KAUD – Какво искаме?

Kampfruf, No. 5, Май 1932 г., Берлин

Световната война и революцията недвусмислено показаха на пролетариата, че в борбата срещу капитализма и буржоазията му е необходима организация, нямаща никакви общи интереси с последната.

На 4 август 1914 г. профсъюзите и социалдемократите подкрепиха войната. Те поеха “отговорност за своите войници”, стъпвайки по този начин в защита на интересите на немската буржоазия.

Централисткият организационен апарат и пълната вяра на пролетарските маси във вождовете бяха известни страни на партийния авторитет. Защо вместо да насочат масите по пътя на революцията, срещу отвратителната война и ненаситната буржоазия, тези работнически организации тръгнаха по противоположния път?

Профсъюзът и партията са исторически обусловени форми и средства за изразяване на исканията: икономически и политически. С преминаването на капитализма в нова степен от своето развитие, те губят влиянието си, като причината е заимстваната от капитализма организационна структура.

Те са построени на принципа вожд и маси, крал и поданици. Антон Панекук разкрива същността на профсъюзите по следния начин:

“Ограничавайки и запазвайки работническата класа в този вид, в който е, профсъюзното движение обозначава своята роля в капиталистическата система и представлява само един от нейните елементи. Точно както парламентаризмът въплъщава в себе си духовната сила на вождовете над пролетарските маси, профсъюзното движение въплъщава тяхната материална сила”.

“В условията на високоразвития капитализъм, в епохата на корпоративизма и гигантските корпорации, профсъюзите стават все по-близки до министерствата на буржоазната държава от миналото. Ние имаме всъщност чиновническа класа с фондове и преса; бюрокрация, в чиито ръце се намират всички инструменти на властта. Повече не слуги на организацията, а нейни собственици, бюрократите започват да се идентифицират с нея. Следва примирение с държавата и нейната бюрокрация; въпреки формалната демокрация, редовите членове въобще не могат да повлияят на случващото се. Организацията им се противопоставя, като че ли са враждебна на нея сила. Въпреки че властта в профсъюзите изхожда от работниците, профсъюзите оказват власт над работниците. Аналогията с държавата е видна за пореден път”.

Такава характеристика на профсъюзите може напълно да се отнесе и към политическите партии. Различавайки се по функции, при партиите е политическа активност в рамките на капитализма, парламентарна активност, те са сходни в своята структура. Днес в епохата на нормативните актове и желязната диктатура на монополистичния капитал, парламентаризмът не играе повече никаква роля. Буржоазията отхвърля този, ставащ й ненужен театрален декор, без никакви угризения на съвестта. Случва се ясно разграничение на страните: тук труд, там капитал; тук пролетариат, там буржоазия.

Както и преди, някакъв елемент на интрига все още присъства в този спектакъл, борбата за електорат придава на парламентаризма някакъв смисъл на достоверност. Масите гласуват, вярвайки че по този начин решават своята съдба. В действителност решенията, засягащи съдбата на масите не се взимат в парламента, а в кабинетните на картелите и корпорациите на монополистичния капитал.

Поради тази причина Комунистическият работнически съюз встъпва срещу всякаква парламентарна дейност и класово сътрудничество. Опровергавайки илюзиите на масите, че ще “бъдат чути” чрез гласуването, той непрестанно се бори срещу всички организации, обрисуващи на масите лъжливи перспективи, без значение дали се изразяват в прякото сътрудничество с буржоазната държава или с девизи за “привличане на по-голям брой привърженици” и използване на буржоазния парламент в качеството на “революционна трибуна” за “общуване” с масите.

Пролетарските маси не заседават в парламента, те не слушат речите на депутатите. И дори ако представител на “единствената революционна партия” случайно произнесе няколко “радикални” думи, тогава представителите на буржоазните партии стават и напускат залата, оставяйки го “насаме с масите”.

Парламентарната работа е най-желаната цел на всички “вождове на работническата класа”. Препълвайки коридорите на буржоазията, нейните министерски офиси и кабинети, те се превръщат в новите Северинг, Носке и Бролатов, носещи със себе си израждане и предателство. Отделяйки се от своята класа, те преминават на страната на буржоазията.

Ако “поле на битка” за партиите е парламентът, то за революционния пролетариат такова поле на битка е фабриката и работното място. Именно там се намират пролетарските маси, именно там Комунистическият работнически съюз си сътрудничи с тях.

Във фабриката пролетариите са събрани за капиталистическо производство. Тук те се сблъскват с известната съдба на своята класа. Но именно тук се намира точката на промяната, тук се развива съзнателността на масите. Само намирайки се в постоянно противоборство с духа на капиталистическото предприемачество и неговите изразители, пролетариатът има шанс да въстане. Нито парламентарният депутат, нито профсъюзният началник, нито партийният функционер и никаква друга организация не са способни да обуздаят борбата на пролетариата на работното място.

Класовата борба също изисква от пролетариата съответни форми за водене на революционна борба подобно на развитието на капитализма и присъщите му форми. Революционните организации на работното място, преодоляващи професионалните граници, са образцови форми за изразяване на пролетарското класово движение, чието развитие намира своя изход в работническите съвети.

Функция и смисъл за съществуването на Комунистическия работнически съюз е просветителската работа сред пролетариата, насърчаването на разпространяването на комунистическото движение на съветите и създаването на единен фронт (Kampfeinheit) посредством работническите съвети.

Всеки, който иска да участва в тази велика и самоотвержена задача е вече част от Комунистическия работнически съюз!

Комунистически работнически съюз на Германия (KAUD).

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s