CELLULES COMMUNISTES COMBATTANTES

Кратка хронология на борбата, 1983-86 г.

CCC1983 г.

Започва процес на политически анализ и натрупване на сили за иницииране на революционна комунистическа практика в Белгия. Заключените бойци на CCC, по-късно анализирайки политическата ситуация, водеща до появата на организацията, заявяват:

„Положението на белгийския пролетариат, така далеч от съвършенството, с пъти се влошава в периода на кризата 1980-82 г., която води не само до съкращения в сферата на заетостта, но и до намаляване на фактическите доходи, засилена експлоатация, губене на социални помощи и т.н. В резултат на антинародната политика на Мартенс-Гол (коалиция между християнските социалисти и либералите) се провеждат масови уволнения и намаляване на реалната работна заплата, в това време докато производителността на труда е увеличена, давайки на експлоататорите свръхпечалби. За пет години (1980-85) производителността на труда се увеличава със 74%, докато в същото време показателите на основните страни-конкуренти (САЩ, Канада, Япония, Холандия, Франция, Германия, Великобритания) достигат едва 30%. В допълнение следва да се добави падането на реалния доход на работника с повече от 8,7% на година и премахването на 170 000 работни места в периода от 1974 г. до 1976 г., което поражда вълна от масова безработица…

Всичко това повдига вълна от масови протести, кулминацията на които става социалната мобилизация в подкрепа на стачката на железопътните работници през 1983 г. Постепенно процесът на работническите борби придобива все повече и повече политически характер: тоест, борби в интерес на целия пролетариат, както и борби непосредствено срещу правителството. Нещо повече, в хода на социалните процеси масите се радикализират все повече: правителството на националните предатели буквално тика народа до стената. Прекомерната експлоатация на работниците от капиталистите, стремящи се да запазят своите позиции на международния пазар, води до засилване на съпротивата на профсъюзите.

Въпреки това, тук може да се проследи двойна тенденция. От една страна, конфликтите стават по-редки (от 1978 г. до 1984 г. броят на работните дни загубени заради стачки средно намалява със 75%), а от друга страна – тези конфликти стават все по-радикални и политизирани…

Намаляване на стандарта на живот на масите, възобновяване на кризата заради капиталистическия метод на производство, осъзнаване неефективността на традиционните легални форми на борба, присъствие на реформаторите на политическата сцена, неспособни по никакъв начин да повлияят на ситуацията… Всичко това създава благоприятни обективни условия за иницииране на революционна борба. Към всичко останало можем да добавим също засилването на антимилитаристичните народни мобилизации…

До края на 1970-те години милитаристичната тенденция не е толкова очевидна за широките маси. Например, увеличаването на разходите за военни цели се разглежда като позорен параграф, а не като израз на реална заплаха за мира в Европа. Също се игнорират и другите проблеми, като военната интервенция на САЩ в различни страни, разпространяването на регионални конфликти, явяващи се отражение на сблъсъците между свръхдържавите и т.н. През 1979 г. проектът за вкарването на 48 атомни ракети в Белгия (част от голям план на НАТО, обхващащ също ФРГ, Холандия, Великобритания и Италия) води до социални протести и осъзнаването от широките маси на опасността от ядрена война. Огромните народни мобилизации (200 хил. демонстранти в Брюксел през 1981 г. и два пъти повече през 1983 г.: това е най-масовата демонстрация от времето на освобождението на Брюксел от фашистите през 1944 г.) рязко встъпват срещу милитаристичните планове на САЩ и НАТО. 79% от населението заявява своята враждебност по отношение на присъстващите в страната американски войници. Това никак не повлиява на стратегията на НАТО, което през 1985 г. разполага ракети на базата във Флоранс…, дискредитирайки по този начин управляващите реформатори, които през последните години заявяват своите антивоенни позиции и утвърждават, че народните мобилизации в съчетание с парламентарната борба могат да спрат това пласиране…

Обобщавайки, можем да кажем, че в хода на зараждането (1983 г.) и публичното появяване (1984 г.) на „Сражаващите се комунистически клетки“, в страната се случват остри социални процеси, отчуждаващи народните маси от властта, която не желае да слуша мнението на гражданите в собствената си страна. Този разрив става още по-благоприятен за революционна инициатива, като реформаторите не могат да го елиминират: методите на борба и корпоративистките форми на организация, унаследени от миналия период на икономически растеж и класово сътрудничество, показват своята неефективност в удовлетворяването на потребностите и исканията на масите… Само комунистическите революционери могат да предложат сериозна алтернатива на глобалната криза на капитализма и войнствения комерсиализъм…“

La Flèche et la Cible

12 май 1984 г.

Нападение срещу казарма „Ratz“ на Трети полк на арденските стрелкови войски във Вийлсалм, извършено късно през нощта от група революционни интернационалисти. Един войник е завързан. Офицер от охраната опитва да окаже съпротива, но е ранен с изстрел от автоматично оръжие. Иззети са много оръжия (пушки FAL, FALO, картечни пистолети „Vigneron“), които ще попаднат в ръцете не само на ССС, но и на френската „Action Directe“.

2 юни 1984 г.

Нападение срещу склад с взривни вещества, принадлежащ на миннодобивна компания в кариерата Екаусин (Ено). Група революционни интернационалисти изземва 816 кг. взривни вещества (толамит, иремит, триамит, динамит). Тези вещества ще се използват не само от бойците на ССС, но и от френската „Action Directe“ и немската „Rote Armee Fraktion“: в частност, по време на атаката срещу офицерската школа на НАТО на 18 декември 1984 г. в Оберамергау (ФРГ).

2 октомври 1984 г.

LittonССС атакуват с помощта на експлозиви представителството на транснационалната компания „Litton Industries“ – „Litton Business Belgium“ в Евере (Брюксел). Това е първата акция от „Антиимпериалистичната октомврийска кампания“. „Litton Industries“ е една от водещите корпорации в света в производството на електроника. Тя си сътрудничи тясно с НАТО по отношение доставянето на своята продукция. Благодарение на своята канадска дъщерна компания, „Litton Industries“ разработва, а след това и произвежда системи за насочване на крилати ракети на НАТО: същите, които са доставени в базата във Флоранс. На 14 октомври революционната група „Action Directe“ взривява с помощта на камион с 200 кг. тротил представителството на „Litton System Canada Ltd“, причинявайки сериозни щети на офисите и техническите центрове, където се разработват системи за насочване. На 23 юни 1984 г. в Дюселдорф офисът на „Litton Business System“ е подложен на нападение от страна на революционери, които нападат сградата с бутилки със запалителна смес. Малко по-късно подобна съдба застига и италианският офис на транснационалната корпорация.

3 октомври 1984 г.

ССС атакуват с помощта на запалителни бомби и „коктейли Молотов“ плаца на товарните автомобили, принадлежащи на търговското дружество „MAN Truck & Bus“ в Дилбек (Брюксел). Това е втората акция от „Антиимпериалистичната октомврийска компания“. MAN е един от водещите производители на военни камиони във ФРГ, доставяйки своята продукция на НАТО (основно – 4-тонни камиони). Освен това, компанията произвежда полуремаркета тип P1-A-EL за превозване и пускане на ядрени ракети тип Pershing II, доставени от силите на НАТО в Западна Германия. Поради тази причина на 19 септември 1983 г. от бойците на немската група „Revolutionären Zellen“ („Революционни клетки“) е взривен изчислителният център на завода MAN в Майнц, където се произвежда транспорт за ракетите.

8 октомври 1984 г.

HoneywellССС атакуват с помощта на експлозиви централата на компания „Honeywell Europe“ в Евере (Брюксел). Компанията, занимаваща се с разработване и производство на електроника и компютри, в този момент активно участва в изграждането на крилати ракети, обезпечавайки НАТО, и електронни системи за управление. „Honeywell“ също е водещ доставчик за производство на междуконтинентални ракети тип MX Peacekeeper, разработва навигационни системи за бомбардировачи В-52, радари, торпеда, касетъчни бомби и т.н. Трябва да отбележим, че компанията разработва компютърната система, координираща масираните бомбардировки над Северен Виетнам през 1972 г. По-късно тази система е унищожена по време на нападението на RAF срещу централата на армията на САЩ в Европа в Хайделберг. На 20 ноември 1983 г. офисът на „Honeywell“ в Дюселдорф е атакуван от другари от „Revolutionären Zellen“. На 14 декември същата година „United Freedom Front“ напада с помощта на взривни вещества офисите и обектите на „Honeywell“ в Ню Йорк. Атаката в Евере е третата акция от „Антиимпериалистичната октомврийска кампания“.

15 октомври 1984 г.

Attentat IxellesССС атакуват с помощта на взривове офисът на „Международен фонд Жан Рей/Център Пол Иман“ в Иксел (Брюксел). Това е политически и идеологически изследователски център на „Либералния интернационал“ („Център Пол Иман“ е негова белгийска секция). „Международният фонд Жан Рей“ е създаден от либерални политици, като Ото Граф Ламбсдорф (бивш западногермански министър), Гастон Торн (бивш министър-председател на Люксембург и бивш председател на ЕИО), Вили де Клерк, Жан Гол, Раймонд Пулинкс (бивш лидер на „Федерацията на предприемачите в Белгия“), Херман де Кро… Реформаторската Либерална партия в този момент е опора на правителството на Мартенс. Това е четвъртата акция от „Антиимпериалистичната октомврийска кампания“.

17 октомври 1984 г.

ССС атакуват с помощта на експлозиви секретариатът на „Фламандската християнско-социалистическа партия“ в Гент, разположен в района на Екло – тоест, в окръга на министър-председателя Вилфрид Мартенс. Пета акция от „Антиимпериалистичната октомврийска кампания“.

19 октомври 1984 г.

Различните репресивни сили на държавата (полиция, жандармерия, армия) пристъпват към извършването на голяма операция, известна с името „Операция Мамонт“: повече от сто внезапни обиски в помещения, принадлежащи на комунистите. В хода на тази операция вниманието на полицията е приковано към групата за революционна пропаганда „Червена линия“ на Паскал Вандергерд и Дидие Шевол.

Залавянето на „Червена линия“ не носи особени резултати, тъй като тези другари в този момент още не са част от ССС. Влизането в „Сражаващи се комунистически клетки“ и пълното преминаване в нелегалност се случва през октомври 1985 г.

26 ноември 1984 г.

BiersetССС атакуват с помощта на взривни вещества телекомуникационния периферен център на авиобаза Берсет (близо до Лиеж). Две кули и няколко наземни обекта са унищожени. В базата се намира ескадрила от изтребители-бомбардировачи „Мираж 5“, намираща се под непосредственото командване на НАТО и влизаща във Втора съюзна сила на тактическата авиация с централа в Рамщайн (която е атакувана от RAF през 1981 г.). Това е шеста акция от „Антиимпериалистичната октомврийска кампания“.

11 декември 1984 г.

CEPS GlonsССС атакуват газопроводната мрежа на НАТО (Central Europe Pipe Line System, CEPS). Шест заряда с експлозиви унищожават релето за безопасност, поставени в бронираните подземни камери в 4 подразделение (Белгия), повреждат мрежата CEPS по маршрута Клабек-Гибек, в Глонс (на две места), Гастуш, Енсивал и Брюжелет. Тези действия, извършени едновременно в три провинции, поразяват газопроводната мрежа, която обезпечава материалната подкрепа на силите на НАТО. Всички шест акции са включени в „Антиимпериалистичната октомврийска кампания“.

15 януари 1985 г.

Attentat 15 janvierССС атакуват с помощта на миниран автомобил центъра на НАТО в Синт-Стивънс-Волуве (община Завентем). Тази база е щаб за службите „NATO SHAPE Support Group“, „US Benelux Contracting Directorate“, „US Defensive Investigative Service“ и „NATO Support Activity“. Акцията е посветена на заключените от немската „Фракция Червена Армия“, които започват гладна стачка през декември 1984 г. в знак на протест срещу нечовешките условия на задържане. Двама служители на американската военна полиция получават леки наранявания в хода на тази акция, влизаща в „Антиимпериалистичната октомврийска кампания“.

Януари 1985 г.

Френската „Action Directe“ и немската RAF пускат основополагащия документ „Западноевропейски фронт на герилята“, в който се казва:

„Встъпвайки против идеологическите дебати и абстрактните програми на „интернационализма“, ние заявяваме:

Стратегията на герилята е (…) платформа и основна част от международната класова война, нейното практическо изразяване е насочено към

обединение на комунистите от Западна Европа;

изграждане на военни сили, атакуващи империалистичната система;

материално преобразуване на интернационализма, което се изисква от съвременното положение.

Нелегалната революционна стратегия в Западна Европа трябва да се развива в сферата на

нападение срещу основни обекти на империализма;

обединение на всички антиимпериалистични бойци;

формиране на групи, които посредством унищожение на империалистичната структура, ще спечелят територия, на която ще установят пролетарска власт…“

Този текст е анализиран внимателно от „Сражаващи се комунистически клетки“, които рязко встъпват срещу самото понятие „фронт“. По-късно заключените от ССС имат възможност да обяснят своето противопоставяне:

„Тази концепция (широк фронт на различни сили), която е център на линията на RAF след 1982 г., фактически представлява форма на опортюнизъм. От една страна е налице отричане на основните принципи и категории на историческия материализъм, като също се отхвърля и опитът на международното комунистическо движение. От друга страна са очевидни опитите за преодоляване на обективната слабост на герилята чрез създаването на илюзии за сила. Ние смятаме, че вместо да се отдават на нарцисизма посредством медиите и да фантазират, революционните активисти трябва да се свържат с пролетариата в своите страни и да формират заедно с него класов авангард…

Какво предлагат в крайна сметка тези „антиимпериалисти“ (забравящи или просто незнаещи ленинската теза за връзката на антиимпериализма и пролетарската борба)? Те настойчиво предлагат да се обединят радикалните и революционни сили от Западна Европа в до известна степен обща динамика. Не става дума за това да се формира и засили обективното единство, основано на общи политически възгледи (общи цели, принципи, методи и т.н.), а за опита за ловка унификация на различните социални и политически полюси в борбата, към които ще се приложи според твърденията принципа „свобода на самоопределение“…

Ние сме комунисти. И нашата задача не е съпротива срещу буржоазията и нейната система, както някои „комунисти“ вече са направили от това екзистенциално действие, смисъл на съществуването. Нашата цел е да оживим историческия процес и да поведем пролетариата към завоюване на държавната власт и изграждане на социализъм… Някои заявяват, че въз основа на такива понятия като „освобождение“, „съпротива“, „антиимпериализъм“ и така нататък може да се изгради някакво „единство“, въпреки че единството в рамките на комунистическия революционен проект изглежда съвсем различно. В този проект, който се ориентира към определена социална класа, исторически цели, принципи и методи, които са свързани диалектически по между си, има само една вярна линия и една вярна стратегия, насочваща пролетариата и неговия авангард. Точно както има само едно ръководство и една организация: партията.“

Именно към този момент се отнася скъсването на отношенията между ССС и френската „Пряко действие“, което е резултат от дълги политически дискусии, продължаващи през цялата 1984 г. В началото на 1985 г. европейското революционно движение се разделя на два формални лагера: марксистко-ленински (настояващ за формирането на Комунистически интернационал въз основа на ленинската партия от нов тип), чиито ярки представители са ССС и италианският „Съюз на сражаващите се комунисти“ (излизащ от Червените бригади – Сражаваща се комунистическа партия), и „антиимпериалистичен“, оглавяван от RAF и „Action Directe“. Най-ожесточена критика на „антиимпериалистичната“ линия е изложена в документа „Две линии“ (февруари 1986 г.), пуснат от „Комуна Карл Маркс“, състояща се от заключени членове на Комунистическата партия на Испания (възстановена) и „Групи за антифашистка съпротива Първи октомври“ (ГРАПО):

„Един от най-важните успехи на градското партизанско движение, появяващо се в Западна Европа в края на 60-те години, е привличането на вниманието на масите към революционната перспектива. Но някои групи на герилиерос, твърде окрилени от постигането на успехи, продължават да действат в съответствие с миналите закони, като ли че нищо не се е променило от края на 60-те години. Те смятат, че може да се отложи изпълнението на историческата революционна задача, да се отложи трансформирането на герилята в сериозна военно-политическа организация. Вярно е, че дейността на малките въоръжени групи в периода от 1970 г. до 1980 г. е единственото средство за развитието на революционната политика в империалистичните страни в Западна Европа. Но днес съзряват други условия, и ако продължим да действаме по същия начин, ние ще продължим неоправдана, едностранна и нерентабилна практика на европейското революционно движение…

За да излезем от тази безизходица, трябва да обединим революционните сили на базата на марксизма-ленинизма, да изберем програма на пролетарската социалистическа революция и да изградим силна партия от ленински тип с висока идеологическа сплотеност…“

След отказа на ССС да се присъединят към „Западноевропейския фронт на герилята“ и скъсването на отношенията с „Пряко действие“ и RAF, френските другари, за да поддържат динамиката на действията на герилята в Белгия създават фиктивния „Революционен фронт за пролетарско действие“ (Front Révolutionnaire d’Action Prolétarienne) – белгийско антиимпериалистично въоръжено движение, гръбнакът на което е съставен от членове на френското „Action Directe“.

1 май 1985 г.

ССС атакуват с помощта на миниран автомобил централата на „Федерацията на предприемачите в Белгия“ в Брюксел. Предупредени по-рано по телефона за покушението, жандармеристите не предприемат никакви действия. Охраната на централата, също предупредена за подготвящия се терористичен акт чрез листовки на ССС, евакуира всички служители, след което извиква пожарната. Тъй като пожарникарите не са предупредени за опасността, двама от тях загиват по време на взрива. Представителите на властта и медиите, игнорирайки отговорността на полицията за тяхната смърт, започват истерична обвинителна кампания срещу ССС.

6 май 1985 г.

ССС нападат с помощта на взривни вещества представителството на Висшето ръководство на логистиката и финансите на жандармерията във Волуве Сент Пиер (Брюксел). Това е революционен отговор на кампанията с обвинения срещу ССС, започваща след покушението на 1 май. Висшето ръководство носи пряка отговорност за смъртта на двамата пожарникари, тъй като е едно от първите информирани за подготвящия се взрив, но не предприема необходимата евакуация.

8 октомври 1985 г.

INTERCOMССС атакува с помощта на миниран камион главния офис на енергийния тръст INTERCOM в Брюксел. В предхождащите три години енергийните монополисти (EBES, INTERCOM и UNERG) получават огромни свръхпечалби, не плащайки нито франк данъци, ползвайки се със своя статус на „междуобщински смесени“ предприятия, въпреки че практически всички средства от производството и 87% от разпределителните мрежи се намират в частни ръце. Ползвайки се от своя статус на монополисти, енергийните тръстове повишават цените, безжалостно отрязвайки длъжниците в случай на неплащане. Например, в периода от 1981 г. до 1983 г. цената на газта се повишава с 40%. Заради суровата зима през 1984-85 г. много хора умират от студ, благодарение на прекъсването на отоплението заради неплащане на компанията INTERCOM.

Тази акция поставя началото на „Кампания Карл Маркс“, основни лозунги на която са: „Срещу капитализма и кризата има само един метод: гражданска война!“ и „Напред към изграждането на сражаваща се организация на пролетариата!“.

12 октомври 1985 г.

ССС едновременно атакуват регионалната централа на „Обединението на работодателите в металургията, машиностроенето, електрическата и пластмасовата промишленост“ (FABRIMETAL) и офиса на Службата за пряк внос в Шарлероа. И двете акции са част от „Кампания Карл Маркс“.

19 октомври 1985 г.

ССС атакуват с помощта на експлозиви офис за набиране за военна служба в Намюр. Тази акция открива „Кампания Пиер Акерман“, наречена в чест на белгийския комунист, член на XII Интернационална бригада, който умира в битка през януари 1937 г. в близост до Мадрид.

20 октомври 1985 г.

ССС извършват символична атака в Укъл (Брюксел). Бутилка със запалителна смес е хвърлена по колата на Пиер Галан, лидер на „Националния комитет за действие в интерес на света и развитието“ (CNAPD), а също и основен герой в масовото дребнобуржоазно пацифистко движение. Това е втора акция от „Кампания Пиер Акерман“.

4-5 ноември 1985 г.

ССС нападат четири важни центъра на финансовата олигархия в Шарлероа, Етербеек (Брюксел) и Льовен. Столичният клона на „Banque Bruxelles Lambert“ е атакуван с помощта на минирана кола в нощта на 4 ноември: служител на охранителната фирма „Securitas“ опитва да предотврати поставянето на автомобила, но бяга заради автоматичен огън. Клонът на банка „Société Générale de Banque“ в Шарлероа е атакуван посред бял ден, когато нахлуващите в помещението другари поставят експлозиви, след което разпространяват отпечатани листовки, предизвикващи евакуацията на сградата. Клонът на „Manufacturer Hanover Bank“ в същия град е подложен на нападение с използването на експлозив в нощта на 5 ноември. През деня на пети клонът на „Kredietbank“ е атакуван по подобен начин, както и SGB в Шарлероа. BBL, KB и SGB са основните финансови учреждения в страната; MHB е въвлечена във финансови машинации с кредити от страни от третия свят. Всички четири акции са част от „Кампания Карл Маркс“.

21 ноември 1985 г.

MotorolaССС нападат с помощта на взривни вещества централата на корпорация „Motorola“ във Ватермаел-Бойцфорт (Брюксел). Това е трета акция от „Кампания Пиер Акерман“, извършена посред бял ден: на четвъртия етаж на сградата другари залагат бомба, след което разпространяват листовки с призив за евакуация. Нападението се случва в момент, когато президентът Рейгън се намира в централата на НАТО в Брюксел, за да оглави заседание на ръководителите на империалистичните държави. „Motorola“, американска компания за военна електроника, е въвлечена в разработването на ракетни системи, самолети-разузнавачи, умни бомби и т.н., които са на въоръжение в расистката армия на ЮАР. Тази корпорация също става обекта на нападение, когато нейният главен офис в Ню Йорк през 1984 г. е атакуван от активисти на „United Freedom Front“.

4 декември 1985 г.

Bank of AmericaССС атакуват с използването на експлозиви главният офис на „Bank of America“ в Антверпен. Тази акция, четвърта в „Кампания Пиер Акерман“, е осъществена през деня: залагане на бомба, след което се разпространяват листовки с искане за евакуация. „Bank of America“ е най-голямата финансова структура в света.

6 декември 1985 г.

ССС съвместно с група френски другари нападат газопроводната мрежа на НАТО (CEPS). ССС съумяват да унищожат релето за безопасност в Петегем, но не успяват да разрушат подземната камера в Юсини. В същото време други комунистически бойци атакуват с помощта на експлозиви версайската централа на „Central Europe Operating Agency“ – експлоатационна организация на НАТО. Акциите влизат в рамките на „Кампания Пиер Акерман“.

16 декември 1985 г.

Полицията арестува бойците на ССС Пиер Карет, Дидие Шевол, Бертран Сасуа и Паскал Вандергерд по време на оперативна среща в Намюр. С помощта на специална ескадрила са отведени в столицата и след това на следващия ден са изпратени в затвора „Forest“ в Сан Жил, където са сложени в единични килии (изолацията продължава през следващите три години). В това време полицията разкрива три логистични обекта на организацията, всичките в региона на Шарлероа: квартира и гараж в Марсинел и апартаменти в Дампреми, където е направена засада. Навсякъде са открити документи, оръжие, автомобили и експлозиви.

17 януари 1986 г.

Благодарение на показаните по телевизията снимки на заподозрените, полицията открива конспиративна квартира на ССС в Сен Жос (Брюксел), а след това чрез документи е открит гараж в Моленбек (Брюксел). Намерено е оръжие, фалшиви документи, автомобили и експлозиви.

1 февруари 1986 г.

В центъра на Лиеж собственик на една от квартирите на първия етаж докладва на полицията, че в сутерена има въоръжени хора, напускащи сградата. Пристигналата полиция разбива вратата на приземния етаж и открива главната база на ССС, където се съхранява оръжие, пари, експлозиви, фалшиви документи, полицейска униформа и т.н.

1 май 1986 г.

В клона на „Société Générale de Banque“ в Ля Лувие е хвърлена ръчна граната от активисти на ССС.

Юни 1986 г.

В отговор на преследването на революционната пропагандна група „Червена линия“, обвинена неправомерно в подривна дейност и възстановяване на ССС, четирима затворници от „Сражаващи се комунистически клетки“ публично обявяват саморазпускането на структурата, не подлежаща на възстановяване.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s