Трансформация на тактиката на ирландския национализъм в годините на Първата световна война

Първата световна война е повратна точка за ирландската история. Именно събитията, които попадат в рамките на Великата война, катализират процеса на завършване формирането на ирландската национална идентичност. В началото на ХХ век в Ирландия доминират три политически сили, които обхващат интересите на цялото население на острова: това са юнионизмът и двете направления на ирландския национализъм – реформаторското и революционното. С известна степен на условност към споменатите можем да добавим културното направление на национализма. Политическите цели и практика на тези движения носят принос за развитието на националната политическа система.
В статията ще обърнем внимание на трансформацията на тактиката на двете направления в ирландския национализъм по време на военния период: революционното и реформаторското направление.
Реформаторското направление се придържа към конституционните методи на политическа борба. Основен негов изразител е Ирландската парламентарна партия (ИПП) начело с Дж. Редмънд. Ключов пункт на програмата на реформаторите е хоумрулът (самоуправление в Ирландия). От тактически съображения те се съюзяват с либералите, побеждаващи през 1910 г. и обещаващи да въведат в Ирландия хоумрул.
Революционното движение обединява широк спектър от движения и организации. Те се стремят към завоюване на пълна независимост за Ирландия. Основният метод е насилственият (революция, въстание, преврат, терор). Повечето изследователи отнасят към него Ирландското републиканско братство (ИРБ), Ирландската социалистическа работническа партия (ИСРП), организациите намиращи се под влиянието на А. Грифит, както и самата Шин Фейн. Ирландският изследовател Р. Фостър, посочвайки ролята, която изиграват в историята, прибавя към тях понятието „нов национализъм“¹. Новото е до голяма степен поради идеологически промени, които могат да се проследят в тактиката. На тези промени оказва влияние Галското културно възраждане (краят на XIX век и началото на ХХ век) и две външнополитически събития: англо-бурската и Първата световна война.
Както ясно показва британският изследовател Дж. Хътчинсън, благодарение на публицистичната и журналистическа дейност на А. Грифит, Д. П. Моран и сходни интелектуалци, идеите на културния национализъм са трансформирани под нуждите от конкретни политически, икономически и социални програми. Силен революционен импулс е заложен в идеите на Шин Фейн, който предлага метод за национално освобождение, опиращ се на саморазвитието, на собствената мобилизация на ирландската нация². Тогава, в началото на ХХ век, те са още малозначими, но скоро ситуацията се променя.

игаСъгласни сме с мнението на автора на „Курса на ирландската история“, че от 1912 г. политическата ситуация на острова трудно може да бъде наречена мирна³. Въпросът за хоумрула води до радикализация и милитаризация на Ирландия. Неговите противници, лоялистите и роялистите, създават паравоенната организация Ълстърски доброволчески сили (ЪДС). В отговор на това в южната част на страната се появява организацията Ирландски национални доброволци (ИНД). Това създава реална заплаха за гражданска война. Постепенно ИНД се превръща в общоирландска организация, въплъщаваща в себе си всички направления на националното движение. Почти за година (ноември 1913 г. – септември 1914 г.) те нарастват до 182-хилядна „армия“. Но с началото на Първата световна война Е. Карсън, лидер на юнионистите, и Дж. Редмънд се отказват от антагонизма и заявяват своята подкрепа за линията на Антантата. На 3 август лидерът на ИПП провъзгласява в Уестминстър, че ИНД и ЪДС могат заедно да защитават острова от външно нахлуване. На 18 септември 1914 г. хоумрулът е потвърден от краля, но неговото влизане в сила трябва да изчака края на войната. На 20 септември в Удънбридж Дж. Редмънд, благодарен за приетия хоумрул и следващ пропагандата на идеите за защита на „малките нации“, призовава не само към самоотбрана, но и към активна „защита правата, свободите и религията в тази война“, призовава към защита на католическа Белгия4, тоест към пряко участие на ирландците в световния конфликт. Тази политика води до разкол в редиците на ИНД5. Голяма част (около 160 хил. души) остава вярна на Дж. Редмънд.
Хоумрулът е приет и основното усилие на ИПП е съсредоточено върху приближаването на края на войната чрез активната роля на ирландците в този процес, което трябва да способства за по-скорошното въвеждане на ирландската автономия.
Дж. Редмънд и другите членове на ИПП участват в английската кампания по набиране на ирландци в армията. Счита се, че в порив на благородство ирландците ще покажат своята лоялност към Британската империя. В този политика се изразява разбиране на проблема с разкола на обществото на Ирландия по въпроса за хоумрула и желанието на Дж. Редмънд да обедини североизтока и юга на острова, да обедини цялата ирландска нация в общата борба с врага, в борбата с милитаризма на Германската империя. Това е идея за саможертва и единна кръв. Много са погълнати от вълната на британския патриотизъм. За цялата война в британската армия влизат повече от 200 хил. ирландци. Както отбелязва Д. Фицпатрик, това е най-масовата военна мобилизация в историята на Ирландия6.
За радикалните националисти подобна ситуация е удар. Дезмънд Фицджералд, офицер от ирландските доброволци и член на ИРБ, си спомня така това време: „Нашата национална принадлежност беше изтрита не само политически, но също и от нашето съзнание. Ирландският народ осъзнаваше себе си като част от Англия“7.
Загубата на идентичност им се струва по-опасна и реална, отколкото физическото изчезване на нацията8. Радикално настроената част от ирландските националисти разбира: за да се промени положението в страната, трябва да се смени тактиката. Разработени са две направления за дейност.
Първо, официално е заявена неутралната позиция във войната. Този курс се провежда в антивоенната и антианглийската пропаганда. Тук се подчертава идеята, че Ирландия може да участва във войната само според решението на националното правителство, а тъй като то липсва, правилната позиция е само неутралитет, защото ирландците нямат врагове в Европа. Тази идея е изразена от лозунга на плакат, който украсява централата на ИСРП: „Ние служим не на краля, не на кайзера, а на Ирландия“.
Второ, взет е курс за въстание преди края на войната. Като сигнали за въстание може да служат: десант на немците на британските острови; заплаха от въвеждането на задължителна военна служба; заплаха от разоръжаване на ИНД или арест на техните лидери. Войната обещава на републиканците край на тяхната изолираност и непопулярност в страната. Успехът им изглежда по-вероятен, тъй като гарнизонът на британските войски на острова е значително по-малък в сравнение с довоенния период9.
В антивоенната пропаганда обект за нападки е политиката на ИПП, която води, според радикалите, до физическото унищожение на нацията, помага и съдейства на истинския враг на Ирландия във вреда на истинската ирландска свобода. Постепенно агитацията започва да дава резултат. От началото на 1915 г. броят на новобранците е значително намален.
Става ясно, че войната е за дълго. Започват икономически проблеми. Популярността на ИПП намалява, съкращава се числеността на ИНД. Виждайки това, Дж. Редмънд отговаря с отказ на предложението да влезе в коалиционни правителство. Съгласието би могло да се разглежда като предателство и потвърждение на нападките на радикалите по повод неговото обединение с британския империализъм10. Въпреки че повечето ирландци подкрепят участието на Англия във войната, в Ирландия доста болезнено се възприема въвеждането на военната повинност – конскрипция11. Възможността от конскрипция прави позицията на ИПП силно уязвима. Като друг недостатък на тяхната политика е фактът, че не могат да предложат нови идеи и по този начин дават почва за критиката. Както се оказва, не дава много точки записването на голям брой активисти като новобранци. В действителност, това само дискредитира партията12.
Главна военна сила на революционерите са Ирландските национални доброволци, които наброяват около 11-15 хил. души, но те са зле въоръжени. Решението на въпроса за въоръжението на доброволците и ефективността на изпълнението е намерено в идеята за чуждестранна помощ. Като съюзник трябва да стане кайзерова Германия13. В тактиката на сепаратистите Германия влиза като военен съюзник, защитник на правата на Ирландия на международната сцена, а нейната помощ е разглеждана като верен път за независимост. (Интересен е фактът, че сред ирландските революционери се обсъжда идеята за създаване на монархия на острова начело с германския принц)14. Ирландците възлагат големи надежди на германската помощ: оръжие (очакват дори картечници и артилерия), офицери-инструктори, демонстративни полети на цепелини по източното крайбрежие на Англия и блокада на дъблинското пристанище с подводници.
Разработен е план за въстание, в който се дава значителна роля на немците. В случай на немски десант важно значение в плана се придава на овладяването на линията Шанън-Атлоун-Слайгоу, която благодарение на река Шанън и езерата Лох Дърг и Лох Ри е естествено укрепление и изисква малки усилия за удържане. Тъй като в провинция Конът и графство Кери няма големи британски сили, се предполага, че германо-ирландските сили ще завземат тези територии за кратко време. По този начин, провинция Конът бързо със своите ресурси, население, което може да даде новобранци, и пристанища ще премине под контрола на атакуващите. След взимането на линията Шанън-Слайгоу се предполагат ответни удари от Атлоун и Дъблин към Мълингар15. След това може да се премине към овладяването на севера и юга в страната16. Отделни подразделения на ИНД трябва да освободят немските военнопленници в Олдкасъл, недалеч от Дъблин, които трябва да засилят редиците на въстаниците17.
Въпреки това, реалната помощ на Берлин е незначителна: изпратен е корабът „Ауд“ с 20 хил. стари пушки, който е прихванат от британската брегова охрана в навечерието на въстанието.
Друга важна идея на организаторите на ирландското въстание е концепцията за изкупителната жертва. Неин основен изразител е Патрик Пиърс. П. Пиърс, както смятат много изследователи, е най-важната фигура в историята на Ирландия в началото на ХХ век. Според Ш. Кронин това се обяснява по три причини: П. Пиърс е пропагандатор на идеалите на „келтицизма“, става символ на ирландското въстание през 1916 г., а неговите политически памфлети и речи се интерпретират като „Свещеното писание“ през първите 50 години от независимостта на Ирландия18.
П. Пиърс не споделя мнението на членовете на Върховния съвет на ИРБ Д. Макулах и Б. Хобсън, че въстанието е оправдано само при широка подкрепа19. Той смята, че „духът на нацията е много по-важен от тялото“ и „духът на нацията трябва да бъде запазен“20. Жертвата в името на Ирландия се разглежда като „прочистване на кръвта на нацията“, възраждащо патриотичния дух, и оправдава по този начин въоръжената проява, дори обречена на неуспех. Тази идея е една от вдъхновяващите по време на борбата за Ирландската република през 1916 г.
През април 1916 г. в Дъблин избухва въстание, което е жестоко потушено от властите. След това реформатрското и революционното направление постепенно си сменят местата. Въстанието принуждава ИПП да реагира бързо. Дж. Редмънд крайно отрицателно посреща събитията от Великден през 1916 г. Той смята, че до голяма степен те са обезпечени от Германия. Обвинява бунтовниците в измяна на политиката за хоумрул. Другият лидер на ИПП Дж. Девлин се опасява от продължаването на репресиите на острова, които биха могли да причинят само озлобление сред народа (сред арестуваните има и членове на ИПП). Постепенно се осъзнава, че в страната се случва промяна на политическия спектър вдясно. Но ИПП не може напълно да се поддаде на тази тенденция. Тя не може да критикува правителството, потвърждавайки по този начин тезата на английското обществено мнение за „враждебността на Ирландия“. За да запази статуса си на изразител на ирландския народ е необходимо да се въведе хоумрулът преди краят на войната21. Тази мярка, според нея, може да причини недоволство. Но самите ирландци започват да се дистанцират от ИПП, която ти подтиква да отидат в европейските окопи, където трябва да умират за съмнителна автономия, в това време докато техните политически опоненти са призовавани да се сражават и умират за републиката22.
Въпросът за ирландската автономия се повдига от британските политици три пъти: през лятото на 1916 г. с цел успокояване на общественото мнение на Ирландия след въстанието, през пролетта на 1917 г. – за създаване на положителен образ на Лондон в американското общество преди влизането на САЩ във войната и през пролетта на 1918 г. – за да се приспи вниманието на ирландците към болния въпрос за въвеждането на конскрипцията за попълване числеността на експедиционния корпус23. През 1916 г. ИПП е готова на временно изключване от юрисдикцията на ирландския парламент на шестте ълстърски графства, но консенсус с Лондон не е намерен.
Около събитията през 1916 г. се формира общонационалното движение на ИНД и Шин Фейн. В много отношения за това способства екзекутирането на въстаниците и жестокостта с въвеждането на военно положение в Ирландия, както и пробуждащата се „ирландска душа“. Тактиката на Пиърс се оказва вярна: революционерите, проливайки своята кръв, пробуждат ирландската нация. Националната пропаганда създава от участниците в дъблинските събития „великденски мъченици“. Сред масите циркулират значки с националния трикольор, фотографии, пощенски картички, памфлети и песни, в които в една или друга форма се отразява патриотичният дух и се възхвалява образът на революционера.
Затворите и лагерите се превръщат в революционни школи, където, по думите на Д. Фицпатрик, „се кризтализира страшен революционен елит“24. Числеността на партията Шин Фейн нараства значително. В нейния състав влизат ИНД, радикални обединения, симпатизиращи на католическите свещеници. През октомври 1917 г. 1200 клубове на Шин Фейн обединяват около 250 хил. човека. Всичко това позволява на организацията на провеждащото се през октомври 1917 г. събрание да се позиционира като лидер на националното движение. Взето е решение за преминаване към открита мирна политическа борба на парламентарна основа. Основният лозунг е създаването на независима Ирландия. Въпросът за бъдещата форма на управление не е включен на дневен ред, тъй като се смята, че тя ще бъде определена от самия ирландски народ чрез референдум, но в качеството на временна форма се предлага републиката25. През 1917 г. кандидатите на Шин Фейн одържат победа на предсрочните избори.
Въстанието се отразява и върху набирането на ирландци. През 1917-1918 г. много малко новобранци влизат в британската армия. Затова през пролетта на 1918 г. Англия решава да въведе конскрипцията в Ирландия, въпреки че това предизвиква консолидацията на всички национални сили в Ирландия, готови да покажат съпротива на насилственото разпространение на военната повинност сред ирландците. Опитът на Лондон да дискредитира Шин Фейн с обвинението в съучастие с Германия се проваля, а арестуваните лидери са освободени. Подобна политика на Англия води до обратен резултат: тя още по-силно се дискредитира. Против конскрипцията встъпва рязко и ИПП, опитвайки се по този начин да догони заминаващия влак. Но тя не успява да си върне авторитета сред ирландците.
Лидерите на Шин Фейн водят легална борба. Възприемайки лозунгите за война за защита на малките нации, тяхното право на самоопределение, те се обръщат към международната общност за подкрепа на правото на Ирландия на самоопределение и обсъждането на този въпрос на мирна конференция. В историографията понякога Еймън де Валера е считан за създател на идеята за решение на „ирландския въпрос“ на мирна конференция26. Ние не можем да се съгласим с това. Факт е, че преди войната, а след това и по нейно време, Р. Кейзмънт27 вече е изказал аналогична мисъл, и по-късно се дублира в пропагандата на сепаратистите. Еймън де Валера закрепва тази идея и я развива преди участието на представителите на Ирландия в мирната конференция.
Благодарение на правилното разбиране на момента представителите на Шин Фейн на общите избори за Уестминстър през декември 1918 г. получават мнозинство сред ирландските места (73 от 105). Това е победа на тяхната тактика на мирна пасивна съпротива срещу британското управление чрез отказа от участие в работата в Уестминстър и създаване на ирландски парламент. Това е произнасянето на ирландския народ в полза на революционното направление и независимостта.
Тактиката на ирландския национализъм претърпява промени както при реформаторите, така и при революционерите. Последните успяват да използват променящото се настроение след 1916 г. и да поведат ирландския народ.
Идеята за саможертва в името на единството на нацията е обща както за реформаторското, така и за революционното направление, но населението избира последният вариант. ИПП се превръща в политически труп заради тактическите грешки в ситуацията, когато британската власт губи своята легитимност в очите на ирландците. Идеята за насилствено решение на ирландския въпрос под влиянието на идеите на Р. Кейзмънт и Еймън де Валера и мирните предложения в годините на войната се трансформира в мирна алтернатива, така че ирландските лидери апелират към широк кръг от страни с надеждата за подкрепа на исканията на Ирландия.

Бележки

1. Foster R.F. Modern Ireland, 1600–1972. L.: Penguin Books, 1988.
2. Hutchinson J. The Dynamics of Cultural Nationalism: The Gaelic Revival and the Creation of the Irish Nation State. Boston, 1987.
3. The Course of Irish History / Ed. by T.W. Moody, F.X. Martin. Cork: Mercier Press, 1967. Р. 310.
4. Irish Political Documents, 1869–1916 / Еd. dy A. Mitchell, P. O’Snodaigh. Dublin, 1989. Р. 172, 176–177.
5. Привържениците на революционното направление си запазват името на организацията, докато привържениците на Дж. Редмънд създават движението „Национални доброволци“ (НД).
6. Fitzpatrick D. Militarism in Ireland, 1900–1922 // A Military History of Ireland. Cambridge, 1996. Р. 388; Idem. The Two Irelands, 1912–1939. Oxford; N.Y.: Oxford University Press, 2006. Р. 54.
7. Memoirs of Desmond FitzGerald. 1913–1916. L.: Routledge & Kegan Paul, 1968. Р. 47.
8. Виж: Kelly M.J. The Fenian Ideal and Irish Nationalism, 1882–1916. Woodbridge: The Boydell Press, 2006. Р. 198.
9. Виж: Fitzpatrick D. The Two Irelands… P. 56.
10. Виж: Hennessey T. Dividing Ireland. World War I and Partition. L.; N.Y.: Routledge, 1998. P. 119.
11. Виж например: Inspector General’s monthly Report for May 1915, 12.06.1915 // Public Record Office London, Colonial Office 904/97 (по-нататък — PRO London, CO). Nr. 9442. P. 5.
12. Jackson A. Ireland, 1798–1998: Politics and War. Malden; Oxford; Carlton: Blackwell Publishing, 2007. Р. 201.
13. Подробно виж: Дуров В.И. Външнополитическият фактор в историята на ирландския национализъм 1900–1916 // Нова и най-нова история 2010. № 4. С. 178–190.
14. Виж: Memoirs of Desmond FitzGerald. Р. 140–142; Blythe E. An Irish Monarchy // The Irish Times. 15.IV.1966.
15. Politisches Archiv, Auswärtiges Amt, Der Weltkrieg Nr. 11k,
Unternehmung und Aufwiegelung gegen unsere Feinde unter den Iren, secr. Bd. 9 (R 21161). Anlage zu A 18292. Geheim! Rudolf Nadolny, Stellv. Generalstab der Armee, Abteilung IIIb, Sektion Politik an den Auswärtigen Amt. 8. Juni 1915. Teil В. Bl. 4–5.
16. Ibid. Teil В. Bl. 7–8.
17. Hennesey T. Op. cit. P. 126.
18. Cronin S. Irish Nationalism. A History of its Roots and Ideology. Dublin: The Academy Press, 1980. Р. 100.
19. Hobson B. Ireland Yesterday and Tomorrow. Tralee: Anvil Books Limited, 1968. Р. 76–78
20. Цит. по: Hennesey T. Opt. cit. P. 122.
21. Hennesey T. Opt. cit. P. 139.
22. Jackson A. Opt. cit. Р. 169.
23. Колпаков А.Д. Ирландия по пътя към революция (1900–1918 гг.). М.:
Изд-во МГУ, 1975. С. 230.
24. Fitzpatrick D. The Two Irelands… Р. 64.
25. Колпаков А.Д. Указ. съч. С. 233; Полякова Е.Ю. Ирландия — разделената нация // Национализмът в световната история. М., 2007. С. 161.
26. Виж например: Колпаков А.Д. Указ. съч. С. 234.
27. Сър Роджър Кейзмънт (1865–1916) е популярна фигура в чуждестранната историография. Той служи в британското консулство. Става известен след разобличителни репортажи за варварската експлоатация в плантациите на големите европейски компании в Африка и Южна Америка, за което през 1911 г. получава рицарско звание. През 1913 г. подава оставка и влиза в националната организация „Ирландски доброволци“. Войната го заварва в САЩ, където събира средства за доброволците. Тук тясно контактува с ирландската неофенианска организация „Клан на Гаел“. Лидерите на „Клана на Гаел“ в началото на войната водят преговори с германското посолство във Вашингтон. В средата на октомври 1914 г. Р. Кейзмънт заминава за Германия. Целта на неговата мисия в Берлин е създаването на ирландска бригада от военнопленници, интернационализация  на „ирландския въпрос“ и получаване на военна помощ от Германия. През април 1916 г. отпътува за Ирландия, за да предотврати „безсмислената“ проява, но е заловен. Екзекутиран е през април 1916 г. заради държавна измяна според британския съд.

В. И. Дуров

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s