методи.

В такъв период да се призовава пролетариатът към участие в парламентарни избори означава да се подхранват опасни илюзии, че кризата може да се преодолее с помощта на парламентарни средства.

Това означава да се прибегне до средства, използвани в миналото от буржоазията в нейната класова борба, докато ние сега се намираме в ситуация, когато само методите на пролетарската класова борба, прилагани решително и праволинейно, могат да имат решително влияние. Участието в буржоазния парламентаризъм в разгара на пролетарската революция може да означава само саботаж на идеята за съветите.

Идеята за съветите в периода на пролетарската борба за политическа власт се намира в центъра на революционния процес. По-силното или по-слабо ехо, което идеята на съветите пробужда в съзнанието на масите, е термометър, който прави възможно измерването на развитието на пролетарската революция.

Борбата за признаване на революционните съвети на работниците и политическите съвети на трудещите се в рамките на тази революционна ситуация логически води до борба за диктатура на пролетариата срещу диктатурата на капитализма.

Тази революционна борба, конкретна политическа ос на която е идеята за съветите, е принудена под натиска на историческата необходимост да тръгне срещу съвкупността на буржоазния обществен ред и, следователно, срещу неговите политически форми, срещу буржоазния парламентаризъм.

Система на съветите или парламентаризъм? Това е въпрос от историческа важност. Да се образува пролетарско-комунистически свят или да се претърпи корабокрушение в бурите на буржоазно-капиталистическата анархия?

В тази ситуация, абсолютно революционна, както сегашната ситуация в Германия, участието в парламентаризма означава не само саботаж на идеята за съветите, но също помага да се предостави на разлагащия се буржоазен строй нов живот и по този начин се възпрепятства прогреса в пролетарската революция.

С изключение на буржоазния парламентаризъм, професионалните съюзи образуват главен бастион срещу по-нататъшното развитие на пролетарската революция в Германия.

Тяхното отношение по време на световната война е добре познато.

Тяхното решаващо влияние върху главната ориентация и тактика на старата социалдемократическа партия доведе до провъзгласяването на “свещения съюз” с немската буржоазия, което е равносилно на обявяване на война на международния пролетариат.

Тяхната ефективност, като социалпредатели, намира своето логическо продължение в началото на революцията през 1918 г. в Германия.

Тук те показаха своите контрареволюционни намерения, сътрудничейки си с обхванатите от кризата немски индустриалци, за да създадат “общност на труда” (Arbeitsgemeinschaft) в интерес на социалния мир.

Те поддържат своето контрареволюционно отношение до ден днешен, през целия период на немската революция. Това е бюрокрацията на профсъюзите, която има най-голяма сила срещу идеята на съветите, намираща все по-дълбоки и по-дълбоки корени в немската работническа класа, това са съюзи, които намериха средства успешно да парализират всички стремежи към пролетарската политическа власт, която е логически резултат на масовите действия на икономическа територия.

Контрареволюционният характер на профсъюзните организации е толкова известен, че много работодатели в Германия взимат на работа работници, които принадлежат само към профсъюзната група.

Това показва на целия свят, че профсъюзната бюрокрация ще вземе активно участие в поддържането на капиталистическата система, която се пука по шевовете.

По този начин, профсъюзите са рамо до рамо с буржоазната основа, един от основните стълбове на капиталистическата държава. Историята на профсъюзите за последните 18 месеца нагледно показа, че тази контрареволюционна формация не може да бъде преобразувана отвътре.

Революционизацията на профсъюзите не е въпрос на индивиди: контрареволюционният характер на тези организации се намира в тяхната структура и в конкретните методи на действие. Оттук следва логически, че само унищожението на профсъюзите може да разчисти пътя за социалната революция в Германия. За изграждането на социализма е нужно нещо по-различно от тези вкаменени организации.

Именно в масовата борба се появява заводската организация. Тази повърхност не е имала и не може да има равна, но това не е новина. Новото е, че тя прониква навсякъде по време на революция, като необходима ръка на класовата борба срещу стария дух и старите устои, които са били основа.

Това съответства на идеята за съветите, тъй като тя не е абсолютно чиста форма или нов организационен трик, или дори “прикрита тайна”, органически раждаща се в бъдещето, съставляваща бъдещето, това е форма за изразяване на социалната революция, която се стреми към общество без класи. Тя е организация в чисто пролетарската борба.

Пролетариатът не може да бъде организиран за безмилостно сваляне на старото общество, ако той се разкъсва на парчета според професионални категории, далеч от своята територия за борба; той трябва да извърши своята борба в завода. Именно тук, където работниците стоят рамо до рамо, като другари, именно тук, където всички те са принудени да бъдат равни.

Именно тук, където масите са двигателят на производството и постоянно се блъскат да вземат под свои контрол производството, да разкрият неговите тайни. Именно тук идейната борба, съзнанието за революция, изпитват постоянно вълнение, от човека към човека, от масите към масите.

Всичко е фокусирано върху висшите интереси на класата, а не върху увеличаването на организацията-учредител и не върху специалните интереси на професията, когато всичко се свежда до мерки, които трябва да им служат.

Такива организации, гръбнакът на заводските съвети, са много по-гъвкав инструмент на класовата борба, с получаването на свежа кръв за организма, заради постоянната възможност за преизбиране, отзоваване и т.н.

Занапред в масовите действия и заедно с тях, заводските организации естествено трябва да създадат за себе си централизирани органи, които да съответстват на тяхното революционно развитие.

Тяхно основно дело трябва да бъде развитието на революцията, а не програмите, уставите и подробните планове.

Това не е кредит в банка или животозастраховане, дори ако – без съмнение, – правят сбирки, когато е необходимо за поддръжка на стачка.

Непрекъсната пропаганда на социализма, заводски събрания, политически дискусии и т.н., всичко, което влиза в нейните задачи на думи, е революция в заводите.

Целта на заводската организация е двойна.

Първата цел е унищожение на профсъюзите и всички непролетарски идеи, които са съсредоточени около тях.

Няма съмнение, че в тази борба заводската организация ще срещне като отчаяни врагове всички буржоазни образувания; но същото се отнася и за партизаните от ОСПГ и КПГ, тъй като последните неочаквано се оказаха в капана на старата схема на социалдемокрацията.

(Дори, ако приемат политическите различия, в рамките на последната програма, те всъщност оставят морално-политическите критики на “грешките” на социалдемокрацията.)

Тези тенденции могат да влязат даже в качеството си на открити врагове, тъй като в техните очи политическата търговия и дипломатическото изкуство все още са “над” гигантската социална борба.

Не може да има никакво съмнение, че сме изправени пред тези дребни изпълнители на “тежката работа”.

Не може да има никакво споразумение с ОСПГ, защото те не признават необходимостта от заводски организации, като основа на борбата за работнически съвети.

Значителна част от масите вече ги признава, вместо ОСПГ, като свое политическо ръководство. Това е добър знак.

Заводските организации, чрез разпространяването на масови стачки и трансформирането на тяхната политическа ориентация, опирайки се всеки път на политическата ситуация на текущия момент, ще способстват за по-бързото и задълбочено разобличаване и унищожаване на контрареволюционните профсъюзи.

Втората голяма цел на заводските организации е свързана с подготовката за изграждане на комунистическо общество. Всеки работник, който казва, че е за диктатура на пролетариата, може да стане член.

Освен това, необходимо е решително да отхвърлят профсъюзите и решително да се освободят от тяхната идеологическа ориентация. Това последно условие ще бъде крайъгълният камък за влизане в заводската организация.

Именно поради това, че показва сцепление между пролетарската борба и нейните собствени методи, ние не изискваме придържане към по-точна програма на партията.

Благодарение на своята природа и присъщите й тенденции, заводската организация ще служи на комунизма и ще доведе до комунистическото общество.

Нейното ядро винаги ще бъде в пряка форма комунистическо, а нейната борба изтласква всичко в същото направление. От друга страна, програмата на партията трябва да има отношение към социалната реалност в най-широк смисъл, а това изисква най-сериозните интелектуални качества от членовете на партията.

Политическата партия, подобна на КРПГ, която върви напред и бързо се променя по отношение на световния революционен процес, не може да има голям показател в броя на членовете (това води, ако не към регрес, то към корупция). Но революционните маси, напротив, са обединени в заводските организации чрез своята класова солидарност и чрез осъзнаването на принадлежността им към пролетариата.

Това е нещо, което органически подготвя единството на пролетариата, а само въз основа на партийната програма това единство никога няма да е възможно.

Заводската организация е началото на комунистическата форма и ще стане основа на комунистическото общество в бъдеще. Заводската организация изпълнява своите задачи в тесен съюз с КРПГ.

Политическата организация има за задача обединението на най-челните елементи от работническата класа въз основа на партийната програма.

Връзката на партията със заводската организация изхожда от природата на заводските организации. Работата на КРПГ в рамките на тези организации ще се състои в безмилостната пропаганда, а също и в издигането на лозунги за борба.

Революционните кадри в завода ще станат мобилно подразделение на партията. Естествено е, че партията винаги е имала по-пролетарски характер, и тя е длъжна да отговаря за диктатурата отдолу.

Благодарение на своя кръг от задачи, тя се разширява, но в същото време получава най-силна подкрепа. Това, което трябва да се постигне като победа (взимане на властта от пролетариата), завършва в диктатурата на класата, а не в диктатурата на няколко партийни лидери и техните клики. Заводската организация е гарант за това.

Етапът по взимането на политическата власт от пролетариата изисква твърди репресии срещу капиталистическото буржоазно движение.

Това ще бъде постигнато чрез създаването на организация на съветите, извършващи съвкупността от политическата и икономическата власт. На този етап заводската организация се превръща в елемент на диктатурата на пролетариата, доведена до край в завода. Последният също има за задача преобразуването в базов блок на икономическата система на съветите.

Заводската организация е икономическо условие за изграждането на комунистическо общество (Gemeinwesen). Политическата форма на организацията на комунистическото общество е системата със съвети. Заводската организация се намесва така, че политическата власт да се осъществява само от представители на изпълнителната власт на съветите.

По този начин, КРПГ се бори за реализирането на революционна максимална програма, конкретните искания на която се съдържат в следните точки:

1. Непосредствено политическо и икономическо единство с всички победили пролетарски страни (Съветска Русия и т.н.) в духа на международната класова борба с цел обща самозащита срещу агресивните действия на световния капитал.
2. Въоръжаване на политически организираната революционна работническа класа, създаване на местни военни групи за отбрана (Ortswehren), формиране на Червена армия, разоръжаване на буржоазията, всички полицаи, офицери, “граждански” групи за отбрана (Einwohnerwehren) и т.н.
3. Премахване на всички парламенти и всички общински съвети.
4. Създаване на Съвети на работниците като законодателни и изпълнителни органи на властта. Избиране на Централен съвет от делегати на работническите съвети в Германия.
5. Събиране на конгрес на всички немски съвети като висша форма на политическата власт на съветите в Германия.
6. Взимане на контрол над пресата от страна на работническата класа под ръководството на местните политически съвети.
7. Унищожаване на буржоазния съдебен апарат и незабавно създаване на революционни трибунали. Осъществяване на контрол над работата на буржоазната затворническа система и над службите за сигурност от страна на съответните пролетарски органи.

Икономическа, социална и структурна сфера:

1. Отмяна на държавните и обществените дългове, отмяна на репарациите.
2. Експроприация от републиката на съветите на всички банки, находища на полезни изкопаеми, леярни заводи, а също и на големите компании от промишлеността и търговията.
3. Конфискация на цялото материално богатство до определен праг, който се установява от Централния съвет на съветите на работниците в Германия.
4. Трансформация на частната собственост на земята в колективна собственост под ръководството на компетентните местни и селски съвети (Gutsräte).
5. Републиката на съветите поема отговорност за целия обществен транспорт.
6. Регулиране и централно управление на цялата съвкупност на промишлеността от висши икономически съвети, които трябва да бъдат упълномощени на конгрес на икономическите съвети (совнархози).
7. Адаптацията на цялата промишленост трябва да се основава на най-подробни статистически икономически изчисления.
8. Задължително принуждаване да се работи.
9. Гаранция за всяко лице по отношение на храната, дрехите, жилището, старостта, болестите, индивидуалността и т.н.
10. Отмяна на всички касти, декоративни и титулни различия. Пълно юридическо и социално равенство на половете.
11. Незабавно коренно преобразуване на резервните средства, жилищния фонд и здравеопазването в интерес на пролетарското население.

В същото време, докато КРПГ обявява най-решителна война на капиталистическия начин на производство и буржоазната държава, тя насочва своите директни атаки срещу буржоазната идеология и се превръща в пионер на световната революционна пролетарска концепция. Важен фактор за ускоряване на социалната революция се намира в революцията на целия интелектуален свят на пролетариата. Осъзнавайки този факт, КРПГ подкрепя всички революционни тенденции в областта на науката и изкуството, всички тези елементи, които съответстват на духа на пролетарската революция.

По-специално, КРПГ стимулира всички сериозни революционни усилия, които позволяват на младежта от двата пола да се изразява. КРПГ отхвърля всички преимущества над младежта. Политическата борба кара младежта да достигне висше развитие на своите сили, което ни дава увереност, че тя ще изпълни своите задачи с най-абсолютна яснота и решителност. В интерес на революцията е, и това е задължение на КРПГ, че младежта ще получи цялата необходима подкрепа в нейната борба.

КРПГ съзнава също, че след завоюването на политическата власт от пролетариата, големи области от дейността в изграждането на комунистическото общество ще се възложат на младежта: защита на републиката на съветите от Червената армия, преобразува на процеса по производство, създаване на училища на комунистическия труд, които ще изпълняват своите творчески задачи в тясна връзка със заводите.

Това е програмата на Комунистическата работническа партия на Германия.

Вярна на духа на III Интернационал, КРПГ остава привързана към идеята на основоположниците на научния социализъм, в съответствие с който, завоюването на политическата власт от пролетариата ще означава разрушаване на политическата власт на буржоазията.

Да се унищожи цялата съвкупност на буржоазния държавен апарат с неговата капиталистическа армия под ръководството на буржоазните офицери и офицери помешчици, с неговата полиция, тъмничари и съдии, свещеници и чиновници, е първата задача на пролетарската революция.

Победоносният пролетариат трябва да бъде закален срещу ударите на буржоазната контрареволюция. Когато това е наложено му от буржоазията, пролетариатът трябва да се стреми да съкруши гражданската война на експлоататорите с безжалостно насилие. КРПГ осъзнава, че крайната борба между капитала и труда не може да бъде решена в рамките на националните граници.

Докато капитализмът използва националните граници и удържа своето нахлуване по света заради някакво национално съмнение и прочие колебания, пролетариатът може да бъде хипнотизиран от националистическа идеология и да изгуби поглед върху основната идея за международна класова солидарност.

Колкото повече идеята за международната класова борба бъде ясно схваната от пролетариата, толкова повече тя ще стане ръководна идея на световната пролетарска политика, и толкова по-импулсивни и масови ще бъдат ударите на световната революция, която ще разбие на парчета разлагащия се капиталистически свят.

Извън всякакви национални особености, извън всякакви граници и отечества, вечният фар блести за пролетариата: Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

Комунистическа работническа партия на Германия.

Берлин, 1920 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s